Никита Висоцки: Не успях да кажа на баща си „Обичам те”
Тази седмица в България беше синът на огромния съветски актьор Владимир Висоцки. Никита Висоцки е един от синовете на огромния съветски актьор, артист и стихотворец – синът, на който се пада да пази паметта на Владимир Висоцки като шеф на музея му. И той е артист.
Срещаме го в годината, в която татко му щеше да стане на 80. Казва, че хората най-често го питат какво е да си наследник на Висоцки. А отговорът му е, че различен в никакъв случай не е бил.
Владимир Висоцки е единственият руски актьор, който светът от двете страни на Желязната завеса приема като звезда – освен с музиката си, само че с типа на неприятно момче и поробител на женските сърца. Най-известната му брачна половинка е третата – френската актриса от съветски генезис Марина Влади. Заради нея се разделя с майката на Никита – хубавицата Людмила Абрамова.
А за Никита да бъдеш наследник на Висоцки, значи да го демонстрират като циркова мечка в казармата.
„ Във военната ми брошура беше написано името ми – и бащиното, и семейството. Питаха ме: „ Ти на оня Висоцки ли си наследник?”. И се трансфорах в забележителност на полка. Като идваха родителите на рандеву, ги водеха ги да покажат и мен. При военна инспекция ме викаха в щаба – да ме видят и висшите военни. А след доста години, като се върнах в града и от сцената споделих, че съм служил там в пехотния полк, залата стана на крака”, описа Никита Висоцки.
В музиката си Владимир Висоцки се хвърля от едната прекаленост в другата. От злоба, към оня, който наднича в писмата ти, който бърка в душата ти, до подигравка – раз-два-три-четири и упражненията за изтрезняване, в случай че си жив на сутринта.
„ Пускаха по радиото тази индустриална гимнастика и от 10 до 11 ч. И в цялата страна почваха да махат с ръце и да вършат упражнения”, уточни Никита Висоцки.
„ Песните му са разнообразни. Бил съм на негови концерти и хората, разплакани след някоя тъжна балада, незабавно започваха да се смеят, когато и той се смееше от сцената. Много бързо преминаваше от сълзи към смях. Умееше и да увлече публиката. Затова постоянно споделям: Не ме слушайте мен какво ви приказвам за Висоцки, слушайте него”, добави синът.
„ Коя ария бих предложил аз? Вероятно „ Капризните коне”. Там ще го видите най-ясно”, твърди той.
„ Капризните коне” е и една от най-известните в репертоара на Висоцки. Именно нея избира за танца си Михаил Баришников в сцена от кино лентата си „ Бели нощи”.
Никита Висоцки през днешния ден е сигурен, че в случай че татко му беше жив, и на 80 щеше да си е същият. „ Хора като него се раждат в тъкмо несъмнено време. Там горе е предрешено. Идват при нас, а след това си отиват отново в тъкмо избран момент. Животът му беше къс, само че той съумя да направи всичко което трябваше”, уверен е той.
Не всичко обаче. Никита Висоцки губи татко си, когато е на 16. До ден-днешен счита, че има две думи, които татко му не е чул от него.
„ Като всеки един наследник, който рано е изгубил татко си, у мен остана възприятието на нещо премълчано. Остана нещо незавършено. Ако имам опция да го срещна, а и несъмнено ще се забележим един ден, кой знае там горе, аз бих слушал него. А какво щях да му кажа? Онова, което не съумях – „ Обичам те”. Не съм му го казвал. Мислех, че се подразбира и той го знае. А тези неща обаче би трябвало да се казват”, безапелационен е Никита Висоцки.
Срещаме го в годината, в която татко му щеше да стане на 80. Казва, че хората най-често го питат какво е да си наследник на Висоцки. А отговорът му е, че различен в никакъв случай не е бил.
Владимир Висоцки е единственият руски актьор, който светът от двете страни на Желязната завеса приема като звезда – освен с музиката си, само че с типа на неприятно момче и поробител на женските сърца. Най-известната му брачна половинка е третата – френската актриса от съветски генезис Марина Влади. Заради нея се разделя с майката на Никита – хубавицата Людмила Абрамова.
А за Никита да бъдеш наследник на Висоцки, значи да го демонстрират като циркова мечка в казармата.
„ Във военната ми брошура беше написано името ми – и бащиното, и семейството. Питаха ме: „ Ти на оня Висоцки ли си наследник?”. И се трансфорах в забележителност на полка. Като идваха родителите на рандеву, ги водеха ги да покажат и мен. При военна инспекция ме викаха в щаба – да ме видят и висшите военни. А след доста години, като се върнах в града и от сцената споделих, че съм служил там в пехотния полк, залата стана на крака”, описа Никита Висоцки.
В музиката си Владимир Висоцки се хвърля от едната прекаленост в другата. От злоба, към оня, който наднича в писмата ти, който бърка в душата ти, до подигравка – раз-два-три-четири и упражненията за изтрезняване, в случай че си жив на сутринта.
„ Пускаха по радиото тази индустриална гимнастика и от 10 до 11 ч. И в цялата страна почваха да махат с ръце и да вършат упражнения”, уточни Никита Висоцки.
„ Песните му са разнообразни. Бил съм на негови концерти и хората, разплакани след някоя тъжна балада, незабавно започваха да се смеят, когато и той се смееше от сцената. Много бързо преминаваше от сълзи към смях. Умееше и да увлече публиката. Затова постоянно споделям: Не ме слушайте мен какво ви приказвам за Висоцки, слушайте него”, добави синът.
„ Коя ария бих предложил аз? Вероятно „ Капризните коне”. Там ще го видите най-ясно”, твърди той.
„ Капризните коне” е и една от най-известните в репертоара на Висоцки. Именно нея избира за танца си Михаил Баришников в сцена от кино лентата си „ Бели нощи”.
Никита Висоцки през днешния ден е сигурен, че в случай че татко му беше жив, и на 80 щеше да си е същият. „ Хора като него се раждат в тъкмо несъмнено време. Там горе е предрешено. Идват при нас, а след това си отиват отново в тъкмо избран момент. Животът му беше къс, само че той съумя да направи всичко което трябваше”, уверен е той.
Не всичко обаче. Никита Висоцки губи татко си, когато е на 16. До ден-днешен счита, че има две думи, които татко му не е чул от него.
„ Като всеки един наследник, който рано е изгубил татко си, у мен остана възприятието на нещо премълчано. Остана нещо незавършено. Ако имам опция да го срещна, а и несъмнено ще се забележим един ден, кой знае там горе, аз бих слушал него. А какво щях да му кажа? Онова, което не съумях – „ Обичам те”. Не съм му го казвал. Мислех, че се подразбира и той го знае. А тези неща обаче би трябвало да се казват”, безапелационен е Никита Висоцки.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ