Благополучие или стрес в седми клас. Какво не може да измери Националното външно оценяване
Тази седмица учениците от седми и десети клас се явяват на изпити, които имат съществено значение за по-нататъшното им обучение. Дали обаче управляващите се интересуват по какъв начин това въздейства на децата и дали не им нанася повече вреди. Специалистите и родителите не крият своите терзания.
В четвъртък децата от седми и десети клас се явяват на Национално външно оценяване (НВО) по математика, откакто във вторник минаха през изпита по български език. Това дълго наименование е придобило известност като матура, въпреки че този термин не е правилен, защото в тази ситуация не става дума за държавен зрелостен изпит.
Във фокуса на вниманието в този момент са седмокласниците. Не единствено, тъй като за тях изпитите ще бъдат и „ врата “ към учебното заведение, в което ще завършат междинното си обучение, само че и тъй като тазгодишният текст за преразказ повдигна с нова мощ редица от дълго време известни въпроси за качеството на НВО като инструмент за премерване. На каквото и да било.
Изпитите обаче не са изолирано събитие, което идва и отпътува за ден. За някои деца те значат година с спомагателни уроци, за други – две или повече, а за трети – предупреден и предстоящ неуспех.
Във всеки случай това е дълъг интервал на спомагателен стрес и нараснала тревога. За този випуск тази обстановка е гарнирана с контузиите от продължителната изолираност, нарушеното прочувствено и обществено развиване поради политиката на страната против COVID-19, от настоящата картина на война в съседство и хиляди бежанци, с чиято болежка се срещаме всеки ден.
Как се усещат децата?
На този декор сякаш не се сещаме да тестваме по какъв начин се усещат децата? Бърз обзор на наставнически групи и конгреси дава обезпокоителен отговор.
„ А. приказва непрестанно, към този момент час. Нервно, бързо, най-вече на британски. Разказва последния си час по Математика, след това стартира да пресмята хипотетичните си точки от Националното външно оценяване по Български език. Точки от изпит, който занапред следва “ написа една майка.
Друга обобщава сбито, че детето ѝ „ Б. е в нервност “, а трета търси съвет: „ Дерматитът на В. се обостри през последните седмици. Винаги става по този начин, когато е под стрес, само че в никакъв случай не е било толкоз тежко. “
През 2018 година проучването „ Благополучието на учениците в VII клас “ на Центъра за приобщаващо обучение откри, че 38.4% от седмокласниците в страната са с доста ниско до умерено равнище на благоденствие в учебно заведение. Най-ниските стойности на благоденствие са регистрирани в така наречен „ елитни учебни заведения “.
Причините за това, съгласно откривателите, са разнородни като главните включват прекомерно огромното напрежение и конкурентност сред учениците там за реализиране на високи оценки, фаворитизиращи учители, липса на чувство у учениците за общественост. Инструментът „ НВО “ слага в конкуренция както децата едно по отношение на друго, по този начин и учебните заведения, а проучването демонстрира, че децата са „ мощно напрегнати от упованието на НВО “.
„ Седмокласниците са прекомерно дребни за такова съществено съревнование “, счита Таня Милова-Александрова, педагогичен консултант в 51-во СУ „ Елисавета Багряна “ в София.
„ Някои от тях одобряват нещата доста насериозно, трудят се доста и прегарят. Други не осъзнават значимостта му и го неглижират, и безусловно в последния ден се стресират от значимостта на това нещо, която ги притиска “, изяснява тя.
Необходимостта да се оправят с огромната отговорност, без значение дали са подготвени за нея, води до нараснала тревога и стрес, които пък могат да доведат до продължително утежняване на благосъстоянието на подрастващото дете.
И какво от това?
Залагането на психологичното и прочувственото здраве на учениците измежду задачите на просветителната система би повишило благосъстоянието на децата в нея. Но това не е самоцел.
„ Отчуждените показа за триумф, тези, зад които не стои удовлетворението на детето и младежа, му пречат да разбере за какво би трябвало да дава отговор на тези показа на възрастните, без да припознава в тях трамплин за по-късния си триумф “, изяснява доцент Михаил Околийски, психиатър и специалист на Световната здравна организация (СЗО) в България.
По думите му в доста случаи ученето се извършва „ механично “, единствено с цел да бъдат спокойни възрастните, а това основава чувство за липса на вероятност у младежите и покачва уязвимостта им към разнообразни решения, които носят моментно наслаждение. Проблеми, които в този си тип изпитът в края на седми клас наподобява единствено задълбочава.
Създаването на подкрепящо учебно заведение, в което повече деца намират смисъл и ентусиазъм, има капацитет да докара до повече възрастни, които могат да влагат в своето развиване, и до по-качествени човешки връзки сред тях. Така високата оценка на благополучието се оказва не по-малко значима от оценката на изпита за асимилиране на образователния материал.
Засега не наподобява това да се схваща, счита доцент Околийски. През тази година в България няма да се организира обичайното проучване „ Поведение и здраве на деца в учебна възраст “, което СЗО организира на всеки 4 години в над 40 страни.
„ Бяхме доста неприятно сюрпризирани, когато на запитването ни към Министерството на образованието за поддръжка на проучването, получихме отрицателен отговор “, показа експертът.
„ През последните години преживяхме поредност от рецесии. Кризата е фактор, който по принцип покачва уязвимостта. А данните от предходните изследвания у нас посочваха, че българските възпитаници и преди пандемията бяха измежду най-уязвимите в Европа – с най-ранна приложимост на алкохол и тютюневи произведения, ранни полови контакти и постоянно чувство за неподкрепеност и самотност “, напомня представителят на СЗО.
Непровеждането на проучването значи, че България няма да разбере по какъв начин се развива здравето на децата и подрастващите. И надлежно - няма да може да интегрира това познание в проектите си за промени в образованието и политиките за деца.
Такива, каквито са
„ Децата и юношите в учебно заведение не са просто и единствено възпитаници ‐ преди този момент те са човешки същества в решителен стадий от своята биография “, пишат откривателите на благополучието на учениците в VII клас.
Развитието на учебното заведение като среда за развиване на човешки същества, а не едномерна просветителна институция е предизвикателство, което занапред ще стои пред системата.
Но даже и през днешния ден родители и учители могат да създадат нещо за децата, които в средата на деня ще излязат от изпитните зали – някои въодушевени, други - тревожни, а трети – съкрушени.
„ Децата би трябвало да бъдат посрещнати с усмивка, без значение какво се е случило на изпита “, поучава Таня Милова-Александрова. „ Нека да знаят, че са скъпи и обичани такива, каквито са. Само тогава ще могат умерено да разпрострат своя капацитет. “
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В четвъртък децата от седми и десети клас се явяват на Национално външно оценяване (НВО) по математика, откакто във вторник минаха през изпита по български език. Това дълго наименование е придобило известност като матура, въпреки че този термин не е правилен, защото в тази ситуация не става дума за държавен зрелостен изпит.
Във фокуса на вниманието в този момент са седмокласниците. Не единствено, тъй като за тях изпитите ще бъдат и „ врата “ към учебното заведение, в което ще завършат междинното си обучение, само че и тъй като тазгодишният текст за преразказ повдигна с нова мощ редица от дълго време известни въпроси за качеството на НВО като инструмент за премерване. На каквото и да било.
Изпитите обаче не са изолирано събитие, което идва и отпътува за ден. За някои деца те значат година с спомагателни уроци, за други – две или повече, а за трети – предупреден и предстоящ неуспех.
Във всеки случай това е дълъг интервал на спомагателен стрес и нараснала тревога. За този випуск тази обстановка е гарнирана с контузиите от продължителната изолираност, нарушеното прочувствено и обществено развиване поради политиката на страната против COVID-19, от настоящата картина на война в съседство и хиляди бежанци, с чиято болежка се срещаме всеки ден.
Как се усещат децата?
На този декор сякаш не се сещаме да тестваме по какъв начин се усещат децата? Бърз обзор на наставнически групи и конгреси дава обезпокоителен отговор.
„ А. приказва непрестанно, към този момент час. Нервно, бързо, най-вече на британски. Разказва последния си час по Математика, след това стартира да пресмята хипотетичните си точки от Националното външно оценяване по Български език. Точки от изпит, който занапред следва “ написа една майка.
Друга обобщава сбито, че детето ѝ „ Б. е в нервност “, а трета търси съвет: „ Дерматитът на В. се обостри през последните седмици. Винаги става по този начин, когато е под стрес, само че в никакъв случай не е било толкоз тежко. “
През 2018 година проучването „ Благополучието на учениците в VII клас “ на Центъра за приобщаващо обучение откри, че 38.4% от седмокласниците в страната са с доста ниско до умерено равнище на благоденствие в учебно заведение. Най-ниските стойности на благоденствие са регистрирани в така наречен „ елитни учебни заведения “.
Причините за това, съгласно откривателите, са разнородни като главните включват прекомерно огромното напрежение и конкурентност сред учениците там за реализиране на високи оценки, фаворитизиращи учители, липса на чувство у учениците за общественост. Инструментът „ НВО “ слага в конкуренция както децата едно по отношение на друго, по този начин и учебните заведения, а проучването демонстрира, че децата са „ мощно напрегнати от упованието на НВО “.
„ Седмокласниците са прекомерно дребни за такова съществено съревнование “, счита Таня Милова-Александрова, педагогичен консултант в 51-во СУ „ Елисавета Багряна “ в София.
„ Някои от тях одобряват нещата доста насериозно, трудят се доста и прегарят. Други не осъзнават значимостта му и го неглижират, и безусловно в последния ден се стресират от значимостта на това нещо, която ги притиска “, изяснява тя.
Необходимостта да се оправят с огромната отговорност, без значение дали са подготвени за нея, води до нараснала тревога и стрес, които пък могат да доведат до продължително утежняване на благосъстоянието на подрастващото дете.
И какво от това?
Залагането на психологичното и прочувственото здраве на учениците измежду задачите на просветителната система би повишило благосъстоянието на децата в нея. Но това не е самоцел.
„ Отчуждените показа за триумф, тези, зад които не стои удовлетворението на детето и младежа, му пречат да разбере за какво би трябвало да дава отговор на тези показа на възрастните, без да припознава в тях трамплин за по-късния си триумф “, изяснява доцент Михаил Околийски, психиатър и специалист на Световната здравна организация (СЗО) в България.
По думите му в доста случаи ученето се извършва „ механично “, единствено с цел да бъдат спокойни възрастните, а това основава чувство за липса на вероятност у младежите и покачва уязвимостта им към разнообразни решения, които носят моментно наслаждение. Проблеми, които в този си тип изпитът в края на седми клас наподобява единствено задълбочава.
Създаването на подкрепящо учебно заведение, в което повече деца намират смисъл и ентусиазъм, има капацитет да докара до повече възрастни, които могат да влагат в своето развиване, и до по-качествени човешки връзки сред тях. Така високата оценка на благополучието се оказва не по-малко значима от оценката на изпита за асимилиране на образователния материал.
Засега не наподобява това да се схваща, счита доцент Околийски. През тази година в България няма да се организира обичайното проучване „ Поведение и здраве на деца в учебна възраст “, което СЗО организира на всеки 4 години в над 40 страни.
„ Бяхме доста неприятно сюрпризирани, когато на запитването ни към Министерството на образованието за поддръжка на проучването, получихме отрицателен отговор “, показа експертът.
„ През последните години преживяхме поредност от рецесии. Кризата е фактор, който по принцип покачва уязвимостта. А данните от предходните изследвания у нас посочваха, че българските възпитаници и преди пандемията бяха измежду най-уязвимите в Европа – с най-ранна приложимост на алкохол и тютюневи произведения, ранни полови контакти и постоянно чувство за неподкрепеност и самотност “, напомня представителят на СЗО.
Непровеждането на проучването значи, че България няма да разбере по какъв начин се развива здравето на децата и подрастващите. И надлежно - няма да може да интегрира това познание в проектите си за промени в образованието и политиките за деца.
Такива, каквито са
„ Децата и юношите в учебно заведение не са просто и единствено възпитаници ‐ преди този момент те са човешки същества в решителен стадий от своята биография “, пишат откривателите на благополучието на учениците в VII клас.
Развитието на учебното заведение като среда за развиване на човешки същества, а не едномерна просветителна институция е предизвикателство, което занапред ще стои пред системата.
Но даже и през днешния ден родители и учители могат да създадат нещо за децата, които в средата на деня ще излязат от изпитните зали – някои въодушевени, други - тревожни, а трети – съкрушени.
„ Децата би трябвало да бъдат посрещнати с усмивка, без значение какво се е случило на изпита “, поучава Таня Милова-Александрова. „ Нека да знаят, че са скъпи и обичани такива, каквито са. Само тогава ще могат умерено да разпрострат своя капацитет. “
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ