Тази седмица продължихме да следим случая с Диана Димитрова и

Тази седмица продължихме да следим случая с Диана Димитрова и Юлиан Вергов, а новото бяха описите със очевидци, които и Димитрова, и Вергов разгласиха, само че се оказаха с разнообразни имена. Интересното е, че вълната от хейт преля от жертвата към очевидците, които опазиха Диана Димитрова - помощник оператора и реквизитора.

Неочаквано огромен брой българи застанаха на страната на обвинявания за агресор, без да взимат поради обстоятелствата, че против него има повдигнати обвинявания за нанасяне на телесна щета. Хората първосигнално застават на страната на властимащия и на този, в който разпознават личните си похитители, насилници и агресори. Тази тематика към този момент разгледахме със експерти и се спряхме на държанието на злобарите. 

А явлението, при което жертвата застава на страната на насилника е познато на логиката на психиката и се назовава Стокхолмски синдром.

Историята на Стокхолмския синдром 

Стокхолмският синдром е психологично положение, в което жертвата стартира да изпитва обвързаност и благосклонности към своя грабител. За първи път за това положение разсънва интереса на учените и психолозите след банковия грабеж от 1973 година в Стокхолм.

Тогава Ян Ерик Олсън нахлува в централния офис на банка в шведската столица с желание да вземе небрежно едни пари. Обирът обаче не върви по проект и нападателят изпада в суматоха и взима четирима заложници. Една от тях е Кристин Енмарк, която е държана дружно с другите в продължение на 6 дни. Двама полицейски чиновници пробват да влязат в банката, но