Малин Кръстев: Изкуство не се прави от евтини - ерзац хора!
Тази седмица кюстендилската аудитория има опцията да се наслаждения на наситена културно-театрална стратегия, част от която са едни от най-големите и съумели театрални артисти.
В понеделник, 4 февруари, Малин Кръстев, Герасим Георгиев - Геро и Мариела Топалова показаха в препълнената зала на читалище " Братство " комедийния театър " Свалячи " - за живота на хората от “Б “ група, а през днешния ден носителят на “Аскеер “ и “Икар “, дружно с ръководителя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев и Асен Блатечки, който завоюва премията за най-хубава мъжка роля в лентата „ Съдилището” от фестивала " Златната роза " и куп даровити артисти, ще показват нашумелия театър “Зимата на нашето неодобрение “, за играта си в който през миналата година Малин Кръстев печели премията.
Ето какво описа за Actualno.com от града - носителят на “Аскеер “ и “Икар “ - Малин Кръстев.
Здравейте, господин Кръстев! Изключително ми е прелестно, че имам опцията да се срещна с Вас - тук в град Кюстендил! Разкажете ми първо за спектакъла “Свалячи “, който представихте с Геро и Мариела Топалова. Какво да чакат от представлението хората, които към момента не са го гледали?
Здравейте! И аз доста се веселя, че тази седмица сме част от културната стратегия на вашия град. От “Свалячи “ хората могат да чакат доста смях и занимания, екзистенциални въпроси, които човек си задава, когато е безумно влюбен и желае да срещне дамата в живота си! Двамата герои са безспорни неудачници, малко “чаплинови “ персонажи, по тази причина и по някакъв метод изглеждаме по чаплиновски и желанието да намерят съвършената жена за себе си - все не съумяват благите и все си мислят, че там в гибелта, горе някъде ще открият ония дами, които да импонират на тяхното мъжко достолепие. Много веселба, през доста премеждия минават героите, уповавам се хората да се забавляват!
Звучи ужасно! Вие сте артист, режисьор, драматург, ТВ водещ и учител. През месец декември беше премиерата на спектакъла на Теди Москов, по кино лентата на Ето Рескова - “Обичахме се толкоз доста “. Ще ни разкажете ли малко повече и за този театър, там си партнирате с Филип Аврамов? Разбрахме, че Теди Москов е бил даже в дома на Ето Рескова, употребявал е филмите му за драматургични тематики. Как в действителност се работи с Теди Москов?
Това с Теди не е пъвата ни среща. Преди това сме се срещали с едно доста идиотско зрелище “Макбет “ в Младежкия спектакъл, по-късно “Улицата “ в НДК, където си партнираме и с Геро. С Теди се познаваме от години и това е едно другарство от доста дълги години. Той постоянно е бил изразителен човек с доста възприятие за комизъм, на което не можеш да устоиш. Един артист би трябвало да бъде в доста добра кондиция, с цел да може да работи с Теди Москов, тъй като не всичко през днешния ден, което е направено на подготовката, на следващия ден е същото. Теди сменя нещата в придвижване, само че за първи път, от години, не е правил такова зрелище, каквото е това. Може би кино лентата на Ето Рескова доста му оказа помощ и фактът, че той е влюбен в италианското кино и най-много неореализма в италианското кино.
За документалния му филм, за Ваня Червенушева, той беше отишъл особено на посетители при Ето Рескова - да заведе Ваня там, с цел да се срещнат. И по този начин за първи път може би в това му зрелище, Теди обръща нещата и е единственото зрелище, което те хваща за гърлото и те кара да се замислиш! Стана едно нежно, недотам “Теди-москово “ зрелище. И още веднъж тази безконечна тематика за любовта и за едни трима другари, влюбени в една жена. Играем с прелестната натрупа на Малък градски спектакъл “Зад канала “ - от който към този момент, от една година, съм част и аз и ми е извънредно прелестно. И по този начин, уповавам се да гостуваме в Кюстендил, само че ние в четвъртък още веднъж сме тук - със “Зимата на нашето неодобрение “!
Точно за този театър желаех да ви попитам! Много се веселя, че точно него ще визиите в нашия град, тъй като за играта си в него, през миналата година, Вие печелите премията “Аскеер “.
Да. А след довечера, мисля че публиката в Кюстендил, откакто изгледа това прелестно зрелище - “Свалячи “, ще се наслаждения в действителност и на класиката. Бина Харлампиева направи ужасно зрелище! Мисля, че публиката ще се изненада от Асен Блатечки! Мисля, че Асен Блатечки съумя да направи необикновено хубава роля и си партнираме прелестно! Благодаря и на Бина, че след толкоз години с Асен още веднъж сме на сцената! Десет години не сме се засичали в театрално зрелище. Много се веселя и че залите са препълнени и спектакъла се радва на огромен публичен интерес, трансформирайки се в един от най-гледаните спектакли.
Вие сте и основател на школа по актьорско майсторство, която действа цели 10 години. Сега сте учител в колежа “Любен Гройс “, а Геро е ваш помощник. Ще ми разкажете ли малко повече за преподавателската си активност? Различава ли се от актьорската, по-отговорна ли е и по-трудна ли е?
Ами доста по-отговорна е, тъй като е задача! Всичко това, което си схванал през годините, срещите ти с огромни създатели като Леон Даниел, Крикор Азарян, работата ми с сега настоящите режисьори, а и пътя който сме извървели аз и Геро и сега, в мащаба, в който сме като артисти - наша отговорност е да го предадем на идващото потомство! И това е МИСИЯ! Мисия, която потегли на подбив преди 10 години през една студия, която закриха, откакто напуснах Младежкия спектакъл. Това беше и повода да вземем независим клас в колежа “Любен Гройс “. Преди това бях четири години помощник на проф. Йвайло Христов в Академията в НАТФИЗ и мисля, че натрупах много опит - и с работата ми като помощник на Йвайло, а и 10 години в студия. Така че сега имаме 22 прелестни деца - доста пъстър, забавен клас. На 10-ти февруари им е изпита.
Страхотно! Те играят ли към този момент?
Ами не, те са първа година, първи учебен срок, в този момент треперят от смут и на 10-ти от 17:00 часа за първи път ще видят своята аудитория, благите. Още са на етюди и не са в положение и да работят с текст. След това ги чака модерна драматургия. В екипа е включена и Весела Бабинова. Наскоро потегля сериала “Денят на бащата “, където тя е в основната роля. И по този начин, за баланс взехме и една жена в екипа, с цел да не полудеят тези благи деца!
Вие имате взор върху младежта, върху техния гений и развиване. Българското кино и спектакъл обаче може да се похвали с доста огромни актьори, които са мъчно достижими. На мен ми прави усещане, че има доста искащи да станат артисти, обаче има ли толкоз надарени от тях - на такова високо равнище, каквото е било преди - приказвам за вашето потомство и преди вашето потомство?
Ами, вижте, всяко потомство си носи гениите и личностите със себе си. Важно е обаче каква персона ще станеш! И през какво се формираш - единственото, което сега ме тормози е, че при младежите започнаха да липсват престижи. Думи като чест, дълг, достолепие, една актьорска хигиена, отношение към това, което е било преди тях - липсва. Все повече виждаш по какъв начин консуматорското общество ги е предиздвикало да копират всичко от Youtube, от малкия екран, а не основават! Не творят! Не разпростират въображението си. И тук идва огромният проблем. Иначе са ужасно надарени и готини деца, просто някой би трябвало да ги предизвика! И да сътвори от тях персони - характерности. Изкуство не се прави от евтини - ерзац хора! Изкуството единствено по себе си ги изхвърля!
Вие споменахте и Крикор Азарян и казвате, че израстването Ви като артист е с помощта на него. Наричате го “духовен лидер “ и преподавател. Всъщност той умря в деня на ваше взаимно зрелище. Каква диря остави в живота Ви и кои са най-важните неща на които Ви научи?
- Ох.. за това тук... не знам дали времето ще ни стигне да побере всичко това, което имам да кажа за тази велика персона! Много персонално го чувствам този човек и за това едно от най-трудните ми представления беше неговата режисура “Три сестри “. В деня, в който трябваше да играем, той умря сутринта, а вечерта беше най-тежкият ни театър, на всички от трупата на Младежкия спектакъл.
Вие сте герои!
Да, беше в действителност доста мъчно - да играеш пред аудитория в подобен миг. И..така де.. Ето такива мъдреци липсват на днешно време! Някак този човек липсва и на генерации напред - с работата му, с всичко, което правеше и единственото му живо зрелище, приказвам в неговата целокупност - “Лазарица “ сега даже към този момент не се играе в Народния спектакъл. Лека бавно си отиват някои хора и ние оставаме без памет. И както споделя геният Теди Москов: “Само помиярът няма родова памет. “ Но той остави доста артисти и то положителни и готини актьори, които по някакъв метод описваме към момента за него и преподаваме за него. А в действителност той беше учебник и за артиста, за въображението - той, Леон Даниел - такива хора обичаха артистите! Във всяка една режисура виждаш обич към артиста и работата към него. Така че, в действителност ужасно доста неща ми е дал професор Азарян и ме е предизвикал. Да не приказваме, че при първата ми работа с него играех куче, по-късно ми даде да играя Оливия в “Дванайсета нощ “ - такава графиня бях, толкоз красива, имах рокли...
Значи сте извървели дълъг път дружно?
Да. След това играх Вершинин в “Три сестри “ и по този начин нататък, само че отвън всичко това той ходеше, гледаше спектаклите ни - имаше една избрана група артисти, които ни обичаше като родни деца! Звънеше ни измежду нощ да си приказваме за представлението, което е гледал, даже за функции, по които той не е работил с мен. Имаше в действителност една доста духовна, бащина връзка сред нас!
Интервю на Джулия Андонова
В понеделник, 4 февруари, Малин Кръстев, Герасим Георгиев - Геро и Мариела Топалова показаха в препълнената зала на читалище " Братство " комедийния театър " Свалячи " - за живота на хората от “Б “ група, а през днешния ден носителят на “Аскеер “ и “Икар “, дружно с ръководителя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев и Асен Блатечки, който завоюва премията за най-хубава мъжка роля в лентата „ Съдилището” от фестивала " Златната роза " и куп даровити артисти, ще показват нашумелия театър “Зимата на нашето неодобрение “, за играта си в който през миналата година Малин Кръстев печели премията.
Ето какво описа за Actualno.com от града - носителят на “Аскеер “ и “Икар “ - Малин Кръстев.
Здравейте, господин Кръстев! Изключително ми е прелестно, че имам опцията да се срещна с Вас - тук в град Кюстендил! Разкажете ми първо за спектакъла “Свалячи “, който представихте с Геро и Мариела Топалова. Какво да чакат от представлението хората, които към момента не са го гледали?
Здравейте! И аз доста се веселя, че тази седмица сме част от културната стратегия на вашия град. От “Свалячи “ хората могат да чакат доста смях и занимания, екзистенциални въпроси, които човек си задава, когато е безумно влюбен и желае да срещне дамата в живота си! Двамата герои са безспорни неудачници, малко “чаплинови “ персонажи, по тази причина и по някакъв метод изглеждаме по чаплиновски и желанието да намерят съвършената жена за себе си - все не съумяват благите и все си мислят, че там в гибелта, горе някъде ще открият ония дами, които да импонират на тяхното мъжко достолепие. Много веселба, през доста премеждия минават героите, уповавам се хората да се забавляват!
Звучи ужасно! Вие сте артист, режисьор, драматург, ТВ водещ и учител. През месец декември беше премиерата на спектакъла на Теди Москов, по кино лентата на Ето Рескова - “Обичахме се толкоз доста “. Ще ни разкажете ли малко повече и за този театър, там си партнирате с Филип Аврамов? Разбрахме, че Теди Москов е бил даже в дома на Ето Рескова, употребявал е филмите му за драматургични тематики. Как в действителност се работи с Теди Москов?
Това с Теди не е пъвата ни среща. Преди това сме се срещали с едно доста идиотско зрелище “Макбет “ в Младежкия спектакъл, по-късно “Улицата “ в НДК, където си партнираме и с Геро. С Теди се познаваме от години и това е едно другарство от доста дълги години. Той постоянно е бил изразителен човек с доста възприятие за комизъм, на което не можеш да устоиш. Един артист би трябвало да бъде в доста добра кондиция, с цел да може да работи с Теди Москов, тъй като не всичко през днешния ден, което е направено на подготовката, на следващия ден е същото. Теди сменя нещата в придвижване, само че за първи път, от години, не е правил такова зрелище, каквото е това. Може би кино лентата на Ето Рескова доста му оказа помощ и фактът, че той е влюбен в италианското кино и най-много неореализма в италианското кино.
За документалния му филм, за Ваня Червенушева, той беше отишъл особено на посетители при Ето Рескова - да заведе Ваня там, с цел да се срещнат. И по този начин за първи път може би в това му зрелище, Теди обръща нещата и е единственото зрелище, което те хваща за гърлото и те кара да се замислиш! Стана едно нежно, недотам “Теди-москово “ зрелище. И още веднъж тази безконечна тематика за любовта и за едни трима другари, влюбени в една жена. Играем с прелестната натрупа на Малък градски спектакъл “Зад канала “ - от който към този момент, от една година, съм част и аз и ми е извънредно прелестно. И по този начин, уповавам се да гостуваме в Кюстендил, само че ние в четвъртък още веднъж сме тук - със “Зимата на нашето неодобрение “!
Точно за този театър желаех да ви попитам! Много се веселя, че точно него ще визиите в нашия град, тъй като за играта си в него, през миналата година, Вие печелите премията “Аскеер “.
Да. А след довечера, мисля че публиката в Кюстендил, откакто изгледа това прелестно зрелище - “Свалячи “, ще се наслаждения в действителност и на класиката. Бина Харлампиева направи ужасно зрелище! Мисля, че публиката ще се изненада от Асен Блатечки! Мисля, че Асен Блатечки съумя да направи необикновено хубава роля и си партнираме прелестно! Благодаря и на Бина, че след толкоз години с Асен още веднъж сме на сцената! Десет години не сме се засичали в театрално зрелище. Много се веселя и че залите са препълнени и спектакъла се радва на огромен публичен интерес, трансформирайки се в един от най-гледаните спектакли.
Вие сте и основател на школа по актьорско майсторство, която действа цели 10 години. Сега сте учител в колежа “Любен Гройс “, а Геро е ваш помощник. Ще ми разкажете ли малко повече за преподавателската си активност? Различава ли се от актьорската, по-отговорна ли е и по-трудна ли е?
Ами доста по-отговорна е, тъй като е задача! Всичко това, което си схванал през годините, срещите ти с огромни създатели като Леон Даниел, Крикор Азарян, работата ми с сега настоящите режисьори, а и пътя който сме извървели аз и Геро и сега, в мащаба, в който сме като артисти - наша отговорност е да го предадем на идващото потомство! И това е МИСИЯ! Мисия, която потегли на подбив преди 10 години през една студия, която закриха, откакто напуснах Младежкия спектакъл. Това беше и повода да вземем независим клас в колежа “Любен Гройс “. Преди това бях четири години помощник на проф. Йвайло Христов в Академията в НАТФИЗ и мисля, че натрупах много опит - и с работата ми като помощник на Йвайло, а и 10 години в студия. Така че сега имаме 22 прелестни деца - доста пъстър, забавен клас. На 10-ти февруари им е изпита.
Страхотно! Те играят ли към този момент?
Ами не, те са първа година, първи учебен срок, в този момент треперят от смут и на 10-ти от 17:00 часа за първи път ще видят своята аудитория, благите. Още са на етюди и не са в положение и да работят с текст. След това ги чака модерна драматургия. В екипа е включена и Весела Бабинова. Наскоро потегля сериала “Денят на бащата “, където тя е в основната роля. И по този начин, за баланс взехме и една жена в екипа, с цел да не полудеят тези благи деца!
Вие имате взор върху младежта, върху техния гений и развиване. Българското кино и спектакъл обаче може да се похвали с доста огромни актьори, които са мъчно достижими. На мен ми прави усещане, че има доста искащи да станат артисти, обаче има ли толкоз надарени от тях - на такова високо равнище, каквото е било преди - приказвам за вашето потомство и преди вашето потомство?
Ами, вижте, всяко потомство си носи гениите и личностите със себе си. Важно е обаче каква персона ще станеш! И през какво се формираш - единственото, което сега ме тормози е, че при младежите започнаха да липсват престижи. Думи като чест, дълг, достолепие, една актьорска хигиена, отношение към това, което е било преди тях - липсва. Все повече виждаш по какъв начин консуматорското общество ги е предиздвикало да копират всичко от Youtube, от малкия екран, а не основават! Не творят! Не разпростират въображението си. И тук идва огромният проблем. Иначе са ужасно надарени и готини деца, просто някой би трябвало да ги предизвика! И да сътвори от тях персони - характерности. Изкуство не се прави от евтини - ерзац хора! Изкуството единствено по себе си ги изхвърля!
Вие споменахте и Крикор Азарян и казвате, че израстването Ви като артист е с помощта на него. Наричате го “духовен лидер “ и преподавател. Всъщност той умря в деня на ваше взаимно зрелище. Каква диря остави в живота Ви и кои са най-важните неща на които Ви научи?
- Ох.. за това тук... не знам дали времето ще ни стигне да побере всичко това, което имам да кажа за тази велика персона! Много персонално го чувствам този човек и за това едно от най-трудните ми представления беше неговата режисура “Три сестри “. В деня, в който трябваше да играем, той умря сутринта, а вечерта беше най-тежкият ни театър, на всички от трупата на Младежкия спектакъл.
Вие сте герои!
Да, беше в действителност доста мъчно - да играеш пред аудитория в подобен миг. И..така де.. Ето такива мъдреци липсват на днешно време! Някак този човек липсва и на генерации напред - с работата му, с всичко, което правеше и единственото му живо зрелище, приказвам в неговата целокупност - “Лазарица “ сега даже към този момент не се играе в Народния спектакъл. Лека бавно си отиват някои хора и ние оставаме без памет. И както споделя геният Теди Москов: “Само помиярът няма родова памет. “ Но той остави доста артисти и то положителни и готини актьори, които по някакъв метод описваме към момента за него и преподаваме за него. А в действителност той беше учебник и за артиста, за въображението - той, Леон Даниел - такива хора обичаха артистите! Във всяка една режисура виждаш обич към артиста и работата към него. Така че, в действителност ужасно доста неща ми е дал професор Азарян и ме е предизвикал. Да не приказваме, че при първата ми работа с него играех куче, по-късно ми даде да играя Оливия в “Дванайсета нощ “ - такава графиня бях, толкоз красива, имах рокли...
Значи сте извървели дълъг път дружно?
Да. След това играх Вершинин в “Три сестри “ и по този начин нататък, само че отвън всичко това той ходеше, гледаше спектаклите ни - имаше една избрана група артисти, които ни обичаше като родни деца! Звънеше ни измежду нощ да си приказваме за представлението, което е гледал, даже за функции, по които той не е работил с мен. Имаше в действителност една доста духовна, бащина връзка сред нас!
Интервю на Джулия Андонова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ