Не подценявайте Африка
Тази седмица Китай е хазаин на водачи от цяла Африка за срещата на високо ниво в Пекин. Последната среща на върха се организира през декември 2015 година в Йоханесбург, Южна Африка, където китайският президент Си Дзинпин даде обещание 60 милиарда $ за финансиране на развиването на инфраструктурата в Африка, написа в своя публикация " Тайм ".
Форумът за китайско-африканско съдействие сигурно ще включи още повече китайско финансиране за построяването на инфраструктура на целия континент, както и повече заеми с разнообразни условия. Съединени американски щати може и да мислят, че това не е техен проблем, само че африканските страни потъват от ден на ден в задлъжнялост.
Китайският дълг се трансформира в метамфетамини на инфраструктурното финансиране: мощно пристрастяване, елементарно налично и с дълготрайни резултати. Това е изключително правилно в Африка на юг от Сахара, където Китай се трансформира в най-големият снабдител на двустранни заеми. 40% % от страните от Субсахарска Африка към този момент са изложени на висок риск от задлъжнялост, а когато натрупват толкоз доста задължения, съсредоточени в ръцете на един кредитор, те стават рисково подвластни.
В Африка и на други места държавните управления са обезпечили всеобщи заеми от Пекин като обезпечаващите стратегически активи са нефт, минерали и права върху земя. Ако страните-кредитополучатели се окажат неспособни да изплатят заема, Китай може да претендира за стратегическия актив.
Най-пряко, политиката на Китай и изземването на стратегически активи могат да лимитират въздействието на Съединени американски щати в чужбина. Например, в дребната страна Джибути се намира най-значимата американска военна база в Африка. Благодарение на китайските заеми, съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на Джибути се е повишило от 50% на 85% сред 2014 и 2016 година Ако Джибути се провали и се отдръпна от пристанището, което зарежда американската база, американските военни качества в Африка и Близкия изток биха могли да бъдат съществени застрашени.
По-общо, неустойчивите равнища на дълга могат да дестабилизират африканските страни, което също компрометира американските ползи в региона на сигурността. Правителствата с надхвърляне на ливъридж могат да бъдат хванати в низходяща серпантина на намаление на заемите, безразсъдни стопански политики и понижени разноски за обществени услуги. А с икономическата застоялост има по-малко благоприятни условия за бързо разрастващите се и младежи в Африка.
Политиката на Китай за дълга изключва опциите за бизнес ползите на Съединени американски щати. Евтините инфраструктурни заеми на Пекин идват с условия за наемане на китайски компании, само че и дефинират механически спецификации за планове като високоскоростни железопътни линии и безжични мрежи по метод, който благоприятства китайските компании.
Комбинираният резултат от тези старания " ще изтласка Съединените щати от сегашната им позиция в международната стопанска система и ще придвижи Китай към центъра ", разяснява Джонатан Хилман, помощник в Центъра за интернационалните и стратегически проучвания.
Китай към този момент печели 180 милиарда $ годишно от своите вложения в Африка, в случай че тази политика продължи по-дълго, евентуално е даже повече доходи и работни места да се трансферират към Китай, вместо към Съединени американски щати.
Съединени американски щати имат доста положителни благоприятни условия, само че е належащо да усилят доста своята игра и да поддържат други възможности на нападателните финансови начинания на Пекин. Може би най-фундаментално Съединени американски щати би трябвало да се съсредоточат върху стимулиране на африканския стопански напредък. Подпомагането на африканските страни да засилят капиталовия климат и икономическото ръководство ще им помогне да привлекат повече капитал от частния бранш и да дават повече точки за нахлуване на Съединени американски щати.
Досега политиката на администрацията на Тръмп в Африка е изкривена, дефинирана повече от расови прилагателни. За съпоставяне, Китай има ясна визия, която ще донесе дълготрайни изгоди и в случай че това не се промени, то Съединени американски щати ще заплатят огромна цена за своите търговски и национални ползи.
Европа, Англия и Германия към момента са впримчени в остарели модели на своята политика за Африка и незабавно се нуждаят от смяна, пишат в свои проучвания " Института за интернационална политика и общество " и " Института по стопанска система " в Лондон.
Напускането на протекционизма в Европейски Съюз и намаляването на бариерите пред търговията с Африка могат да основат същинско икономическо партньорство.
Обиколката на Британския министър председател Тереза Мей в Африка в доста връзки е рядко и значимо събитие. Маргарет Тачър посети Кения през 1988 година, до момента в който Дейвид Камерън участва на погребението на Нелсън Мандела през 2012 година, тези визити се разминават, нито един английски министър председател не е посетил напълно района.
Свободната търговия и прогресивната либерализация на международната търговия след Втората международна война са създали доста повече за понижаване на бедността в развиващия се свят, бюджетът за помощ възлиза на по-малко от 0,7% от бюджета на Обединеното кралство.
Европейски Съюз, Съединени американски щати, Япония и други развити страни от дълго време пазят своите аграрни производители посредством мрежа от мита, дотации и регулаторни бариери, които държат продуктите на разрастващите се страни отвън пазара.
Но не става въпрос единствено за мита, множеството от бариерите пред продуктите на разрастващите се страни са регулаторни бариери, произлизащи от гневното използване на правилото на предпазливостта от страна на Европейски Съюз. Освен това мрежата от дотации в Европейски Съюз подтиква несъразмерното произвеждане и това понижава цената на международния пазар.
Нужен е друг метод, при който Англия употребява своята новосъздадена самостоятелна комерсиална политика, с цел да бъде по-отворена за продуктите на тези африкански страни, с цел да има същинско икономическо партньорство, на което техните производители и потребителите ще разчитат в дълготраен проект. За да бъде същинско това партньорство, тези страни ще желаят Англия да бъде отворена за митата си, а не да се ангажира със дотации за произвеждане или да издигне регулаторни бариери против техните артикули.
По отношение на Германия, представете си, че Ангела Меркел пътува до Китай и води редица планове за подсилване на междинната класа, основаване на работни места за младежите и възстановяване на районната сигурност. Китайското държавно управление евентуално би могло учтиво да я помоли да не идва с оферти за развиване на Китай, а по-скоро да се концентрира върху общото им съдействие като сътрудници, да вземем за пример софтуерно съдействие и двустранни капиталови съглашения.
И въпреки всичко, през последните години политическият метод на немското държавно управление към Африка е съпроводен от от ден на ден нови концепции. Посещението на канцлера и федералния министър на икономическото съдействие и развиване демонстрират себе си като добър самарянин. Канцлерът носи по пътя към Сенегал, Гана и Нигерия многочислени дарове, за които се допуска, че предизвикват немските вложения.
Другото, което носи Меркел в Африка, са ограничения за битка с аргументите за миграцията и би било потребно, в случай че в действителност биха могли да се формулира европейска имиграционна политика, като понастоящем ограниченията са ориентирани към пренасяне на европейската граница към Африка и основаване на лагери или приемни центрове, с цел да се предотврати навлизането на хора в Европа.
Сътрудничеството с Африка, като същинско съдействие сред равни, би трябвало да наподобява друго. Действията на Германия в Африка незабавно изискват смяна в манталитета.
Немските ползи би трябвало да бъдат дефинирани по-ясно, в какво желаят да реализират на континента, какви са техните съществени цели, къде желаят да реализират прогрес дружно с техните сътрудници.
Както и в съдействието с Китай или Франция. С други думи става въпрос за немски стопански ползи и полезности, правила и интернационалните стандарти за климата, труда и околната среда, това също значи, че Германия би трябвало да реши и с кои страни и играчи би желала да работи изключително тясно. Въпреки многочислените начинания от страна на лобистки групи, гражданско общество, синдикатите и политическите фондации, няма действителна и сериозна полемика за това, което е реализирано и не е реализирано до момента в Африка.
Спешно нужна е съществена смяна е в манталитета, най-сетне да се прекъсне покровителственото и " бащинско " държание към Африка. То непрестанно се промъква в западните думи и настройки, " знаем какво е най-хубаво, имаме решения ".
Ето за какво политиката на Германия в Африка се нуждае на първо място от смяна на парадигмата, която приема, че развиването може да пристигна единствено от вътрешната страна или да го сложи по различен метод: африканците сами по себе си вземат решение метода, по който желаят да продължат напред. Колкото по-бързо научим това, толкоз по-добре е за бъдещо съдействие със самоуверена Африка. Ако продължим както до момента, ще научим уроците си прекомерно късно.
Нужно е съществено да се одобри стратегия за Африка по отношение на индустриализацията, модернизацията и развиването и да се откъснем от празни изречения за " континента на опциите и бъдещето ". Трябва да се научим да чакаме къде е най-голямата промяна в Африка. Трябва да спрем да подценяваме Африка и да се сложим в друга позиция, Китай го прави по един или различен метод, Съединени американски щати и Западна Европа е време да се притеснят.
Форумът за китайско-африканско съдействие сигурно ще включи още повече китайско финансиране за построяването на инфраструктура на целия континент, както и повече заеми с разнообразни условия. Съединени американски щати може и да мислят, че това не е техен проблем, само че африканските страни потъват от ден на ден в задлъжнялост.
Китайският дълг се трансформира в метамфетамини на инфраструктурното финансиране: мощно пристрастяване, елементарно налично и с дълготрайни резултати. Това е изключително правилно в Африка на юг от Сахара, където Китай се трансформира в най-големият снабдител на двустранни заеми. 40% % от страните от Субсахарска Африка към този момент са изложени на висок риск от задлъжнялост, а когато натрупват толкоз доста задължения, съсредоточени в ръцете на един кредитор, те стават рисково подвластни.
В Африка и на други места държавните управления са обезпечили всеобщи заеми от Пекин като обезпечаващите стратегически активи са нефт, минерали и права върху земя. Ако страните-кредитополучатели се окажат неспособни да изплатят заема, Китай може да претендира за стратегическия актив.
Най-пряко, политиката на Китай и изземването на стратегически активи могат да лимитират въздействието на Съединени американски щати в чужбина. Например, в дребната страна Джибути се намира най-значимата американска военна база в Африка. Благодарение на китайските заеми, съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на Джибути се е повишило от 50% на 85% сред 2014 и 2016 година Ако Джибути се провали и се отдръпна от пристанището, което зарежда американската база, американските военни качества в Африка и Близкия изток биха могли да бъдат съществени застрашени.
По-общо, неустойчивите равнища на дълга могат да дестабилизират африканските страни, което също компрометира американските ползи в региона на сигурността. Правителствата с надхвърляне на ливъридж могат да бъдат хванати в низходяща серпантина на намаление на заемите, безразсъдни стопански политики и понижени разноски за обществени услуги. А с икономическата застоялост има по-малко благоприятни условия за бързо разрастващите се и младежи в Африка.
Политиката на Китай за дълга изключва опциите за бизнес ползите на Съединени американски щати. Евтините инфраструктурни заеми на Пекин идват с условия за наемане на китайски компании, само че и дефинират механически спецификации за планове като високоскоростни железопътни линии и безжични мрежи по метод, който благоприятства китайските компании.
Комбинираният резултат от тези старания " ще изтласка Съединените щати от сегашната им позиция в международната стопанска система и ще придвижи Китай към центъра ", разяснява Джонатан Хилман, помощник в Центъра за интернационалните и стратегически проучвания.
Китай към този момент печели 180 милиарда $ годишно от своите вложения в Африка, в случай че тази политика продължи по-дълго, евентуално е даже повече доходи и работни места да се трансферират към Китай, вместо към Съединени американски щати.
Съединени американски щати имат доста положителни благоприятни условия, само че е належащо да усилят доста своята игра и да поддържат други възможности на нападателните финансови начинания на Пекин. Може би най-фундаментално Съединени американски щати би трябвало да се съсредоточат върху стимулиране на африканския стопански напредък. Подпомагането на африканските страни да засилят капиталовия климат и икономическото ръководство ще им помогне да привлекат повече капитал от частния бранш и да дават повече точки за нахлуване на Съединени американски щати.
Досега политиката на администрацията на Тръмп в Африка е изкривена, дефинирана повече от расови прилагателни. За съпоставяне, Китай има ясна визия, която ще донесе дълготрайни изгоди и в случай че това не се промени, то Съединени американски щати ще заплатят огромна цена за своите търговски и национални ползи.
Европа, Англия и Германия към момента са впримчени в остарели модели на своята политика за Африка и незабавно се нуждаят от смяна, пишат в свои проучвания " Института за интернационална политика и общество " и " Института по стопанска система " в Лондон.
Напускането на протекционизма в Европейски Съюз и намаляването на бариерите пред търговията с Африка могат да основат същинско икономическо партньорство.
Обиколката на Британския министър председател Тереза Мей в Африка в доста връзки е рядко и значимо събитие. Маргарет Тачър посети Кения през 1988 година, до момента в който Дейвид Камерън участва на погребението на Нелсън Мандела през 2012 година, тези визити се разминават, нито един английски министър председател не е посетил напълно района.
Свободната търговия и прогресивната либерализация на международната търговия след Втората международна война са създали доста повече за понижаване на бедността в развиващия се свят, бюджетът за помощ възлиза на по-малко от 0,7% от бюджета на Обединеното кралство.
Европейски Съюз, Съединени американски щати, Япония и други развити страни от дълго време пазят своите аграрни производители посредством мрежа от мита, дотации и регулаторни бариери, които държат продуктите на разрастващите се страни отвън пазара.
Но не става въпрос единствено за мита, множеството от бариерите пред продуктите на разрастващите се страни са регулаторни бариери, произлизащи от гневното използване на правилото на предпазливостта от страна на Европейски Съюз. Освен това мрежата от дотации в Европейски Съюз подтиква несъразмерното произвеждане и това понижава цената на международния пазар.
Нужен е друг метод, при който Англия употребява своята новосъздадена самостоятелна комерсиална политика, с цел да бъде по-отворена за продуктите на тези африкански страни, с цел да има същинско икономическо партньорство, на което техните производители и потребителите ще разчитат в дълготраен проект. За да бъде същинско това партньорство, тези страни ще желаят Англия да бъде отворена за митата си, а не да се ангажира със дотации за произвеждане или да издигне регулаторни бариери против техните артикули.
По отношение на Германия, представете си, че Ангела Меркел пътува до Китай и води редица планове за подсилване на междинната класа, основаване на работни места за младежите и възстановяване на районната сигурност. Китайското държавно управление евентуално би могло учтиво да я помоли да не идва с оферти за развиване на Китай, а по-скоро да се концентрира върху общото им съдействие като сътрудници, да вземем за пример софтуерно съдействие и двустранни капиталови съглашения.
И въпреки всичко, през последните години политическият метод на немското държавно управление към Африка е съпроводен от от ден на ден нови концепции. Посещението на канцлера и федералния министър на икономическото съдействие и развиване демонстрират себе си като добър самарянин. Канцлерът носи по пътя към Сенегал, Гана и Нигерия многочислени дарове, за които се допуска, че предизвикват немските вложения.
Другото, което носи Меркел в Африка, са ограничения за битка с аргументите за миграцията и би било потребно, в случай че в действителност биха могли да се формулира европейска имиграционна политика, като понастоящем ограниченията са ориентирани към пренасяне на европейската граница към Африка и основаване на лагери или приемни центрове, с цел да се предотврати навлизането на хора в Европа.
Сътрудничеството с Африка, като същинско съдействие сред равни, би трябвало да наподобява друго. Действията на Германия в Африка незабавно изискват смяна в манталитета.
Немските ползи би трябвало да бъдат дефинирани по-ясно, в какво желаят да реализират на континента, какви са техните съществени цели, къде желаят да реализират прогрес дружно с техните сътрудници.
Както и в съдействието с Китай или Франция. С други думи става въпрос за немски стопански ползи и полезности, правила и интернационалните стандарти за климата, труда и околната среда, това също значи, че Германия би трябвало да реши и с кои страни и играчи би желала да работи изключително тясно. Въпреки многочислените начинания от страна на лобистки групи, гражданско общество, синдикатите и политическите фондации, няма действителна и сериозна полемика за това, което е реализирано и не е реализирано до момента в Африка.
Спешно нужна е съществена смяна е в манталитета, най-сетне да се прекъсне покровителственото и " бащинско " държание към Африка. То непрестанно се промъква в западните думи и настройки, " знаем какво е най-хубаво, имаме решения ".
Ето за какво политиката на Германия в Африка се нуждае на първо място от смяна на парадигмата, която приема, че развиването може да пристигна единствено от вътрешната страна или да го сложи по различен метод: африканците сами по себе си вземат решение метода, по който желаят да продължат напред. Колкото по-бързо научим това, толкоз по-добре е за бъдещо съдействие със самоуверена Африка. Ако продължим както до момента, ще научим уроците си прекомерно късно.
Нужно е съществено да се одобри стратегия за Африка по отношение на индустриализацията, модернизацията и развиването и да се откъснем от празни изречения за " континента на опциите и бъдещето ". Трябва да се научим да чакаме къде е най-голямата промяна в Африка. Трябва да спрем да подценяваме Африка и да се сложим в друга позиция, Китай го прави по един или различен метод, Съединени американски щати и Западна Европа е време да се притеснят.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ