Христо Стоичков: На празен стадион нищо не правиш
Тази седмица Христо Стоичков ни сервира самобитен римейк на неповторимите страсти от юбилейния си мач през 2016 година. Кавалерът на „ Златната топка “ още веднъж събра футболни звезди за българската аудитория и даде обещание следващата година шоуто да продължи.
Привилегията да е сцена на звездния дуел този път имаше Стара Загора, един от най-футболните градове в България. И локалната способена аудитория се появи почтена за класата на „ дрийм отбора “ на Барселона и родните митове. Христо Стоичков постоянно има какво да каже на аудиторията.
Неговите думи се помнят, тъй като те целят тъкмо в десетката. Легендарният номер 8 приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
- Христо, по какъв начин видя мача в Стара Загора от вътрешната страна?
- Най-напред желая да благодаря на всички мои сътрудници както от българска страна, по този начин и от страна на Барселона. Също желая да благодаря на тази прелестна аудитория, на кмета на Стара Загора, на цялата организация, на момчетата и девойките, които са свързани с това мероприятие. Направих го в Стара Загора най-много, тъй като е състезателен град. От тук са тръгнали огромни спортисти и футболисти - Петър Жеков, Петко Петков, Георги Димитров – Джеки, Стойчо Младенов… Просто нещо трябваше да се случи в този град, който сега е състезателен град на Европа. Догодина ще бъде София. Трябва да се прави нещо малко по-различно. Затова, когато разговарях с кмета и му обясних, че има опция да се направи подобен мач, безусловно поддържа концепцията. Щастлив съм, че събитието се получи и хората останаха удовлетворени.
- Ти ли реши да играеш и за двата тима или това беше условие на уредниците?
- Аз си ги вземам решение тези неща. Както съм играл за българската страна, по този начин съм играл и за Барселона. И двата тима са вътре в сърцето ми. Не мога да ги разделям. Исках да направя по 25 минути и за двата отбора. Така се усещах по-комфортно.
- Успя да вкараш гол, само че изпусна дузпа, а това не ти се е случвало постоянно в кариерата. Имаше ли някаква сделка със Стоян Колев или всичко беше „ феърплей “?
- Колев избави дузпата, само че бях оптимално съсредоточен да видя по какъв начин е обстановката и да вкарам този гол. Понякога се изтървават дузпи.
- Помниш ли какъв брой пъти ти се е случвало това?
- За ЦСКА веднъж и за Барселона - два пъти. В националния тим нямам изпусната дузпа. Но на един другарски мач това не важи.
- Резултатът имаше ли някакво значение?
- Естествено, че за мен имаше значение. Като българин постоянно желая да надвивам, само че като футболист на Барселона желая най-малко да стане еднакъв. Имаме един прелестен футболист Димитър Бербатов, който си проличава, че се приготвя супер за новото си амплоа в Индия. Дано да е здрав, да няма травми, да се радва на това, което може, а ние видяхме какво може. Също доста се веселя за Стилиян. След това, което претърпя, отново желае да се върне, играе със спортна завист. Мартин си е същия. Не сме се трансформирали доста – можем да си я подаваме. Данчо Лечков си е същия – немският мъдрец, великотърновското момче с къдравата коса продължава да бяга, Наско си е същия, Петър Хубчев е същия, Ивайло Йорданов е същия...
- Какво споделиха момчетата от Барселона? Сигурно си приказвал с тях и са споделили усещания от този мач.
- Благодариха за организацията и за това, което сме създали. Благодариха и на публиката. Видяхте, че се стопираха да поздравят почитателите. Барселона е огромен тим, върви да играе по целия свят. Не всеки ден се случва да докараш футболисти, които са международни и европейски първенци, първенци на Испания…
- Твоя ли беше концепцията да бъде изпълнен химнът на Барселона, с който стартира всеки мач на „ Камп Ноу “?
- Естествено – едно почитание към тези момчета. Искам също да благодаря на тези три прелестни дами, които не за първи път вършат чудеса. Видяхте по какъв начин изпяха химните на Барселона и на България, а най-после и тази прословута ария, която през 1992 година Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе изпяха дружно на олимпийския стадион в Барселона. Всичко беше добре подредено и проведено. Човек с просто око ще види, че няма забележки.
- А ти по какъв начин се чувстваш с фланелката на Барселона? Имаш толкоз доста победи и купи в този тим...
- Аз излязох при 2:2, тъй че не съм изгубил.
- Как се чувстваш с екипа на "блаугранас "?
- По същия метод, както когато съм слагал фланелката на ЦСКА, на националния тим, на Марица (Пловдив), на Хеброс (Харманли). За мен няма значение фланелката. Важна е обичта към спорта, а в случай че не го обичаш и не се трудиш, нямаш никакъв късмет да победиш. Неслучайно направихме книгата "88 съвета от номер 8 ". Нека да ги следват, дано да прочетат и да видят защо става въпрос. Аз съм се лишил от доста неща, само че когато съм почнал от дете, съм си сложил една цел – къде желая да стигна, какво да реализира, по какъв начин да го направя, какъв брой ограничения би трябвало да има, с цел да се случи… В последна сметка, когато се трудиш и го искаш, всичко се получава.
- На българските мачове не вървят доста хора, само че преди година и половина на твоя мач по случай 50-годишния ти празник имаше 40 хиляди души, които не мръднаха в дъжда. Сега стадионът в Стара Загора беше съвсем цялостен. Билетите не са доста скъпи, само че хората нямат пари и все пак пристигнаха поради вас. Може ли да се измисли нещо с ветерани, тъй като очевидно хората желаят да ви виждат още и още на терена?
- Това е единственият метод да пълним стадионите – с нас, ветераните. Като виждам какъв брой хора вървят в „ А “ и в „ Б “ група… Предполагам, че ще създадем нещо сходно и в други градове. Има градове, които са подготвени да поемат една такава организация. Догодина ще е подготвен стадионът във Варна, и в Русе ще стегнат стадиона, и в Благоевград ще стане стадионът, дай Боже да се случи и в Пловдив… Има прелестни игрища във Враца и в Монтана, където се събират 15-20 хиляди. Да създадем един празник за града. Много от градовете вършат юбилеи, имат огромни тържества. На никой не сме отказали. Нашето потомство, където сме желали да отидем да играем, постоянно сме били там. Мисля, че всеки един град заслужава да има един подобен празник веднъж в годината. Всеки град си има дата обвързвана с него. Много пъти сме ходили и сме го правили, тъй като сме желали. Мисля, че ще продължим да го вършим, тъй като хората го заслужават.
- Често вървиш на такива мачове в чужбина. Как ти се виждат дуелите в България? Вече взе участие в три такива, задно с мача на Димитър Бербатов. Нашата аудитория задоволително добра ли е за такива срещи?
- Абсолютно! Мога да подсигурявам, че нашата аудитория е най-мощна, най-колоритна, най-вече се ръкопляска и се скандира. Затова го заслужават. Винаги съм казвал, че ние израснахме като футболисти с помощта на тях. На празен стадион нищо не правиш. Как да се концентрираш, по какъв начин да се мотивираш, като гледаш, че стадионът е празен?
- Шоуто е за хората, не за участниците.
- Ние сме го правили нашето шоу, когато сме играли. Ние знаем какво да вършим. Това е за тях. Ние им се отблагодаряваме. Тази признателност е по отношение на тях, по отношение на децата, които пристигнаха да ни гледат. Някои от тях сигурно не престават да го вършат, пускат някой остарял мач. Това е пътят – да видят, че още можем да я подаваме, да вкарваме голове. Ако караме единствено на татуировки, компютри, преносими компютри и телефони, няма да имаме спорт.
- Да чакаме ли през 2018 година някой мач, проведен от теб някъде в България?
- 2018-а? Ами, това е скоро. Ще има огромна изненада, само че ще я запазя в загадка. Този път няма да кажа на никой. Само един човек в България ще знае какво ще се случи през 2018 година
Привилегията да е сцена на звездния дуел този път имаше Стара Загора, един от най-футболните градове в България. И локалната способена аудитория се появи почтена за класата на „ дрийм отбора “ на Барселона и родните митове. Христо Стоичков постоянно има какво да каже на аудиторията.
Неговите думи се помнят, тъй като те целят тъкмо в десетката. Легендарният номер 8 приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
- Христо, по какъв начин видя мача в Стара Загора от вътрешната страна?
- Най-напред желая да благодаря на всички мои сътрудници както от българска страна, по този начин и от страна на Барселона. Също желая да благодаря на тази прелестна аудитория, на кмета на Стара Загора, на цялата организация, на момчетата и девойките, които са свързани с това мероприятие. Направих го в Стара Загора най-много, тъй като е състезателен град. От тук са тръгнали огромни спортисти и футболисти - Петър Жеков, Петко Петков, Георги Димитров – Джеки, Стойчо Младенов… Просто нещо трябваше да се случи в този град, който сега е състезателен град на Европа. Догодина ще бъде София. Трябва да се прави нещо малко по-различно. Затова, когато разговарях с кмета и му обясних, че има опция да се направи подобен мач, безусловно поддържа концепцията. Щастлив съм, че събитието се получи и хората останаха удовлетворени.
- Ти ли реши да играеш и за двата тима или това беше условие на уредниците?
- Аз си ги вземам решение тези неща. Както съм играл за българската страна, по този начин съм играл и за Барселона. И двата тима са вътре в сърцето ми. Не мога да ги разделям. Исках да направя по 25 минути и за двата отбора. Така се усещах по-комфортно.
- Успя да вкараш гол, само че изпусна дузпа, а това не ти се е случвало постоянно в кариерата. Имаше ли някаква сделка със Стоян Колев или всичко беше „ феърплей “?
- Колев избави дузпата, само че бях оптимално съсредоточен да видя по какъв начин е обстановката и да вкарам този гол. Понякога се изтървават дузпи.
- Помниш ли какъв брой пъти ти се е случвало това?
- За ЦСКА веднъж и за Барселона - два пъти. В националния тим нямам изпусната дузпа. Но на един другарски мач това не важи.
- Резултатът имаше ли някакво значение?
- Естествено, че за мен имаше значение. Като българин постоянно желая да надвивам, само че като футболист на Барселона желая най-малко да стане еднакъв. Имаме един прелестен футболист Димитър Бербатов, който си проличава, че се приготвя супер за новото си амплоа в Индия. Дано да е здрав, да няма травми, да се радва на това, което може, а ние видяхме какво може. Също доста се веселя за Стилиян. След това, което претърпя, отново желае да се върне, играе със спортна завист. Мартин си е същия. Не сме се трансформирали доста – можем да си я подаваме. Данчо Лечков си е същия – немският мъдрец, великотърновското момче с къдравата коса продължава да бяга, Наско си е същия, Петър Хубчев е същия, Ивайло Йорданов е същия...
- Какво споделиха момчетата от Барселона? Сигурно си приказвал с тях и са споделили усещания от този мач.
- Благодариха за организацията и за това, което сме създали. Благодариха и на публиката. Видяхте, че се стопираха да поздравят почитателите. Барселона е огромен тим, върви да играе по целия свят. Не всеки ден се случва да докараш футболисти, които са международни и европейски първенци, първенци на Испания…
- Твоя ли беше концепцията да бъде изпълнен химнът на Барселона, с който стартира всеки мач на „ Камп Ноу “?
- Естествено – едно почитание към тези момчета. Искам също да благодаря на тези три прелестни дами, които не за първи път вършат чудеса. Видяхте по какъв начин изпяха химните на Барселона и на България, а най-после и тази прословута ария, която през 1992 година Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе изпяха дружно на олимпийския стадион в Барселона. Всичко беше добре подредено и проведено. Човек с просто око ще види, че няма забележки.
- А ти по какъв начин се чувстваш с фланелката на Барселона? Имаш толкоз доста победи и купи в този тим...
- Аз излязох при 2:2, тъй че не съм изгубил.
- Как се чувстваш с екипа на "блаугранас "?
- По същия метод, както когато съм слагал фланелката на ЦСКА, на националния тим, на Марица (Пловдив), на Хеброс (Харманли). За мен няма значение фланелката. Важна е обичта към спорта, а в случай че не го обичаш и не се трудиш, нямаш никакъв късмет да победиш. Неслучайно направихме книгата "88 съвета от номер 8 ". Нека да ги следват, дано да прочетат и да видят защо става въпрос. Аз съм се лишил от доста неща, само че когато съм почнал от дете, съм си сложил една цел – къде желая да стигна, какво да реализира, по какъв начин да го направя, какъв брой ограничения би трябвало да има, с цел да се случи… В последна сметка, когато се трудиш и го искаш, всичко се получава.
- На българските мачове не вървят доста хора, само че преди година и половина на твоя мач по случай 50-годишния ти празник имаше 40 хиляди души, които не мръднаха в дъжда. Сега стадионът в Стара Загора беше съвсем цялостен. Билетите не са доста скъпи, само че хората нямат пари и все пак пристигнаха поради вас. Може ли да се измисли нещо с ветерани, тъй като очевидно хората желаят да ви виждат още и още на терена?
- Това е единственият метод да пълним стадионите – с нас, ветераните. Като виждам какъв брой хора вървят в „ А “ и в „ Б “ група… Предполагам, че ще създадем нещо сходно и в други градове. Има градове, които са подготвени да поемат една такава организация. Догодина ще е подготвен стадионът във Варна, и в Русе ще стегнат стадиона, и в Благоевград ще стане стадионът, дай Боже да се случи и в Пловдив… Има прелестни игрища във Враца и в Монтана, където се събират 15-20 хиляди. Да създадем един празник за града. Много от градовете вършат юбилеи, имат огромни тържества. На никой не сме отказали. Нашето потомство, където сме желали да отидем да играем, постоянно сме били там. Мисля, че всеки един град заслужава да има един подобен празник веднъж в годината. Всеки град си има дата обвързвана с него. Много пъти сме ходили и сме го правили, тъй като сме желали. Мисля, че ще продължим да го вършим, тъй като хората го заслужават.
- Често вървиш на такива мачове в чужбина. Как ти се виждат дуелите в България? Вече взе участие в три такива, задно с мача на Димитър Бербатов. Нашата аудитория задоволително добра ли е за такива срещи?
- Абсолютно! Мога да подсигурявам, че нашата аудитория е най-мощна, най-колоритна, най-вече се ръкопляска и се скандира. Затова го заслужават. Винаги съм казвал, че ние израснахме като футболисти с помощта на тях. На празен стадион нищо не правиш. Как да се концентрираш, по какъв начин да се мотивираш, като гледаш, че стадионът е празен?
- Шоуто е за хората, не за участниците.
- Ние сме го правили нашето шоу, когато сме играли. Ние знаем какво да вършим. Това е за тях. Ние им се отблагодаряваме. Тази признателност е по отношение на тях, по отношение на децата, които пристигнаха да ни гледат. Някои от тях сигурно не престават да го вършат, пускат някой остарял мач. Това е пътят – да видят, че още можем да я подаваме, да вкарваме голове. Ако караме единствено на татуировки, компютри, преносими компютри и телефони, няма да имаме спорт.
- Да чакаме ли през 2018 година някой мач, проведен от теб някъде в България?
- 2018-а? Ами, това е скоро. Ще има огромна изненада, само че ще я запазя в загадка. Този път няма да кажа на никой. Само един човек в България ще знае какво ще се случи през 2018 година
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ