И при лошия, и при който и да е Бойко все тая с тока
Тази седмица е седмица на митинги. Първо бяха пътни строители, след това медицински сестри и миньори, както и работещи в " Мини Марица Изток ". И тъкмо за последните е думата.
От години се знае в каква посока потегли Европейският съюз във връзка с стопанската система и в частност енергеитката. С две думи – въглеродна индиферентност. Това значи производството и потреблението да не замърсяват с нездравословни излъчвания.
Въглищата обаче замърсяват. Трябва да се махнат – единствено че с помощта на тях неизброимо количество хора си изкарват хляба. Не приказвам единствено за непосредствено работещите, ами и за тези, които използват тока, създаван от въглища, с цел да могат да работят бизнесите им. Затова и би трябвало да има опция – другояче гладът ще завоюва против всевъзможни опити за запазване на природата! Просто гладът е незабавен кратковременен проблем, доста забележим, до момента в който климатичните промени не са толкоз забележими за елементарните хора и се развиват в по-дълъг интервал.
Категорична неистина е обаче, че въглищата могат да останат. И освен тъй като сме член на Европейски Съюз – хубаво, хипотетично да приемем, че ще излезем от него (но преди този момент да погледнем какво става с Англия след излизането и да се сетим, че българската стопанска система не е британската). Само че към този момент, малко по малко, световни консуматори на ток почват да декларират своите зелени цели. Пример - " Кока Кола ХБК "! Една от оповестените тази седмица гласи: " Компанията ще декарбонизира в допълнение директните интервенции чрез прекосяване към 100% възобновима електрическа енергия и нисковъглеродни енергийни източници посредством непрекъснати усъвършенствания и нововъведения в енергийната успеваемост ". Или в превод – ще купува единствено ток, създаден от ВЕИ!
Това е бъдещето и то идва! Да запитвам при такова бъдеще, въглищните централи на кого ще си продават тока? Лесно е да се приказва с родолюбив жар по какъв начин не си даваме въглищата – хубаво, само че когато Съюзът, в който си член и стопанските системи, с които търгуваш и взаимодействаш най-вече, вървят в една посока, а ти искаш в друга, какво ще стане? Кой ще потъне – обединеното огромно или закъснялото неориентирано малко?
През цялото ръководство на въобще не беше работено да има проект и подготовка за осъществяването му във връзка с въглищата. В Европейската зелена договорка има за преориентиране на стопанската система на такива райони, които зависят от въглищата. Предвиден е специфичен Фонд за възобновяване, от които да дойдат пари за вложения по този начин, че да бъдат сменени въглищата. Предвидена помощ има и по InvestEU – икономическият отговор на Европейски Съюз поради коронавирусната пандемия, особено за ВЕИ. Този европейски стопански проект, където България още не се е присъединила, като не си е показала Плана за възобновяване и развиване т.е. проекта да вземе европари за промени. И всичко се договаря с Европейската комисия – настрана с всяка страна-членка. Тоест, всяка страна би трябвало да приказва с Брюксел, да убеждава, да упорства – само че преди всичко да има концепция по какъв начин да стане.
Има и друго – Инициативата за преход на въглищните региони. С тази самодейност се предлага помощ и свързване на разнообразни райони в разнообразни страни, с цел да се построява стопанска система, която да замести въглищата. България с какъв брой района в други страни-членки се свърза?
В резюме –, че от 2012-та година (преди 9 години!!!) е отпуснала 170 милиарда евро за планове, касаещи климатичните промени и че сред 2021 и 2030 година ще даде 1 трилион евро! България къде беше, къде е и къде ще е в този подтекст?
Е, България има ли хрумвания? Една най-малко? Нещо приказва ли с Брюксел? Или берем плодовете от " като ми кажат Конграчулейшън и спирам да чувам "? Защото в случай че някой си мисли, че едно десетилетие се наваксва за няколко месеца, грубо се лъже! Макар че като се замисли човек – ние с един затънал транспортен съд не можем да се оправим, та с План за възобновяване ли, та със тактика за въглища ли?!
Автор: Ивайло Ачев
От години се знае в каква посока потегли Европейският съюз във връзка с стопанската система и в частност енергеитката. С две думи – въглеродна индиферентност. Това значи производството и потреблението да не замърсяват с нездравословни излъчвания.
Въглищата обаче замърсяват. Трябва да се махнат – единствено че с помощта на тях неизброимо количество хора си изкарват хляба. Не приказвам единствено за непосредствено работещите, ами и за тези, които използват тока, създаван от въглища, с цел да могат да работят бизнесите им. Затова и би трябвало да има опция – другояче гладът ще завоюва против всевъзможни опити за запазване на природата! Просто гладът е незабавен кратковременен проблем, доста забележим, до момента в който климатичните промени не са толкоз забележими за елементарните хора и се развиват в по-дълъг интервал.
Категорична неистина е обаче, че въглищата могат да останат. И освен тъй като сме член на Европейски Съюз – хубаво, хипотетично да приемем, че ще излезем от него (но преди този момент да погледнем какво става с Англия след излизането и да се сетим, че българската стопанска система не е британската). Само че към този момент, малко по малко, световни консуматори на ток почват да декларират своите зелени цели. Пример - " Кока Кола ХБК "! Една от оповестените тази седмица гласи: " Компанията ще декарбонизира в допълнение директните интервенции чрез прекосяване към 100% възобновима електрическа енергия и нисковъглеродни енергийни източници посредством непрекъснати усъвършенствания и нововъведения в енергийната успеваемост ". Или в превод – ще купува единствено ток, създаден от ВЕИ!
Това е бъдещето и то идва! Да запитвам при такова бъдеще, въглищните централи на кого ще си продават тока? Лесно е да се приказва с родолюбив жар по какъв начин не си даваме въглищата – хубаво, само че когато Съюзът, в който си член и стопанските системи, с които търгуваш и взаимодействаш най-вече, вървят в една посока, а ти искаш в друга, какво ще стане? Кой ще потъне – обединеното огромно или закъснялото неориентирано малко?
През цялото ръководство на въобще не беше работено да има проект и подготовка за осъществяването му във връзка с въглищата. В Европейската зелена договорка има за преориентиране на стопанската система на такива райони, които зависят от въглищата. Предвиден е специфичен Фонд за възобновяване, от които да дойдат пари за вложения по този начин, че да бъдат сменени въглищата. Предвидена помощ има и по InvestEU – икономическият отговор на Европейски Съюз поради коронавирусната пандемия, особено за ВЕИ. Този европейски стопански проект, където България още не се е присъединила, като не си е показала Плана за възобновяване и развиване т.е. проекта да вземе европари за промени. И всичко се договаря с Европейската комисия – настрана с всяка страна-членка. Тоест, всяка страна би трябвало да приказва с Брюксел, да убеждава, да упорства – само че преди всичко да има концепция по какъв начин да стане.
Има и друго – Инициативата за преход на въглищните региони. С тази самодейност се предлага помощ и свързване на разнообразни райони в разнообразни страни, с цел да се построява стопанска система, която да замести въглищата. България с какъв брой района в други страни-членки се свърза?
В резюме –, че от 2012-та година (преди 9 години!!!) е отпуснала 170 милиарда евро за планове, касаещи климатичните промени и че сред 2021 и 2030 година ще даде 1 трилион евро! България къде беше, къде е и къде ще е в този подтекст?
Е, България има ли хрумвания? Една най-малко? Нещо приказва ли с Брюксел? Или берем плодовете от " като ми кажат Конграчулейшън и спирам да чувам "? Защото в случай че някой си мисли, че едно десетилетие се наваксва за няколко месеца, грубо се лъже! Макар че като се замисли човек – ние с един затънал транспортен съд не можем да се оправим, та с План за възобновяване ли, та със тактика за въглища ли?!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ