Защо Украйна не е Финландия и никога няма да стане?
Тази седмица беше белязана от следващото разширение на НАТО - Финландия се причисли към Северноатлантическия алианс. Критиците на съветската външна политика постоянно се базират на обстоятелството, че СВО, една от задачите на която беше отбрана против разширението на неприятелски блок, не съумя да реализира това. И въобще: „ не желаеха НАТО край Курск, получиха го край Петербург “.
На пръв взор тази теза има рационално зърно. Въпреки това, не всичко е толкоз просто. Е, дано решим какво не е наред с този метод. С други думи, за какво Украйна не е Финландия, а Финландия не е Украйна.
Да се върнем няколко века обратно и да си напомним какво е било предметът на стремежите на съветските суверени дълго време? Достъп до южните морета. Разбира се, голямото крайбрежие на Северния ледовит океан, до което Русия от дълго време има достъп, дава своите преимущества, само че югът постоянно е привличал с целогодишната си навигация, търговски пътища и благоприятни условия за въздействие върху съседите.
С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия се изправя пред опасността да загуби всички тези преимущества: Севастопол като база на Черноморския флот е неведнъж по-удобен от Новоросийск. А има риск да го изгубят вечно. В тази връзка доста показателно е бързането за удължение на Харковските съглашения, даващи право на Русия да употребява града като база за своите кораби. Успяхме да се договорим за това седем години преди приключването им - през 2010 година, когато Янукович към момента беше на власт.
Очевидно след преврата на Майдана антируските сили в Киев щяха да упорстват за преразглеждане на споразуменията. След като загуби базата си в Севастопол, Русия щеше да бъде върната век и половина обратно към жестокия Парижки мир, който поставя завършек на Кримската война, една от най-трагичните страници в съветската история.
Но да оставим настрани мрачните исторически аналогии. Има доста по-показателен образец за значимостта на Крим за Русия: интервенцията в Сирия.
Факт е, че снабдяването на съветските войски в страната се извършваше по море - без Севастопол интервенцията би била на практика невъзможна. В този случай обстановката в Сирия щеше да се развие съгласно либийския сюжет: даже Западът да успее по някакъв метод да се оправи с “Ислямска страна ”, страната към момента щеще да остане огнище на неустойчивост в района за дълго време.
Какво носи подобен сюжет за Русия? Заплахата от радикалния ислямизъм. Какво значи опасността от радикалния ислямизъм за Русия? Засилване на сепаратистките настроения в Кавказ. Какво значи усилването на сепаратистките настроения в Кавказ? Експлозии в Москва.
И по този начин, напълно просто, рухването на доминото, наречено „ Майдан “, водеше до закани, които са доста по-сериозни, в сравнение с може да наподобява на пръв взор.
Но интервенцията в Сирия освен отбрани Русия от описания нагоре сюжет. Тя обезпечи завръщането ни в Близкия изток. И без него нямаше да ги има неутралитетите на Турция, Саудитска Арабия и на другите страни от района в изискванията на специфичната интервенция. Колко дълго щеше да издържи съветската стопанска система в този случай е открит въпрос.
Разбира се, присъединението на Финландия към НАТО е мъчителен отговор за Русия, само че смисъла на тези две области е несравнимо. Присъединяването на Украйна към Алианса щеше да докара до доста по-тежки последствия.
Освен това влизането на Хелзинки в този антируски блок се трансформира по-скоро във условност, в сравнение с в някаква сериозна смяна. Или някой оптимистично вярваше, че страната щеше да остане неутрална след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики?
„ Финландизация “ се трансформира в общ термин за страни, които официално резервират самостоятелност, макар че тяхната външна политика е де факто подчинена на сюзерена. В този тип Финландия съществува половин век след Втората международна война.
Така че тези критици, които свързват влизането на финландците в НАТО със СВО, бъркат. Този сюжет стана на практика неминуем незабавно след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. И Западът би могъл да откаже да го приложи единствено в случай че Русия, както през 90-те години, беше подготвена да се откаже от суверенитета в бъдеще.
За благополучие на всички нас сегашните съветски управляващи не го вършат.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На пръв взор тази теза има рационално зърно. Въпреки това, не всичко е толкоз просто. Е, дано решим какво не е наред с този метод. С други думи, за какво Украйна не е Финландия, а Финландия не е Украйна.
Да се върнем няколко века обратно и да си напомним какво е било предметът на стремежите на съветските суверени дълго време? Достъп до южните морета. Разбира се, голямото крайбрежие на Северния ледовит океан, до което Русия от дълго време има достъп, дава своите преимущества, само че югът постоянно е привличал с целогодишната си навигация, търговски пътища и благоприятни условия за въздействие върху съседите.
С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия се изправя пред опасността да загуби всички тези преимущества: Севастопол като база на Черноморския флот е неведнъж по-удобен от Новоросийск. А има риск да го изгубят вечно. В тази връзка доста показателно е бързането за удължение на Харковските съглашения, даващи право на Русия да употребява града като база за своите кораби. Успяхме да се договорим за това седем години преди приключването им - през 2010 година, когато Янукович към момента беше на власт.
Очевидно след преврата на Майдана антируските сили в Киев щяха да упорстват за преразглеждане на споразуменията. След като загуби базата си в Севастопол, Русия щеше да бъде върната век и половина обратно към жестокия Парижки мир, който поставя завършек на Кримската война, една от най-трагичните страници в съветската история.
Но да оставим настрани мрачните исторически аналогии. Има доста по-показателен образец за значимостта на Крим за Русия: интервенцията в Сирия.
Факт е, че снабдяването на съветските войски в страната се извършваше по море - без Севастопол интервенцията би била на практика невъзможна. В този случай обстановката в Сирия щеше да се развие съгласно либийския сюжет: даже Западът да успее по някакъв метод да се оправи с “Ислямска страна ”, страната към момента щеще да остане огнище на неустойчивост в района за дълго време.
Какво носи подобен сюжет за Русия? Заплахата от радикалния ислямизъм. Какво значи опасността от радикалния ислямизъм за Русия? Засилване на сепаратистките настроения в Кавказ. Какво значи усилването на сепаратистките настроения в Кавказ? Експлозии в Москва.
И по този начин, напълно просто, рухването на доминото, наречено „ Майдан “, водеше до закани, които са доста по-сериозни, в сравнение с може да наподобява на пръв взор.
Но интервенцията в Сирия освен отбрани Русия от описания нагоре сюжет. Тя обезпечи завръщането ни в Близкия изток. И без него нямаше да ги има неутралитетите на Турция, Саудитска Арабия и на другите страни от района в изискванията на специфичната интервенция. Колко дълго щеше да издържи съветската стопанска система в този случай е открит въпрос.
Разбира се, присъединението на Финландия към НАТО е мъчителен отговор за Русия, само че смисъла на тези две области е несравнимо. Присъединяването на Украйна към Алианса щеше да докара до доста по-тежки последствия.
Освен това влизането на Хелзинки в този антируски блок се трансформира по-скоро във условност, в сравнение с в някаква сериозна смяна. Или някой оптимистично вярваше, че страната щеше да остане неутрална след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики?
„ Финландизация “ се трансформира в общ термин за страни, които официално резервират самостоятелност, макар че тяхната външна политика е де факто подчинена на сюзерена. В този тип Финландия съществува половин век след Втората международна война.
Така че тези критици, които свързват влизането на финландците в НАТО със СВО, бъркат. Този сюжет стана на практика неминуем незабавно след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. И Западът би могъл да откаже да го приложи единствено в случай че Русия, както през 90-те години, беше подготвена да се откаже от суверенитета в бъдеще.
За благополучие на всички нас сегашните съветски управляващи не го вършат.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ