Как станахме Велика сила
Тази седмица България се утвърди като Велика мощ. Още в понеделник пристигнаха радостните вести от Будапеща. Самият министър председател Борисов даде ясна поръчка: " Работим за просперитета и нещата се случват. Имаме една година и може да сме водещи и в Изтока, и в Запада. "
За сериозните анализатори условното наклонение и дадената едногодишна пролонгация бяха просто демонстрация на невзискателност. От една страна, ясно е, че при такава усилено-просперитетна работа времето е просто техническа детайлност (а не като в израза " ще ти купя колело, но следващата година " ). От друга страна, какво толкоз може да се случи в идващите 12 месеца, че да създадем първокласен скок от неводеща към водеща нация в две направления?! Тъй като сходно събитие не идва елементарно на разум, изводът е, че към този момент сме Велика мощ. Но въпреки всичко би трябвало да го заявяваме не показно, а заобиколно и със сдържано достолепие.
Срещата на водачите на Китай и Източно и Централно-европейските страни, домакинствана от Виктор Орбан, бе най-подходящият конгрес за дипломатичното обявяване на променения ни интернационален статут. Новината за жалост не направи огромно усещане в международния щемпел, само че самият факт, че следващата година ще сме домакините на идващото събитие, е изцяло задоволително самопризнание от сътрудниците.
Недоброжелатели намекнаха, че Китай употребява формата " 16+1 ", с цел да отслаби Европейски Съюз и да си извоюва посредством сепаративни съглашения стопански плацдарм в източната част на континента. Но откакто ние поемаме водеща роля на Изток, сходни опасения стават изцяло безпочвени.
В идващите дни деликатността и скромността бяха леко подценени обаче и водещите ни медии гръмнаха с по-директни заглавия. БТВ поведе репортерското хоро с новината: " Като Тръмп: Бойко Борисов се включи в танца със саби в Саудитска Арабия ". Българска национална телевизия уточни за невярващите: " Арда е фолклорен арабски танц, игран единствено от мъже. Преди време се танцувал преди война, само че към този момент се извършва и при разнообразни тържества. "
Иранското държавно управление наподобява не беше схванало значимото конкретизиране, че танцът Арда може да има и невоенно символно значение и несъмнено по тази причина се опита да попречва триумфалното идване на нашата делегация в Рияд. Забраната за достъп до въздушното им пространство докара единствено до няколко фльонги в траекторията на държавния ни аероплан, които в светлината на последвалите събития могат да бъдат интерпретирани и като небесен тур за аплодисменти.
Ирина Цонева от Българска национална телевизия обаче като със сабя отряза дипломатическите условности и съобщи, че танцът на успеха Арда е бил игран преди " историческата аудиенция " единствено за престолонаследника на Англия и Доналд Тръмп (които са разнообразни лица – бел. моя). Тази компания няма по какъв начин да не ни създаде във Велика мощ, откакто даже Путин и Ердоган още не са били удостоявани с сходна чест (да не приказваме за водачи от вида на Меркел и Макрон).
" Още от деня " на Българска национална телевизия незабавно регистрира трагично повдигнатия ни интернационален статус и направи предаване, озаглавено " Има ли България роля в Близкия Изток? ". Трезвите (по създание скептични за възможната ни " роля " ) наблюдения на Мохамед Халаф по въпроса не охладиха ентусиазма на публичната ни телевизия да основава усещане, че близкоизточният възел е на път да бъде разсечен посредством българска мъдра интервенция. (Очевидно отварянето на посолство в Рияд, 10 години откакто ни е даден агреман, не наподобява за публицистите задоволителна причина за аудиенция на високо ниво за замазване на протоколно-политически гаф. Гаф, сътворен от едно Външно министерство, което по принцип е привикнало да хвърля по едно око към Москва, когато не е несъмнено какво да прави и когато не го наблюдават деликатно от Брюксел).
Като стана дума за мъдрост, нашата делегация беше подсилена и с царската персона на Симеон Сакскобургготски. Амалгамата сред републикански и монархически детайли в националната гарнитура несъмнено е импонирала на домакините. Нещо повече, тази амалгама разкрива и тайната, поради която заслужаваме да сме Велика мощ.
Андрей Райчев неотдавна закова нещата с теорията си, че до момента в който Западът значи ред (система от правила и ценности), Изтокът търси човешкото съвършенство не в разпоредбите, а в изключенията от тях. На западния нормативен хуманизъм ние – като по-скоро източни хора – противопоставяме толерантността към импровизацията и отклоняването от реда. От тази позиция както царят може да е министър председател (Сакскобургготски), по този начин и президентът може да е цар (Путин). А Борисов при визитата в Саудитска Арабия сплоти и двата сюжета. Какво да се прави, човечност!
От царско посрещане се чакат и царски резултати. Тръмп си потегли от Рияд с заричане за милиардни военни поръчки. Ние, като първите след Тръмп, си тръгнахме с заричане за деклариран интерес към първокласните хотели освен в София, само че и по курортите. Като разчетем посланието в целокупност, най-вероятно става дума за най-малко една Тръмп Тауър, финансирана със саудитски пари. Хубаво е, че не се сложи публично и въпроса за военните поръчки, тъй като и без друго злите езици ни разнасят, че автоматите ни някак стигат до терористи. (За цигарите да не приказваме!)
Великите сили и изключително източните велики сили употребяват православието за разширение на своето въздействие. Тъй като ще сме водещи във връзка с приобщаването на Западните Балкани към Европейски Съюз, естествено прозвуча и новината за поканата за институционално майчинство от страна на Македонската черква към нашия Синод.
Интересно, най-големи бранители на каноничността и братството с Руската и Сръбската черква се оказаха нашенци, които по принцип громят " митовете на македонизма ". Те пък бяха подкрепени от македонската Вътрешна македонска революционна организация, с която по принцип спорят. Но, нейсе, да проявим човечност и да не се вторачваме в правилата!
По-важното е, че Великите сили са нуклеарни най-малко енергетично. Затова, както стана още по-ясно през последните дни, най-вероятно ще строим " Белене ". Великият статут е безценен. А и Великите сили би трябвало да си оказват помощ с каквото могат. Десет милиарда евро за страна с годишен бюджет от 20 милиарда евро може да са доста, само че пък за Велика мощ са нищо. Особено в случай че икономисва от просвета.
И най-после, паралелите със Съединени американски щати през седмицата започнаха с Тръмповия танц на сабите, само че приключиха със светските летописи но Бил Клинтън. В тях драговолно влезе някогашният президент Плевнелиев в едно с очарователната си нова другарка. Вярно, историята въобще не е с пикантния темперамент на аферата " Люински ", само че пък беше разказана непринудено и без напън от страна на специфичен прокурор. Човещинка.
Това, което ни следва да опитаме като Велика мощ, е да наложим източната " човечност " и като отношение на другите към самите нас. Стига са се вторачвали в тази корупция и захваната страна! Ние имаме и хубави, всемирен и външно-политически страни. Просто е време Европейската комисия да спре по протестантско-католически пример да се взира в разпоредбите и нормите и да стане сензитивна към хубостта на изключението. " Да, ние не сме съгласни с вас, само че би трябвало да живеем дружно – ще проявим човечност! " Толкова ли е мъчно да се каже нещо такова, вместо скучните и витиеватокритични изказвания на отчетите по Механизма за инспекция и съдействие?!
Ако не успеем да убедим сътрудниците да сменят базовото си отношение, може да останем и недоразбрани като Велика мощ. Но това надали ще урони новопридобитият ни статут.
А другояче поуката от седмицата е, че в случай че се борите с фетиш към личността в композиция с рецесия на междинната възраст и в случай че сте заобиколен от показно сервилни медии с усет към жълтенията, не ставайте незабавно Велика мощ!
И в никой случай не ходете при Гала.
За сериозните анализатори условното наклонение и дадената едногодишна пролонгация бяха просто демонстрация на невзискателност. От една страна, ясно е, че при такава усилено-просперитетна работа времето е просто техническа детайлност (а не като в израза " ще ти купя колело, но следващата година " ). От друга страна, какво толкоз може да се случи в идващите 12 месеца, че да създадем първокласен скок от неводеща към водеща нация в две направления?! Тъй като сходно събитие не идва елементарно на разум, изводът е, че към този момент сме Велика мощ. Но въпреки всичко би трябвало да го заявяваме не показно, а заобиколно и със сдържано достолепие.
Срещата на водачите на Китай и Източно и Централно-европейските страни, домакинствана от Виктор Орбан, бе най-подходящият конгрес за дипломатичното обявяване на променения ни интернационален статут. Новината за жалост не направи огромно усещане в международния щемпел, само че самият факт, че следващата година ще сме домакините на идващото събитие, е изцяло задоволително самопризнание от сътрудниците.
Недоброжелатели намекнаха, че Китай употребява формата " 16+1 ", с цел да отслаби Европейски Съюз и да си извоюва посредством сепаративни съглашения стопански плацдарм в източната част на континента. Но откакто ние поемаме водеща роля на Изток, сходни опасения стават изцяло безпочвени.
В идващите дни деликатността и скромността бяха леко подценени обаче и водещите ни медии гръмнаха с по-директни заглавия. БТВ поведе репортерското хоро с новината: " Като Тръмп: Бойко Борисов се включи в танца със саби в Саудитска Арабия ". Българска национална телевизия уточни за невярващите: " Арда е фолклорен арабски танц, игран единствено от мъже. Преди време се танцувал преди война, само че към този момент се извършва и при разнообразни тържества. "
Иранското държавно управление наподобява не беше схванало значимото конкретизиране, че танцът Арда може да има и невоенно символно значение и несъмнено по тази причина се опита да попречва триумфалното идване на нашата делегация в Рияд. Забраната за достъп до въздушното им пространство докара единствено до няколко фльонги в траекторията на държавния ни аероплан, които в светлината на последвалите събития могат да бъдат интерпретирани и като небесен тур за аплодисменти.
Ирина Цонева от Българска национална телевизия обаче като със сабя отряза дипломатическите условности и съобщи, че танцът на успеха Арда е бил игран преди " историческата аудиенция " единствено за престолонаследника на Англия и Доналд Тръмп (които са разнообразни лица – бел. моя). Тази компания няма по какъв начин да не ни създаде във Велика мощ, откакто даже Путин и Ердоган още не са били удостоявани с сходна чест (да не приказваме за водачи от вида на Меркел и Макрон).
" Още от деня " на Българска национална телевизия незабавно регистрира трагично повдигнатия ни интернационален статус и направи предаване, озаглавено " Има ли България роля в Близкия Изток? ". Трезвите (по създание скептични за възможната ни " роля " ) наблюдения на Мохамед Халаф по въпроса не охладиха ентусиазма на публичната ни телевизия да основава усещане, че близкоизточният възел е на път да бъде разсечен посредством българска мъдра интервенция. (Очевидно отварянето на посолство в Рияд, 10 години откакто ни е даден агреман, не наподобява за публицистите задоволителна причина за аудиенция на високо ниво за замазване на протоколно-политически гаф. Гаф, сътворен от едно Външно министерство, което по принцип е привикнало да хвърля по едно око към Москва, когато не е несъмнено какво да прави и когато не го наблюдават деликатно от Брюксел).
Като стана дума за мъдрост, нашата делегация беше подсилена и с царската персона на Симеон Сакскобургготски. Амалгамата сред републикански и монархически детайли в националната гарнитура несъмнено е импонирала на домакините. Нещо повече, тази амалгама разкрива и тайната, поради която заслужаваме да сме Велика мощ.
Андрей Райчев неотдавна закова нещата с теорията си, че до момента в който Западът значи ред (система от правила и ценности), Изтокът търси човешкото съвършенство не в разпоредбите, а в изключенията от тях. На западния нормативен хуманизъм ние – като по-скоро източни хора – противопоставяме толерантността към импровизацията и отклоняването от реда. От тази позиция както царят може да е министър председател (Сакскобургготски), по този начин и президентът може да е цар (Путин). А Борисов при визитата в Саудитска Арабия сплоти и двата сюжета. Какво да се прави, човечност!
От царско посрещане се чакат и царски резултати. Тръмп си потегли от Рияд с заричане за милиардни военни поръчки. Ние, като първите след Тръмп, си тръгнахме с заричане за деклариран интерес към първокласните хотели освен в София, само че и по курортите. Като разчетем посланието в целокупност, най-вероятно става дума за най-малко една Тръмп Тауър, финансирана със саудитски пари. Хубаво е, че не се сложи публично и въпроса за военните поръчки, тъй като и без друго злите езици ни разнасят, че автоматите ни някак стигат до терористи. (За цигарите да не приказваме!)
Великите сили и изключително източните велики сили употребяват православието за разширение на своето въздействие. Тъй като ще сме водещи във връзка с приобщаването на Западните Балкани към Европейски Съюз, естествено прозвуча и новината за поканата за институционално майчинство от страна на Македонската черква към нашия Синод.
Интересно, най-големи бранители на каноничността и братството с Руската и Сръбската черква се оказаха нашенци, които по принцип громят " митовете на македонизма ". Те пък бяха подкрепени от македонската Вътрешна македонска революционна организация, с която по принцип спорят. Но, нейсе, да проявим човечност и да не се вторачваме в правилата!
По-важното е, че Великите сили са нуклеарни най-малко енергетично. Затова, както стана още по-ясно през последните дни, най-вероятно ще строим " Белене ". Великият статут е безценен. А и Великите сили би трябвало да си оказват помощ с каквото могат. Десет милиарда евро за страна с годишен бюджет от 20 милиарда евро може да са доста, само че пък за Велика мощ са нищо. Особено в случай че икономисва от просвета.
И най-после, паралелите със Съединени американски щати през седмицата започнаха с Тръмповия танц на сабите, само че приключиха със светските летописи но Бил Клинтън. В тях драговолно влезе някогашният президент Плевнелиев в едно с очарователната си нова другарка. Вярно, историята въобще не е с пикантния темперамент на аферата " Люински ", само че пък беше разказана непринудено и без напън от страна на специфичен прокурор. Човещинка.
Това, което ни следва да опитаме като Велика мощ, е да наложим източната " човечност " и като отношение на другите към самите нас. Стига са се вторачвали в тази корупция и захваната страна! Ние имаме и хубави, всемирен и външно-политически страни. Просто е време Европейската комисия да спре по протестантско-католически пример да се взира в разпоредбите и нормите и да стане сензитивна към хубостта на изключението. " Да, ние не сме съгласни с вас, само че би трябвало да живеем дружно – ще проявим човечност! " Толкова ли е мъчно да се каже нещо такова, вместо скучните и витиеватокритични изказвания на отчетите по Механизма за инспекция и съдействие?!
Ако не успеем да убедим сътрудниците да сменят базовото си отношение, може да останем и недоразбрани като Велика мощ. Но това надали ще урони новопридобитият ни статут.
А другояче поуката от седмицата е, че в случай че се борите с фетиш към личността в композиция с рецесия на междинната възраст и в случай че сте заобиколен от показно сервилни медии с усет към жълтенията, не ставайте незабавно Велика мощ!
И в никой случай не ходете при Гала.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ