Спускане с пълни гащи
Тази събота – втурване на „ Щрайф “, а идната – международна купа по сноуборд в Банско. Започват два следващи вълнуващи уикенда за феновете на зимните спортове у нас. Адреналинът скача до небето над заснежени върхове на австрийските Алпи, където през днешния ден по обед стартира най-трудният и най-опасният старт в ските за годината. Безпощадната писта „ Щрайф “ още веднъж ще покаже своите ледени зъби, които пускат кръв на спускачите при всяка позволена неточност.
Този януари трасето е по-коварно отвсякога. Около това мнение се сплотиха звезди от калибъра на Аксел Свиндал и Матиас Майер след първата подготовка във вторник. „ Аз се подготвях за втурване, не за ски скокове “, възкликна Матиас Райхелт, неудовлетворен от прекомерно дългите и рискови скокове. По думите му пистата е извънредно твърда, бърза, нестабилна, а през половината от времето ските на състезателите са във въздуха без контакт с повърхността.
Традицията повелява „ Щрайф “ да подлага на рискови натоварвания най-хубавите и смели скиори в света. Дължината на дистанцията е 3312 м, денивелацията – 860 м. В най-стръмната част наклонът доближава 85%, а най-дългият скок в сектора „ Капан за мишки “ е 70-80 метра. Който се разсее за момент – пада в клопката, пардон в мрежата на оградата. Не по-малко рискови са и други елементи от пистата с колоритни названия като „ Отвесът “, „ Старата клопка “, „ Старият път “,„ Траверсата “, „ Въртележката “ (приземяване със 180-градусов ляв завой и след това десен). Най-страшното е най-после – рисковият скок преди финала. Чипове в обувките на скиорите дават информация на феновете за дължината на скока и за скоростта.
На естествен човек сърцето се качва в гърлото единствено от гледката, която се открива от стартовата кабинка – все едно падаш в снежна пропаст. Първите 160 метра са най-бързите в алпийските дисциплини – изминават се за 7,5 секунди. Победителят от 1989 година Марк Жирардели споделя: „ Чувстваш се по този начин, като че ли си скочил от аероплан без парашут “. „ Страх ме беше да не умра “, признава двукратният притежател на международната купа Щефан Еберхартер, който в първата си подготовка на „ Щрайф “ изостава на 8 секунди от най-бързия – цяла безкрайност! Олимпийският първенец в спускането и рекордьор на пистата Фриц Щробъл също си спомня добре първото съревнование там: „ Бях напълнил гащите, а сътрудниците ме питаха за какво наподобявам пребледнял… “
Веднъж застанали на старта, връщане обратно за състезателите няма. Пускат се и след това няма по какъв начин да спрат. Само за няколко секунди се развива скорост 100 км/ч, а на финала темпото доближава 140 км/ч. Ако се движите толкоз бързо с автомобил и подадете ръката си през прозореца, ще добиете напълно бегла визия какво изпитват алпийците на „ Щрайф “. Който е прекомерно бърз, губи надзор. Който се забави, губи десети от секундата. Накрая печелят най-хубавите и най-опитните, които владеят до съвършенство техниката, скоростта, концентрацията и личното си тяло.
В числа:
1937 година е първата, в която се провежда втурване на „ Щрайф “, печели го Тадеус Швабъл с време 3:53,1 мин.
5 победи в спускания за международната купа на „ Щрайф “ има швейцарецът Дидие Кюш (1998, 2008, 2010, 2011, 2012), само че същинският рекордьор е локалният воин Андреас Мотерер, който през 50-те години на предишния век печели 9 надпревари (2 спускания, 3 слалома и 4 комбинации).
43 пъти скиори от Австрия са финиширали първи в спускането от 1931 година насам. В класацията по победи следва Швейцария – 20, Франция – 6, Норвегия, Канада и Италия – по 4, Съединени американски щати – 2 и Люксембург – 1.
21-годишните Ролан Коломбен (Швейцария) и Франц Кламер (Австрия) са най-младите спечелили на „ Щрайф “, а най-възрастният е Дидие Кюш – на 37 година
1:51,58 минути е рекордното време в спускането, сложено от австриеца Фриц Щробъл през 1997 година
153 км/ч е рекордната скорост, с която финишира австриецът Михаел Валхофер през 2006 година
50% е междинният надолнище на трасето, с което „ Щрайф “ е най-стръмната писта в календара за международната купа.
70 000 евро е наградата за спечелилия в спускането.
100 000 души е рекордната посещаемост на спортния уикенд през 1999 г, когато 15 000 фенове гледат супергигантския слалом, 25 000 – слалома, а 45 000 – спускането.
270 милиона фенове ще гледат наживо спускането тази година по малкия екран.
Падането вкарва в кома
2008 година Навръх 30-ия си рожден ден американският скиор Скот Макартни пада тежко при финалния скок и поради получената черепно-мозъчна контузия е подложен в изкуствена кома и се възвръща 11 месеца.
2009 година В подготовка швейцарецът Даниел Албрехт пада по тил върху заледената писта след 70-метрово хвърчене в скока преди финала, получава контузии по черепа и белия дроб, прекарва 3 седмици в кома и се връща в надпреварите след 22 месеца.
2011 година Австриецът Ханс Гругер губи надзор при скок в частта „ Капан за мишки “, при рухването удря главата си, губи схващане и претърпява незабавна интервенция.
2016 година Заради мощен снеговалеж надпреварата закъснява и стартира от резервия стартов пункт над „ клопката за мишки “. В неприятната видимост падат тежко Аксел Свиндал, Георг Щрайтбергер и Ханес Райхелт и заради получените травми сезонът за тях завършва.
2017 година В подготовка австриецът Отмар Щридингер счупи носа си и разряза бедрото си при брутално забиване в огражденията, а в надпреварата сънародникът му Макс Франц и швейцарецът Беат Фойц се отърваха без тежки пострадвания при рискови рухвания.
Този януари трасето е по-коварно отвсякога. Около това мнение се сплотиха звезди от калибъра на Аксел Свиндал и Матиас Майер след първата подготовка във вторник. „ Аз се подготвях за втурване, не за ски скокове “, възкликна Матиас Райхелт, неудовлетворен от прекомерно дългите и рискови скокове. По думите му пистата е извънредно твърда, бърза, нестабилна, а през половината от времето ските на състезателите са във въздуха без контакт с повърхността.
Традицията повелява „ Щрайф “ да подлага на рискови натоварвания най-хубавите и смели скиори в света. Дължината на дистанцията е 3312 м, денивелацията – 860 м. В най-стръмната част наклонът доближава 85%, а най-дългият скок в сектора „ Капан за мишки “ е 70-80 метра. Който се разсее за момент – пада в клопката, пардон в мрежата на оградата. Не по-малко рискови са и други елементи от пистата с колоритни названия като „ Отвесът “, „ Старата клопка “, „ Старият път “,„ Траверсата “, „ Въртележката “ (приземяване със 180-градусов ляв завой и след това десен). Най-страшното е най-после – рисковият скок преди финала. Чипове в обувките на скиорите дават информация на феновете за дължината на скока и за скоростта.
На естествен човек сърцето се качва в гърлото единствено от гледката, която се открива от стартовата кабинка – все едно падаш в снежна пропаст. Първите 160 метра са най-бързите в алпийските дисциплини – изминават се за 7,5 секунди. Победителят от 1989 година Марк Жирардели споделя: „ Чувстваш се по този начин, като че ли си скочил от аероплан без парашут “. „ Страх ме беше да не умра “, признава двукратният притежател на международната купа Щефан Еберхартер, който в първата си подготовка на „ Щрайф “ изостава на 8 секунди от най-бързия – цяла безкрайност! Олимпийският първенец в спускането и рекордьор на пистата Фриц Щробъл също си спомня добре първото съревнование там: „ Бях напълнил гащите, а сътрудниците ме питаха за какво наподобявам пребледнял… “
Веднъж застанали на старта, връщане обратно за състезателите няма. Пускат се и след това няма по какъв начин да спрат. Само за няколко секунди се развива скорост 100 км/ч, а на финала темпото доближава 140 км/ч. Ако се движите толкоз бързо с автомобил и подадете ръката си през прозореца, ще добиете напълно бегла визия какво изпитват алпийците на „ Щрайф “. Който е прекомерно бърз, губи надзор. Който се забави, губи десети от секундата. Накрая печелят най-хубавите и най-опитните, които владеят до съвършенство техниката, скоростта, концентрацията и личното си тяло.
В числа:
1937 година е първата, в която се провежда втурване на „ Щрайф “, печели го Тадеус Швабъл с време 3:53,1 мин.
5 победи в спускания за международната купа на „ Щрайф “ има швейцарецът Дидие Кюш (1998, 2008, 2010, 2011, 2012), само че същинският рекордьор е локалният воин Андреас Мотерер, който през 50-те години на предишния век печели 9 надпревари (2 спускания, 3 слалома и 4 комбинации).
43 пъти скиори от Австрия са финиширали първи в спускането от 1931 година насам. В класацията по победи следва Швейцария – 20, Франция – 6, Норвегия, Канада и Италия – по 4, Съединени американски щати – 2 и Люксембург – 1.
21-годишните Ролан Коломбен (Швейцария) и Франц Кламер (Австрия) са най-младите спечелили на „ Щрайф “, а най-възрастният е Дидие Кюш – на 37 година
1:51,58 минути е рекордното време в спускането, сложено от австриеца Фриц Щробъл през 1997 година
153 км/ч е рекордната скорост, с която финишира австриецът Михаел Валхофер през 2006 година
50% е междинният надолнище на трасето, с което „ Щрайф “ е най-стръмната писта в календара за международната купа.
70 000 евро е наградата за спечелилия в спускането.
100 000 души е рекордната посещаемост на спортния уикенд през 1999 г, когато 15 000 фенове гледат супергигантския слалом, 25 000 – слалома, а 45 000 – спускането.
270 милиона фенове ще гледат наживо спускането тази година по малкия екран.
Падането вкарва в кома
2008 година Навръх 30-ия си рожден ден американският скиор Скот Макартни пада тежко при финалния скок и поради получената черепно-мозъчна контузия е подложен в изкуствена кома и се възвръща 11 месеца.
2009 година В подготовка швейцарецът Даниел Албрехт пада по тил върху заледената писта след 70-метрово хвърчене в скока преди финала, получава контузии по черепа и белия дроб, прекарва 3 седмици в кома и се връща в надпреварите след 22 месеца.
2011 година Австриецът Ханс Гругер губи надзор при скок в частта „ Капан за мишки “, при рухването удря главата си, губи схващане и претърпява незабавна интервенция.
2016 година Заради мощен снеговалеж надпреварата закъснява и стартира от резервия стартов пункт над „ клопката за мишки “. В неприятната видимост падат тежко Аксел Свиндал, Георг Щрайтбергер и Ханес Райхелт и заради получените травми сезонът за тях завършва.
2017 година В подготовка австриецът Отмар Щридингер счупи носа си и разряза бедрото си при брутално забиване в огражденията, а в надпреварата сънародникът му Макс Франц и швейцарецът Беат Фойц се отърваха без тежки пострадвания при рискови рухвания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ