Треньорската комисия към БФВ съветва как да се вработим след COVID-19
Тази пролет излезе проучване на учени от Политехническия университет в Торино, поръчано от Италианския олимпийски комитет, което разгласи волейбола за най-рисков и рисков спорт по време на пандемията от ковид. Специалистите от образователното заведение в Северна Италия са открили, че той има най-голям показател (3.1) на риск спрямо такива, при които има по-голяма непосредственост и контакт при практикуването им.
Втори и трети в класирането са ръгбито с показател (2.7) и баскетболът с показател (2.2), а футболът е на седмо място с показател (1.3)
Всяка федерация беше призована да даде свои лични оценки. Окончателната оценка за волейбола - екипен спорт измежду тези с най-ниски стойности в „ рисковите класове “ по мнението на специалистите. Базата за това са някои критерии, по които е несъмнено новото нареждане.
По отношение на критерия " събиране и/или контакт сред състезателите по време на мач " баскетболът има оценка 7, волейболът – 5. По „ тренировки “ баскетболът още веднъж е оценен със 7, волейболът и тенисът са с 5.
Към сегашния миг в доста тимове по света и в България обособени състезатели или групи в един тим дават позитивни PCR-тестове. Това не е диагноза. По данни от научни проучвания в тези проби 17% от позитивните излизат негативни и 13% от негативните излизат позитивни. В по-голямата си част - 60-80%, от инфектираните елитни волейболисти прекарват вируса безсимптомно. При деца и младежи тези стойности са още по-високи. За всички, които прекарват вируса безсимптомно, могат да се занимават с изометрия (столче, планк и др.) и извършения за баланс. Добре знае се, че равнището на натоварване във волейбола в границите на една подготовка би трябвало да варира. Основните фактори, които дефинират измененията в натоварването, са размерът и интензивността. Много от създателите са разглеждали променливостта на натоварването, като са употребявали общи категории за делене на натоварванията на дребни, междинни и високи (Martin, 1980; Starischka, 1988) или като % от оптималния (Dick, 1980; Платонов, 1997; Votra, 1999). Средствата би трябвало да инервират бързи двигателни единици, които нормално са в латентно положение, когато вършат извършения с умерена активност (Komi, 1989).
Времето за възобновяване на другите биохимични процеси след напрегната мускулна активност (Волков,1986) са: възобновяване на кислородните ресурси в организма – от 10 до 15 сек; възобновяване на алактатните анаеробни запаси в мускулите – от 2 до 5 мин; очистване на алактатния кислороден дълг – от 3 до 5 мин; премахване на млечната киселина – от 0,5 до 1,5 часа; разпродажба на лактатния кислороден дълг – от 0,5 до 1,5 часа.
В спортен интервал след насилствен престой в домашни условия или в лечебно заведение първо се губи координацията и мускулите стартират да се разграждат. Друга значима загуба е загубата на броя и размера на митохондриите (Селуянов, 1997, 2001). Оттук произтича и главният методически и управнически проблем по отношение на вработването на обособения волейболист, какъв е неговият цялостен адаптационен потенциал в рамките на неговите благоприятни условия (ГАП) и намиране на съответния оптимум на неговия трениращ капацитет на натоварването (ТАП). Анализът на горните данни и персоналният ни на практика опит ни дават съображение да изложим следните рекомендации при програмирането на тренировката по волейбол за играчи след COVID-19, при които е протекъл безсимптомно:
1. Тренировка с времетраене до 1 час
2. Три тренировки дневно с 2-3 часа сред тях
3. Комплексна устременост във всички детайли
4. Малки и междинни натоварвания с анаеробно алактатно енергоосигуряване
5. Пасивни почивки от 2 минути сред упражненията
6. Ниска и междинна активност
7. Пулсова периодичност 120 – 150 уд/мин
8. Отскоци със субмаксимална и макс. мощ в една подготовка 30 бр.
9. Тренировка с аеробна устременост и фитнес след 3-4 ден.
Под въздействието на подготвителните натоварвания да се употребяват бързи, частични и срочни резултати (Zatsiorsky,1995). Достигайки първи етап на срочна акомодация (Дашева, 2015). Освен познатите средства за възобновяване е нужна и богата на протеини диета. Протеинът е конструктивен детайл за възобновяване на лигавицата и мускулната тъкан, в това число тези мускули, които ни оказват помощ да дишаме дейно по този начин, че би трябвало да има задоволително количество от тях в храната.
Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg
Втори и трети в класирането са ръгбито с показател (2.7) и баскетболът с показател (2.2), а футболът е на седмо място с показател (1.3)
Всяка федерация беше призована да даде свои лични оценки. Окончателната оценка за волейбола - екипен спорт измежду тези с най-ниски стойности в „ рисковите класове “ по мнението на специалистите. Базата за това са някои критерии, по които е несъмнено новото нареждане.
По отношение на критерия " събиране и/или контакт сред състезателите по време на мач " баскетболът има оценка 7, волейболът – 5. По „ тренировки “ баскетболът още веднъж е оценен със 7, волейболът и тенисът са с 5.
Към сегашния миг в доста тимове по света и в България обособени състезатели или групи в един тим дават позитивни PCR-тестове. Това не е диагноза. По данни от научни проучвания в тези проби 17% от позитивните излизат негативни и 13% от негативните излизат позитивни. В по-голямата си част - 60-80%, от инфектираните елитни волейболисти прекарват вируса безсимптомно. При деца и младежи тези стойности са още по-високи. За всички, които прекарват вируса безсимптомно, могат да се занимават с изометрия (столче, планк и др.) и извършения за баланс. Добре знае се, че равнището на натоварване във волейбола в границите на една подготовка би трябвало да варира. Основните фактори, които дефинират измененията в натоварването, са размерът и интензивността. Много от създателите са разглеждали променливостта на натоварването, като са употребявали общи категории за делене на натоварванията на дребни, междинни и високи (Martin, 1980; Starischka, 1988) или като % от оптималния (Dick, 1980; Платонов, 1997; Votra, 1999). Средствата би трябвало да инервират бързи двигателни единици, които нормално са в латентно положение, когато вършат извършения с умерена активност (Komi, 1989).
Времето за възобновяване на другите биохимични процеси след напрегната мускулна активност (Волков,1986) са: възобновяване на кислородните ресурси в организма – от 10 до 15 сек; възобновяване на алактатните анаеробни запаси в мускулите – от 2 до 5 мин; очистване на алактатния кислороден дълг – от 3 до 5 мин; премахване на млечната киселина – от 0,5 до 1,5 часа; разпродажба на лактатния кислороден дълг – от 0,5 до 1,5 часа.
В спортен интервал след насилствен престой в домашни условия или в лечебно заведение първо се губи координацията и мускулите стартират да се разграждат. Друга значима загуба е загубата на броя и размера на митохондриите (Селуянов, 1997, 2001). Оттук произтича и главният методически и управнически проблем по отношение на вработването на обособения волейболист, какъв е неговият цялостен адаптационен потенциал в рамките на неговите благоприятни условия (ГАП) и намиране на съответния оптимум на неговия трениращ капацитет на натоварването (ТАП). Анализът на горните данни и персоналният ни на практика опит ни дават съображение да изложим следните рекомендации при програмирането на тренировката по волейбол за играчи след COVID-19, при които е протекъл безсимптомно:
1. Тренировка с времетраене до 1 час
2. Три тренировки дневно с 2-3 часа сред тях
3. Комплексна устременост във всички детайли
4. Малки и междинни натоварвания с анаеробно алактатно енергоосигуряване
5. Пасивни почивки от 2 минути сред упражненията
6. Ниска и междинна активност
7. Пулсова периодичност 120 – 150 уд/мин
8. Отскоци със субмаксимална и макс. мощ в една подготовка 30 бр.
9. Тренировка с аеробна устременост и фитнес след 3-4 ден.
Под въздействието на подготвителните натоварвания да се употребяват бързи, частични и срочни резултати (Zatsiorsky,1995). Достигайки първи етап на срочна акомодация (Дашева, 2015). Освен познатите средства за възобновяване е нужна и богата на протеини диета. Протеинът е конструктивен детайл за възобновяване на лигавицата и мускулната тъкан, в това число тези мускули, които ни оказват помощ да дишаме дейно по този начин, че би трябвало да има задоволително количество от тях в храната.
Снимки: Марин Маринов, Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ