Зеленият чорап ще е празен на Коледа
Тази Коледа няма да има дарове за Румен Радев. Зеленият чорап ще виси празен над камината просто тъй като всички блага за президента явно ще се изсипят след Нова година.
Радев ръководи страната чрез назначения от него на 2 август 2022 година длъжностен министър председател Гълъб Донев и това е необикновен подарък, който президентът към този момент получи тази година. Тази седмица стана ясно, че притискайки конституцията, той ще направи по този начин, че Донев да е министър председател най-малко до пролетта на 2023 година, когато някакво вероятно болшинство ще излъчи може би някакво постоянно държавно управление - просто Радев си измисли, че през зимата избори не могат да се вършат, и реши да връчи третия мандат следващата година, заигравайки се с темпоралните пропуски на чл.99, ал.3 от главния закон.
На процедура Радев прави всичко допустимо да отсрочи изборите
Защо? Разбира се, тъй като за Радев е по-изгодно Гълъб Донев, т.е. президентството, да ръководи страната, а не това да се остави на Народното събрание. Ако се замислите - през последните 2 години България се ръководи повече извънпарламентарно. Но същинската причина за отлагането на изборите е друга - на Радев му би трябвало време да скалъпи ръководеща коалиция, в която той ще има златна акция.
Невероятният интервал на служебните държавни управления, рано или късно, ще свърши. Партиите въпреки всичко ще се схванат, както се схванаха за държавното управление на Кирил Петков - с доста взаимни отстъпки, и пултът за ръководство на страната ще напусне президентството. Радев желае да участва и в идващото ръководство на страната - този подарък си пожелава за идната година. Това, което желае Радев, не е сполучлив втори президентски мандат,
задачата му е трайно присъединяване в българската политика
Той желае действителна власт, която да продължи и след излизането му от " Дондуков 2 ". Затова неговите проксита от Има Такъв Народ заговориха за президентска република, само че тази концепция не минава - първо, тъй като е тъпа, второ, тъй като Има Такъв Народ се провали с тропот, и трето - тъй като няма по какъв начин да се случи. Радев, несъмнено, е наясно с това.
От няколко години той работи за своя партия, която да го съставлява в действителната политика. Такава партия трябваше да е Българска социалистическа партия, само че Нинова легна пред вратата на " Позитано " 20, стартира да крещи, че я смъкват, и стартира да гони хората на президента от редиците. " Промяната " трябваше да бъде партия на Радев, само че не се получи и с нея. На третия път Радев случи с " Български напредък ". Но БВ на ген. Стефан Янев, да си го кажем непосредствено, е неугледен, новороден политически индивид, който самичък не може да извърви и две крачки. А на Радев очевадно му би трябвало власт, би трябвало му министър-председател - по тази причина българският президент сякаш се зае със
задача, която не му е отредена от конституцията -
да конструира парламентарно болшинство. Онзи ден президентът покани Демократична България, с цел да поговорят за излъчване на държавно управление, и Демократична България видяха, че в 40-минутния диалог за държавно управление се е говорило единствено 40 секунди. В този факт няма нищо необичайно, защото в проекта на Радев за парламентарно болшинство Демократична България не участва.
След срещата с Демократична България надали някой би трябвало да се съмнява, че президентът вече не демонстрира пестник на мафията. Радев към този момент не е обединител на митингите от площадите, той към този момент не е лидер на протеста против Борисов и Гешев. На върха на славата си, когато завоюва втория мандат, Радев самичък смъкна ореола си - влезе в борба с левите, влезе в борба и с десните и стартира да работи за себе си.
Той доизцежда опциите на политическата рецесия. За себе си.
Очевидно е, че Радев играе за сполучлива реализация на третия изследователски мандат. Той има право да го даде на ген. Янев, макар че води най-малката парламентарна група. Конституционната логичност е третият мандат да отиде при оня, който може да го осъществя, а не при третата, четвъртата, петата... ПГ. Десните не желаят да дадат поддръжката си за Янев и президентът очевидно търси поддръжка за отрочето си от субекти като Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ. Ако те се включат, при започване на годината ще имаме държавно управление отпред с ген. Янев и 140 депутати, които го поддържат.
Т.е. опциите пред страната са две - или ред парламентарни рецесии, през които ще ни води служебно държавно управление на Радев, или постоянно определено държавно управление отпред с човек на Радев и поддържано от тези, по които Радев крещеше " Мафията, вън! ".
Възможно ли е това?
Разбира се, че е изцяло допустимо. Пред такова парламентарно болшинство има три огромни казуса. Първият явно е решен - Радев и Борисов към този момент не са във война. В мига, в който Радев се отхвърли от Кирил Петков, Бойко Борисов стартира да вижда в лицето на президента не зложелател, а съидейник. Борисов, който елементарно взема завои, към този момент приказва напълно позитивно за президента.
Вторият проблем за такова болшинство се назовава " Корнелия Нинова ". Лидерката на Българска социалистическа партия винеше Радев, че се меси в партията, че й готви преврати и така нататък Нинова елементарно може да промени позицията си - тя потвърди, че може да се вмъкне даже в дясна коалиция, стига това да подсигурява оцеляването й. Сега се пробва да се вмъкне в ново болшинство с концепцията, че то ще спре идването на президентската република. Да, по този начин споделя.
Третият проблем е в Движение за права и свободи - въпреки всичко Радев водеше офанзива против Карадайъ, по едно време го питаше преднамерено пред камерите коя е неговата Родина, спомняте си. Движение за права и свободи обаче не са злопаметни, а когато става дума за власт, тези неща бързо се не помнят.
Наскоро Борисов посочи четвърта причина - единствено конгресът на ГЕРБ може да вдигне кардиналната възбрана за коалиция с Българска социалистическа партия. Технически е правилно. Борисов оня ден посочи, че Българска социалистическа партия са били в коалиция с Демократична България, което механически не е правилно. Българска социалистическа партия и Демократична България не поставиха подписи под общ съдружен контракт - в случай че си спомняте, всички подписаха двустранни протоколи с Политическа партия. За да съблюдава възбраната за коалиция с Българска социалистическа партия, евентуално ГЕРБ ще направи същото - няма да подписва документ с Българска социалистическа партия. Мандатоносител ще бъде парламентарната група на " Български напредък ", всички контракти за живота и здравето на това държавно управление ще бъдат или с тази партия, или неофициални.
Всичко останало, което се случва, до момента в който минава този трен - диалозите за бюджета, разногласията за измененията в ИК, кавгите на тематика помощ за Украйна, са нужни, с цел да бъде запълнено времето, което пък е належащо на хартиената коалиция да избистри позициите си в бъдещата власт. Нищо повече. В тази игра може да се стигне даже до несъгласие на Радев върху Изборния кодекс, само че той ще направи това единствено когато е сигурен, че към този момент е родено болшинството от 140 души, което да го задържи в ръководството на страната.
Радев ръководи страната чрез назначения от него на 2 август 2022 година длъжностен министър председател Гълъб Донев и това е необикновен подарък, който президентът към този момент получи тази година. Тази седмица стана ясно, че притискайки конституцията, той ще направи по този начин, че Донев да е министър председател най-малко до пролетта на 2023 година, когато някакво вероятно болшинство ще излъчи може би някакво постоянно държавно управление - просто Радев си измисли, че през зимата избори не могат да се вършат, и реши да връчи третия мандат следващата година, заигравайки се с темпоралните пропуски на чл.99, ал.3 от главния закон.
На процедура Радев прави всичко допустимо да отсрочи изборите
Защо? Разбира се, тъй като за Радев е по-изгодно Гълъб Донев, т.е. президентството, да ръководи страната, а не това да се остави на Народното събрание. Ако се замислите - през последните 2 години България се ръководи повече извънпарламентарно. Но същинската причина за отлагането на изборите е друга - на Радев му би трябвало време да скалъпи ръководеща коалиция, в която той ще има златна акция.
Невероятният интервал на служебните държавни управления, рано или късно, ще свърши. Партиите въпреки всичко ще се схванат, както се схванаха за държавното управление на Кирил Петков - с доста взаимни отстъпки, и пултът за ръководство на страната ще напусне президентството. Радев желае да участва и в идващото ръководство на страната - този подарък си пожелава за идната година. Това, което желае Радев, не е сполучлив втори президентски мандат,
задачата му е трайно присъединяване в българската политика
Той желае действителна власт, която да продължи и след излизането му от " Дондуков 2 ". Затова неговите проксита от Има Такъв Народ заговориха за президентска република, само че тази концепция не минава - първо, тъй като е тъпа, второ, тъй като Има Такъв Народ се провали с тропот, и трето - тъй като няма по какъв начин да се случи. Радев, несъмнено, е наясно с това.
От няколко години той работи за своя партия, която да го съставлява в действителната политика. Такава партия трябваше да е Българска социалистическа партия, само че Нинова легна пред вратата на " Позитано " 20, стартира да крещи, че я смъкват, и стартира да гони хората на президента от редиците. " Промяната " трябваше да бъде партия на Радев, само че не се получи и с нея. На третия път Радев случи с " Български напредък ". Но БВ на ген. Стефан Янев, да си го кажем непосредствено, е неугледен, новороден политически индивид, който самичък не може да извърви и две крачки. А на Радев очевадно му би трябвало власт, би трябвало му министър-председател - по тази причина българският президент сякаш се зае със
задача, която не му е отредена от конституцията -
да конструира парламентарно болшинство. Онзи ден президентът покани Демократична България, с цел да поговорят за излъчване на държавно управление, и Демократична България видяха, че в 40-минутния диалог за държавно управление се е говорило единствено 40 секунди. В този факт няма нищо необичайно, защото в проекта на Радев за парламентарно болшинство Демократична България не участва.
След срещата с Демократична България надали някой би трябвало да се съмнява, че президентът вече не демонстрира пестник на мафията. Радев към този момент не е обединител на митингите от площадите, той към този момент не е лидер на протеста против Борисов и Гешев. На върха на славата си, когато завоюва втория мандат, Радев самичък смъкна ореола си - влезе в борба с левите, влезе в борба и с десните и стартира да работи за себе си.
Той доизцежда опциите на политическата рецесия. За себе си.
Очевидно е, че Радев играе за сполучлива реализация на третия изследователски мандат. Той има право да го даде на ген. Янев, макар че води най-малката парламентарна група. Конституционната логичност е третият мандат да отиде при оня, който може да го осъществя, а не при третата, четвъртата, петата... ПГ. Десните не желаят да дадат поддръжката си за Янев и президентът очевидно търси поддръжка за отрочето си от субекти като Бойко Борисов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ. Ако те се включат, при започване на годината ще имаме държавно управление отпред с ген. Янев и 140 депутати, които го поддържат.
Т.е. опциите пред страната са две - или ред парламентарни рецесии, през които ще ни води служебно държавно управление на Радев, или постоянно определено държавно управление отпред с човек на Радев и поддържано от тези, по които Радев крещеше " Мафията, вън! ".
Възможно ли е това?
Разбира се, че е изцяло допустимо. Пред такова парламентарно болшинство има три огромни казуса. Първият явно е решен - Радев и Борисов към този момент не са във война. В мига, в който Радев се отхвърли от Кирил Петков, Бойко Борисов стартира да вижда в лицето на президента не зложелател, а съидейник. Борисов, който елементарно взема завои, към този момент приказва напълно позитивно за президента.
Вторият проблем за такова болшинство се назовава " Корнелия Нинова ". Лидерката на Българска социалистическа партия винеше Радев, че се меси в партията, че й готви преврати и така нататък Нинова елементарно може да промени позицията си - тя потвърди, че може да се вмъкне даже в дясна коалиция, стига това да подсигурява оцеляването й. Сега се пробва да се вмъкне в ново болшинство с концепцията, че то ще спре идването на президентската република. Да, по този начин споделя.
Третият проблем е в Движение за права и свободи - въпреки всичко Радев водеше офанзива против Карадайъ, по едно време го питаше преднамерено пред камерите коя е неговата Родина, спомняте си. Движение за права и свободи обаче не са злопаметни, а когато става дума за власт, тези неща бързо се не помнят.
Наскоро Борисов посочи четвърта причина - единствено конгресът на ГЕРБ може да вдигне кардиналната възбрана за коалиция с Българска социалистическа партия. Технически е правилно. Борисов оня ден посочи, че Българска социалистическа партия са били в коалиция с Демократична България, което механически не е правилно. Българска социалистическа партия и Демократична България не поставиха подписи под общ съдружен контракт - в случай че си спомняте, всички подписаха двустранни протоколи с Политическа партия. За да съблюдава възбраната за коалиция с Българска социалистическа партия, евентуално ГЕРБ ще направи същото - няма да подписва документ с Българска социалистическа партия. Мандатоносител ще бъде парламентарната група на " Български напредък ", всички контракти за живота и здравето на това държавно управление ще бъдат или с тази партия, или неофициални.
Всичко останало, което се случва, до момента в който минава този трен - диалозите за бюджета, разногласията за измененията в ИК, кавгите на тематика помощ за Украйна, са нужни, с цел да бъде запълнено времето, което пък е належащо на хартиената коалиция да избистри позициите си в бъдещата власт. Нищо повече. В тази игра може да се стигне даже до несъгласие на Радев върху Изборния кодекс, само че той ще направи това единствено когато е сигурен, че към този момент е родено болшинството от 140 души, което да го задържи в ръководството на страната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ