Ансу прави един друг свят възможен
Тази история стартира от една самопровъзгласена химера, от едно мъничко селце в андалуската дълбока провинция, където Че Гевара те поглежда от спортния терен, републикански флагове красят кметството и политически стенописи красят стените; едно мъничко, изолирано местенце без полиция, където болшинството от 2626-те души население живеят в идентични домове, издигнати от самите тях, и чийто щемпел изобразява гълъб на мира с маслинена клонка; мъничко местенце, където хората провеждат погроми над супермаркети, с цел да нахранят гладните; където заплатите в обществения бранш са идентични, колективи обработват земята, иззета от аристокрацията, а кметът е захласнат от фразата на Че: единствено тези, които мечтаят, ще видят някой ден фантазиите си действителност.
Което е подходящо, въпреки че тази действителност не бе тъкмо тяхната фантазия. На 101 км източно от Севиля, Мариналеда е „ селото против целия свят “, както го назовава Дан Ханкокс в запленяващата си книга. Кмет от 1979 година е Хуан Мануел Санчес Гордийо, който има брада, изцяло прилягаща на създател на Колектива за обединяване на служащите, основател е на гладни стачки и политически водач на място като това – описвано като испанския дом на Робин Худ, със седем престоя зад решетките и цел на най-малко два опита за нападение.
Един ден, или най-малко такава е мълвата, Санчес Гордийо срещнал един гвинеец, тръгнал си поредно от Бисау и Португалия, с цел да пристигна в Испания самичък след забременяването на жена си. Този гвинеец на име Бори си нямал нищичко, вървял от зле на по-зле и бил чул, че Мариналеда е място, където се грижат за хората. Бутан пред медиите в последно време, той споделя, че станал водач на Санчес Гордийо (макар други версии да сочат, че е бил зад кормилото на боклукчийски камион) и двамата се сближили. Кметът се грижел за него, дал му работа и заслон, оказал помощ му да докара и фамилията си тук. Бори работел също и на градежа на железницата и изобщо не се свенял да се труди на всеки вероятен план. Жена му и двамата му сина пристигнали при него и си създали дом в Ерера, на 10 км.
С плувни панталонки и необут, на 6 годинки единият му наследник отишъл да играе футбол в локалния клуб, където не могли да повярват на очите си. Там разбрали на мига. Някои даже изтичали стремително до фамилните си домове, с цел да разпространят новината. Нещо непознато за Бори – оказало се, че неговият наследник бил добър на футбол. Ама доста, мноооого добър.
В събота вечер той вкара гол 111 секунди след началото на първия си мач като титуляр за Барселона, разпъвайки необятно ръцете си пред 81 617 души.
Той е на 16.
Когато бил извикан да тренира с първия тим, не ял и не спал, показа татко му. Междувременно Бори и жена му плакали. Ансу преди този момент не бил играл даже и за Б-отбора и когато изтичал на терена на „ Камп Ноу “, в очите му се четяло обезверение. На 16 години и 298 дни той стана вторият най-млад състезател на Барса – Висенс Мартинес е бил 18 дни по-малък при дебюта си преди съвсем 80 години – и му личеше. Той наподобяваше момченце, спечелило с чоп премия от викторина да играе футбол с професионален клуб. Тогава обаче докосна топката и от този момент насетне стана част от тима. „ Дързък “ го назова старши треньорът Валверде.
Ама не, това не е от предходната седмица. Това е от преди към този момент три седмици. В онази вечер Бори съобщи, че може да почине благополучен, но тогава щеше да пропусне още толкоз доста. В идната седмица Ансу влезе като промяна против Осасуна и шест минути по-късно се разписа – най-млад голмайстор в историята на клуба на 16 години и 304 дни и третият най-млад голмайстор въобще в Ла Лига. А след това в събота вечер вкара и на 16 години и 318 дни против Валенсия 111 секунди след началото на първия си мач като титуляр.
Хората не можеха да го повярват, а Ансу Фати едвам бе почнал. Това не беше едно от тези неща, които се случват просто по този начин, по съвпадане. Не беше и нещо, което гледаш – то просто те отнасяше със себе си, както отнасяше и бранителите на противника, дезориентирани и покорени, чудещи се дали не сънуват. А изводът бе един: не, не сънуват. Той е изцяло същински. Само след пет минути остави Есекиел Гарай като закован за петите си на пода и подаде на тепсия на Френки де Йонг за 2:0. Никой толкоз млад не беше правил гол и асистенция, а нещата не бяха завършили. При идващия досег до топката сътвори „ мрежичка “, а при по-следващия стремително смени посоката и извъртя удар на косъм от горния ъгъл на вратата. Не бе изиграл и 10 минути.
Скоро се строполи в наказателното поле и съдията Хосе Мария Санчес Мартинес го уточни с пръст и го предизвести да внимава. Повторенията демонстрираха, че може в действителност да е имало дузпа, само че това бе без значение. Реферът намигна бащински, Ансу се усмихна и отново се захвана със своето. Това бе, както го дефинира „ Ел Мундо “, „ един от тези рецитали, които бъркат надълбоко в душата “. Когато пое топката с гърди и я чукна над главата на Даниел Вас към края на полувремето, нещата станаха нелепи. Дотолкова, че като че ли го хвана позор най-после на ситуацията да шутира. А нищо неуместно нямаше във всеки негов пас и всяко негово решение, тези привидно простички неща, намирани от мнозина за толкоз комплицирани. Той бе дръзновен, рискуваше и въпреки всичко бе прецизен в съвсем 80% от подаванията си, изгуби единствено един път топката и приключи с триумф всеки дрибъл.
Според Валверде към края на полувремето момчето усетило тежестта на мъжкия футбол и след към час то игра напусна терена при 3:1. „ Камп Ноу “ стана да го изпрати с аплодисменти на крайници, а край тъчлинията го аплодираше и Луис Суарес, нанизал два гола по-късно. Той е съвсем дваж по-възрастен и когато направи дебюта си, Ансу бил единствено на две годинки. „ Ансу влюбва, Суарес убива “, бе челото на „ Апелативен съд “. „ Трябва да вземаме това хлапе безпределно насериозно, футболът му е истински скандал! “, написа пък „ Марка “. Заглавието на „ Ел Мундо “ бе „ Роди се звезда “.
Покрай цялата прослава се крият и дълбоки опасности, несъмнено, в случай че ще и някои да бързат да тръбят идването на Второто пришествие. Има нещо привлекателно в избледняващата с времето младост, в случай че ще и геният да не избледнява; неспокойствие от откритието, че нищо не може да се задържи непрекъснато едно и също. Има избрана наслада в оня гърмеж на мига, който е мъчно да избегнеш и още по-трудно да задържиш. Хлапета като Ансу носят вяра, написа Хорхе Валдано с намек за Мариналеда, тъй като там скачат „ да прекършат одобреното статукво “. Утопията е мъчно да я срещнеш, тя постоянно ти се изплъзва през пръстите.
При младите футболисти работата е освен в това какви са, а и какви могат да станат, като върху нежните им плещи се изсипват проекции за бъдещи достижения. А и за минали достижения на други. Всеки с прякор Новия Еди-кой-си носи тежест, която в никакъв случай не е желал. Рязко го връхлитат известността, натискът, условията, на мига къса с детството. Това важи изключително за Барса поради упованията към Ла Масия като нравствен, освен футболен дом, при западащата й значимост. Светът на Ансу е към този момент изцяло друг.
Ернесто Валверде вярно сподели след мача, че би трябвало да му спаднат малко балона и да го защитят от цялата лудница. Клеман Лангли помоли да се даде време на момчето, „ тъй като е на 16 “. Е, може би е към този момент прекомерно късно. „ Дяволът се споделя Ансу Фати “, бе заглавието на „ Ел Паис “ с мигане към това по какъв начин Фабио Капело назова Лионел Меси след дебюта му на „ Жоан Гампер “. И до момента в който Ансу не е Меси, у него въпреки всичко има нещо особено. Запитан дали всички ние не стигаме прекомерно надалеч в цялата тази превъзбуда към юношата, Сантиаго Канисарес отговори сбито: „ Не. “ Вестник „ Спорт “ към този момент разгласи началото на Ансуманията, а се върна и споменът за фамозния коментар на Виктор Уго Моралес след феноменалния гол на Диего Марадона против Англия: „ От коя планета пристигна?! “.
От коя планета ли? От нашата блага Земя: от Бисау към Барселона през Севиля, Ерера и Мариналеда – селцето, където един железен знак гласи „ Един различен свят е вероятен. “ Както сами схващат Бори и неговият наследник в последно време.
Сид Лоу, „ Гардиън “ Примера дивисион 4 кръг, събота 14 септември
Барселона 5:2краен резулат 
Валенсия
Което е подходящо, въпреки че тази действителност не бе тъкмо тяхната фантазия. На 101 км източно от Севиля, Мариналеда е „ селото против целия свят “, както го назовава Дан Ханкокс в запленяващата си книга. Кмет от 1979 година е Хуан Мануел Санчес Гордийо, който има брада, изцяло прилягаща на създател на Колектива за обединяване на служащите, основател е на гладни стачки и политически водач на място като това – описвано като испанския дом на Робин Худ, със седем престоя зад решетките и цел на най-малко два опита за нападение.
Един ден, или най-малко такава е мълвата, Санчес Гордийо срещнал един гвинеец, тръгнал си поредно от Бисау и Португалия, с цел да пристигна в Испания самичък след забременяването на жена си. Този гвинеец на име Бори си нямал нищичко, вървял от зле на по-зле и бил чул, че Мариналеда е място, където се грижат за хората. Бутан пред медиите в последно време, той споделя, че станал водач на Санчес Гордийо (макар други версии да сочат, че е бил зад кормилото на боклукчийски камион) и двамата се сближили. Кметът се грижел за него, дал му работа и заслон, оказал помощ му да докара и фамилията си тук. Бори работел също и на градежа на железницата и изобщо не се свенял да се труди на всеки вероятен план. Жена му и двамата му сина пристигнали при него и си създали дом в Ерера, на 10 км.
С плувни панталонки и необут, на 6 годинки единият му наследник отишъл да играе футбол в локалния клуб, където не могли да повярват на очите си. Там разбрали на мига. Някои даже изтичали стремително до фамилните си домове, с цел да разпространят новината. Нещо непознато за Бори – оказало се, че неговият наследник бил добър на футбол. Ама доста, мноооого добър.
В събота вечер той вкара гол 111 секунди след началото на първия си мач като титуляр за Барселона, разпъвайки необятно ръцете си пред 81 617 души.
Той е на 16.
Когато бил извикан да тренира с първия тим, не ял и не спал, показа татко му. Междувременно Бори и жена му плакали. Ансу преди този момент не бил играл даже и за Б-отбора и когато изтичал на терена на „ Камп Ноу “, в очите му се четяло обезверение. На 16 години и 298 дни той стана вторият най-млад състезател на Барса – Висенс Мартинес е бил 18 дни по-малък при дебюта си преди съвсем 80 години – и му личеше. Той наподобяваше момченце, спечелило с чоп премия от викторина да играе футбол с професионален клуб. Тогава обаче докосна топката и от този момент насетне стана част от тима. „ Дързък “ го назова старши треньорът Валверде.
Ама не, това не е от предходната седмица. Това е от преди към този момент три седмици. В онази вечер Бори съобщи, че може да почине благополучен, но тогава щеше да пропусне още толкоз доста. В идната седмица Ансу влезе като промяна против Осасуна и шест минути по-късно се разписа – най-млад голмайстор в историята на клуба на 16 години и 304 дни и третият най-млад голмайстор въобще в Ла Лига. А след това в събота вечер вкара и на 16 години и 318 дни против Валенсия 111 секунди след началото на първия си мач като титуляр.
Хората не можеха да го повярват, а Ансу Фати едвам бе почнал. Това не беше едно от тези неща, които се случват просто по този начин, по съвпадане. Не беше и нещо, което гледаш – то просто те отнасяше със себе си, както отнасяше и бранителите на противника, дезориентирани и покорени, чудещи се дали не сънуват. А изводът бе един: не, не сънуват. Той е изцяло същински. Само след пет минути остави Есекиел Гарай като закован за петите си на пода и подаде на тепсия на Френки де Йонг за 2:0. Никой толкоз млад не беше правил гол и асистенция, а нещата не бяха завършили. При идващия досег до топката сътвори „ мрежичка “, а при по-следващия стремително смени посоката и извъртя удар на косъм от горния ъгъл на вратата. Не бе изиграл и 10 минути.
Скоро се строполи в наказателното поле и съдията Хосе Мария Санчес Мартинес го уточни с пръст и го предизвести да внимава. Повторенията демонстрираха, че може в действителност да е имало дузпа, само че това бе без значение. Реферът намигна бащински, Ансу се усмихна и отново се захвана със своето. Това бе, както го дефинира „ Ел Мундо “, „ един от тези рецитали, които бъркат надълбоко в душата “. Когато пое топката с гърди и я чукна над главата на Даниел Вас към края на полувремето, нещата станаха нелепи. Дотолкова, че като че ли го хвана позор най-после на ситуацията да шутира. А нищо неуместно нямаше във всеки негов пас и всяко негово решение, тези привидно простички неща, намирани от мнозина за толкоз комплицирани. Той бе дръзновен, рискуваше и въпреки всичко бе прецизен в съвсем 80% от подаванията си, изгуби единствено един път топката и приключи с триумф всеки дрибъл.
Според Валверде към края на полувремето момчето усетило тежестта на мъжкия футбол и след към час то игра напусна терена при 3:1. „ Камп Ноу “ стана да го изпрати с аплодисменти на крайници, а край тъчлинията го аплодираше и Луис Суарес, нанизал два гола по-късно. Той е съвсем дваж по-възрастен и когато направи дебюта си, Ансу бил единствено на две годинки. „ Ансу влюбва, Суарес убива “, бе челото на „ Апелативен съд “. „ Трябва да вземаме това хлапе безпределно насериозно, футболът му е истински скандал! “, написа пък „ Марка “. Заглавието на „ Ел Мундо “ бе „ Роди се звезда “.
Покрай цялата прослава се крият и дълбоки опасности, несъмнено, в случай че ще и някои да бързат да тръбят идването на Второто пришествие. Има нещо привлекателно в избледняващата с времето младост, в случай че ще и геният да не избледнява; неспокойствие от откритието, че нищо не може да се задържи непрекъснато едно и също. Има избрана наслада в оня гърмеж на мига, който е мъчно да избегнеш и още по-трудно да задържиш. Хлапета като Ансу носят вяра, написа Хорхе Валдано с намек за Мариналеда, тъй като там скачат „ да прекършат одобреното статукво “. Утопията е мъчно да я срещнеш, тя постоянно ти се изплъзва през пръстите.
При младите футболисти работата е освен в това какви са, а и какви могат да станат, като върху нежните им плещи се изсипват проекции за бъдещи достижения. А и за минали достижения на други. Всеки с прякор Новия Еди-кой-си носи тежест, която в никакъв случай не е желал. Рязко го връхлитат известността, натискът, условията, на мига къса с детството. Това важи изключително за Барса поради упованията към Ла Масия като нравствен, освен футболен дом, при западащата й значимост. Светът на Ансу е към този момент изцяло друг.
Ернесто Валверде вярно сподели след мача, че би трябвало да му спаднат малко балона и да го защитят от цялата лудница. Клеман Лангли помоли да се даде време на момчето, „ тъй като е на 16 “. Е, може би е към този момент прекомерно късно. „ Дяволът се споделя Ансу Фати “, бе заглавието на „ Ел Паис “ с мигане към това по какъв начин Фабио Капело назова Лионел Меси след дебюта му на „ Жоан Гампер “. И до момента в който Ансу не е Меси, у него въпреки всичко има нещо особено. Запитан дали всички ние не стигаме прекомерно надалеч в цялата тази превъзбуда към юношата, Сантиаго Канисарес отговори сбито: „ Не. “ Вестник „ Спорт “ към този момент разгласи началото на Ансуманията, а се върна и споменът за фамозния коментар на Виктор Уго Моралес след феноменалния гол на Диего Марадона против Англия: „ От коя планета пристигна?! “.
От коя планета ли? От нашата блага Земя: от Бисау към Барселона през Севиля, Ерера и Мариналеда – селцето, където един железен знак гласи „ Един различен свят е вероятен. “ Както сами схващат Бори и неговият наследник в последно време.
Сид Лоу, „ Гардиън “ Примера дивисион 4 кръг, събота 14 септември
Барселона 5:2краен резулат Валенсия Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ