Сега нямам, но когато имам, ще ви върна 2.30 – Трогателната история на един дядо, която разтърси България
Тази история разказва единствено един от многото случаи на беднотия в нашата страна, само че и възвръща вярата, че към момента съществуват благородни хора.
Марко Екмеди разказва тази случка в поредност от истории за мизерията, която засяда в гърлото ми. Този път предаваме историята в нейната целокупност.
„ Отивам до магазина през вчерашния ден. Пред мен, един дъртак на повече от 80 години. Два домата, тиквички, брашно кг, кг захар и няколко дребни неща. Нищо първокласно, нищо прекомерно скъпо, или просто за чревоугодници.
Старецът обърна цялото си портмоне с треперещи ръце, остави още няколко монети. Сметката е 9.80 лева, касиерът брои парите, 2.30 не доближават! Това не е задоволително, споделя.
Помоли старецът да остави нещо от покупките, до момента в който донесе и останалата част от парите, или да се откаже от нещо.
Той споделя, че няма смисъл да върви до у дома и да се връща, тъй като той и бабата нямат повече пари вкъщи, а най-добре е да върне нещо. Бута с ръка, несигурна, двата домата и тиквичките и пита, какво повече от оскъдните си потребности да остави.
Аз давам на касата 2.30 лева, и му блъскам в торбата нещата, които беше оставил встрани. Старецът към момента пребърква джобовете си, надявайки се да откри някакъва скрита монета.
Връща се и споделя: „ Аз в действителност нямам нищо повече в джоба си и би трябвало да се откажа от нещо от това, което исках да купя. “
Касиерът му споделя, че съм допълнил, колкото му е липсвало.
Старецът ме погледна озадачено, след това погледна надолу и сподели: „ Какво би трябвало да направя? “
„ Нищо “, му отговорям аз: „ Вземете си покупките и се приберете у дома, всичко е наред. “
„ Но на мен това в никакъв случай не ми се е случвало! “, споделя старецът, към момента са комплициран. „ Аз в действителност не знам какво да върша? “ казва той, търси комплициран с взор касиера.
„ Както виждате, има положителни хора, “ споделя той и навежда взор.
„ Дай ми най-малко телефона и адреса си, с цел да ви донеса 2.30, когато имам “, споделя дядото.
„ Абсолютно няма потребност, всичко, което са направил, си го спечелил преди доста години, “ Опитвам се с усмивка прекъсна стареца.
„ Но в действителност това в никакъв случай не ми се е случвало, някой да ми помогне толкоз доста … “, споделя старецът, и стартира да трепери и плаче в нещастието си …
„ Хайде най-малко една чаша кафе да те черпя, аз би трябвало да ти се отплатя! “ остарелия човек в стенание.
„ Не е нужно нищо, с изключение на да се успокоите и да се приберете у дома, да сготвите обяд и да си починете “ Опитвам се да го успокоя с усмивка, по този начин или другояче.
Дай ми ръката си, „ Как се казваш? “
„ Марко “, давам отговор.
„ Аз съм от Милано и ще си припомням за Вас, до момента в който съм жив! “
