Кокошката и патицата
Тази история бе една от обичаните на моя преподавател Аджан Ча от Североизточен Тайланд.
Една хубава вечер двама младоженци излезли на разходка в гората. Чувствали се толкоз добре дружно, до момента в който не чули в далечината: „ Кря-кря! "
− Чуй − казала дамата, − това несъмнено е кокошка.
− Не, не. Беше патица − отвърнал мъжът.
− Сигурна съм, че беше кокошка − казала тя.
− Няма метод. Кокошките вършат „ ко-ко ", а патиците „ кря-кря! ". Това е патица, скъпа − рекъл брачният партньор, леко нервиран.
„ Кря-кря! " − чуло се още веднъж.
− Видя ли? Патица е − настоял той.
− Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм − продължила да упорства дамата.
− Слушай, жено! Това... е... патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? − сопнал се той.
− Но това е кокошка − възразила тя.
− Това е проклета патица, ти...
„ Кря-кря! " се чуло още веднъж, преди мъжът да каже нещо, което не би трябвало.
Съпругата била на път да се разплаче.
− Кокошка е.
Мъжът видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-сетне си спомнил за какво се е оженил за нея. Изражението му омекнало и той споделил нежно:
− Извинявай, скъпа. Мисля, че си права. Кокошка е.
− Благодаря ти, скъпи − рекла тя и стиснала ръката му.
„ Кря-кря! " се чуло от гората, до момента в който двамата траяли разходката си, изпълнени с обич.
Смисълът на историята, за който брачният партньор най-сетне се пробудил, е, че нямало никакво значение дали звуците били на кокошка или на патица. Много по-важно било да усещат естетика между тях, с цел да се насладят на разходката си в такава чудна вечер. Колко бракове се разпадат поради маловажни въпроси? Колко разводи акцентират като причина разлики в жанр „ кокошка или патица "?
Когато разберем историята, ще помним кое е значимо за нас. Бракът е по-голям от това да си прав по въпроса „ кокошка ли е или патица ". А и какъв брой пъти сме били безусловно, изцяло, 100 % уверени, че сме прави, а след това се е оказвало, че сме бъркали? Кой знае?
* Аджан Брам „ Будистки приказки за благополучие "
