Чърчил предсказа всичко във Фултън. Путин слага край на войната, започнала преди 77 години
Тази историческа дата не е кръгла, само че е невероятно да я подминете. Тя се пресича прекомерно тясно с сегашното и изяснява доста в него.
Искам да ви опиша за речта, произнесена на 5 март 1946 година в американския град Фултън от някогашния и предстоящ министър-председател на Англия Уинстън Чърчил, която сложи началото на Студената война. В този миг не беше минала и година от края на Втората международна война, когато някогашните съдружници в борбата против Хитлер изглеждаше напълно обикновено да си сътрудничат. Доктрината Труман (1947 г.), проектът Маршал (1947-1948 г.), ориентиран против Съюз на съветските социалистически републики, Берлинската рецесия от 1949 година и Корейската война (1950-1953 г.) към момента не са се появили. Но всичко това към този момент беше заложено в речта на Чърчил във Фултън, произнесена в разгара на Нюрнбергския развой!
Основното обръщение
Основното му обръщение беше апел към Запада да се сплоти към англосаксонците и да приказва с Русия, ситуационния съдружник в неотдавнашната война, а в този момент опасност за новия западен международен ред, от позиция на силата. Така че Москва да не пречи на Съединени американски щати с Англия като младши сътрудник за определяне на международно владичество.
Колко сходно е на това, което имаме през днешния ден. Западът също по този начин желае да „ отреже “ Русия на Путин от света под собствен надзор и да я обкръжи с нова „ желязна завеса “. Тъй като той възприема Москва като зложелател минимум от грузинската война през 2008 година, най-после - от 2014 година, да не приказваме за 2022 година, когато точката на непредотвратимост беше окончателно премината.
Затова дано си напомним в резюме казаното от Чърчил в наличието на американския президент Хари Труман преди 77 години, имайки поради днешния ден. И тогава ще забележим: западняците, уви, въобще не са се трансформирали, което значи, че няма подозрение какво да чакаме от тях. Освен това Съюз на съветските социалистически републики беше доста по-силен и вдъхваше повече почитание на Запад от днешна Русия.
Кой хвърля " черната сянка "?
Много симптоматично е, че речта на Чърчил е наречена " Мускулите на света ". При това с името той играе на британския идиом " sinews of war " - " сухожилията на войната ". Тоест тази тирада е още по-милитаристична, в сравнение с може да наподобява на пръв взор.
Любопитно е също, че въпреки да прокарва концепцията за световен диктат и англосаксонска надмощие, Чърчил, самият той на половина американец, не отделя Англия и нейната империя от Съединените щати. Той прогласи, че „ превъзходството в силата значи голяма отговорност за бъдещето “, само че предложи това да се осъществя под прикритието на „ неуморно и безкомпромисно оповестяване на великите правила на демократичните права и свободи на индивида “. Оттогава този трик се употребява необятно от Запада. Така Чърчил бележи цялата ера.
В същото време той упрекна Москва, че хвърля " черна сянка " върху " съюзническата " победа във Втората международна война, защото не желае да даде на англосаксонците плодовете на подвига на своя народ. Това естествено предпочитание на Съюз на съветските социалистически републики, купено на чудовищна цена, е показано от Чърчил като съветски „ експанзионистични желания “.
Безгранично двуличие
Като образец за най-безсрамно коварство в речта на Чърчил е следният, постоянно представен откъс – за „ желязната завеса “:
Простираща се през континента от Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море, желязна завеса се спусна над Европа. Столиците на страните от Централна и Източна Европа - страни, чиято история датира от доста, доста епохи - се оказаха от другата страна на завесата. Варшава и Берлин, Прага и Виена, Будапеща и Белград, Букурещ и София - всички тези славни столици, с всичките си поданици и с цялото население на заобикалящите ги градове и региони, попаднаха, както бих го нарекъл, в областта на руско въздействие. Това въздействие се демонстрира в разнообразни форми, само че никой не може да избяга от него. Освен това тези страни са обект на все по-осезаем надзор, а постоянно и директен напън от Москва.
Британският политик и американският президент, кимайки му в символ на единодушие, старателно се преструваха, че не те самите, както в този момент техните наследници, спускат „ Желязната завеса “, че те сякаш въобще не се занимават с установяването на своя зона на въздействие в Италия, Франция (където властта след войните бе поета от комунистите, които бързо бяха сложени на място) в другите страни, окупирани от техните войски.
Демонстрирайки върха на цинизма, Чърчил загатва една от тези страни:
Само Атина, столицата на антична и постоянно красива Гърция, получи опцията да реши бъдещето си на свободни и равни избори, извършени под наблюдението на Англия, Съединените щати и Франция.
Пропусна да добави единствено, че това се случи, откакто неговите танкове, самолети и дивизиони, свалени от фронта в Италия в разгара на войната, за повече от месец съсипваха гръцката столица, която даже нацистите не бомбардираха, с цел да трансферират властта в Гърция на техните поддръжници, в това число някогашни колаборационисти, отнемайки я от партизаните, които освободиха страната от германците и станаха същинската власт в нея.
Само че британците ги смятаха за прекомерно леви. Няколко хиляди от тях са убити в борбите в Атина и Пирея в края на 1944 - началото на 1945 година, десетки хиляди са хвърлени в затвори и концентрационни лагери, откъдето някои в никакъв случай не са излезли, ставайки жертви на палачите. Лично Чърчил подрежда на своите генерали да бъдат безмилостни, тъй като Гърция е в областта на английските ползи. Нищо сходно не е имало в никоя страна, попадаща в руската зона на въздействие.
Култ към силата
След това, изисквайки завършек на „ политиката на безкрайни отстъпки и взаимни отстъпки “ към Москва, Чърчил твърди:
Общувайки с нашите съветски другари и съдружници през годините на войната, стигнах до извода, че те се възхищават най-много на силата и минимум почитат слабостта, изключително военната уязвимост. Затова би трябвало да се откажем от остарялата теория за салдото на силите или, както още я назовават, доктрината за политическия баланс сред страните. Не можем и не трябва да градим политиката си въз основата на минимално преимущество и с това да предизвикваме който и да било да мери сили с нас.
С други думи, обвинявайки „ съветските другари “ (не схващате ли иронията?) в привърженост към силата, Чърчил уточни, че Западът би трябвало да е доста по-силен от Русия, с цел да оказва непрестанен напън върху нея. Той акцентира, че на Русия (и в този момент западните политици проповядват същото!) не би трябвало да се разрешава да има своя лична сфера на въздействие, макар че Западът се наложи да го направи в Ялта.
Чърчил приключи речта си във Фултън, като предложи, „ разчитайки на цялата мощност на англосаксонския свят и всички, свързани с него “, да сплоти „ всички морални и материални сили “ на Англия и Съединените щати в „ приятелски съюз, “ което би отворило „ необятни пътища в бъдещето, освен за нас, само че и за всички, освен за нашето време, само че и за век напред “. Това също звучи доста съвременно в светлината на основаването на нов, посъкратен англосаксонски свят, основан на блока AUKUS.
Сталин разбра всичко
Всички тези антируски смисли не останаха скрити от Йосиф Сталин, който прочете речта на Фултън на 6 март. Той открои най-важното.
Всъщност господин Чърчил и неговите другари в Англия и Съединените щати показват на неанглоговорящите народи един тип ултиматум: приемете нашето владичество непринудено и тогава всичко ще бъде наред, в противоположен случай войната е неизбежна.– декларира скоро Сталин в изявление за вестник „ Правда “.
Съветският водач видя още един значим аспект от речта на Чърчил:
Трябва да се означи, че господин Чърчил и неговите другари поразително припомнят на Хитлер и неговите другари в това отношение. Хитлер стартира работата по започване на войната, като прогласява расовата доктрина, заявявайки, че единствено немскоезичните хора съставляват цялостна нация.
Г-н Чърчил също стартира работата по отприщването на война с расова доктрина, като твърди, че единствено нациите, които приказват британски, са пълноправни народи, призвани да вземат решение ориста на целия свят.
Както се споделя, не във веждата, а в окото! Същността на въпроса е тъкмо в това.
Обобщение
Проблематиката на речта във Фултън на фена на арменския коняк и кубинските пури, който Сталин назовава зад тила му „ наш лицемерен другар “, се свежда до пет съществени тези:
Дойде време Съединените щати да заменят Англия като световен служител на реда и да поемат това тежко задължение.
Англия би трябвало да бъде младшият сътрудник на американците и да обира каймака от трансатлантическата взаимност, към която би трябвало да бъдат привлечени, с цел да се употребяват оптимален брой страни.
Борбата за международно владичество и отбраната на личните ползи би трябвало да се води под предлога за битка за " правата на индивида ".
Русия е съперник и зложелател, нищо, което Западът може да има, на Москва е разрешено да има, - да вземем за пример своя зона на въздействие.
С Русия се приказва единствено от позицията на силата, би трябвало непрекъснато да я заплашвате с война, с цел да е по-сговорчива.
Какво от това?
Уви, не може да не се признае, че този " кавалерски набор " към момента е в основата на политиката на Запада по отношение на Русия, на която руснаците могат да имат единствено един отговор: да бъдат мощни и уверено да пазят ползите си. Иначе няма да има мир и просто ще бъдем изядени.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Искам да ви опиша за речта, произнесена на 5 март 1946 година в американския град Фултън от някогашния и предстоящ министър-председател на Англия Уинстън Чърчил, която сложи началото на Студената война. В този миг не беше минала и година от края на Втората международна война, когато някогашните съдружници в борбата против Хитлер изглеждаше напълно обикновено да си сътрудничат. Доктрината Труман (1947 г.), проектът Маршал (1947-1948 г.), ориентиран против Съюз на съветските социалистически републики, Берлинската рецесия от 1949 година и Корейската война (1950-1953 г.) към момента не са се появили. Но всичко това към този момент беше заложено в речта на Чърчил във Фултън, произнесена в разгара на Нюрнбергския развой!
Основното обръщение
Основното му обръщение беше апел към Запада да се сплоти към англосаксонците и да приказва с Русия, ситуационния съдружник в неотдавнашната война, а в този момент опасност за новия западен международен ред, от позиция на силата. Така че Москва да не пречи на Съединени американски щати с Англия като младши сътрудник за определяне на международно владичество.
Колко сходно е на това, което имаме през днешния ден. Западът също по този начин желае да „ отреже “ Русия на Путин от света под собствен надзор и да я обкръжи с нова „ желязна завеса “. Тъй като той възприема Москва като зложелател минимум от грузинската война през 2008 година, най-после - от 2014 година, да не приказваме за 2022 година, когато точката на непредотвратимост беше окончателно премината.
Затова дано си напомним в резюме казаното от Чърчил в наличието на американския президент Хари Труман преди 77 години, имайки поради днешния ден. И тогава ще забележим: западняците, уви, въобще не са се трансформирали, което значи, че няма подозрение какво да чакаме от тях. Освен това Съюз на съветските социалистически републики беше доста по-силен и вдъхваше повече почитание на Запад от днешна Русия.
Кой хвърля " черната сянка "?
Много симптоматично е, че речта на Чърчил е наречена " Мускулите на света ". При това с името той играе на британския идиом " sinews of war " - " сухожилията на войната ". Тоест тази тирада е още по-милитаристична, в сравнение с може да наподобява на пръв взор.
Любопитно е също, че въпреки да прокарва концепцията за световен диктат и англосаксонска надмощие, Чърчил, самият той на половина американец, не отделя Англия и нейната империя от Съединените щати. Той прогласи, че „ превъзходството в силата значи голяма отговорност за бъдещето “, само че предложи това да се осъществя под прикритието на „ неуморно и безкомпромисно оповестяване на великите правила на демократичните права и свободи на индивида “. Оттогава този трик се употребява необятно от Запада. Така Чърчил бележи цялата ера.
В същото време той упрекна Москва, че хвърля " черна сянка " върху " съюзническата " победа във Втората международна война, защото не желае да даде на англосаксонците плодовете на подвига на своя народ. Това естествено предпочитание на Съюз на съветските социалистически републики, купено на чудовищна цена, е показано от Чърчил като съветски „ експанзионистични желания “.
Безгранично двуличие
Като образец за най-безсрамно коварство в речта на Чърчил е следният, постоянно представен откъс – за „ желязната завеса “:
Простираща се през континента от Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море, желязна завеса се спусна над Европа. Столиците на страните от Централна и Източна Европа - страни, чиято история датира от доста, доста епохи - се оказаха от другата страна на завесата. Варшава и Берлин, Прага и Виена, Будапеща и Белград, Букурещ и София - всички тези славни столици, с всичките си поданици и с цялото население на заобикалящите ги градове и региони, попаднаха, както бих го нарекъл, в областта на руско въздействие. Това въздействие се демонстрира в разнообразни форми, само че никой не може да избяга от него. Освен това тези страни са обект на все по-осезаем надзор, а постоянно и директен напън от Москва.
Британският политик и американският президент, кимайки му в символ на единодушие, старателно се преструваха, че не те самите, както в този момент техните наследници, спускат „ Желязната завеса “, че те сякаш въобще не се занимават с установяването на своя зона на въздействие в Италия, Франция (където властта след войните бе поета от комунистите, които бързо бяха сложени на място) в другите страни, окупирани от техните войски.
Демонстрирайки върха на цинизма, Чърчил загатва една от тези страни:
Само Атина, столицата на антична и постоянно красива Гърция, получи опцията да реши бъдещето си на свободни и равни избори, извършени под наблюдението на Англия, Съединените щати и Франция.
Пропусна да добави единствено, че това се случи, откакто неговите танкове, самолети и дивизиони, свалени от фронта в Италия в разгара на войната, за повече от месец съсипваха гръцката столица, която даже нацистите не бомбардираха, с цел да трансферират властта в Гърция на техните поддръжници, в това число някогашни колаборационисти, отнемайки я от партизаните, които освободиха страната от германците и станаха същинската власт в нея.
Само че британците ги смятаха за прекомерно леви. Няколко хиляди от тях са убити в борбите в Атина и Пирея в края на 1944 - началото на 1945 година, десетки хиляди са хвърлени в затвори и концентрационни лагери, откъдето някои в никакъв случай не са излезли, ставайки жертви на палачите. Лично Чърчил подрежда на своите генерали да бъдат безмилостни, тъй като Гърция е в областта на английските ползи. Нищо сходно не е имало в никоя страна, попадаща в руската зона на въздействие.
Култ към силата
След това, изисквайки завършек на „ политиката на безкрайни отстъпки и взаимни отстъпки “ към Москва, Чърчил твърди:
Общувайки с нашите съветски другари и съдружници през годините на войната, стигнах до извода, че те се възхищават най-много на силата и минимум почитат слабостта, изключително военната уязвимост. Затова би трябвало да се откажем от остарялата теория за салдото на силите или, както още я назовават, доктрината за политическия баланс сред страните. Не можем и не трябва да градим политиката си въз основата на минимално преимущество и с това да предизвикваме който и да било да мери сили с нас.
С други думи, обвинявайки „ съветските другари “ (не схващате ли иронията?) в привърженост към силата, Чърчил уточни, че Западът би трябвало да е доста по-силен от Русия, с цел да оказва непрестанен напън върху нея. Той акцентира, че на Русия (и в този момент западните политици проповядват същото!) не би трябвало да се разрешава да има своя лична сфера на въздействие, макар че Западът се наложи да го направи в Ялта.
Чърчил приключи речта си във Фултън, като предложи, „ разчитайки на цялата мощност на англосаксонския свят и всички, свързани с него “, да сплоти „ всички морални и материални сили “ на Англия и Съединените щати в „ приятелски съюз, “ което би отворило „ необятни пътища в бъдещето, освен за нас, само че и за всички, освен за нашето време, само че и за век напред “. Това също звучи доста съвременно в светлината на основаването на нов, посъкратен англосаксонски свят, основан на блока AUKUS.
Сталин разбра всичко
Всички тези антируски смисли не останаха скрити от Йосиф Сталин, който прочете речта на Фултън на 6 март. Той открои най-важното.
Всъщност господин Чърчил и неговите другари в Англия и Съединените щати показват на неанглоговорящите народи един тип ултиматум: приемете нашето владичество непринудено и тогава всичко ще бъде наред, в противоположен случай войната е неизбежна.– декларира скоро Сталин в изявление за вестник „ Правда “.
Съветският водач видя още един значим аспект от речта на Чърчил:
Трябва да се означи, че господин Чърчил и неговите другари поразително припомнят на Хитлер и неговите другари в това отношение. Хитлер стартира работата по започване на войната, като прогласява расовата доктрина, заявявайки, че единствено немскоезичните хора съставляват цялостна нация.
Г-н Чърчил също стартира работата по отприщването на война с расова доктрина, като твърди, че единствено нациите, които приказват британски, са пълноправни народи, призвани да вземат решение ориста на целия свят.
Както се споделя, не във веждата, а в окото! Същността на въпроса е тъкмо в това.
Обобщение
Проблематиката на речта във Фултън на фена на арменския коняк и кубинските пури, който Сталин назовава зад тила му „ наш лицемерен другар “, се свежда до пет съществени тези:
Дойде време Съединените щати да заменят Англия като световен служител на реда и да поемат това тежко задължение.
Англия би трябвало да бъде младшият сътрудник на американците и да обира каймака от трансатлантическата взаимност, към която би трябвало да бъдат привлечени, с цел да се употребяват оптимален брой страни.
Борбата за международно владичество и отбраната на личните ползи би трябвало да се води под предлога за битка за " правата на индивида ".
Русия е съперник и зложелател, нищо, което Западът може да има, на Москва е разрешено да има, - да вземем за пример своя зона на въздействие.
С Русия се приказва единствено от позицията на силата, би трябвало непрекъснато да я заплашвате с война, с цел да е по-сговорчива.
Какво от това?
Уви, не може да не се признае, че този " кавалерски набор " към момента е в основата на политиката на Запада по отношение на Русия, на която руснаците могат да имат единствено един отговор: да бъдат мощни и уверено да пазят ползите си. Иначе няма да има мир и просто ще бъдем изядени.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ