1. Биткойн и криптовалутите
Тази и идната ми публикация ще бъдат отдадени на един относително нов феномен при развиването на парите – криптовалутите. Те и по-конкретно биткойн, който е най-популярният образец, се появяват и стартират да се употребяват след възникването на международната финансова рецесия. Една от аргументите за това е недоверието към съществуващите към този миг пари, чиято покупателна дарба може бързо да се намали. По този метод те не извършват дейно функционалността си на средство за струпване. Друг фактор са високите технологии, които от ден на ден навлизат във финансовия бранш. Те способстват за бързото му развиване, в това число и посредством основаването на нов тип пари, каквито са криптовалутите.
Съвременните пари са декретни по своята същина. Предлагането им се управлява в огромна степен от съответната централна банка. Те са книжни пари и сами по себе си не костват нищо, само че съответните страни посредством законите за платежните средства са ги създали търсени в границите на избрана пълномощия. В интернационален аспект положението на стопанската система, в която са издадени, е съществена движеща мощ на търсенето им в останалия свят. Основен фактор в тази ситуация е не дали дадена валута ще загуби покупателна дарба (това е заложено в мандата на централните банки за поддържане на позитивна инфлация), а дали темпът на амортизация ще е по-бавен по отношение на различните валути.
От друга страна криптовалутите пораждат непринудено – от взаимоотношението сред пазарните участници, като в началото се одобряват като средство за развлечение на експерти в региона на осведомителните технологии или даже като форма на изкуство, само че последователно получават и други функционалности. При тях не се изисква доверие в една централна банка, защото то е разпръснато. По този метод е допустимо реализирането на анонимни преводи. Това съставлява тласък за потреблението им от хора отвън закона (евентуално и терористи) и дава съображение за съществени рецензии и апели за по-силно държавно контролиране.
Какво е биткойн?
Биткойн съставлява по едно и също време криптовалута (дигитални пари), система за разплащания посредством потребление на криптография и протокол за осъществяване на заплащанията. Хронологически поражда след започването на Световната финансова рецесия, като фактическата търговия стартира през юли 2010 година Една значима специфичност на биткойн като система е опцията онлайн заплащания да бъдат осъществявани без присъединяване на финансова институция, т.е. непосредствено сред страните по договорката. Това се случва посредством потреблението на цифрови подписи и се изисква минимална инфраструктура. Съобщенията се предават по най-бързия вероятен метод, а възлите могат да напущат и да се причисляват към мрежата по лична воля, като най-дългата работна верига се приема като доказателство какво се случва. Една от главните цели на платежната система биткойн е минимизиране на трансакционните разноски.
Друга значима цел е основаването на платежно средство, което не зависи от политически фактори и от човешки неточности. Държавата като регулатор и централната банка като източник на паричната маса се заместват от авансово заложен логаритъм. Технологията на разплащанията е следната: прехвърлянето на биткойн от едно портмоне в друго се прави тъкмо както при онлайн банкерството, само че липсва междинна институция, която да реализира преводите. Базите данни за обособените заплащания се поддържат от така наречен миньори – т.е. основателите на биткойни. Сетълментът и клирингът на висящите заплащания се правят след утвърждение от болшинството от “миньорите ”.
Като цяло системата съставлява ниско тарифно банкерство, което би могло да е налично за всеки по света. Осъществява се цифрово парично предложение без блян за надзор върху лихвените проценти, какъвто се упражнява при съществуването на централна банка. От друга страна, децентрализираната конструкция значи по-бавна обработка на разплащанията, както и изисква доверие към заложения механизъм.
Паричното предложение при биткойн се усилва съгласно логаритъм за осъществяване на компютърни калкулации с възходяща трудност. Добиват се блокове, чиито размер в началото е 50 биткойн, и почти на всеки четири години размерът на блока се понижава на половина (в момента един блок е почти 25 биткойн). Нарастването на паричното предложение е авансово заложено и изцяло прогнозируемо, като оптималният размер ще бъде 21 милиона биткойн и се чака да се доближи през идващия век.
При биткойн след постигане на оптималния размер на паричната маса и при упования за увеличение на търсенето на тази криптовалута, тя би следвало да нараства в дълготраен интервал за разлика от съществуващите все още валути, които непрекъснато се обезценяват. В този смисъл биткойн се чака да извършва по-добре функционалността средство за струпване, до момента в който като разчетно средство той още веднъж няма да обезпечава задоволителна непоклатимост на покупателната дарба.
Софтуерът, който съставлява основата на валутата, е обществен от 2009 година Разчита се на мрежа от компютри, свързани с интернет, които си взаимодействат, с цел да обработят и запишат всички преводи в дигитален дневник, наименуван блокчейн (букв. верига от блокове). Компютрите, обозначени като миньори, обновяват дневника, като прибавят нови към последователността от блокове, които образуват веригата при осъществяване на всяка последваща трансакция. По този метод се основава валута, свободна от политически контрол и позволяваща осъществяване на по-евтини преводи по отношение на тези с обичайните валути.
Недостатъци
Критиките към биткойн са най-много от последователите на концепцията за съществуване на централни банки, само че не по-малко дейни са и нейните съперници. Те се базират на към момента дребния размер на потребителските преводи, което е симптом, че криптовалутите не са общоприето средство за разплащане и затова не би трябвало да се квалифицират като пари. Друг мотив е обвързван с високата волатилност (променливост) на цената на биткойн по отношение на най-широко употребяваните валути, което значи по-висок капиталов риск. Проблемът се задълбочава от неналичието на принадлежности за ръководство на риска, както и неналичието на единна цена на всички тържища, защото не се употребяват къси продажби и дериватни принадлежности. Важно значение има неналичието на заеми – те могат да се отпускат, само че по този метод не се основават спомагателни наличия, както при банковото кредитиране с обичайни пари. Освен това при потреблението на криптовалути са налични стеснен кръг банкови услуги с изключение на разплащанията и размяната.
Проблем се явява и отношението на търговците. Те са склонни правят преводи в криптовалути, само че не влагат средства в поощряване на разплащанията с тях. От друга страна всеобщите консуматори или не разполагат с задоволително информация, или имат компликации при придобиването и потреблението на тези различни пари, или имат опасения по отношение на сигурността на вложенията си.
Заложеният логаритъм за произвеждане на биткойни води до възходяща трудност на изчисленията, нужни за това, както и повишение на разноските за електрическа енергия за зареждане на компютрите или профилираните машини. Освен това са налице огромни икономии от мащаба. Поради тези аргументи са нужни от ден на ден вложения и се основават съществени тласъци за обединяването на самостоятелните производители в огромни пулове, което прави самостоятелния рандеман неблагоприятен.
Децентрализираната конструкция и съществуващата технология разрешават стеснен брой заплащания и релативно по-бавно осъществяване на окончателната трансакция по отношение на обичайните банкови услуги. Понастоящем съвсем е доближат оптималният потенциал на дневните преводи, което демонстрира нуждата от нов софтуерен модел, който ще бъде прегледан в идната публикация.
Друг главен минус е високият риск от обири. Показателен е казусът с борсата Mt. Gox, която прекратява активността си през февруари 2014 година Към този миг през нея минават към 70% от международните преводи с биткойн. Тя е позиционирана в Токио и от нея са откраднати към 744 хиляди биткойна, благосъстоятелност на нейни клиенти, и към 100 хиляди биткойна на самата корпорация. При котировките към този миг изчезналата сума е еквивалентна на към 470 млн. $, до момента в който по сегашни цени това са почти 3.6 милиарда $, като съставляват към 5.1% от всички добити до момента биткойни. По-късно част от парите са открити, като общият размер на изчезналите биткойни остава към 650 хиляди
Това става допустимо заради пробив в сигурността, който остава неусетен от средата на 2011 година Случилото се е резултат по едно и също време от обири, измами и неприятен мениджмънт. Преди това от време на време се случват събития, които подсказват, че положението на корпорацията се утежнява. Пример за това са забрани за евакуиране на средства от сметките на вложителите, блокиране на консуматори да обменят биткойните си против обичайни валути и така нататък През интервала сред разкриването на проблемите при започване на февруари и окончателното затваряне на борсата в края на март биткойн губи към 36% от цената си.
Посочените причини дават съображение на някои откриватели да настояват, че на системата на биткойн (а и други криптовалути) е вътрешно присъща неустойчивост. Тя би могла да породи загуба на доверие измежду вложителите, които вероятно биха изтеглили вложенията си, цената би се намалила внезапно и системата би рухнала. Обратната догадка към този момент беше прегледана – в следствие от лимитираното предложение и при упования за възходящо търсене, цената в дълготраен интервал би трябвало да се покачва.
Значимостта на криптовалутите се удостоверява от концепцията шест от най-големите банки в света да основат лична виртуална валута. описът включва Barclays, Credit Suisse, Canadian Imperial Bank of Commerce, HSBC, MUFG и State Street. Освен това друга огромна банка – UBS, взаимно с Deutsche Bank, Santander, BNY Mellon и компанията ICAP създават своя криптовалута. Също по този начин Естония възнамерява въвеждането на лична криптовалута. Важна стъпка е регулирането от страна на централните банки, които досега ги третират като финансови активи, само че не и като средство за разплащания.
Съвременните пари са декретни по своята същина. Предлагането им се управлява в огромна степен от съответната централна банка. Те са книжни пари и сами по себе си не костват нищо, само че съответните страни посредством законите за платежните средства са ги създали търсени в границите на избрана пълномощия. В интернационален аспект положението на стопанската система, в която са издадени, е съществена движеща мощ на търсенето им в останалия свят. Основен фактор в тази ситуация е не дали дадена валута ще загуби покупателна дарба (това е заложено в мандата на централните банки за поддържане на позитивна инфлация), а дали темпът на амортизация ще е по-бавен по отношение на различните валути.
От друга страна криптовалутите пораждат непринудено – от взаимоотношението сред пазарните участници, като в началото се одобряват като средство за развлечение на експерти в региона на осведомителните технологии или даже като форма на изкуство, само че последователно получават и други функционалности. При тях не се изисква доверие в една централна банка, защото то е разпръснато. По този метод е допустимо реализирането на анонимни преводи. Това съставлява тласък за потреблението им от хора отвън закона (евентуално и терористи) и дава съображение за съществени рецензии и апели за по-силно държавно контролиране.
Какво е биткойн?
Биткойн съставлява по едно и също време криптовалута (дигитални пари), система за разплащания посредством потребление на криптография и протокол за осъществяване на заплащанията. Хронологически поражда след започването на Световната финансова рецесия, като фактическата търговия стартира през юли 2010 година Една значима специфичност на биткойн като система е опцията онлайн заплащания да бъдат осъществявани без присъединяване на финансова институция, т.е. непосредствено сред страните по договорката. Това се случва посредством потреблението на цифрови подписи и се изисква минимална инфраструктура. Съобщенията се предават по най-бързия вероятен метод, а възлите могат да напущат и да се причисляват към мрежата по лична воля, като най-дългата работна верига се приема като доказателство какво се случва. Една от главните цели на платежната система биткойн е минимизиране на трансакционните разноски.
Друга значима цел е основаването на платежно средство, което не зависи от политически фактори и от човешки неточности. Държавата като регулатор и централната банка като източник на паричната маса се заместват от авансово заложен логаритъм. Технологията на разплащанията е следната: прехвърлянето на биткойн от едно портмоне в друго се прави тъкмо както при онлайн банкерството, само че липсва междинна институция, която да реализира преводите. Базите данни за обособените заплащания се поддържат от така наречен миньори – т.е. основателите на биткойни. Сетълментът и клирингът на висящите заплащания се правят след утвърждение от болшинството от “миньорите ”.
Като цяло системата съставлява ниско тарифно банкерство, което би могло да е налично за всеки по света. Осъществява се цифрово парично предложение без блян за надзор върху лихвените проценти, какъвто се упражнява при съществуването на централна банка. От друга страна, децентрализираната конструкция значи по-бавна обработка на разплащанията, както и изисква доверие към заложения механизъм.
Паричното предложение при биткойн се усилва съгласно логаритъм за осъществяване на компютърни калкулации с възходяща трудност. Добиват се блокове, чиито размер в началото е 50 биткойн, и почти на всеки четири години размерът на блока се понижава на половина (в момента един блок е почти 25 биткойн). Нарастването на паричното предложение е авансово заложено и изцяло прогнозируемо, като оптималният размер ще бъде 21 милиона биткойн и се чака да се доближи през идващия век.
При биткойн след постигане на оптималния размер на паричната маса и при упования за увеличение на търсенето на тази криптовалута, тя би следвало да нараства в дълготраен интервал за разлика от съществуващите все още валути, които непрекъснато се обезценяват. В този смисъл биткойн се чака да извършва по-добре функционалността средство за струпване, до момента в който като разчетно средство той още веднъж няма да обезпечава задоволителна непоклатимост на покупателната дарба.
Софтуерът, който съставлява основата на валутата, е обществен от 2009 година Разчита се на мрежа от компютри, свързани с интернет, които си взаимодействат, с цел да обработят и запишат всички преводи в дигитален дневник, наименуван блокчейн (букв. верига от блокове). Компютрите, обозначени като миньори, обновяват дневника, като прибавят нови към последователността от блокове, които образуват веригата при осъществяване на всяка последваща трансакция. По този метод се основава валута, свободна от политически контрол и позволяваща осъществяване на по-евтини преводи по отношение на тези с обичайните валути.
Недостатъци
Критиките към биткойн са най-много от последователите на концепцията за съществуване на централни банки, само че не по-малко дейни са и нейните съперници. Те се базират на към момента дребния размер на потребителските преводи, което е симптом, че криптовалутите не са общоприето средство за разплащане и затова не би трябвало да се квалифицират като пари. Друг мотив е обвързван с високата волатилност (променливост) на цената на биткойн по отношение на най-широко употребяваните валути, което значи по-висок капиталов риск. Проблемът се задълбочава от неналичието на принадлежности за ръководство на риска, както и неналичието на единна цена на всички тържища, защото не се употребяват къси продажби и дериватни принадлежности. Важно значение има неналичието на заеми – те могат да се отпускат, само че по този метод не се основават спомагателни наличия, както при банковото кредитиране с обичайни пари. Освен това при потреблението на криптовалути са налични стеснен кръг банкови услуги с изключение на разплащанията и размяната.
Проблем се явява и отношението на търговците. Те са склонни правят преводи в криптовалути, само че не влагат средства в поощряване на разплащанията с тях. От друга страна всеобщите консуматори или не разполагат с задоволително информация, или имат компликации при придобиването и потреблението на тези различни пари, или имат опасения по отношение на сигурността на вложенията си.
Заложеният логаритъм за произвеждане на биткойни води до възходяща трудност на изчисленията, нужни за това, както и повишение на разноските за електрическа енергия за зареждане на компютрите или профилираните машини. Освен това са налице огромни икономии от мащаба. Поради тези аргументи са нужни от ден на ден вложения и се основават съществени тласъци за обединяването на самостоятелните производители в огромни пулове, което прави самостоятелния рандеман неблагоприятен.
Децентрализираната конструкция и съществуващата технология разрешават стеснен брой заплащания и релативно по-бавно осъществяване на окончателната трансакция по отношение на обичайните банкови услуги. Понастоящем съвсем е доближат оптималният потенциал на дневните преводи, което демонстрира нуждата от нов софтуерен модел, който ще бъде прегледан в идната публикация.
Друг главен минус е високият риск от обири. Показателен е казусът с борсата Mt. Gox, която прекратява активността си през февруари 2014 година Към този миг през нея минават към 70% от международните преводи с биткойн. Тя е позиционирана в Токио и от нея са откраднати към 744 хиляди биткойна, благосъстоятелност на нейни клиенти, и към 100 хиляди биткойна на самата корпорация. При котировките към този миг изчезналата сума е еквивалентна на към 470 млн. $, до момента в който по сегашни цени това са почти 3.6 милиарда $, като съставляват към 5.1% от всички добити до момента биткойни. По-късно част от парите са открити, като общият размер на изчезналите биткойни остава към 650 хиляди
Това става допустимо заради пробив в сигурността, който остава неусетен от средата на 2011 година Случилото се е резултат по едно и също време от обири, измами и неприятен мениджмънт. Преди това от време на време се случват събития, които подсказват, че положението на корпорацията се утежнява. Пример за това са забрани за евакуиране на средства от сметките на вложителите, блокиране на консуматори да обменят биткойните си против обичайни валути и така нататък През интервала сред разкриването на проблемите при започване на февруари и окончателното затваряне на борсата в края на март биткойн губи към 36% от цената си.
Посочените причини дават съображение на някои откриватели да настояват, че на системата на биткойн (а и други криптовалути) е вътрешно присъща неустойчивост. Тя би могла да породи загуба на доверие измежду вложителите, които вероятно биха изтеглили вложенията си, цената би се намалила внезапно и системата би рухнала. Обратната догадка към този момент беше прегледана – в следствие от лимитираното предложение и при упования за възходящо търсене, цената в дълготраен интервал би трябвало да се покачва.
Значимостта на криптовалутите се удостоверява от концепцията шест от най-големите банки в света да основат лична виртуална валута. описът включва Barclays, Credit Suisse, Canadian Imperial Bank of Commerce, HSBC, MUFG и State Street. Освен това друга огромна банка – UBS, взаимно с Deutsche Bank, Santander, BNY Mellon и компанията ICAP създават своя криптовалута. Също по този начин Естония възнамерява въвеждането на лична криптовалута. Важна стъпка е регулирането от страна на централните банки, които досега ги третират като финансови активи, само че не и като средство за разплащания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ