Кой ни открадна празника?, пита училищен директор от Добрич
Тази година в Добрич празничното шествие за деня на Св. Св. Кирил и Методий се ОТМЕНЯ.
Тази информация Надежда Иванова получила в публично писмо в качеството си на учебен шеф. Причини не били изтъкнати, нито даже загатнати, само че сътрудниците й подсказали, че анулацията е поради неприятното положение на центъра. И тъй като щяло да е много неприятно деца и учители да се спъват по дупките, а шествието щяло да наподобява на тичане с трудности, локалните управляващи решили да го анулират.
Това осведоми във Фейсбук учебният шеф Иванова и попита:
- Кой ни открадна празника?
- Знае ли този някой, че шествието в Добрич датира под разнообразни форми от 1860г. и се е провеждало и в по-трудни времена, по прашните пътища и калдъръмените улици, в зной и дъжд? Най-вече тъй като то е задавало това чувство за общностна принадлежност, поклонение пред делото на Св. братя и е показвало благоговението на българина пред науката и просветата и в никакъв случай, но в никакъв случай не е било " подвявано " от партийни ветрове и не е било в услуга на ничии ползи.
- Не се ли възнамеряват дейностите, касаещи общоградските събития (особено, когато както в тази ситуация, става въпрос за празник с непрекъсната дата в календара, а не за спорадично събитие ) и нямаше ли по какъв начин отрано да се " закрепи " обстановката? Да се отстранен дребните части от счупените плочи, да се насипе нещо, не доста скъпо...не зная, не съм експерт, само че мисля, че в случай че има предпочитание има и метод. Винаги!
- Зададе ли си някой въпроса какъв брой разочаровани деца ще има, какъв брой ленти за отличници ще останат незакачени, какъв брой цветя неподарени, какъв брой майки, бащи, баби и дядовци ще бъдат лишени от страстта да видят децата си задоволени и горди от постигнатото?
- Не трябваше ли това да е празника, който да сплоти напъните на всички, тъй че да се случи, а не да е мотив да се измисли опрощение да не се случи? Толкова доста спорим в последните години какъв да е националния ни празник. Пишем и зачертаваме дати от календара, а през днешния ден без скрупули оставяме деня, който абсолютно, прочувствено и единомислещо почитаме - 24 май, да бъде сметен под килима и комфортно попретупан с обяснението, че следващата година, ех, следващата година, когато центърът ни стане като тези в Европа, ще има празник. А тази година??? В предишното, хората са спирали военните дейности и са установявали помирение, от респект към празниците, а през днешния ден ние без война се отхвърляме да честваме и да отдадем респект на значимите неща.
- Хрумна ли му на някой, че шествието можеше да смени маршрута си. (Първите шествия са тръгвали от Гаази Баба) Можеше да е в парка, в едната лента на някой бул. (както става на 3 март)...Но това са организация и старания, а на никой не му се занимава. А и си имаме опрощение....
- Дали някой изобщо си дава сметка, че на доста от нас ни омръзна главният спор в града ни от години да е фокусиран към " плочките на центъра "?
" Не знам за какво през днешния ден, до момента в който се прибирах вкъщи, крачейки сред изпочупените клинкери се сетих за антична Атина и Клистен, който въвел острахизма (форма на политическа кавга с тези, които заплашват демокрацията) като предиздвикал жителите да напишат имената на отговорните на парче от счупени керамични съдове. Този, който съберял максимален брой остраки бил пропъждан отвън рамките на полиса и жертван на забвение.
Счупени плочки - колкото щеш. Дали не е време ние жителите да напишем по едно име? ", приключва Надежда Иванова.
Постът на учебния шеф е провокирал бурна реакция измежду учители, възпитаници и жители на Добрич. И... ден след него стана ясно, че шествие въпреки всичко ще има.
" Радвам се, че толкоз хора реагираха и най-много тези, от които зависеше развоя на обстановката. Получих десетки позвънявания и декларирам, че поста ми не е поръчков и не обслужва никакви политически ползи. И тъй като съм за това да се споделя истината единствено споделям, че не съм си " измислила " нищо. Писмото съществува и е с номер 67-00-14/27.04.2023, а в първото изречение на предпоследния му абзац ясно е написано: " Тази година няма да бъде проведено празнично шествие. "
Все отново, като културолог постоянно диря не дословния прочит, а по скоро херменевтичния метод, в който значение имат освен думите, само че и подтекста на обстановката. А той продължава да е обезпокоителен. Но.... всяка една демонстрация на гражданска позиция е увещание, че в Добрич съществува към момента сериозна маса от хора и това ме прави щастлива ", написа Надежда Иванова в персоналния си профил.
Тази информация Надежда Иванова получила в публично писмо в качеството си на учебен шеф. Причини не били изтъкнати, нито даже загатнати, само че сътрудниците й подсказали, че анулацията е поради неприятното положение на центъра. И тъй като щяло да е много неприятно деца и учители да се спъват по дупките, а шествието щяло да наподобява на тичане с трудности, локалните управляващи решили да го анулират.
Това осведоми във Фейсбук учебният шеф Иванова и попита:
- Кой ни открадна празника?
- Знае ли този някой, че шествието в Добрич датира под разнообразни форми от 1860г. и се е провеждало и в по-трудни времена, по прашните пътища и калдъръмените улици, в зной и дъжд? Най-вече тъй като то е задавало това чувство за общностна принадлежност, поклонение пред делото на Св. братя и е показвало благоговението на българина пред науката и просветата и в никакъв случай, но в никакъв случай не е било " подвявано " от партийни ветрове и не е било в услуга на ничии ползи.
- Не се ли възнамеряват дейностите, касаещи общоградските събития (особено, когато както в тази ситуация, става въпрос за празник с непрекъсната дата в календара, а не за спорадично събитие ) и нямаше ли по какъв начин отрано да се " закрепи " обстановката? Да се отстранен дребните части от счупените плочи, да се насипе нещо, не доста скъпо...не зная, не съм експерт, само че мисля, че в случай че има предпочитание има и метод. Винаги!
- Зададе ли си някой въпроса какъв брой разочаровани деца ще има, какъв брой ленти за отличници ще останат незакачени, какъв брой цветя неподарени, какъв брой майки, бащи, баби и дядовци ще бъдат лишени от страстта да видят децата си задоволени и горди от постигнатото?
- Не трябваше ли това да е празника, който да сплоти напъните на всички, тъй че да се случи, а не да е мотив да се измисли опрощение да не се случи? Толкова доста спорим в последните години какъв да е националния ни празник. Пишем и зачертаваме дати от календара, а през днешния ден без скрупули оставяме деня, който абсолютно, прочувствено и единомислещо почитаме - 24 май, да бъде сметен под килима и комфортно попретупан с обяснението, че следващата година, ех, следващата година, когато центърът ни стане като тези в Европа, ще има празник. А тази година??? В предишното, хората са спирали военните дейности и са установявали помирение, от респект към празниците, а през днешния ден ние без война се отхвърляме да честваме и да отдадем респект на значимите неща.
- Хрумна ли му на някой, че шествието можеше да смени маршрута си. (Първите шествия са тръгвали от Гаази Баба) Можеше да е в парка, в едната лента на някой бул. (както става на 3 март)...Но това са организация и старания, а на никой не му се занимава. А и си имаме опрощение....
- Дали някой изобщо си дава сметка, че на доста от нас ни омръзна главният спор в града ни от години да е фокусиран към " плочките на центъра "?
" Не знам за какво през днешния ден, до момента в който се прибирах вкъщи, крачейки сред изпочупените клинкери се сетих за антична Атина и Клистен, който въвел острахизма (форма на политическа кавга с тези, които заплашват демокрацията) като предиздвикал жителите да напишат имената на отговорните на парче от счупени керамични съдове. Този, който съберял максимален брой остраки бил пропъждан отвън рамките на полиса и жертван на забвение.
Счупени плочки - колкото щеш. Дали не е време ние жителите да напишем по едно име? ", приключва Надежда Иванова.
Постът на учебния шеф е провокирал бурна реакция измежду учители, възпитаници и жители на Добрич. И... ден след него стана ясно, че шествие въпреки всичко ще има.
" Радвам се, че толкоз хора реагираха и най-много тези, от които зависеше развоя на обстановката. Получих десетки позвънявания и декларирам, че поста ми не е поръчков и не обслужва никакви политически ползи. И тъй като съм за това да се споделя истината единствено споделям, че не съм си " измислила " нищо. Писмото съществува и е с номер 67-00-14/27.04.2023, а в първото изречение на предпоследния му абзац ясно е написано: " Тази година няма да бъде проведено празнично шествие. "
Все отново, като културолог постоянно диря не дословния прочит, а по скоро херменевтичния метод, в който значение имат освен думите, само че и подтекста на обстановката. А той продължава да е обезпокоителен. Но.... всяка една демонстрация на гражданска позиция е увещание, че в Добрич съществува към момента сериозна маса от хора и това ме прави щастлива ", написа Надежда Иванова в персоналния си профил.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ