Д-р Анита Комитска, директор на Историческия музей в Чипровци, пред „Труд“: Заедно възраждаме духа на Чипровци
Тази година в Чипровци се отбелязва 330-годишнината от експлоадирането на въстанието от 1688 година, в което католици и православни дружно се подвигат на протест за независимост против Османската империя. За духовния напредък в планинския край през XVII век, от който се раждат първите повеи на българското Възраждане – век преди Паисий Хилендарски, и за нерадостната орис на балканджиите, принудени да възвръщат града и живата си след тежки разрушения – преди и в този момент, беседваме с доктор Анита Комитска – шеф на Историческия музей в Чипровци.
– Д-р Комитска, Чипровското въстание, на което тези дни отбелязахме 330-годишнината, е една от най-героичните страници от битките на народа ни за избавление и то още през XVII век. Водачите и участниците в него – католици и православни, освен желаят независимост, те виждат развиването на България като част от Европа и търсят поддръжка от западните владетели. Защо обаче, съгласно вас, в историята ни от десетилетия е отделено прекомерно малко място за тези събития, а за мнозина даже са изцяло незнайни? Сякаш пренебрежението към сегашното и бъдещето на този изстрадал завършек на България се простира и над предишното му?
– Защото за жал от доста години няма справедлив взор към онази ера и събитията в нея и най-много за ролята и мястото на българските католици. По това време – през XVII век, Чипровци е католическото сърце на България. Чипровските католици са извънредно ерудирани за времето си хора, ученици на западни колежи, само че българи и патриоти. Оттук те потеглят да разнесат вярата си при павликяните в Северна и Южна България, а най-издигнатите от тях обикалят европейските владетели и ратуват за общ християнския фронт против османските потисници. Но дълги години у нас тази общественост се свързваше не с духовната си и патриотична активност, а с враговете на „ националната република “ и с заплахата от прозападното въздействие в социалистическа България. В този смисъл през днешния ден ни е необходим нов прочит на тези събития и личностите в тях, с цел да им отдадем заслуженото самопризнание и респект. Защото Чипровци е и неповторим образец в международната история – тук обединени от концепцията за национална независимост, католици и православни живеят и въстават дружно. Метри разделят католическия и православния храм, построени в Чипровци през 14 век. Войните сред двата клона на вярата не са познати в Чипровци и това е образец, който е необходим и през днешния ден и на България, и на Европа, когато цивилизацията ни е застрашена от разцепление, от радикални учения и тероризъм. Радвам се, че тазгодишното отбелязване на 330-годишнината на въстанието разрушава част от старите стандарти – край останките на тогавашната католическа катедрала и до стените на православния храм направихме копка за католически параклис, в който ще бъдат положени костите на архиепископ Петър Богдан – един от вдъхновителите на въстанието и създател на първата българска история. На тържественото честване участва и произнесе слово ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева. Надявам се, че подвигът на предците ни и смисъла на Чипровци в българската история ще бъде преоценено, а това ще даде и подтик за бъдещето на този регион, тъй като сегашното му не е по никакъв начин леко.
– Според историците Чипровското въстание е връхната точка на един плевел публичен, политически и културен подем в региона още от първите десетилетия на XVII век. Тук се разкриват учебни заведения, в които се учат всемирски науки – математика, география, непознати езици. Формират се книжовници, духовници и създатели от европейска големина. На какво се дължи този подем, изпреварил с близо век първите години на Българското възобновление?
– Чипровци постоянно е имал изключително място и статут поради местоположението си, естествените си благосъстояния и хората си. Залежите от желязо, сребро, злато и мед в региона и уменията на локалните поданици да ги добиват и обработват са били високо оценени и от траките, и от римляните, и от османските завоеватели. Под османска власт градът и околните селища са запазили известни привилегии, с цел да добиват и доставят империята с скъпи метали. Хората тук са имали свои князе и известна независимост, само че тя не им е била задоволителна. Местните поданици са били високо образовани за времето си. Всяка година по 15-20 деца са били изпращани в католическите колежи на Италия и когато се завръщали, ставали търговци, учители, духовници, донасяли са европейските хрумвания в Балкана. Те са били живият мост сред поробена България и християнска Европа. Това разпалва духовния напредък в този край още в XVII век, а от полета на духа се ражда и устрема към независимост. Не инцидентно тук е написана първата история на България, век преди Паисий. Тези събития са урок, годен и през днешния ден – единствено образованите, изпълнени с религия и блян към напредъка хора, могат да надмогнат изостаналостта и неволите, колкото и тежки да са те.
– Миналата година проф. Лилия Илиева откри ръкописа на именитата, само че считана за изчезнала История на България на Петър Богдан, писана съвсем век преди „ История Славяноболгарская “. Запознахте ли се към този момент с този труд и хвърля ли той нова светлина върху историята на България и събитията в Чипровския край, довели до въстанието от 1688 година?
– Книгата се превежда сега. Като произведение на един високо ерудиран свещеник и родолюбец безспорно тя ще хвърли светлина върху онази ера, ще обогати познанията ни за времето и хората тогава и ще заеме почтено място в българската история и литература. И за това Чипровци отдаде заслужена респект и на проф. Лилия Илиева за откритието й. Тя бе оповестена за почетна гражданка на Чипровци, още повече че корените й са от този край и самата тя се счита за „ 24 каратова торлачка “. Надяваме се последваща година, когато ще отбележим 345 години от гибелта на Петър Богдан, да представим и към този момент преведената му книга и да поставим костите му в параклиса, на който направихме първа копка тези дни.
– И след откритието на проф. Илиева обаче остават още доста неразкрити митове и благосъстояния, свързани с Чипровци. Въпреки многопластовото историческо минало на града, тук са правени доста малко изследвания. Според летописа на Българската францисканска провинция да вземем за пример, на Историческия рид преди въстанието са били закопани от монаси, с цел да не попаднат в ръцете на турците, 300 златни и сребърни потира и декорации, дело на чипровската златарска школа от 16 и XVII в. Има ли късмет със актуалните технологии това неоценимо благосъстояние да бъде намерено, което ще помогне освен за по-пълното изследване на онази ера, само че и за развиването на туризма и региона?
– Да, надяваме се да има нови археологически разкопки. След изследванията на доцент Иван Сотиров през 80-те години на предишния век, когато са открити костите на Петър Богдан, други не са правени. Има концепция идната година да стартират разкопки там, където са били килиите на францисканските монаси. И евентуално ще бъдат открити артефакти от това време – керамика, монети, утвар. Дали измежду тях ще има и съкровища, ще забележим – само че всяко удостоверение за предишното ни носи нови познания и е благосъстояние.
– Музеят в Чипровци към този момент е с нова експозиция. Какво незнайно показвате за историята, бита и културата на този саморасъл български район? И кои са най-ценните експонати?
– Изградихме експозиция, която дава отговор на условията на актуалната музеология. Експозицията е допълнена изключително в частта за католическото Чипровци през XVII век с литургични одежди и църковна утвар, които бяха дарени от отец Иван Топалски. Музеят към този момент разполага и с интерактивен ъгъл, където посетителите могат да седнат и да се научат да тъкат съществени претекстове от чипровските килими. Оформен е и детски ъгъл, където дребните редят пъзели и оцветяват книжки с мотиви и орнаменти на чипровски килими. Представяме пред туристите и три документални кино лентата за историята и традициите на чипровското килимарство, като единият от тях е на проф. Мила Сантова, с който тя показа традициите на килимарството ни пред ЮНЕСКО. В раздела за Чипровската златарска школа пък е инсталирана видеостена, на която могат да се прегледат всички творби на тогавашните локални ювелири, без значение къде по света се намират. В експозицията е отделено място и за краткотрайни изложения – в този момент там са подредени картини на художника Венелин Захариев под наслова „ Кипровец въстана “.
– Обявяване от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО на традицията за тъкане на чипровските килими за част от нематериалното международно културно завещание с изключение на покачване на възприятието ни за горделивост, промени ли с нещо живота в Чипровци? Дава ли това самопризнание благоприятни условия за изява, за развиването на локалната стопанска система и по какъв начин ги използваме?
– Освен моралната премия, чисто практично след оповестяването им за част от международното културно завещание чипровските килими нарастнаха 5-6 пъти. От 100 лв. на квадратен метър цената им стигна 500-600 лв. квадрата. Все повече те са търсени като бутикова стока. Все повече хора преценяват интериора си с чипровските килими. Има 2 огромни чипровски компании с представителства в София, които към този момент вършат килими по поръчка – избират цвят, орнаменти. Нашият музей също работи за вдъхването на нов живот на тази вековна традиция – през май тази година на петия фестивал на килима организирахме ревю на студенти от Националната художествена академия с началник доцент Ана Аврамова, които създадоха тоалети с претекстове от чипровските килими. Изявата имаше сериозен триумф.
– През XVII век Петър Богдан назовава Чипровци „ Цветето на България “. Но през днешния ден тогавашното цвете е съвсем увехнало, градината запустява, а стопаните му бягат в други градове и чужбина като във времето, когато са гонени с ятагани? Защо настъпи тази съсипия и по какъв начин може да бъде спряна?
– Един от най-тежките проблеми, довели Чипровци през последните десетилетия до тази тежка обстановка, е безработицата. В началото на прехода съвсем всички предприятия в града и региона бяха затворени. Хората останаха без самун. Но Чипровци има бъдеще. Градът и хората са се изправяли и след доста по-тежки тествания. Балканджииите тук носят доста съпротивителна мощ и съграждащ дух. Доказателство за това са и упоритостите и работата на локалната администрация и кмета Пламен Макавеев Петков да трансфорат Чипровци в прелестно място за културен, исторически и поклоннически туризъм. Политически и стопански решения лишиха града от предприятията му, но не могат да му лишават красивата природа, духа и вярата. А това е голям капитал. Вече възраждаме духа на Чипровци със градежа на католическия параклис „ Дева Мария – Майка на църквата “. Наблизо е православният манастир „ Свети Иван Рилски “, издигнат още през 10 век и разрушаван и възстановяван 6 пъти. Единението на католицизъм и православие като в предишното е бъдещето на Чипровци.
– Правителството написа писма до емигрантите с предложения да се върнат в България, поради демографския срив се вършат проекти и за връщане на етнически българи в родината им. Може ли нашите съграждани в Банат, наследници на чипровските въстаници, да оказват помощ през днешния ден на родното място на прадедите си като се върнат тук?
– Чипровци и жителите му поддържат доста положителни връзки с нашенците във Винга, Банат. Всяка година те гостуват тук и в този момент на празника 30 души участваха на тържествата ни, а Франциск Драгинов, държавник от Винга бе разгласен за почетен жител на Чипровци. Запазените от тези хора език и просвета са връзката им с Майката Родина и Чипровци. И това не е по никакъв начин малко. Чипровчани са доста привързани към рода и мястото си. И в случай че животът тук се раздвижи още веднъж с туризъм, произвеждане и възобновление на традициите, мнозина, преселили се в огромните градове и чужбина, биха се върнали. От няколко години общината разпростира и сериозна обществена и демографска политика за увеличение на младите фамилии и децата. В момента се правят поправки в детската градина и учебното заведение. За всяко новородено дете локалната администрация дава на родителите по 1000 лв., по предложение на кмета Макавеев детската градина е безвъзмездна. Това дава резултати. Тази година в учебното заведение ни има пет първокласника повече. Може да е малко, само че е крачка напред.
– Преди време организирахте неделно учебно заведение по история и вероучение. Идеята беше да запознавате децата с историята на България и родния край, с традициите и вярата ни. Има ли интерес към тази самодейност и какви са първите резултати?
– Училището за религия и обичаи го открихме предходната година в деня на християнското семейство, в наличието на православни и католически свещеници. И потегли доста добре. Повече от половин година 50 деца и родители се събираха на занятията. Ние планирахме да образоваме единствено деца, родителите сякаш идваха да ги доведат, само че им стана забавно и останаха и те. Уредниците на музея разказваха за традициите, обредите и обичаите на народа, а йеромонах Спиридон и монаха Лазар от Чипровския манастир ги запознаваха с основите на християнската религия. Смятаме от есента да обновим неделното учебно заведение, дори към този момент много хора ни питат по кое време започваме.
Нашият посетител
Д-р Анита Комитска е родена в Монтана, приключила е Природо-математическа гимназия в родния си град и специалността “Културология ” в СУ “Св. Климент Охридски ”. Доктор е по етнология и основен помощник по музеология в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките. 28 години е работила в Националния етнографски музей на Българска академия на науките. Автор е на публикации и книги и повече от 80 изложения в региона на българската обичайната просвета и изкуство за бита и културата на еврейската, арменската и италианската общности в България. От юни 20XVII година е шеф на Историческия музей в Чипровци.
– Д-р Комитска, Чипровското въстание, на което тези дни отбелязахме 330-годишнината, е една от най-героичните страници от битките на народа ни за избавление и то още през XVII век. Водачите и участниците в него – католици и православни, освен желаят независимост, те виждат развиването на България като част от Европа и търсят поддръжка от западните владетели. Защо обаче, съгласно вас, в историята ни от десетилетия е отделено прекомерно малко място за тези събития, а за мнозина даже са изцяло незнайни? Сякаш пренебрежението към сегашното и бъдещето на този изстрадал завършек на България се простира и над предишното му?
– Защото за жал от доста години няма справедлив взор към онази ера и събитията в нея и най-много за ролята и мястото на българските католици. По това време – през XVII век, Чипровци е католическото сърце на България. Чипровските католици са извънредно ерудирани за времето си хора, ученици на западни колежи, само че българи и патриоти. Оттук те потеглят да разнесат вярата си при павликяните в Северна и Южна България, а най-издигнатите от тях обикалят европейските владетели и ратуват за общ християнския фронт против османските потисници. Но дълги години у нас тази общественост се свързваше не с духовната си и патриотична активност, а с враговете на „ националната република “ и с заплахата от прозападното въздействие в социалистическа България. В този смисъл през днешния ден ни е необходим нов прочит на тези събития и личностите в тях, с цел да им отдадем заслуженото самопризнание и респект. Защото Чипровци е и неповторим образец в международната история – тук обединени от концепцията за национална независимост, католици и православни живеят и въстават дружно. Метри разделят католическия и православния храм, построени в Чипровци през 14 век. Войните сред двата клона на вярата не са познати в Чипровци и това е образец, който е необходим и през днешния ден и на България, и на Европа, когато цивилизацията ни е застрашена от разцепление, от радикални учения и тероризъм. Радвам се, че тазгодишното отбелязване на 330-годишнината на въстанието разрушава част от старите стандарти – край останките на тогавашната католическа катедрала и до стените на православния храм направихме копка за католически параклис, в който ще бъдат положени костите на архиепископ Петър Богдан – един от вдъхновителите на въстанието и създател на първата българска история. На тържественото честване участва и произнесе слово ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева. Надявам се, че подвигът на предците ни и смисъла на Чипровци в българската история ще бъде преоценено, а това ще даде и подтик за бъдещето на този регион, тъй като сегашното му не е по никакъв начин леко.
– Според историците Чипровското въстание е връхната точка на един плевел публичен, политически и културен подем в региона още от първите десетилетия на XVII век. Тук се разкриват учебни заведения, в които се учат всемирски науки – математика, география, непознати езици. Формират се книжовници, духовници и създатели от европейска големина. На какво се дължи този подем, изпреварил с близо век първите години на Българското възобновление?
– Чипровци постоянно е имал изключително място и статут поради местоположението си, естествените си благосъстояния и хората си. Залежите от желязо, сребро, злато и мед в региона и уменията на локалните поданици да ги добиват и обработват са били високо оценени и от траките, и от римляните, и от османските завоеватели. Под османска власт градът и околните селища са запазили известни привилегии, с цел да добиват и доставят империята с скъпи метали. Хората тук са имали свои князе и известна независимост, само че тя не им е била задоволителна. Местните поданици са били високо образовани за времето си. Всяка година по 15-20 деца са били изпращани в католическите колежи на Италия и когато се завръщали, ставали търговци, учители, духовници, донасяли са европейските хрумвания в Балкана. Те са били живият мост сред поробена България и християнска Европа. Това разпалва духовния напредък в този край още в XVII век, а от полета на духа се ражда и устрема към независимост. Не инцидентно тук е написана първата история на България, век преди Паисий. Тези събития са урок, годен и през днешния ден – единствено образованите, изпълнени с религия и блян към напредъка хора, могат да надмогнат изостаналостта и неволите, колкото и тежки да са те.
– Миналата година проф. Лилия Илиева откри ръкописа на именитата, само че считана за изчезнала История на България на Петър Богдан, писана съвсем век преди „ История Славяноболгарская “. Запознахте ли се към този момент с този труд и хвърля ли той нова светлина върху историята на България и събитията в Чипровския край, довели до въстанието от 1688 година?
– Книгата се превежда сега. Като произведение на един високо ерудиран свещеник и родолюбец безспорно тя ще хвърли светлина върху онази ера, ще обогати познанията ни за времето и хората тогава и ще заеме почтено място в българската история и литература. И за това Чипровци отдаде заслужена респект и на проф. Лилия Илиева за откритието й. Тя бе оповестена за почетна гражданка на Чипровци, още повече че корените й са от този край и самата тя се счита за „ 24 каратова торлачка “. Надяваме се последваща година, когато ще отбележим 345 години от гибелта на Петър Богдан, да представим и към този момент преведената му книга и да поставим костите му в параклиса, на който направихме първа копка тези дни.
– И след откритието на проф. Илиева обаче остават още доста неразкрити митове и благосъстояния, свързани с Чипровци. Въпреки многопластовото историческо минало на града, тук са правени доста малко изследвания. Според летописа на Българската францисканска провинция да вземем за пример, на Историческия рид преди въстанието са били закопани от монаси, с цел да не попаднат в ръцете на турците, 300 златни и сребърни потира и декорации, дело на чипровската златарска школа от 16 и XVII в. Има ли късмет със актуалните технологии това неоценимо благосъстояние да бъде намерено, което ще помогне освен за по-пълното изследване на онази ера, само че и за развиването на туризма и региона?
– Да, надяваме се да има нови археологически разкопки. След изследванията на доцент Иван Сотиров през 80-те години на предишния век, когато са открити костите на Петър Богдан, други не са правени. Има концепция идната година да стартират разкопки там, където са били килиите на францисканските монаси. И евентуално ще бъдат открити артефакти от това време – керамика, монети, утвар. Дали измежду тях ще има и съкровища, ще забележим – само че всяко удостоверение за предишното ни носи нови познания и е благосъстояние.
– Музеят в Чипровци към този момент е с нова експозиция. Какво незнайно показвате за историята, бита и културата на този саморасъл български район? И кои са най-ценните експонати?
– Изградихме експозиция, която дава отговор на условията на актуалната музеология. Експозицията е допълнена изключително в частта за католическото Чипровци през XVII век с литургични одежди и църковна утвар, които бяха дарени от отец Иван Топалски. Музеят към този момент разполага и с интерактивен ъгъл, където посетителите могат да седнат и да се научат да тъкат съществени претекстове от чипровските килими. Оформен е и детски ъгъл, където дребните редят пъзели и оцветяват книжки с мотиви и орнаменти на чипровски килими. Представяме пред туристите и три документални кино лентата за историята и традициите на чипровското килимарство, като единият от тях е на проф. Мила Сантова, с който тя показа традициите на килимарството ни пред ЮНЕСКО. В раздела за Чипровската златарска школа пък е инсталирана видеостена, на която могат да се прегледат всички творби на тогавашните локални ювелири, без значение къде по света се намират. В експозицията е отделено място и за краткотрайни изложения – в този момент там са подредени картини на художника Венелин Захариев под наслова „ Кипровец въстана “.
– Обявяване от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО на традицията за тъкане на чипровските килими за част от нематериалното международно културно завещание с изключение на покачване на възприятието ни за горделивост, промени ли с нещо живота в Чипровци? Дава ли това самопризнание благоприятни условия за изява, за развиването на локалната стопанска система и по какъв начин ги използваме?
– Освен моралната премия, чисто практично след оповестяването им за част от международното културно завещание чипровските килими нарастнаха 5-6 пъти. От 100 лв. на квадратен метър цената им стигна 500-600 лв. квадрата. Все повече те са търсени като бутикова стока. Все повече хора преценяват интериора си с чипровските килими. Има 2 огромни чипровски компании с представителства в София, които към този момент вършат килими по поръчка – избират цвят, орнаменти. Нашият музей също работи за вдъхването на нов живот на тази вековна традиция – през май тази година на петия фестивал на килима организирахме ревю на студенти от Националната художествена академия с началник доцент Ана Аврамова, които създадоха тоалети с претекстове от чипровските килими. Изявата имаше сериозен триумф.
– През XVII век Петър Богдан назовава Чипровци „ Цветето на България “. Но през днешния ден тогавашното цвете е съвсем увехнало, градината запустява, а стопаните му бягат в други градове и чужбина като във времето, когато са гонени с ятагани? Защо настъпи тази съсипия и по какъв начин може да бъде спряна?
– Един от най-тежките проблеми, довели Чипровци през последните десетилетия до тази тежка обстановка, е безработицата. В началото на прехода съвсем всички предприятия в града и региона бяха затворени. Хората останаха без самун. Но Чипровци има бъдеще. Градът и хората са се изправяли и след доста по-тежки тествания. Балканджииите тук носят доста съпротивителна мощ и съграждащ дух. Доказателство за това са и упоритостите и работата на локалната администрация и кмета Пламен Макавеев Петков да трансфорат Чипровци в прелестно място за културен, исторически и поклоннически туризъм. Политически и стопански решения лишиха града от предприятията му, но не могат да му лишават красивата природа, духа и вярата. А това е голям капитал. Вече възраждаме духа на Чипровци със градежа на католическия параклис „ Дева Мария – Майка на църквата “. Наблизо е православният манастир „ Свети Иван Рилски “, издигнат още през 10 век и разрушаван и възстановяван 6 пъти. Единението на католицизъм и православие като в предишното е бъдещето на Чипровци.
– Правителството написа писма до емигрантите с предложения да се върнат в България, поради демографския срив се вършат проекти и за връщане на етнически българи в родината им. Може ли нашите съграждани в Банат, наследници на чипровските въстаници, да оказват помощ през днешния ден на родното място на прадедите си като се върнат тук?
– Чипровци и жителите му поддържат доста положителни връзки с нашенците във Винга, Банат. Всяка година те гостуват тук и в този момент на празника 30 души участваха на тържествата ни, а Франциск Драгинов, държавник от Винга бе разгласен за почетен жител на Чипровци. Запазените от тези хора език и просвета са връзката им с Майката Родина и Чипровци. И това не е по никакъв начин малко. Чипровчани са доста привързани към рода и мястото си. И в случай че животът тук се раздвижи още веднъж с туризъм, произвеждане и възобновление на традициите, мнозина, преселили се в огромните градове и чужбина, биха се върнали. От няколко години общината разпростира и сериозна обществена и демографска политика за увеличение на младите фамилии и децата. В момента се правят поправки в детската градина и учебното заведение. За всяко новородено дете локалната администрация дава на родителите по 1000 лв., по предложение на кмета Макавеев детската градина е безвъзмездна. Това дава резултати. Тази година в учебното заведение ни има пет първокласника повече. Може да е малко, само че е крачка напред.
– Преди време организирахте неделно учебно заведение по история и вероучение. Идеята беше да запознавате децата с историята на България и родния край, с традициите и вярата ни. Има ли интерес към тази самодейност и какви са първите резултати?
– Училището за религия и обичаи го открихме предходната година в деня на християнското семейство, в наличието на православни и католически свещеници. И потегли доста добре. Повече от половин година 50 деца и родители се събираха на занятията. Ние планирахме да образоваме единствено деца, родителите сякаш идваха да ги доведат, само че им стана забавно и останаха и те. Уредниците на музея разказваха за традициите, обредите и обичаите на народа, а йеромонах Спиридон и монаха Лазар от Чипровския манастир ги запознаваха с основите на християнската религия. Смятаме от есента да обновим неделното учебно заведение, дори към този момент много хора ни питат по кое време започваме.
Нашият посетител
Д-р Анита Комитска е родена в Монтана, приключила е Природо-математическа гимназия в родния си град и специалността “Културология ” в СУ “Св. Климент Охридски ”. Доктор е по етнология и основен помощник по музеология в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките. 28 години е работила в Националния етнографски музей на Българска академия на науките. Автор е на публикации и книги и повече от 80 изложения в региона на българската обичайната просвета и изкуство за бита и културата на еврейската, арменската и италианската общности в България. От юни 20XVII година е шеф на Историческия музей в Чипровци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ