Тази година Сирни заговезни съвпадна с Баба Марта и Баба

Тази година Сирни заговезни съответства с Баба Марта и Баба Марта го погълна. Ламна го едновременно, както се ламка халвата на конеца. Халвата трябвало да е бяла, а конецът - червен, нещо като изображение на мартеница в навечерието на постите. Халвата се завъртала към масата и всеки сътрапезник се е опитвал да я хване с уста. Вероятно улавянето на халвата за щастливеца е било нещо като да ти се падне парàта в баницата. После аленият конец, на който се е въртяла халвата, се изгарял по малко за всекиго от присъстващите, като по горенето му се гадаело персоналното бъдеще. Пепелта от конеца се събирала и през годината се употребила за лекарство. Накрая мъжете вадели огнестрелното си оръжие и гърмели на открито, с цел да отбележат началото на постите. Слава Богу че последният бит не се е запазил - на Нова Година стига! Всъщност, като се замисли човек, обичаят със стрелбата би трябвало да е относително нов, тъй като по време на османското наличие не се е поощрявало притежаването на огнестрелно оръжие от раята, а още по-малко използването му за гуляйджийски салюти. А пък преди османското наличие, в това число и през славните тракийски времена, огнестрелното оръжие не е било познато. Но не за това желая да размишляваме през днешния ден, в случай че въобще държа да размишляваме за каквото и да било.

Вчера получих над 100 персонални известия за Баба Марта и нито едно за амнистия. Разбира се, беше доста благо и благодаря на всички. Но ми стана малко тъжно, тъй като пролетната наслада на мартениците погълна началото на Великия пост (в който се намираме от днес), водещ към Празника на празниците, към централното събитие в човешката история - Великден.

Мартениците са хубави по две аргументи. Да, те са тип антична битова магия, на каквато може да се гледа и като на демонослужение, само че са изгубили това свое значение. Днес, като подаряваме мартеница някому, ние споделяме: " Сетих се за теб, обичам те и желая да си здрав! ". Заедно с това, съхранявайки традицията на мартениците, ние почитаме рода си и паметта на предците си, на тези баби, които за първи път са ни вързали мартенички, както и на тях са вързали техните баби.

Тази година Баба Марта съответства със Сирни заговезни. Медиите избраха Баба Марта, както и на 14 февруари избират св. Валентин пред Трифон зарезан. Медиите обичат да сочат очевидното, с което го вършат още по-очевидно. Вчера малко на брой се сетиха за Неделя на всеопрощението, наричана " Прошка ", както и на 14 февруари малко на брой се сетиха за св. Трифон Апамейски (232-250), увенчал се с страдалчество при император Деций Траян. Вероятно още по-малко са тези, които откакто заговеят по " хубава остаряла традиция ", в действителност имат намерение да постят 7 седмици. Вероятно още по-малко са тези, които свързват прошката с постите и я възприемат като наложително изискване да се влезе в тях, тъй като постите са хранителен режим едвам на последно място, диетата е единствено тяхната забележима страна. Постите са на първо място примирение и помилван в опит духът да се обърне от земното към небесното и да изрази своето обезверено предпочитание да възвърне прекъснатата връзка с Бог.

Всяка неволя, всяка болест и най-много гибелта произлиза от прегрешението. Грехът се лекува посредством божествено опрощаване. Но никой не може да получи помилван, в случай че самичък не е кадърен да елементарни. Прошката е молба да получим това, което сме подготвени да дадем. Да поискаш амнистия е по-голям героизъм от този да я дадеш, тъй като когато даваш, ти великодушно благоволяваш, до момента в който, когато искаш, тогава се молиш, смирено просиш, осъзнал личната си нередовност. Прошката е победа на божественото над животинското у индивида. Тази победа е и крайната цел на покаянието и по тази причина Великият пост стартира точно с амнистия.

И както прошката е от епохи позната в Църквата, по този начин би трябвало да я припознае и страната. Имат ли държавните индивиди потребност от амнистия? Да, тъй като са индивиди, и малко повече поради това, че са държавни, заради което са изложени на по-необикновени изкушения. Има три типа грях: с мисъл, с думи и с каузи. При държавните индивиди, за жалост, и трите типа са преизобилни. Затова дано депутатите в Парламента, министрите в държавното управление, служителите в неизброимите ведомства да застанат в две редици едни против други и да тръгнат от човек на човек да просят и да дават амнистия, смирено целувайки ръка на близък народен представител, министър или служител. Да просят амнистия за съответни действия и за съответни думи, изречени в заслепението на политическата завист. Уверявам ги, че когато свърши тази процедура, без значение от това какъв брой откровено са взели участие в нея, те няма да познаят себе си.

Ако народоуправителите най-малко един път годишно желаят и дават амнистия, то всички с учудване ще видят по какъв начин сякаш от единствено себе си стартират да се подреждат и публичните каузи. Промяната на света към положително стартира от вътрешната смяна на всеки обособен човек, тъй като индивидът е умислен като собственик и стопанин на творението, стопанин, който носи отговорност пред по-висша инстанция. Ето това схващане за света и индивида е изгубено и по тази причина в този момент индивидът се мъчи да оправи света и другите, без да се интересува какво не е наред в него самия. И като вижда, че всяка корекция се нуждае от своя страна от друга, още по-радикална корекция - тогава се нервира, ядосва се и тропа с крайник във все по-отчаян маразъм.

За мнозина казаното нагоре евентуално ще наподобява досадно и излишно, някои от тях дори ще се разсърдят, че съм им изгубил времето. Моля ги да ми простят. Както и аз авансово им прощавам всичко, което ще изрекат и напишат по мой адрес. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.