Тази година се навършват 107 години от боевете за равна

Тази година се навършват 107 години от боевете за равна Добруджа – събитие, заемащо основно място в историята на България и Румъния, и в по-широкия подтекст на Първата международна война. Този исторически интервал, постоянно обагрен от шовинизъм и опълчване, провокира обилни промени в политическите и териториалните картини на Европа . Въпреки това, в актуалната епоха, отбелязването на тази годишнина постоянно минава без доста внимание, което поражда въпроси по отношение на нашето усещане и интерпретация на историята .

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в. В нея Румен Петков, лекар по история и публицист, разкрива забавни събития от този интервал. Той обръща внимание на боевете за равна Добруджа освен като част от българо-румънските връзки, само че и като интегрален детайл на световния спор на Първата международна война .

Публикуваме целия материал без редакторска интервенция:

„ Живеем във време, когато се навършват 107 години от боевете за равна Добруджа. Отбелязването на годишнината в страната върви много неенергично и считам това за изцяло предстоящо. В досегашната ни история присъединяване ни в тези събития е представяно по най-негативния вероятен метод, като нашата войска, народ и държавно управление са изобразени само като злосторници. Всъщност това не е двустранна война, а част от световния спор, който е избухнал по политически, стопански и териториални искания на главните европейски страни, и е наименуван Световна война.

На 17.08.1916 година Румъния подписва военна спогодба със страните от Съглашението и на 27.08. афишира война на Централните сили със задача да на-несе удар против австро-унгарските войски в Трансилвания и за дейности против България, където е отправена Трета румънска войска под командва-нето на ген. Михай Аслан, която незабавно стартира да се концентрира по поречието на р. Дунав и в Добруджа. В стратегически проект румънският Генерален щаб разчита доста на новоприсъединените през 1913 година градове Тутракан и Силистра, които да защищават левия бряг на реката от настъп-лението на българите.

Царство България не прави изключение и приема предизвикването с едничката цел да позволи националния ни въпрос и най-сетне да сплоти изконните ни земи. Цар Фердинанд не може да остане апатичен към протичащото се и взема решение най-сетне да заеме избрана позиция, като афишира война на Румъния, с цел да си върне присвоените от власите земи. До 29.08.1916 година руско-румънската войска овладява проходите и окупира Кронщад (дн. Брашов). Веднага след подписването на Букурещкия кротичък контракт през 1913 година Тутракан е трансфорат в солидна цитадела, оборудвана по последната дума на фортификационното изкуство.

Крепостта е формирана от 15 форта и редути, ситуирани във формата на полудъга с основна отбранителна линия, предни позиции, втора отбранителна линия и изкуствени трудности, съставляващи телени мрежи и вълчи ями. С гарнизон от 40 000 боеца и 156 оръдия ген. Аслан показва крепостта като непревземаема, наричайки я:

„ Моят дребен Вердюн и всеки, който се опита да я превземе, ще се убоде. ”

Въпреки това румънците упорстват пред съдружниците си да бъдат подкрепени в Добруджа от две съветски пехотни и една кавалерийска дивизия. Затова в помощ на Румъния е изпратен 47-и съветски корпус под командването на ген. Андрей Зайончковски, като вместо съветска пехотна дивизия, в него е включена една доброволческа сърбо-хърватска дивизия. Румънският проект за военните дейности планува на Добруджанския фронт да се водят отбранителни боеве, до момента в който дойдат съветските войски, след което да за-почне нахлуване към линията Русе – Варна. Пред вероятността за водене на военни дейности против България, държавното управление на Румъния подхваща фрапантни нечовешки дейности по отношение на българското население в Добруджа. Всички кметове, свещеници, учители, интелектуалци, търговци и земеделци са задържани и принудително заточени в молдовски лагери. Сред тях има дами и деца, както и представители на други народности в Добруджа – турци и германци. След тези издевателства Трета българска войска стартира настъпателни дейности на Северния фронт против Румъния.

Още на 27.08. румънската артилерия и пограничните им постове стартират да обстрелват българската територия. На 30.08. ген. Тодор Кантарджиев, отпред на Варненския укрепен пункт (ВУП), навлиза в Добруджанска територия и артилерийските подразделения влизат в единоборство с съперника. Освен с. Кранево и Чауш кьой под български надзор на 31.08. се оказва и стратегическият жп мост при с. Мало Ботьово, Добричко. На 1.09. България афишира война на Румъния, заявявайки че желае да си върне изгубените изконни територии.

Боевете за равна Добруджа се явяват и метод за решаването на Добруджанския въпрос, зародил още след края на Руско-турската война (1877-1878 г.), претърпял развиване в ущърб на България по време на Балканските войни (1912 -1913 г.). В тази война България търси реванш, тъй като се усеща предадена и от своите съседи, и от своите съдружници. Срещу вражеските сили е мобилизирана Трета българска войска под командването на ген. Стефан Тошев, незабавно сформира проект за настъпателни дейности против Румъния. Призори на 2.09. частите на Трета българска войска навлизат в Добруджа. Съставения проект за военните дейности планува Софийската и Преславската дивизии, дружно с българо-германския отряд на майор Хамерщайн да завладяват Тутраканската цитадела, Конната дивизия да оперира в региона сред Силистра и Добрич, пазейки фланга на атакуващите Тутракан войски, а ген. Кантарджиев взаимно с бригадата от Бдинската дивизия да настъпи към региона на Добрич. След преодоляването на Тутраканската и
Силистренската цитадела българският Генерален щаб планува настъплението на войските да се развие към Северна Добруджа, като те доближат до делтата на р. Дунав.
На артилерията се разпорежда да прикрива направленията откъм североизточната граница на Южна Добруджа. За задачата в състава й са привлечени балонните отделения от Западния фронт. Веднага след идването им, началника на артилерията на Русенския укрепен пункт издига змейковия балон „ Солун ”, с цел да води наблюдаване върху придвижването на речните съдове и по левия бряг на р. Дунав и да засича цели.

След интензивен двудневен марш, без да срещнат особена опозиция, артилерията на 4-та Преславска дивизия и 2-ри Шуменски тежък артилерийски полк (132 оръдия), заемат позиции пред Тутраканската цитадела по отношение на построена съпротивителна линия на ген. м-р Константин Теодореску. Основната концепция на проекта е да се нанесе бърз неочакван удар в центъра на защитата и в следствие да се пробие фортовата линия. Успехът на офанзивата напълно е заложен в уменията на артилерията. За обезпечаване на по-добри артилерийски позиции пехотата се изнася в региона на с. Дайдър (дн. Шуменци) и гребените, северно от него.

Полската артилерия има задачата да съпровожда пехотата и да поддържа настъплението на полковете. Запазването на тайната на замисъла за деяние принуждава артилерията да маневрира и заема военен ред единствено в нощни условия, без да извършва огневи задания до началото на офанзивата. Подготовката за идния взлом не е задоволителна и командването на артилерията рапортува, че не е в положение да извърши дилемите си. Необходимостта от смяна на наблюдателните пунктове е наложителна, както и обобщаване на разследващи данни за съперника от последните дни. Всичко това отсрочва настъплението за 5.09.

По това време частите на 19 румънска дивизия стартират да се оттег-лят от Добрич като постановат гнет над локалното население. Осми крайморски полк под командването на ген. л-т Тодор Кантарджиев и Шеста пехотна Бдинска дивизия на ген. м-р Христо Попов, окуражени от звъна на църковните камбани щурмуват и завладяват града. На 5.09. в 6:30 ч. боевете при Тутракан стартират с артилерийска подготовка на офанзивата. За задачата балонните отделения се издигат в региона на височината Меше махле (днес слято със с. Варненци) като КНП на артилерията, с цел да обслужват стрелбата.

Получаването на данни с огромна акуратност и своевременното въвеждане на корекциите от балоните осезаемо покачват качеството на артилерийската пукотевица от батареите. След 30 мин. обстрел се минава към пукотевица на проваляне с най-голяма активност, т. е. да се получи „ барабанен огън ”, в който взе¬мат присъединяване всички батареи. Канонадата продължава до събарянето на редутите и окопите, по които би трябвало да премине българската пехота, и се придвижва по изкуствените трудности, с цел да обезпечи офанзивата „ На нож! ” Развоят на събитията постанова на артилерията да стартира „ заграден ” огън, изнесен на 200 метра зад атакуваните от нашите войски редути, завършвайки го на 400 метра зад общата линия. Веднага след заемане на укрепленията 120 мм гаубични батареи излизат напред, с цел да открият огън по втората отбранителна линия. Половинчасовата артилерийска подготовка е задоволителна за реализиране на нужните резултати.

Противникът на процедура е грохнал, а противниковата артилерия е без благоприятни условия за про-тивопоставяне. Това незабавно дава отражение върху румънската пехота, ко-ято неорганизирано напуща предните окопи. В 08:10 ч. нашата стартира взлом, изискващ подпомагане от полската артилерия. Доброто взаимодей-ствие дава нужните резултати и в границите на един час в наши ръце падат и четирите форта на крепостта. На 6.09. след точния огън на артилерията, която унищожава преправата, свързваща крепостта със северния бряг на реката, 4-а Преславска дивизия нападна втората отбранителна линия и до 17:30 ч. овладява Тутракан.

В Добрич отбранителните боеве против съветски, румънски и сръбски сили не престават. Нощта заварва вой-ниците в окопите, когато и за двете страни идват подкрепления. Утро-то на 6.09. изправя войските от ВУП пред атакуващите руско-румънски елементи, достигнали на 150-200 метра от позициите на плануваните за защита на Добрич поделения. 35-и Врачански полк се изнася напред, с цел да се изправи против левия фланг и поеме част от вражеския удар. Проведената взаимна контраофанзива „ на нож ” отбива напора на превъзхождащия съперник. През нощта войските от ВУП, отбраняващи Добрич, са подсилени от артилерията на 35-и полк. На 7.09. се разиграват най-критичните за защитата на града боеве. Въпреки упованията на българското командване, че решителното стълкновение ще се организира в сектора на войските от ВУП, пред Добрич, съветският командващ ген. Зайончковски насочва главния си удар на запад, против бригадата с минимум по количество артилерия – Шеста Бдинска дивизия.

За малко време 35-и полк, който е подложен на унищожителна офанзива, претърпява съществени загуби. За да се облекчи ситуацията на 35-и полк, разположеният край село Осман факъ 36-ти пехотен Козлодуйски полк получава заповед да нападна във фланг настъпващата съветска 61-ва дивизия, само че на собствен ред е подложен на неочакван удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и е заставен да отстъпи, с което 35-и полк изпада в сериозна обстановка. След като към този момент е разрушила превъзхождащите я руско-румънски елементи при гр. Тервел и селата Кочмар и Карапелит разположената на запад кавалерия на ген. Иван Колев.

Без да дочака заповед от Щаба на армията, ген. Колев повежда своята Първа конна дивизия на 40 километров марш против фланга на сръбските елементи, като оставя едва при-критие против съветската 3-а кавалерийска дивизия. Бързия и самоуверен преход на югоизток от с. Кочмар предотвратява неизбежната загуба и отстъплението от освободения Добрич. Конните батареи под командването на младия м-р Георги Векилски неуморно обслужват настъпващата конница. В късния следобяд на 7.09. край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбохърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в хаос. Това води до суматоха и измежду съветските елементи, ситуирани пред фронта на войските от ВУП, които също отстъпват на север. След провалите при Тутракан и Добрич при започване на септември, руско-румънските войски, командвани от ген. Зайончковски, се отдръпват на авансово квалифицираната тройна отбранителна линия Расово – Кубадин – Тузла, дълга 72 км. Ген. м-р Кантарджиев на 12.09. подхваща настъпателни дейности, като развива фронта в две посоки.

Дясната колона състояща се от 8-ми пех. Приморски полк, имащ в състава си 2 батареи, настава по пътя Добруджа – Чубан Куюсу. За дясно странично прикритие е назначена една батарея, прикриваща пътя Карлибейкьой – Герзалар – Касъмкьой. Турския 75-и Низамски полк, интензивен с 3 немски 105 мм батареи, настава зад дясната колона на войските по линията Добрич – Хайданбей. Лявата колона (2 дружини, 4 оръдия) – по пътя к. 255 – с. Пчеларово – с. Касапли – к. 226. След отблъсването на слаби вражески елементи и двете колони заемат назначените обекти. Артилерията на лявата и дясната колона, заели к. 220 и 223, сред селата Мусубей и Караагач към 14:00 ч. на 13.09. завързват интензивен артилерийски дуел. Около 16:00 ч. съперникът получава превъзходство и подхваща офанзива против левия фланг (к. 220).

Постепенно ентусиазмът на съперника обгръща целия фронт, достигайки на 500 крачки от нашите позиции. Артилерийските ни елементи, с помощта на положителната си подготовка, резервират хладнокръвие, посрещат настъпващите предни елементи на съперника и със мощен артилерийски огън го връщат на старите му позиции, създавайки условия за гонене. На 14.09. лявата колона, обслужвана от две тежки батареи, се насочва към Мусубей, за да спомага на 6-а пех. Бдинска дивизия.

Рано сутринта на идващия ден Добричкия гарнизон, усилени с две турски батареи, в две колони не престават преследването на съперника до смрачаване. На 16.09. в 05:20 ч. 3 батареи от 2-ри артилерийски полк заемат позиции за обстрел на фронта Кубадин – к. 147. В 07:00 ч. съперникът открива артилерийски огън по тях, с което осуетява оформянето на бойния ред. На 17.09. двете батареи от лявата колона заемат височините сред селата Софулар–Казичи. 75-и Низамски полк с едната си батарея съставляващ дясната колона заема височините на 4 км североизточно от Гювенлия, подготвяйки тежката си артилерия за офанзива на укрепена позиция.

Лошото време не дава опция на 2-ро балонно поделение да се включи в бойните дейности. Първото планувано нахлуване против укрепената Кубадинска по¬зиция се анулира за идващия ден тъй като, през нощта на 16.09. тежката артилерия не съумява да заеме огневи позиции. На 17 септември през нощта артилерията на 37-ми Врачански полк се настанява на заповяданата отменен 137 по пътя Бешаул – Кубадин. Позиции в региона заема и тежката немска артилерия. На 18.09. Трета войска с цялата си налична артилерия в 07:30 ч. стартира артилерийска подготовка за офанзива, като обстрелва цялата позиция на съперника, без да има предпочитано набелязани цели и авансово определен пункт за офанзивата, по който да се масира артилерийският огън. Разрушителната мощ на полската артилерия по землените окопи се оказва много слаба и неефективна, като не оправдава замислените резултати. Пехотата, според взаимната тактичност, чака точно тази подготов¬ка на офанзивата от артилерията, след което би трябвало да из-лезе от окопите си и да настъпи.

На процедура, след преместване на огъня от артилерията в дълбочина, пехотата се оказва на разстояние от порядъка на 2–2,5 км от предните позиции на съперника и не може да предприеме на-падение. Нейните офицери правят оценка обстановката и не извършват катего-ричната заповед за офанзива в избраното време, като на своя отговорност я видоизменят и трансферират своите подразделения поетапно, разчитайки на придадената им артилерия и най-много в моменти, когато вражеската е ангажирана в единоборство.
През този ден българската изстрелва огромно количество снаряди по цели от втора линия, без да се вкарват нужните корекции. На процедура се оказва, че снарядите са попадали не по предопределение и не реализират предстоящите резултати. На 19.09. в 06:00 ч. стартира подготовката за нова офанзива, за да се завладеят позициите на съперника, планувани за предния ден. В 07:45 ч. артилерията открива огън, без да трансформира миналата си организация, и дава същите резултати. Телените мрежи остават непроходими, а бойните муниции са изчерпани, на процедура артилерията не може по никакъв метод да поддържа плануваната офанзива.

Поради мощната опозиция от страна на съперника пред фронта на 8-ма дивизия и подразделенията заемащи Добрич, както и стремителните контраатаки против 4-а и 1-ва дивизия, офанзивата на Кубадинската позиция не съумява и през нощта на 19 против 20.09. българските подразделения се отдръпват на изходни позиции. Тук включването на балонното поделение оказва решаващо значение за сполучливото отразяване от артилерията на контраудара, подхванат от руско-румънските войски на този сектор от фронта.
На 21.09. румънците минават в нахлуване против 74-и турски полк и 1-ва българска кавалерийска дивизия. Артилерийската поддръжка на българските и немските батареи разрешава на турските подразделения да отхвърлен румънците. Неуспехът на първата офанзива на Кубадин не е заслуга на съперника, а на неналичието на проведено предимство на артилерийския огън.

От 25.09. до края на месеца пред фронта на армията настъпва относително мъртвило. На 1.10. сутринта съперникът насочва основния си удар против конната дивизия и турския корпус, който е заздравен с една българска полска скорострелна (с. с.) батарея.

През идващите дни турските войски не устоят на натиска на съперника и в цялостен хаос стартират оттегляне по шосето Амузачеа – Мустафа Ачи. Една немска 105 мм батарея под командването на ка-питан Хагендорф насочва двете си оръдия с опция за обстрел източ-но и североизточно от с. Амузачеа.

Шести турски корпус потегля от Байрам Дере за Мустафа Ачи през нощта с главния си състав и една полска с. с. батарея. Те би трябвало да заемат позиции не по-късно от 10:00 ч. сутринта на 4.10. Освен това през нощта за Мустафа Ачи потегля от с. Каваклар една полска с. с. батарея, а от Кара Омур – две дълги 105 мм оръдия.

На 3 против 4.10. при с. Рахово българската войска реализира пре-възходство над ру¬мънците, като ги принуждава да подхващат отдръпване на левия бряг на р. Дунав. По същото време на Северния фронт русите нас-тъпват против двата турски полка и принуждават цялата 25-а турска диви-зия да се отдръпна през нощта в цялостен хаос. Положението е овладяно след 5–6 ч. благодарение на изпратената за тази цел българска артилерия. На 5.10. българското командване схваща,че турските батареи не могат да бъдат привлечени в бойни дейности, тъй като са изстреляли боекомплектите.

Веднага щом балонните отделения донасят, че руско-румънските войски са заели отбранителни позиции, командващият Трета българска войска възнамерява нахлуване. Началната дата на плануваното нахлуване зависи единствено от идването на тежката артилерия от 217-а немска дивизия. От 7 до 19.10. на Кубадинската укрепена позиция пред фронта на армията крупни дейности не се развиват. И двете страни се лимитират в разузнавания, патрулни битки, артилерийска и пушечна пукотевица сред охраняващите елементи.
При офанзивата на укрепената позиция Кубадин – Топра Хисар е решено основният удар да се нанесе против Топра Хисар.

Този основен удар щабът на групата планува да бъде извършен от български и немски войски, пора-ди което войските от турския корпус би трябвало да бъдат изместени от пози-циите, в които се намират (срещу Топра Хисар). До това извънредно рисковано разбъркване щабът на фелдмаршал Аугуст декор Макензен стига от извода, че в турските войски няма стиковка сред пехота и артилерия, в резултат на което не може да се организира сполучлива офанзива. Според направения от него проект за нахлуване основният удар се разпорежда на Източната група по посока на Топра Хисар, на 18 км западно от Черноморския бряг и толкоз югоизточно от Кубадин, а Западната група да спомага на този удар, като настъпи напред. Фронтът на Източната група е сектор от 28 км – от с. Тузла до с. Аджемлар, а на Западната група – 34 км. За съперника разследващите сведения донасят, че разполага със 132 дружини и 40 ескадрона, само че за ар¬тилерията му не разполагат с никакви данни. Пристигането на 217-а немска дивизия и съпровождащата я тежка артилерия повдига още повече духа на българите. Турският корпус демонстрира по-слаба интензивност и напредва от 500–1000 крачки до 2 километра от своите позиции. Причината е в слабата поддръжка на артилерията, заради дефицит на снаряди.

Нощта против 19.10. минава при цялостно успокоение. По позициите не се издава безусловно никакъв тон или светлина. На 1-ва конна дивизия от 18.10. се предават за укрепване две полски артилерийски отделения от 1-ви тежък артилерийски полк, който би трябвало да спомагат планувано за преодоляването на неприятелските позиции на к. 74 – с. Чаталар и к. 63–70 към с. Тузла. 150 мм с. с. гаубично поделение на майор Максимов с една от щатните батареи получава задача да фланкира окопите при к. 75. С другите две щатни батареи да обстрелва поредно окопите до к. 60 и северно от тях. След тяхното преодоляване цялото поделение да концентрира огъня си по окопите на к. 74.

Полското с. с. поделение на майор Илиев да спомага за осъществяване на дилемите на отделението на майор Максимов, като насочи едната си ба-тарея към к. 75, а другите две батареи северно от к. 74. Главната задача на това поделение е да обстрелва живата мощ, която се намира в окопите.

150 мм не с. с. поделение на майор Стоянов да насочи едната си бата-рея в окопите югозападно от к. 63, а другите две батареи северно от същата кота. 105 мм не с. с. (нескорострелна) дългоцевна батарея на капитан Панов да се насочи за анфилиране задачите по посока к. 63–70 и след завземане на к. 63 да трансферира огъня си по окопите на к. 70. Полското с. с. поделение на подполковник Данев, една полска батарея и Втора конна оръдейна батарея да обстрелват неприятелската батарея северно от Татладжаку Маре, а с другите две батареи да спомага на пехотата за преодоляване на позициите при к. 63. 105 мм с. с. гаубична батарея на поручик Юст да следи и бие неприятелския боен флот както и да обстрелва цели, които не могат да бъдат изумени от другите батареи.

В квалифицираната нова офанзива на Кубадинската позиция от Трета българска войска (от Тузла на Черно море до Расова на р. Дунав) артилерията притегля балонните отделения. В 6:30 ч. сутринта според заповедта на командващия българската артилерия Западната група с разрушителен барабанен огън по противниковите позиции стартира артилерийската подготовка на офанзивата, а в 08:30 ч. стрелбата доближава цялостното си развиване. Към 10:00 ч. в резултат на артилерийската подготовка Софийската дивизия съумява да доближи до 600–700 крачки от предната позиция на съперника при негов доста мощен отпор.

В Топра Хисар се издига черният пушек от пръсканията на снарядите, а в цялото пространство до морето се подвигат огромни облаци прахуляк от съ¬борените здания и запалените копи сено и плява. Не по този начин стои обстановката в организацията на Конната дивизия. Сутрешната мъгла основава предпоставки за анулиране на плануваната офанзива, едвам след повдигането и артилерията стартира обстрел според предварителния проект. С най-голямо неспокойствие се чака всички да видят последствията от артилерийския огън. Всяка престрелка се организира с необичаен огън, който ускорява темпа си в самия й свършек.

Това дава мотив на командващия кавалерията да насочи въпрос към командващия артилерията по кое време ще стартира стрелбата на проваляне. В отговор се получава, че батареите от дълго време извършват този тип пукотевица и би трябвало да се премине към нахлуване, тъй като снарядите са на изчерпване. Този отговор основава огромно напрежение в щаба на дивизията, защото слабата успеваемост на артилерията е забележима, особенно съпоставена с картината, която се следи с невъоръжено око в Топра Хисар. Следват заповеди за нахлуване към началниците на сектори, които не се извършват. Неприятелският артилерийски огън подсказва, че съперникът не е отпаднал, а пехотата не мърда от окопите.

Щабът напуща наблюдателния пункт, а на артилерията е заповядано да посрещне и спре настъплението на съперника. Още в 02:00 ч. на 20.10. съперникът подхваща нощна настъпателна интервенция по отношение на Западната група. Полковете на Софийската дивизия и дружини от Търновския полк с ураганен огън на батареите мощно разколебават съперника, а стремителното нахлуване на търновци основава суматоха измежду отстъпващите. Командването на турския корпус не се възползва от дезорганизираното оттегляне и стопира напредването на корпуса, като декларира, че подхваща провеждането на артилерийска подготовка.

В Източната група 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полк заради непълноценното потребление на артилерията доближават на позициите едвам към 11:00 часа. През нощта 2-ри тежък артилерийски полк от Източната група се изнася и заема позиция напред в северна посока, с цел да обезпечава с огъня си Конната дивизия при овладаването на височините северно от пътя с. Текиргьол – с. Абдула, а с по-малка част от състава си да спомага на Бригада Боде и 217-а немска дивизия за разбиването на съперника. Въпреки контраатаките на съперника с поддръжката на артилерията към 12:00 ч. с. Мулчьова е завладяно от пехотата, с което са застрашени флангът и тилът на руско-румънските войски при с. Топра Хисар, а Конната дивизия завладява с. Текиргьол и се съединява с дясната колона, атакувала провлака.

Съгласно окончателното систематизиране на 10.11. в състава на Трета българска войска оста¬ват 43,5 български дружини, турският корпус, 9-и немски авариен полк дружно с Конната дивизия и теж¬ката българска артилерия. През време на тридневните боеве (19–21.10.) за завладяването на укрепената Кубадинска позиция турският корпус не демонстрира задоволително сила и устремност в дейностите си, макар че съперникът против него разполага единствено с 2 батареи и не оказва съществено опозиция. Турското командване още един път се оправдава с неналичието на снаряди.

Началника на Западната група да взема отношение като предава от 1-ва Софийска дивизия 2 батареи в послушание на турския корпус. След завладяването на неприятелската укрепена позиция, от 22 до 26.10. от състава на армията последователно се изважда немската тежка артилерия, а с оставащата стартира гонене на отстъпващия съперник. На крайния десен фланг край морето работи Лейбгвардейският конен полк с поддръжката на 1-ви взвод от 2-ра конна артилерийска батарея. Донесенията от балоните внасят изясненост в общата конюнктура и с това способстват за бързия пробив в защитата на руско-румънската Добруджанска войска. Бойните дейности носят детайл на модерна маневрена война. Те се развиват с доста по-бързи, нехарактерни темпове спрямо окопните дейности на другите фронтове на Първата международна война. Този фактор се оказва отрицателен за балонните отделения. На процедура излиза, че те мъчно следват бързо настъпващите войски, с което се изяснява и ниската им работливост при реализация.

От 11.11.1916г. Дунавската войска е съсредоточена в Свищов, където стартира подготовка за форсиране на р. Дунав. Корпусът получава от немците материална част за сглобяване на една 150 мм гаубична батарея, като всичко останало за съоръжение – животинската двигателна сила (129 добитъка) и обслужваща техника, се поема за осъществяване от нашето тилово ръководство. За увеличаване на артилерия в корпуса получават предопределение разнородни по диаметър български батареи. На 26.11. се причислява 26-и турски артилерийски полк, с останалите след боеве при Амузача четири с. с. полски батареи който на процедура не намират приложение, тъй като не имат изискуемия най-малко от муниции. До 21.11. частите от армията работят интензивно по укрепването на позициите. 6-и турски корпус заема сектор от пътя Кьор Чешме – Саръджа – к. 171 до к. 177 (югозападно от Естер) в това число.

На корпуса е придадена българска полска и тежка артилерия (3 полски, една 105 мм гаубична, една 120 мм гаубична, една 150 мм тежка гаубична и една 120 мм Д 28 дългоцевна батарея (всичко 7 батареи). Тези батареи остават придадени към турския корпус от самото начало, до момента в който работи в Добруджа. От 30.11. русите стартират стремителни офанзиви против 4-а Преславска дивизия който не престават до 2.12. с най-голяма активност. След несполучливите тридневни опити за нахлуване съперникът от 4.12. още веднъж минава в защита. Това състояние на мъртвило се нарушава единствено с взаимни артилерийски престрелки и продължава до 14.12. В средата на декември 1916 година стартира последната и решителна атака на българската войска в Северна Добруджа. Срещу нея към този момент водят война единствено съветски войски. На 18.12. е освободен Бабадаг, на 23.12.– Тулча, а на 24.12.– Исакча. Последните боеве се водят при започване на януари 1917 година, когато е овладян и гр. Мачин.

На 5.01.1917г. българските войски влизат гладко в Браила. С това завършва освободителният поход на Трета българска войска в Добруджа. Оттук до края на войната артилерията остава на позиции по долното течение на р. Серет и р. Дунав, а румънските и съветските войски заемат левия бряг на въпросните реки. Това състояние на воюващите армии е известно като Серетски фронт, откъдето се стига до подписването на Брест-Литовския кротичък контракт с Русия на 3 март 1918 година, който подрежда България измежду четирите страни – победителки. 7.05.1918г. в Букурещ е подписан кротичък контракт и с Румъния, в който България, като се изключи че си възстановява отнетата през 1913 година Южна Добруджа, получава и част от Средна Добруджа, като северната и граница върви на няколко километра южно от жп линията Черна вода – Кюстенджа. Това е удивително събитие в българската история, само че то не продължава дълго.

След включването на неутралните до тогава Съединени американски щати във войната се променя обстановката на Западния фронт и Германия стартира да отстъпва и централните сили губят войната. Скоро след сключването на примирието в Солун, към България се насочат френски колониални войски. Пробивът на Балканския фронт се оказва решителен за изхода на войната. Антантата печели войната. България е първата страна, която подписва помирение на 29.09. 1918 година Междувременно на 10.11.1918 година, един ден преди подписването на Компиенското помирение, Румъния наново влиза във войната на страната на Антантата. Този акт има алегорично значение, само че посредством него Румъния се подрежда измежду страните победителки във войната. Това и дава безспорно преимущество при удовлетворяването на териториалните и аспирации към прилежащите страни, в това число и към България.
Ньойският контракт анулира контрактуваното в Брест-Литовския и Букурещки контракт, в резултат на което България в никакъв случай не се възвръща от този удар. “