Нобеловата награда за икономика показва промяната в науката
Тази година Нобеловата премия за стопанска система отиде при трима почтени икономисти - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от Масачузетския софтуерен институт и Майкъл Кремър от Харвардския университет. Наградата, която беше присъдена „ за пробния им метод за облекчение на световната беднотия “, демонстрира няколко значими метода, по които икономическата просвета се трансформира, написа Ноа Смит за Bloomberg.
Популярно разбиране за икономистите е, че те са първосвещениците на свободния пазар, омаловажавайки ролята на държавното управление и пренебрегвайки потребностите на най-бедните в обществото. Голяма част от икономистите се опълчват на този стандарт, прекарвайки кариерата си в изследване по какъв начин да подкрепят най-бедните жители на развиващия се свят посредством дейности на държавното управление. Банерджи, Дюфло и Кремър попадат в тази категория.
Например, и тримата са изучавали изгодите от образованието. Гражданите на развитите страни нормално одобряват универсалното публично обучение за даденост, дружно с икономическото благосъстояние, което основава образованото население. Развиващите се страни, като Кения и Индия, не разполагат с този разкош. През 2003 година Кремър преглежда серия от инцидентни следени опити в Кения, които откриват, че харченето на повече за обучение е дейно, само че че здравните лекувания като обезпаразитяване също са потребни за задържане на децата в учебно заведение. Банерджи и Дюфло, дружно със съавторите си Шон Коул и Лей Линден, изучаваха стратегия, която наемаше преподаватели за възпитаници с неприятен триумф в Индия, както и компютърна стратегия за образование и стигнаха до извода, че и двете са ефикасни. Дюфло също е открила огромни изгоди за равнището на заплатите от обществените разноски за обучение в Индия, потвърждавайки централната роля на учебните заведения за икономическия напредък.
През годините Банерджи, Дюфло и Кремър разглеждаха стратегии, които подтикват фермерите в разрастващите се страни да употребяват повече торове, обезпечават микрокредитиране на жителите на бедните квартали, основават квоти за дами в локалната власт, подсигуряват обезпаразитяващи лекувания за бедните, изкореняват маларията, и доста други целенасочени държавни намеси. В някои случаи - да вземем за пример при микрофинансирането - стратегиите не оправдаха упованията. Но доста от самодейностите бяха сполучливи в генерирането на трайни изгоди.
Тази година Нобеловата премия за стопанска система отиде при трима почтени икономисти - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от Масачузетския софтуерен институт и Майкъл Кремър от Харвардския университет. Наградата, която беше присъдена „ за пробния им метод за облекчение на световната беднотия “, демонстрира няколко значими метода, по които икономическата просвета се трансформира, написа Ноа Смит за Bloomberg.
Популярно разбиране за икономистите е, че те са първосвещениците на свободния пазар, омаловажавайки ролята на държавното управление и пренебрегвайки потребностите на най-бедните в обществото. Голяма част от икономистите се опълчват на този стандарт, прекарвайки кариерата си в изследване по какъв начин да подкрепят най-бедните жители на развиващия се свят посредством дейности на държавното управление. Банерджи, Дюфло и Кремър попадат в тази категория.
Например, и тримата са изучавали изгодите от образованието. Гражданите на развитите страни нормално одобряват универсалното публично обучение за даденост, дружно с икономическото благосъстояние, което основава образованото население. Развиващите се страни, като Кения и Индия, не разполагат с този разкош. През 2003 година Кремър преглежда серия от инцидентни следени опити в Кения, които откриват, че харченето на повече за обучение е дейно, само че че здравните лекувания като обезпаразитяване също са потребни за задържане на децата в учебно заведение. Банерджи и Дюфло, дружно със съавторите си Шон Коул и Лей Линден, изучаваха стратегия, която наемаше преподаватели за възпитаници с неприятен триумф в Индия, както и компютърна стратегия за образование и стигнаха до извода, че и двете са ефикасни. Дюфло също е открила огромни изгоди за равнището на заплатите от обществените разноски за обучение в Индия, потвърждавайки централната роля на учебните заведения за икономическия напредък.
През годините Банерджи, Дюфло и Кремър разглеждаха стратегии, които подтикват фермерите в разрастващите се страни да употребяват повече торове, обезпечават микрокредитиране на жителите на бедните квартали, основават квоти за дами в локалната власт, подсигуряват обезпаразитяващи лекувания за бедните, изкореняват маларията, и доста други целенасочени държавни намеси. В някои случаи - да вземем за пример при микрофинансирането - стратегиите не оправдаха упованията. Но доста от самодейностите бяха сполучливи в генерирането на трайни изгоди.
Второто удивително нещо за тазгодишната премия е типът на научните проучвания, които тя възнагради. Често икономистите се считат за теоретици, които рисуват криви на търсенето и предлагането на черните си дъски и пренебрегват комплицираните действителности на света на открито. Но през последните десетилетия се следи необятен преход към емпиричен разбор на данни, защото въпросът за повода и следствието стана централен за огромна част от специалността.
Банерджи, Дюфло и Кремър помогнаха за основаването на една от най-важните нови емпирични техники - инцидентни следени опити (СКЕ). Вместо да учат въздействието, което държавните стратегии оказват сами по себе си, те в действителност отиват в бедните страни и основават стратегиите. Този вид проучвания стават все по-чести. В началото на века единствено шепа стопански СКЕ бяха оповестени всяка година, а в този момент броят им е стотици, като те от ден на ден си пробиват път в най-хубавите профилирани списания.
Тази наклонност си завоюва критици, които настояват, че СКЕ са склонни да имат слаба статистическа мощ и че без солидно схващане за какво стратегиите, които се учат, имат съответните резултати, ще бъде доста мъчно да се ползват уроците другаде.
Но Банерджи, Дюфло и Кремър са наясно с тези проблеми и са посветили огромна част от своите проучвания на оправянето с тях. Те са работили както за възстановяване на достоверността на статистическите оценки, по този начин и за мащабирането на СКЕ за работа в по-широк подтекст. Банерджи и Кремър също сътвориха теории за какво държавните управления не съумяват да приложат положителни политики и за какво бедните страни не съумяват да се развият, което може да отговори на въпроса за какво някои стратегии работят, а други - не.
В тирада от 2017 година Дюфло отговори на критиците, като предефинира цялата концепция за това какво би трябвало да вършат икономистите. Тя оприличи икономистите на развиването с водопроводчици, решавайки проблеми от действителния свят в съответни обстановки, вместо да търсят обширни универсални разбирания. Тъй като проблемите на бедността се разграничават толкоз доста на другите места, икономистите би трябвало да си изцапат ръцете и да намерят съответни решения за всеки случай, твърди тя.
Това би било спираща дъха промяна в постоянно тесногръдо и насаме академично поле. Но 46-годишната Дюфло, най-младият икономист, който в миналото е печелил Нобелова премия, може да покаже накъде се насочва специалността – към стопанска система, която е скромна, прагматична, пробна и постоянно обвързана с действителните проблеми на хората, изключително на тези в най-голяма потребност.
*Източник: https://www.investor.bg
Популярно разбиране за икономистите е, че те са първосвещениците на свободния пазар, омаловажавайки ролята на държавното управление и пренебрегвайки потребностите на най-бедните в обществото. Голяма част от икономистите се опълчват на този стандарт, прекарвайки кариерата си в изследване по какъв начин да подкрепят най-бедните жители на развиващия се свят посредством дейности на държавното управление. Банерджи, Дюфло и Кремър попадат в тази категория.
Например, и тримата са изучавали изгодите от образованието. Гражданите на развитите страни нормално одобряват универсалното публично обучение за даденост, дружно с икономическото благосъстояние, което основава образованото население. Развиващите се страни, като Кения и Индия, не разполагат с този разкош. През 2003 година Кремър преглежда серия от инцидентни следени опити в Кения, които откриват, че харченето на повече за обучение е дейно, само че че здравните лекувания като обезпаразитяване също са потребни за задържане на децата в учебно заведение. Банерджи и Дюфло, дружно със съавторите си Шон Коул и Лей Линден, изучаваха стратегия, която наемаше преподаватели за възпитаници с неприятен триумф в Индия, както и компютърна стратегия за образование и стигнаха до извода, че и двете са ефикасни. Дюфло също е открила огромни изгоди за равнището на заплатите от обществените разноски за обучение в Индия, потвърждавайки централната роля на учебните заведения за икономическия напредък.
През годините Банерджи, Дюфло и Кремър разглеждаха стратегии, които подтикват фермерите в разрастващите се страни да употребяват повече торове, обезпечават микрокредитиране на жителите на бедните квартали, основават квоти за дами в локалната власт, подсигуряват обезпаразитяващи лекувания за бедните, изкореняват маларията, и доста други целенасочени държавни намеси. В някои случаи - да вземем за пример при микрофинансирането - стратегиите не оправдаха упованията. Но доста от самодейностите бяха сполучливи в генерирането на трайни изгоди.
Тази година Нобеловата премия за стопанска система отиде при трима почтени икономисти - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от Масачузетския софтуерен институт и Майкъл Кремър от Харвардския университет. Наградата, която беше присъдена „ за пробния им метод за облекчение на световната беднотия “, демонстрира няколко значими метода, по които икономическата просвета се трансформира, написа Ноа Смит за Bloomberg.
Популярно разбиране за икономистите е, че те са първосвещениците на свободния пазар, омаловажавайки ролята на държавното управление и пренебрегвайки потребностите на най-бедните в обществото. Голяма част от икономистите се опълчват на този стандарт, прекарвайки кариерата си в изследване по какъв начин да подкрепят най-бедните жители на развиващия се свят посредством дейности на държавното управление. Банерджи, Дюфло и Кремър попадат в тази категория.
Например, и тримата са изучавали изгодите от образованието. Гражданите на развитите страни нормално одобряват универсалното публично обучение за даденост, дружно с икономическото благосъстояние, което основава образованото население. Развиващите се страни, като Кения и Индия, не разполагат с този разкош. През 2003 година Кремър преглежда серия от инцидентни следени опити в Кения, които откриват, че харченето на повече за обучение е дейно, само че че здравните лекувания като обезпаразитяване също са потребни за задържане на децата в учебно заведение. Банерджи и Дюфло, дружно със съавторите си Шон Коул и Лей Линден, изучаваха стратегия, която наемаше преподаватели за възпитаници с неприятен триумф в Индия, както и компютърна стратегия за образование и стигнаха до извода, че и двете са ефикасни. Дюфло също е открила огромни изгоди за равнището на заплатите от обществените разноски за обучение в Индия, потвърждавайки централната роля на учебните заведения за икономическия напредък.
През годините Банерджи, Дюфло и Кремър разглеждаха стратегии, които подтикват фермерите в разрастващите се страни да употребяват повече торове, обезпечават микрокредитиране на жителите на бедните квартали, основават квоти за дами в локалната власт, подсигуряват обезпаразитяващи лекувания за бедните, изкореняват маларията, и доста други целенасочени държавни намеси. В някои случаи - да вземем за пример при микрофинансирането - стратегиите не оправдаха упованията. Но доста от самодейностите бяха сполучливи в генерирането на трайни изгоди.
Второто удивително нещо за тазгодишната премия е типът на научните проучвания, които тя възнагради. Често икономистите се считат за теоретици, които рисуват криви на търсенето и предлагането на черните си дъски и пренебрегват комплицираните действителности на света на открито. Но през последните десетилетия се следи необятен преход към емпиричен разбор на данни, защото въпросът за повода и следствието стана централен за огромна част от специалността.
Банерджи, Дюфло и Кремър помогнаха за основаването на една от най-важните нови емпирични техники - инцидентни следени опити (СКЕ). Вместо да учат въздействието, което държавните стратегии оказват сами по себе си, те в действителност отиват в бедните страни и основават стратегиите. Този вид проучвания стават все по-чести. В началото на века единствено шепа стопански СКЕ бяха оповестени всяка година, а в този момент броят им е стотици, като те от ден на ден си пробиват път в най-хубавите профилирани списания.
Тази наклонност си завоюва критици, които настояват, че СКЕ са склонни да имат слаба статистическа мощ и че без солидно схващане за какво стратегиите, които се учат, имат съответните резултати, ще бъде доста мъчно да се ползват уроците другаде.
Но Банерджи, Дюфло и Кремър са наясно с тези проблеми и са посветили огромна част от своите проучвания на оправянето с тях. Те са работили както за възстановяване на достоверността на статистическите оценки, по този начин и за мащабирането на СКЕ за работа в по-широк подтекст. Банерджи и Кремър също сътвориха теории за какво държавните управления не съумяват да приложат положителни политики и за какво бедните страни не съумяват да се развият, което може да отговори на въпроса за какво някои стратегии работят, а други - не.
В тирада от 2017 година Дюфло отговори на критиците, като предефинира цялата концепция за това какво би трябвало да вършат икономистите. Тя оприличи икономистите на развиването с водопроводчици, решавайки проблеми от действителния свят в съответни обстановки, вместо да търсят обширни универсални разбирания. Тъй като проблемите на бедността се разграничават толкоз доста на другите места, икономистите би трябвало да си изцапат ръцете и да намерят съответни решения за всеки случай, твърди тя.
Това би било спираща дъха промяна в постоянно тесногръдо и насаме академично поле. Но 46-годишната Дюфло, най-младият икономист, който в миналото е печелил Нобелова премия, може да покаже накъде се насочва специалността – към стопанска система, която е скромна, прагматична, пробна и постоянно обвързана с действителните проблеми на хората, изключително на тези в най-голяма потребност.
*Източник: https://www.investor.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ