86-и по щастие в света - българите, които дявол до казана в Ада нямат. Не им и трябва
Тази година България се оказа на 86-о място в класацията за най-щастливите страни в света. За пета поредна година описът се оглавява от Финландия.
Резултатите от изследването на най-щастливите страни на планетата през 2022 година са посочени в десетото издание на отчета, подготвян от Мрежата на Организация на обединените нации за решения за стабилно развиване. Той е основан въз основа на систематизирания от световни изследвания измежду популацията на близо 150 страни.
Впечатление прави, че тази година сме се придвижили малко по-напред в класацията с две места. За съпоставяне предходната година България бе на 88-ма позиция.
Ако би трябвало да надзърнем още по-назад във времето, през 2019 година България е на 97 позиция, попадайки в компанията на страни от Африка, Близкия изток и Азия.
Но да се върнем към днешна дата. По-интересното, което също прави усещане, е и фактът, че преди нас в класацията виждаме страни, които като че ли нямат мнгого по-висок стандарт на живот от нас. Такива са Непал, Кот д'Ивоар, Конго, Беларус, Парагвай, Боливия, Перу, Гватемала, Таджикистан, Киргистан, Казахстан, Бахрейн и така нататък
Или с други думи, страни, в които огромна част от популацията живее под прага на бедността, е по-щастливо. Какво е обяснението? Дали отговорът не се крие в характерната ни народопсихология?
Истината е, че у нас множеството хора одобряват недоволството за нещо безобидно. За тях това е обикновено човешко държание, което няма последствия. Има доста думи за тази болест на съзнанието – мрънкане, недоволство, вайкане, циврене, тюхкане, негодувание, бърборене. Там е работата, че ние мрънкаме, без да чакаме нещо да се промени. Дори още по-лошо, уверени сме, че колкото и да недоволстваме, обстановката ще остане същата, даже още по-лоша.
Оплакването ни трансформира в жертви на обстановката. Когато недоволстваме, ние упрекваме нещо отвън нас за отрицателните чувства, освобождавайки по този метод себе си от възприятието на отговорност. Някой различен е отговорен за нашето злощастие и възмущение. Някой различен е сгафил, и в този момент ние страдаме поради него. Поведение, особено за нашата народопсихология ли е това? И най-вероятно в отговор на този въпрос откривателите ще кажат "Да ".
Ние, българите, непрестанно се люшкаме сред две крайности. От една страна подценяваме себе си, а от друга компенсираме ниската си самокритика с приписване на свръхкачества, велики открития и забележителна история. Сами си описваме за българите в казана на пъкъла. И това държание ни води до безконечното чувство за незадоволеност, неодобрение и скептицизъм за бъдещето, подправен с носталгия по предишното. Затова и постоянно чуваме изрази като „ При Тато беше по-добре”.
Имаме ниско самочувствие и по тази причина се оправдаваме с бедността. И в случай че се опитаме да поработим върху него, да отместим взор от непознатата чиния и да спрем да оправдаваме нещастната си орис с грешките на другите, за какво и ние да не се окажем измежду първенците в щастливия лист...
Е, въпреки всичко може би има доза вяра, която бавното, само че решително напредване на страната ни в посока към по-предна позиция, ни вдъхва. Според тазгодишния отчет причина за това сходна наклонност да се следи измежду множеството страни в листата е резултат на пандемията и военните дейности в Украйна. Всичко това сподели, че хората са подготвени да протегнат ръка, а всички знаем, че актът на благосклонност е оня изконен подарък, който кара човек да се усеща благополучен и задоволен.
"Тазгодишният отчет се появява на фона на пандемията от COVID-19, която прекатурна човешките животи по целия свят ". "За 2021 година установихме незабравим растеж в целия свят на три прояви на добрина, следени в международното изследване на "Галъп ". Да окажеш помощ на чужд, да бъдеш доброволец и да правиш дарения - тези три дейности през 2021 година бележат мощен растеж във всички елементи на света и доближават до близо 25 на 100 над равнищата за интервала преди пандемията.
Този напредък на благотворителността, който е изключително висок във връзка с помощта към непознати, е мощно доказателство, че хората оказват помощ на нуждаещите се, като в процеса се основава повече благополучие за бенефициентите, положителни образци за близките и по-добър живот за самите тях ", разяснява Джон Хелиуел, канадски икономист и редактор на Световния отчет за щастието, представен от Юронюз.
В класацията на страните от тазгодишното издание на отчета Финландия е последвана от Дания, която също резервира второто си място, а Исландия заема трета позиция, изкачвайки се с едно място нагоре в класацията. Челните 10 места се допълват от Швейцария, Нидерлания, Люксембург, Швеция, Норвегия, Израел, Нова Зеландия. Следващите страни са Австрия, Австралия, Ирландия, Германия и Канада, която бележи забележителен спад от петото си място преди 10 години. Съединени американски щати са на 16-то място, с три места нагоре спрямо предходната година, Англия и Чехия резервират позициите си от 2021 година надлежно на 17-то и 19-то място, следвани от Белгия (19) и Франция (20) - най-високият рейтинг на страната до момента.
Резултатите от изследването на най-щастливите страни на планетата през 2022 година са посочени в десетото издание на отчета, подготвян от Мрежата на Организация на обединените нации за решения за стабилно развиване. Той е основан въз основа на систематизирания от световни изследвания измежду популацията на близо 150 страни.
Впечатление прави, че тази година сме се придвижили малко по-напред в класацията с две места. За съпоставяне предходната година България бе на 88-ма позиция.
Ако би трябвало да надзърнем още по-назад във времето, през 2019 година България е на 97 позиция, попадайки в компанията на страни от Африка, Близкия изток и Азия.
Но да се върнем към днешна дата. По-интересното, което също прави усещане, е и фактът, че преди нас в класацията виждаме страни, които като че ли нямат мнгого по-висок стандарт на живот от нас. Такива са Непал, Кот д'Ивоар, Конго, Беларус, Парагвай, Боливия, Перу, Гватемала, Таджикистан, Киргистан, Казахстан, Бахрейн и така нататък
Или с други думи, страни, в които огромна част от популацията живее под прага на бедността, е по-щастливо. Какво е обяснението? Дали отговорът не се крие в характерната ни народопсихология?
Истината е, че у нас множеството хора одобряват недоволството за нещо безобидно. За тях това е обикновено човешко държание, което няма последствия. Има доста думи за тази болест на съзнанието – мрънкане, недоволство, вайкане, циврене, тюхкане, негодувание, бърборене. Там е работата, че ние мрънкаме, без да чакаме нещо да се промени. Дори още по-лошо, уверени сме, че колкото и да недоволстваме, обстановката ще остане същата, даже още по-лоша.
Оплакването ни трансформира в жертви на обстановката. Когато недоволстваме, ние упрекваме нещо отвън нас за отрицателните чувства, освобождавайки по този метод себе си от възприятието на отговорност. Някой различен е отговорен за нашето злощастие и възмущение. Някой различен е сгафил, и в този момент ние страдаме поради него. Поведение, особено за нашата народопсихология ли е това? И най-вероятно в отговор на този въпрос откривателите ще кажат "Да ".
Ние, българите, непрестанно се люшкаме сред две крайности. От една страна подценяваме себе си, а от друга компенсираме ниската си самокритика с приписване на свръхкачества, велики открития и забележителна история. Сами си описваме за българите в казана на пъкъла. И това държание ни води до безконечното чувство за незадоволеност, неодобрение и скептицизъм за бъдещето, подправен с носталгия по предишното. Затова и постоянно чуваме изрази като „ При Тато беше по-добре”.
Имаме ниско самочувствие и по тази причина се оправдаваме с бедността. И в случай че се опитаме да поработим върху него, да отместим взор от непознатата чиния и да спрем да оправдаваме нещастната си орис с грешките на другите, за какво и ние да не се окажем измежду първенците в щастливия лист...
Е, въпреки всичко може би има доза вяра, която бавното, само че решително напредване на страната ни в посока към по-предна позиция, ни вдъхва. Според тазгодишния отчет причина за това сходна наклонност да се следи измежду множеството страни в листата е резултат на пандемията и военните дейности в Украйна. Всичко това сподели, че хората са подготвени да протегнат ръка, а всички знаем, че актът на благосклонност е оня изконен подарък, който кара човек да се усеща благополучен и задоволен.
"Тазгодишният отчет се появява на фона на пандемията от COVID-19, която прекатурна човешките животи по целия свят ". "За 2021 година установихме незабравим растеж в целия свят на три прояви на добрина, следени в международното изследване на "Галъп ". Да окажеш помощ на чужд, да бъдеш доброволец и да правиш дарения - тези три дейности през 2021 година бележат мощен растеж във всички елементи на света и доближават до близо 25 на 100 над равнищата за интервала преди пандемията.
Този напредък на благотворителността, който е изключително висок във връзка с помощта към непознати, е мощно доказателство, че хората оказват помощ на нуждаещите се, като в процеса се основава повече благополучие за бенефициентите, положителни образци за близките и по-добър живот за самите тях ", разяснява Джон Хелиуел, канадски икономист и редактор на Световния отчет за щастието, представен от Юронюз.
В класацията на страните от тазгодишното издание на отчета Финландия е последвана от Дания, която също резервира второто си място, а Исландия заема трета позиция, изкачвайки се с едно място нагоре в класацията. Челните 10 места се допълват от Швейцария, Нидерлания, Люксембург, Швеция, Норвегия, Израел, Нова Зеландия. Следващите страни са Австрия, Австралия, Ирландия, Германия и Канада, която бележи забележителен спад от петото си място преди 10 години. Съединени американски щати са на 16-то място, с три места нагоре спрямо предходната година, Англия и Чехия резервират позициите си от 2021 година надлежно на 17-то и 19-то място, следвани от Белгия (19) и Франция (20) - най-високият рейтинг на страната до момента.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ