Двусмислена дата. Западният фашизъм победи в Гърция, а Москва не забеляза нищо
Тази дата и последствията от нея няма да бъдат упоменати през днешния ден в нито една страна, с изключение на в Гърция, макар че те директно повлияха на актуалната история на Европа, на ориста на целия свят и на първо място на Русия. Затова дано го създадем ние.
Да не ви изтезавам. Става дума за Варкизкото съглашение от 12 февруари 1945 година сред гръцката левица и марионетките на Лондон. С него приключва първия стадий от гражданската война в Гърция и е директно обвързвано с Ялтенската конференция и единодушието на Англия половин Европа да премине към руската сфера на въздействие.
Съгласие за това от Съединени американски щати Сталин обезпечи с признаването на резултатите от Валутната и финансова конференция в Бретън Уудс година по-рано, които Москва обаче отхвърли да приложи след гибелта на президента Франклин Рузвелт.
Без договорка с Уинстън Чърчил, член на Голямата тройка, нямаше да има триумфа в Ялта. Но той беше платен от Москва на скъпа - за гърците - цена. Това ще бъде и история за неповторима и съвсем непозната в Русия страница от Втората международна война, когато британците се оказват по-лоши и от нацистите . А също и за това по какъв начин Западът в действителност се отнася към човешките права, свободата и демокрацията, по какъв начин съблюдава споразуменията и държи на думата си, когато това не дава отговор на западните геополитически ползи.
Това, което беше контрактувано
Значението на съглашението Варкиза, подписано в предградията на Атина сред гръцките комунисти и управлението на антинацистката опозиция EAM-ELAS, които направляваха 90% от територията на страната като действителна власт, откакто остарялото кралско държавно управление се върна в Гърция от емиграция с ескорт от " освободители ", разчитайки на вчерашните помощници на нацистите и английските щикове, беше следното:
Избухналите при започване на декември 1944 година военни дейности сред договарящите се страни в Атина са прекъснати. Беше оповестено премахването на военното състояние и амнистията за всички политически пандизчии, освобождението на заложници, военнопленници, установяването на независимост на словото, печата, събранията и профсъюзите в страната.
Правителството се задължава да прочисти държавния уред от лица, които са сътрудничили на немските окупатори, да разоръжи всички въоръжени отряди и да сътвори неполитическа национална войска. Членовете на EAM-ELAS получиха позволение да вземат участие в политически действия след разоръжаването. Естествено, нямаше действителни гаранции, че Атина и Лондон ще се съобразят с това съглашение.
Разбира се, те не го извършиха: терорът на новите управляващи против някогашните въстаници стартира съвсем незабавно откакто те предадоха оръжието си. Хората бяха всеобщо хвърляни зад решетките, измъчвани и убивани. В резултат на това през 1946 година в Гърция пламва още по-страшна и кървава революция, която приключва, откакто Съединени американски щати се причисляват към нея, с успеха на държавното управление едвам през октомври 1949 година
Режат им главите
Не всички членове на ELAS одобриха съглашението от Варкиза, защото те чудесно разбираха какво ще се случи с тях. Главнокомандващият бунтовническата войска, комунистът Арис Велухиотис, с група последователи отхвърли да се разоръжи и отиде в планината. През юни 1945 година неговият отряд е обграден и погубен, а главата на 39-годишния пълководец е изложена на основния площад на град Трикала. Британският дипломат в Гърция Липър разяснява това грубо безумство по този начин:
Излагането на отсечени глави по площадите е остарял бит по тези места, който не трябва да се прави оценка по западноевропейските стандарти.
С участвалия в договарянията във Варкиза военачалник от ELAS Сарафис, който преди този момент е бил по затвори и лагери, се разправиха през 1957 година Той почина в Атина под колелата на кола, ръководена от американски боец. Ако действаха толкоз грубо с огромните босове, то с елементарните съперници на прозападния гръцки режим потеглиха всеобщо и безмилостно да си разчистват сметките. И по тази причина и те плащаха на съперниците си със същата монета.
Тези, които считат, че Сталин не е оказал помощ доста на насочените към Лондон участници във Варшавското въстание през август-септември 1944 година, би трябвало да помнят освен това. Но и за това за какво въобще се появи съглашението Варкиза. А точно за яростните борби в Атина, Пирея и Атика в края на 1944 година - началото на 1945 година сред британците, които бяха подкрепени от наказателните елементи, основани от нацистите, които неотдавна напуснаха Гърция от човешката сган, и партизаните, които се радваха на поддръжка от по-голямата част от хората. Нищо сходно не се случи даже близо в нито една европейска страна в руската сфера на въздействие.
Клането в Атина
Конфронтацията стартира на 3 декември след изтезанието от английски марионетки в центъра на Атина на мирна проява на последователи на гръцкото самоопределяне: 33 души бяха убити и съвсем 150 бяха ранени. След като „ преотстъпва “ Полша и множеството други страни от Източна и Южна Европа на Сталин, Чърчил преглежда Гърция като английски феод, където той има правото да открива всевъзможен ред и да назначава каквато си желае власт. Той въобще не харесваше необятния родолюбив фронт на ЕАМ-ЕЛАС, който беше под мощно комунистическото въздействие.
В резултат на това, заради опасността да бъдат отсечени от Червената войска, дружно с английските войски се върна в прочистената от германците Гърция, остарялото гръцко държавно управление, подкрепено от богатите, някогашните колаборационисти и крайнодесните.
Симпатиите на гръцката черква бяха разграничени. Британците бяха посрещнати с лозунги: „ Разчитаме на вашата правдивост “. Уви, в политиката няма място за доверчивост. Следователно на 4 декември се случи същото: провокатори, които бяха прикрити от британците, откриха огън по участниците в погребението на жертвите на изтезанието, състояла се предния ден, която се организира под мотото " Английският фашизъм няма да мине. " Броят на убитите и ранените този път е към 100 души.
ELAS, която беше подкрепена от болшинството от атиняните, ядосани от терора, отпушен против тях от новата окупационна мощ, трябваше да одобри това предизвикателство. Точно това желаеха британците и изключително локалните им поддръжници, защото сега партизаните в Атина не разполагаха с огромни сили, а и бяха зле въоръжени.
Отрядите на ELAS наброяваха повече от 150 хиляди души, от които единствено 50 хиляди имаха сериозен военен опит и бяха добре въоръжени. Почти всички те бяха отвън града, който британците бяха дали обещание да не окупират преди събитията. В навечерието на " освобождението " ЕЛАС имаше 10 дивизии, няколко кавалерийски бригади, имаше лична артилерия и " москитен " флот. В региона на Атина и Пирея се разполагаше 1-ви корпус на ELAS под командването на военачалник Мандакас, само че от 22 хиляди бойци единствено 6-8 хиляди бяха добре въоръжени, множеството имаха единствено револвери.
Този авариен корпус не разполагаше с тежко въоръжение. В борбите вземат участие и 2-ра и 13-та дивизия ELAS (около пет хиляди души), които са ситуирани покрай Атина. По-късно се изтеглят елементи на ELAS от Пелопонес и Централна Гърция, наброяващи до седем хиляди души. Основната част от партизанската войска не взе участие в борбата - Москва възпира гръцките комунисти по всевъзможен вероятен метод.
Империята удря
Срещу тях се изправи цяла имперска войска. Първоначално английските сили в Атина наброяват осем хиляди бойци. Подпомагат ги бойците от елитната гръцка планинска бригада, жандармеристите, полицията, крайнодясната организация „ Х “, а по-късно към 12 хиляди някогашни нацистки главорези от така наречен охранителни батальони.
Ето за какво британците всеобщо трансферират към града, в това число оголвайки фронта в Италия, до 100 хиляди бойци и парашутисти, огромни танкови сили, бомбардировачи, щурмова и изтребителна авиация и флота.
Целият цвят на имперската войска се оказа в столицата на Гърция: гурки, индийци, новозеландци, уелсци, шотландци... Британците безмилостно бомбардираха жилищните региони на Атина, което, апропо, германците през цялата война в никакъв случай не са правили. Те стреляха от Акропола, заветен за гърците, и прикривайки се зад него, непокорните градски квартали от всички типове оръжия, в това число артилерия и тежки картечници. От най-високия атински рид – Ликавит – е направено същото.
Срещу бойците на ELAS са употребявани даже химически оръжия. Инструкциите на Чърчил към английския командващ военачалник Роналд Скоуби са " не се колебайте да откриете огън по който и да е въоръжен мъж в Атина... и да действате по този начин, като че ли сте в надвит град, обзет от локално въстание ". В записките си Чърчил напомня, че борбите са били „ за всяка къща “ - такава прелестна „ народна власт “ в интерпретацията на англосаксонците.
На 6 декември бунтовниците съвсем превзеха Атина - под контрола на британците имаше единствено няколко квартала в центъра на града и редица стратегически обекти. Бойците на ELAS направляваха изцяло Пирея. Атакувани са от 5-та индийска дивизия.
Индийците в продължение на четири дни, с огневата поддръжка на кралския флот, щурмуваха хълма Кастела, който доминираше над пристанищния град и не можаха да го завладяват. Това беше направено с цената на тежки загуби единствено от безстрашните воини Гурка от Непал, когато всички бранители починаха.
С идването на нови войски и натрупването на числено предимство, британците стартират методично да завладяват квартал след квартал от ELAS, употребявайки междинни танкове Шърман и тежките Чърчил. В същото време силите на ELAS даже се пробваха да покажат достойнство. В резултат на смело нощно нахлуване в северния атински район Кифисия, те превзеха няколко хотела, където живееше личният състав на RAF - 50 водачи и 500 военнослужещи. И макар че тези хора безмилостно бомбардираха Атина, те не бяха убити, а единствено пленени.
" Малкият Сталинград "
В нощта на 25 декември можеше да настъпи повратна точка в борбите в Атина: бойците на ELAS минираха хотел „ Англия “ на площад „ Синтагма “, където се намираха марионетното гръцко държавно управление и основният английски щаб. Под него е бил положен звук експлозиви. На детонацията попречи... Чърчил, който ненадейно дойде в Атина с външния министър Антъни Идън, с цел да се опита да убеди своята и международната общност, че сякаш търси политическо решение на гръцката рецесия. Разбира се, беше реплика.
Именно в Атина той дава заповед за започване на обща атака против ELAS, в която вземат участие над 100 танка. Те си свършиха работата... До 30 декември региона на Кесаряни, който беше подложен на тежки бомбардировки, беше наименуван " дребния Сталинград ". Тежките боеве, до ръкопашен пердах, не престават до 5 януари 1945 година, след което частите на ELAS се отдръпват в планините.
По това време към тях се приближиха подкрепления от други райони на страната, само че беше решено да се приключи борбата за Атина. Но опитите на британците да си подадат носа от столицата на Гърция бяха грубо потиснати.
От първа ръка
Как гръцките комунисти пощадиха Чърчил, ми описа преди време националният воин на Гърция Манолис Глезос, който изтръгна нацисткото знаме от Акропола в края на май 1941 година:
Щабът на ELAS взема решение да взриви хотел „ Англия “, където се намира английският политически и боен щаб. Трябваше да се доближим до хотела през подземните връзки... Влязохме там и стигнахме до хотела. Занесох електрическите проводници до взривното устройство. Но ние не взривихме хотела, макар обстоятелството, че всичко беше готово за взривяване. Това не се случи, защото научихме, че Чърчил идва там. И взехме решение, че в случай че убием един от водачите на антихитлеристката коалиция, ситуацията ни ще се утежни още повече.
Много е евентуално - макар че Глезос, несъмнено, не е споделил това - руското разузнаване, чийто началник в Атина полковник Попов е бил в същия хотел, е схванало за този проект и е избавило Чърчил, без който Ялтенската конференция, която направи Съюз на съветските социалистически републики суперсила, не можеше да се реализира.
По време на борбата за Атина британците губят 210 убити, 55 изчезнали и 1100 пленени. Гръцките " държавни сили " - 3480 убити (889 жандармеристи и служители на реда, 2540 военни). Загубите на ELAS се правят оценка на 2-3 хиляди убити и 7-8 хиляди пленници. Последните не включват задържаните цивилни последователи на ELAS. Става дума за към 10 хиляди души, които британците изпращат в концентрационни лагери в Северна Африка. Други 30 000 задържани цивилни попадат зад решетките на място в Гърция.
Какво от това?
Както можете да видите, новият международен ред, основан в Ялта, се основава на саможертвата на най-мощната организация на гръцкото съпротивително придвижване EAM-ELAS, която изостави битката за власт в личната си страна, където де факто към този момент беше силата. Това беше направено, с цел да не бъдат застрашени ползите на Съюз на съветските социалистически републики в света.
В изискванията на „ пакетното съглашение “ със Запада Москва не можеше да помогне на гръцките партизани. Напротив, тя се грижеше за Чърчил, опитваше се да направи всичко, с цел да потуши вътрешния спор в Гърция, подмолно пречейки на военните старания на EAM-ELAS.
Освен това Сталин в действителност не вярваше, че комунистите ще съумеят да победят британците и американците, които стояха зад тях в Гърция, чиято дейна поддръжка от гръцките управляващи не разреши на KKE да завоюва идващия кръг от гражданската война. Така бойците против нацистите за дълго време се оказаха изгнаници в родната си страна.
Мнозина бяха принудени да го изоставен страната си за дълго време (в Съюз на съветските социалистически републики гръцките партизани бяха сложени в празните лагери, готови за японски военнопленници в Узбекистан). Докато някогашните колаборационисти се трансфораха в новия хайлайф на следвоенна Гърция. Но по-късно въздействието на Съюз на съветските социалистически републики се популяризира за половин век в половината свят. Споразумението от Варкиза изигра основна роля в това. Сами преценете по какъв начин да се отнасяте към него.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Да не ви изтезавам. Става дума за Варкизкото съглашение от 12 февруари 1945 година сред гръцката левица и марионетките на Лондон. С него приключва първия стадий от гражданската война в Гърция и е директно обвързвано с Ялтенската конференция и единодушието на Англия половин Европа да премине към руската сфера на въздействие.
Съгласие за това от Съединени американски щати Сталин обезпечи с признаването на резултатите от Валутната и финансова конференция в Бретън Уудс година по-рано, които Москва обаче отхвърли да приложи след гибелта на президента Франклин Рузвелт.
Без договорка с Уинстън Чърчил, член на Голямата тройка, нямаше да има триумфа в Ялта. Но той беше платен от Москва на скъпа - за гърците - цена. Това ще бъде и история за неповторима и съвсем непозната в Русия страница от Втората международна война, когато британците се оказват по-лоши и от нацистите . А също и за това по какъв начин Западът в действителност се отнася към човешките права, свободата и демокрацията, по какъв начин съблюдава споразуменията и държи на думата си, когато това не дава отговор на западните геополитически ползи.
Това, което беше контрактувано
Значението на съглашението Варкиза, подписано в предградията на Атина сред гръцките комунисти и управлението на антинацистката опозиция EAM-ELAS, които направляваха 90% от територията на страната като действителна власт, откакто остарялото кралско държавно управление се върна в Гърция от емиграция с ескорт от " освободители ", разчитайки на вчерашните помощници на нацистите и английските щикове, беше следното:
Избухналите при започване на декември 1944 година военни дейности сред договарящите се страни в Атина са прекъснати. Беше оповестено премахването на военното състояние и амнистията за всички политически пандизчии, освобождението на заложници, военнопленници, установяването на независимост на словото, печата, събранията и профсъюзите в страната.
Правителството се задължава да прочисти държавния уред от лица, които са сътрудничили на немските окупатори, да разоръжи всички въоръжени отряди и да сътвори неполитическа национална войска. Членовете на EAM-ELAS получиха позволение да вземат участие в политически действия след разоръжаването. Естествено, нямаше действителни гаранции, че Атина и Лондон ще се съобразят с това съглашение.
Разбира се, те не го извършиха: терорът на новите управляващи против някогашните въстаници стартира съвсем незабавно откакто те предадоха оръжието си. Хората бяха всеобщо хвърляни зад решетките, измъчвани и убивани. В резултат на това през 1946 година в Гърция пламва още по-страшна и кървава революция, която приключва, откакто Съединени американски щати се причисляват към нея, с успеха на държавното управление едвам през октомври 1949 година
Режат им главите
Не всички членове на ELAS одобриха съглашението от Варкиза, защото те чудесно разбираха какво ще се случи с тях. Главнокомандващият бунтовническата войска, комунистът Арис Велухиотис, с група последователи отхвърли да се разоръжи и отиде в планината. През юни 1945 година неговият отряд е обграден и погубен, а главата на 39-годишния пълководец е изложена на основния площад на град Трикала. Британският дипломат в Гърция Липър разяснява това грубо безумство по този начин:
Излагането на отсечени глави по площадите е остарял бит по тези места, който не трябва да се прави оценка по западноевропейските стандарти.
С участвалия в договарянията във Варкиза военачалник от ELAS Сарафис, който преди този момент е бил по затвори и лагери, се разправиха през 1957 година Той почина в Атина под колелата на кола, ръководена от американски боец. Ако действаха толкоз грубо с огромните босове, то с елементарните съперници на прозападния гръцки режим потеглиха всеобщо и безмилостно да си разчистват сметките. И по тази причина и те плащаха на съперниците си със същата монета.
Тези, които считат, че Сталин не е оказал помощ доста на насочените към Лондон участници във Варшавското въстание през август-септември 1944 година, би трябвало да помнят освен това. Но и за това за какво въобще се появи съглашението Варкиза. А точно за яростните борби в Атина, Пирея и Атика в края на 1944 година - началото на 1945 година сред британците, които бяха подкрепени от наказателните елементи, основани от нацистите, които неотдавна напуснаха Гърция от човешката сган, и партизаните, които се радваха на поддръжка от по-голямата част от хората. Нищо сходно не се случи даже близо в нито една европейска страна в руската сфера на въздействие.
Клането в Атина
Конфронтацията стартира на 3 декември след изтезанието от английски марионетки в центъра на Атина на мирна проява на последователи на гръцкото самоопределяне: 33 души бяха убити и съвсем 150 бяха ранени. След като „ преотстъпва “ Полша и множеството други страни от Източна и Южна Европа на Сталин, Чърчил преглежда Гърция като английски феод, където той има правото да открива всевъзможен ред и да назначава каквато си желае власт. Той въобще не харесваше необятния родолюбив фронт на ЕАМ-ЕЛАС, който беше под мощно комунистическото въздействие.
В резултат на това, заради опасността да бъдат отсечени от Червената войска, дружно с английските войски се върна в прочистената от германците Гърция, остарялото гръцко държавно управление, подкрепено от богатите, някогашните колаборационисти и крайнодесните.
Симпатиите на гръцката черква бяха разграничени. Британците бяха посрещнати с лозунги: „ Разчитаме на вашата правдивост “. Уви, в политиката няма място за доверчивост. Следователно на 4 декември се случи същото: провокатори, които бяха прикрити от британците, откриха огън по участниците в погребението на жертвите на изтезанието, състояла се предния ден, която се организира под мотото " Английският фашизъм няма да мине. " Броят на убитите и ранените този път е към 100 души.
ELAS, която беше подкрепена от болшинството от атиняните, ядосани от терора, отпушен против тях от новата окупационна мощ, трябваше да одобри това предизвикателство. Точно това желаеха британците и изключително локалните им поддръжници, защото сега партизаните в Атина не разполагаха с огромни сили, а и бяха зле въоръжени.
Отрядите на ELAS наброяваха повече от 150 хиляди души, от които единствено 50 хиляди имаха сериозен военен опит и бяха добре въоръжени. Почти всички те бяха отвън града, който британците бяха дали обещание да не окупират преди събитията. В навечерието на " освобождението " ЕЛАС имаше 10 дивизии, няколко кавалерийски бригади, имаше лична артилерия и " москитен " флот. В региона на Атина и Пирея се разполагаше 1-ви корпус на ELAS под командването на военачалник Мандакас, само че от 22 хиляди бойци единствено 6-8 хиляди бяха добре въоръжени, множеството имаха единствено револвери.
Този авариен корпус не разполагаше с тежко въоръжение. В борбите вземат участие и 2-ра и 13-та дивизия ELAS (около пет хиляди души), които са ситуирани покрай Атина. По-късно се изтеглят елементи на ELAS от Пелопонес и Централна Гърция, наброяващи до седем хиляди души. Основната част от партизанската войска не взе участие в борбата - Москва възпира гръцките комунисти по всевъзможен вероятен метод.
Империята удря
Срещу тях се изправи цяла имперска войска. Първоначално английските сили в Атина наброяват осем хиляди бойци. Подпомагат ги бойците от елитната гръцка планинска бригада, жандармеристите, полицията, крайнодясната организация „ Х “, а по-късно към 12 хиляди някогашни нацистки главорези от така наречен охранителни батальони.
Ето за какво британците всеобщо трансферират към града, в това число оголвайки фронта в Италия, до 100 хиляди бойци и парашутисти, огромни танкови сили, бомбардировачи, щурмова и изтребителна авиация и флота.
Целият цвят на имперската войска се оказа в столицата на Гърция: гурки, индийци, новозеландци, уелсци, шотландци... Британците безмилостно бомбардираха жилищните региони на Атина, което, апропо, германците през цялата война в никакъв случай не са правили. Те стреляха от Акропола, заветен за гърците, и прикривайки се зад него, непокорните градски квартали от всички типове оръжия, в това число артилерия и тежки картечници. От най-високия атински рид – Ликавит – е направено същото.
Срещу бойците на ELAS са употребявани даже химически оръжия. Инструкциите на Чърчил към английския командващ военачалник Роналд Скоуби са " не се колебайте да откриете огън по който и да е въоръжен мъж в Атина... и да действате по този начин, като че ли сте в надвит град, обзет от локално въстание ". В записките си Чърчил напомня, че борбите са били „ за всяка къща “ - такава прелестна „ народна власт “ в интерпретацията на англосаксонците.
На 6 декември бунтовниците съвсем превзеха Атина - под контрола на британците имаше единствено няколко квартала в центъра на града и редица стратегически обекти. Бойците на ELAS направляваха изцяло Пирея. Атакувани са от 5-та индийска дивизия.
Индийците в продължение на четири дни, с огневата поддръжка на кралския флот, щурмуваха хълма Кастела, който доминираше над пристанищния град и не можаха да го завладяват. Това беше направено с цената на тежки загуби единствено от безстрашните воини Гурка от Непал, когато всички бранители починаха.
С идването на нови войски и натрупването на числено предимство, британците стартират методично да завладяват квартал след квартал от ELAS, употребявайки междинни танкове Шърман и тежките Чърчил. В същото време силите на ELAS даже се пробваха да покажат достойнство. В резултат на смело нощно нахлуване в северния атински район Кифисия, те превзеха няколко хотела, където живееше личният състав на RAF - 50 водачи и 500 военнослужещи. И макар че тези хора безмилостно бомбардираха Атина, те не бяха убити, а единствено пленени.
" Малкият Сталинград "
В нощта на 25 декември можеше да настъпи повратна точка в борбите в Атина: бойците на ELAS минираха хотел „ Англия “ на площад „ Синтагма “, където се намираха марионетното гръцко държавно управление и основният английски щаб. Под него е бил положен звук експлозиви. На детонацията попречи... Чърчил, който ненадейно дойде в Атина с външния министър Антъни Идън, с цел да се опита да убеди своята и международната общност, че сякаш търси политическо решение на гръцката рецесия. Разбира се, беше реплика.
Именно в Атина той дава заповед за започване на обща атака против ELAS, в която вземат участие над 100 танка. Те си свършиха работата... До 30 декември региона на Кесаряни, който беше подложен на тежки бомбардировки, беше наименуван " дребния Сталинград ". Тежките боеве, до ръкопашен пердах, не престават до 5 януари 1945 година, след което частите на ELAS се отдръпват в планините.
По това време към тях се приближиха подкрепления от други райони на страната, само че беше решено да се приключи борбата за Атина. Но опитите на британците да си подадат носа от столицата на Гърция бяха грубо потиснати.
От първа ръка
Как гръцките комунисти пощадиха Чърчил, ми описа преди време националният воин на Гърция Манолис Глезос, който изтръгна нацисткото знаме от Акропола в края на май 1941 година:
Щабът на ELAS взема решение да взриви хотел „ Англия “, където се намира английският политически и боен щаб. Трябваше да се доближим до хотела през подземните връзки... Влязохме там и стигнахме до хотела. Занесох електрическите проводници до взривното устройство. Но ние не взривихме хотела, макар обстоятелството, че всичко беше готово за взривяване. Това не се случи, защото научихме, че Чърчил идва там. И взехме решение, че в случай че убием един от водачите на антихитлеристката коалиция, ситуацията ни ще се утежни още повече.
Много е евентуално - макар че Глезос, несъмнено, не е споделил това - руското разузнаване, чийто началник в Атина полковник Попов е бил в същия хотел, е схванало за този проект и е избавило Чърчил, без който Ялтенската конференция, която направи Съюз на съветските социалистически републики суперсила, не можеше да се реализира.
По време на борбата за Атина британците губят 210 убити, 55 изчезнали и 1100 пленени. Гръцките " държавни сили " - 3480 убити (889 жандармеристи и служители на реда, 2540 военни). Загубите на ELAS се правят оценка на 2-3 хиляди убити и 7-8 хиляди пленници. Последните не включват задържаните цивилни последователи на ELAS. Става дума за към 10 хиляди души, които британците изпращат в концентрационни лагери в Северна Африка. Други 30 000 задържани цивилни попадат зад решетките на място в Гърция.
Какво от това?
Както можете да видите, новият международен ред, основан в Ялта, се основава на саможертвата на най-мощната организация на гръцкото съпротивително придвижване EAM-ELAS, която изостави битката за власт в личната си страна, където де факто към този момент беше силата. Това беше направено, с цел да не бъдат застрашени ползите на Съюз на съветските социалистически републики в света.
В изискванията на „ пакетното съглашение “ със Запада Москва не можеше да помогне на гръцките партизани. Напротив, тя се грижеше за Чърчил, опитваше се да направи всичко, с цел да потуши вътрешния спор в Гърция, подмолно пречейки на военните старания на EAM-ELAS.
Освен това Сталин в действителност не вярваше, че комунистите ще съумеят да победят британците и американците, които стояха зад тях в Гърция, чиято дейна поддръжка от гръцките управляващи не разреши на KKE да завоюва идващия кръг от гражданската война. Така бойците против нацистите за дълго време се оказаха изгнаници в родната си страна.
Мнозина бяха принудени да го изоставен страната си за дълго време (в Съюз на съветските социалистически републики гръцките партизани бяха сложени в празните лагери, готови за японски военнопленници в Узбекистан). Докато някогашните колаборационисти се трансфораха в новия хайлайф на следвоенна Гърция. Но по-късно въздействието на Съюз на съветските социалистически републики се популяризира за половин век в половината свят. Споразумението от Варкиза изигра основна роля в това. Сами преценете по какъв начин да се отнасяте към него.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ