Археолози откриха следи от най-ранното обитаване на крепостта Кария при нос Шабла
Тазгодишният археологически сезон на крепостта Кария при нос Шабла откри следи от най-ранното и най-късното обитаване на терена, оповестиха от археологическия екип на районните исторически музеи в Добрич и Русе за завършилите разкопки, финансирани от Министерството на културата.
Останки от представителна постройка от елинистическия интервал дружно с бронзови монети, амфорни печати, елементи от антропоморфни теракоти и фрагменти от чернолакова керамика, присъща за класическия интервал, са измежду новите артефакти. Открит е и откъс от стена на римска баня с украсена двуцветно хидрофобна мазилка, показват от екипа, оповестява Българска телеграфна агенция.
На подовото равнище археолозите са се натъкнали и на антично отопление - хипокауст. Банята е била разрушена при строителството на кула от късноримската цитадела, която пък е била унищожена по време на Великото преселение на народите.
Според археолозите укрепителната линия по-късно е била употребена за създаване на ранновизантийския кастел, прочут като Кария или Карея. Пред фронта на стената са били вкопани многочислени питоси за предпазване на зърнени култури. Тези самобитни хранилища са обслужвали и античното пристанище край нос Шабла.
В очакване на предстоящ план за реституция останките от елинистическите градежи са засипани под двуметров пласт неподвижен материал, стартира и частична "запечатка " на застрашени сектори от крепостната стена, осведомят от Регионалния исторически музей в Добрич.
Останки от представителна постройка от елинистическия интервал дружно с бронзови монети, амфорни печати, елементи от антропоморфни теракоти и фрагменти от чернолакова керамика, присъща за класическия интервал, са измежду новите артефакти. Открит е и откъс от стена на римска баня с украсена двуцветно хидрофобна мазилка, показват от екипа, оповестява Българска телеграфна агенция.
На подовото равнище археолозите са се натъкнали и на антично отопление - хипокауст. Банята е била разрушена при строителството на кула от късноримската цитадела, която пък е била унищожена по време на Великото преселение на народите.
Според археолозите укрепителната линия по-късно е била употребена за създаване на ранновизантийския кастел, прочут като Кария или Карея. Пред фронта на стената са били вкопани многочислени питоси за предпазване на зърнени култури. Тези самобитни хранилища са обслужвали и античното пристанище край нос Шабла.
В очакване на предстоящ план за реституция останките от елинистическите градежи са засипани под двуметров пласт неподвижен материал, стартира и частична "запечатка " на застрашени сектори от крепостната стена, осведомят от Регионалния исторически музей в Добрич.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ