Залмоксис и тайната на безсмъртната душа
Тайнствено светилище на тракийските гети към този момент 2500 години ревностно пази тайната за жестоки жертвоприношения и кървави ритуали. Откритият от археолози скален комплекс, който се състои от редица светилища, олтари, паметни площадки и ями споделя истории за езически вярвания и жестоки ритуали от преди Христа.
На по-малко от 35 километра югоизточно от Силистра, покрай село Стрелково се намира каменния храм, където античните траки са отдавали почитта си пред цар Залмоксис. Популярността на този тракийски сановник била толкоз огромна, че надминавала даже тази на гръмовержеца Зевс.
Историята за обожествяването на тракийския плебей издигнал се до господ е извънредно забавна. Първите сведения за живота на тракиеца идват от гръцкия историк Порфирий, в неговото изложение на живота на Питагор.
В описа си историка написа: “Той имал още едно момче (т.е. роб), на което името било Залмоксис, тъй като, преди когато се родило, било сложено в меча кожа, която траките назовават „ залмос “. От описанието на елинския историк не стана ясно, кои са родителите на Залмоксис.
Според Порфирий, бъдещия тракийски господ попаднал по незнаен метод в къщата на Питагор на остров Самос. По-късно забогатял, откупил свободата и известно време пътувал на територията на античната Египетска империя, където научил доста за египетските схващания за безсмъртието на душата и митичните им учения.
Когато се уморил от скитания в далечни земи и събиране на познания, Зелмоксис се завърнал в родните земи в долината на пресъхналата река Табан (Тайбан). Скалният комплекс, който провъзгласилия се за господ тракиец обитавал, се намира единствено на към 35 километра от град Силистра, на границата на общините Алфатар и Кайнарджа.
Той донесъл на траките, населващи тези земи тайната на задгробния живот и безсмъртието на душата. Според учението, което той проповядвал, след гибелта душата отива при Зелмоксис, където се радва на величие и разточителен задгробен живот.
Четири са ритуалите, които се свързват с този загадъчен тракийски сановник. Те са събиране в андреона (стая предопределена единствено за мъже), отдръпване в подземното жилище на жреца, или пещерата, човешки жертвоприношения и пукотевица с лък към небето.
Първият обред – събирането в андреона, е било предопределено единствено за мъже. Там, съгласно историческите сведения: “..е научил първенците измежду астите да се събират и пируват, като твърдял, че нито той, нито тези които са като него ще умрат “.
След завръщането си от Египет Залмоксис построил подземна стая в скален масив. Там, съгласно преданията той се усамотявал за четири години, с цел да се появи жив и здрав на петата пред траките, като по този метод желал да ги убеди в безсмъртието на душата. Връщал се измежду вярващите единствено в деня на пролетното равноденствие, с цел да им помогне да предадат посланията си на боговете.
Водени от Залмоксис, траките са правели човешки жертвоприношения на всеки пет години, като са изпращали най-личния, прекрасен и талантлив юноша да „ съобщи “ желанията им на бога. Според сведенията, които можем да намерим в „ Историята “ на Херодот, пратеникът е бил захвърлян от високо върху наострени колове или копия.
Зелмоксис е следял ритуала от каменния си престол в едната от естествените пещери край село Стрелково, в долината на античната река Табан. Ако младежът издехнел незабавно набучен на копията, това се е считало за добър знак.
Зелмоксис и почитателите му, считали, че мигновената гибел на пратеника е означавала, че боговете са били удовлетворени от принесената жертва.
Когато жертвата не издъхвала незабавно, това е било тълкувано като знак, че богът не желаят да приберат душата на нещастника при себе си и всички траки се разграничавали от него. Трябвало е ритуала да се повтори, до момента в който богът не бил задоволен от принесената жертва.
Първоначалните разкопки на свещения храм в пещера „ Баджалията “, най-голямата естествена празнина в открития скален комплекс, допускат, че тези пещери са били обожествявани доста преди кулата към Залмоксис.
Находките от керамика свидетелстват за антични религиозни култове от преди повече от 500 г, края на каменно-медната ера. Истинското обожествяване на това място обаче е настъпил доста по-късно, най-вероятно към VI-V век преди Христа, когато Залмоксис е донесъл мистичната загадка за безсмъртието на душата.
