Вариан Фрай: Човекът, спасил хиляди артисти от нацистите
Тайна интервенция от Втората международна война за избавяне на художници, интелектуалци и създатели от окупираната от нацистите Европа, е пресъздадена в новия сериал " Трансатлантик ". Кой е Вариан Фрай, индивидът, който стои зад тази задача, и какво е въздействието му върху културната история?
В началото на Втората международна война американският публицист Вариан Фрай непринудено се насочва към френския пристанищен град Марсилия, с цел да помогне за репатрирането на представители на културния хайлайф на континента, доста от които са преследвани от нацистите като антиавторитарни дисиденти или тъй като са евреи. Марсилия е последното свободно пристанище в Европа и крайната дестинация за бежанците, които обезверено се пробват да намерят ново място за живот на независимост.
Когато идва в града на 15 август 1940 година, Фрай има 3 000 $ в банкноти, залепени на крайници му, и лист с 200 художници, писатели и интелектуалци, които са в черния лист на Гестапо и полицията на Виши . Малко повече от година по-късно, когато е заставен да напусне града, той е провел удивително бягство, което е избавило към 2000 души. Сред тях са и някои от най-влиятелните артистични фигури в Европа: Марк Шагал, Марсел Дюшан, Ремедиос Варо, Макс Ернст, Хана Аренд, Жак Липчиц, Вилфредо Лам и доста други.
Новият минисериал " Трансатлантик ", предлага мощно измислена версия на интервенцията на Фрай, основана на романа " Портфейлът на полета " от Джули Орингер. Фрай участва в сянка в сериала, а герои като Мери Джейн Голд - богата наследница, авантюристка и световна дама, която оказва помощ на Фрай, изиграна от Джилиан Джейкъбс - заемат по-централна роля в описа.
Въпреки че в сериала Фрай, изигран от Кори Майкъл Смит, е показан като хартиен и непоказен академик, в действителния живот той е бил натурален бунтовник. Той е роден в Ню Йорк през 1907 година и е отгледан в Ню Джърси от протестантско семейство с демократични полезности. Постоянно нервира учителите си в няколкото пансиона, които посещава, а по-късно за малко е изключен от Харвард. Фрай е класик, само че също по този начин е превзет от интелектуалния искра и сложността на модернистичната просвета - обичани са му Джеймс Джойс и Т. С. Елиът. Едно пътешестване до Германия през 1935 година трансформира разбирането му за политиката и човешкия темперамент. Той става директен очевидец на ужасяващото принуждение, упражнявано от фашистките главорези - улични боеве, заплашване, а един път един щурмовак пробожда с нож човек в ръката му и го забива на масата в кафене.
“Transatlantic, ” a new Netflix show, tells a fictionalized story of Varian Fry, an American who moved to Marseille in 1940 to help artists and writers flee the Nazis.
— New York Times Arts (@nytimesarts)
Той чува клюки за желанията на нацистите да унищожават дисидентите в страната и да малтретират еврейското ѝ население. Преживяването прекатурва ключа на Фрай и насочва вродената му бунтарска настройка към гневна ненавист към нацизма и всичко, което той съставлява.
На 25 юни 1940 година, след рухването на Франция под властта на нацистите, Фрай се причислява към 200 музейни куратори, художници, публицисти и еврейски бежанци на среща в хотел Commodore в Ню Йорк. Същия следобяд се ражда Комитетът за незабавно избавяне. Целта му е да оказва помощ на всички, които са преследвани от нацистите, в това число на европейските художници, философи или писатели (както евреи, по този начин и неевреи). Фрай непринудено отпътува за Европа и става сътрудник на ERC във Вишистка Франция.
Той лети до Лисабон и пътува с влакове до Марсилия, където си основава офис в Hôtel Splendide, с аспект към пристанището на града . Фрай незабавно стартира да основава мрежа от съдружници, които могат да кроят проекти за бягство, да фалшифицират документи и да обменят пари на черния пазар. Фрай става прочут измежду незаконната мрежа от бежанци във Франция и скоро е покрит с молби за репатриране. Получава по 25 писма дневно, а телефонът му звъни непрестанно. Един елементарен ден можел да включва до 120 изявленията. Освен това е притиснат сред враждебната полиция на Виши, която непрекъснато го преследва в Марсилия, и раздразнителния Държавен департамент на Съединени американски щати, който в този миг се стреми да държи Съединени американски щати настрани от войната и счита работата на Фрай за противозаконна и опасност за техния неутралитет.
Фрай е воден от политически убеждения и от любовта си към изкуството. Но той оказва помощ и на всевъзможни преследвани малцинства - антинацисти, деятели, писатели и интелектуалци, които обществено се опълчват на политиката на Хитлер, и даже на английски бойци, блокирани във Франция. Комитетът за незабавно избавяне е все по-разочарован от непрекъснато разширяващия се лист с бежанци на Фрай и връзките им се утежняват. Но Фрай продължава задачата си. Опасността и високите залози на интервенцията му доставят адреналин, от който е мъчно да се откаже. " Истината е, че тази работа ми харесва повече от всяка друга, която съм имал през живота си ", написа той на брачната половинка си.
Фрай и екипът му наемат вила - Ер Бел - в покрайнините на Марсилия, която е оборудвана със стени с стенописи, антични камини и роял. Тук отсядат доста художници, до момента в който Фрай работи по техните изходни визи и благоприятни условия за превоз. Временно то става дом на група художници сюрреалисти, които зашеметяват Фрай с въображаемите си полемики, открити любовни връзки и странни игри. Трансатлантик оживява с причудливо пресъздадените подиуми от сюрреалистичните празненства в Еър Бел и даже има сегменти от черно-бяло кино, въодушевено от сюрреализма (съвременни почитания, направени в халюцинационен стил), с цел да провокира аромата на креативната безредица.
Сред художниците и интелектуалците, обитавали там, са титанични фигури в изкуството като роденият в Германия художник Макс Ернст, кубинският художник Вифредо Лам, испанският художник Ремедиос Варо и френският татко на сюрреализма Андре Бретон. Всички те се нуждаят от изходни визи, писмени заявления, които да успокоят имиграционните управляващи на Съединени американски щати, и билети за превоз - лабиринт от администрация, който Фрай и екипът му преодоляват, с цел да обезпечат безвредното им напредване от Европа.
There he met Varian Fry, an American trying to organize an underground to rescue Jews from occupied France.
Hirschman soon became Fry’s right hand man, forging passports and scouting routes thru the Pyrenees.
8/
— Oliver Kim (@oliverwkim)
Ернст отпътува за Ню Йорк през Португалия с новооткритата си държанка Пеги Гугенхайм. Лам и Бретон помахаха за довиждане на Марсилия на борда на преоборудван товарен транспортен съд, пътуващ за Мартиника. Варо емигрира в Мексико от Казабланка. След като Фрай създава маршрут за бягство на еврейския художник от съветски генезис Марк Шагал, художникът му подарява дребна рисунка в символ на признателност: на нея е изобразена коза в четина, която държи цигулка. Шагал и фамилията му идват с лодка в Ню Йорк през юни 1941 година
Нов културен център
През декември 1941 година списание " Форчън " разказва притока на художници в Ню Йорк като " най-голямата миграция на интелектуалци от Византия насам ". Съединени американски щати към този момент са дом на златното потомство на европейската просвета. Но главното влияние, както отбелязва Робърт Хюз, е, че американските художници виждат огромните европейски културни герои " не като отдалечени полубогове или интелектуални татковци на другия бряг на Атлантическия океан, а като непрекъснати наличия на сцената ".
Самото наличие на хора като Бретон, създателя на сюрреализма, утвърждава Ню Йорк като новия културен център на новия свят. То вдъхва на едно потомство нюйоркски художници нова мощна самонадеяност и притегля интернационалните създатели да живеят и работят там. Ай Вейвей, Ширин Нешат и Йоко Оно (само дребна част от тях) бяха част от новото потомство създатели, които бяха привлечени не от Париж - предходната международна столица на изкуствата, а от Голямата ябълка.
Ернст е един от най-влиятелните културни емигранти. След като идва в новия си роден град Ню Йорк, той стартира да опитва с техниката на изобразяване " капка ", употребена за първи път в картината му " Обърканата планета ". Той окачва кутийка с багра над платното на три дълги въжета, пробива основата ѝ и като я люлее напред-назад, следите от пигмент автоматизирано основават нереална картина под нея. Техниката на капките ще окаже мощно въздействие върху нереалния експресионизъм, изключително върху Джаксън Полок, чийто способ на капките е в дълг към Ернст и другите сюрреалистични " самостоятелни " техники.
Но освен Ню Йорк е миропомазан от културното изселване от Европа. Варо, която получава помощ от Фрай и ERC, с цел да избяга от Марсилия, се озовава в Мексико - страна, която трансформира и съживява артистичната ѝ визия. Тя попада във вдъхновяваща група от съидейници, измежду които са Фрида Кало, Диего Ривера и Леонора Карингтън, и открива стила, който ще се трансформира в нейна отличителна линия: свръхдетайлен, приказен сюрреализъм, напоен с тънък феминистки подтекст.
Уифредо Лам, художник от кубински генезис, който се е сражавал в Испанската революция и е бил обучаван от Пабло Пикасо , в последна сметка се завръща в родната си Куба през Мартиника през 1941 година с помощта на Фрай и ERC. В Куба той се въодушевява от преплитащите се култури и идентичности на родината си, разширявайки европейския език на сюрреализма, с цел да включи тематики като обществената правдивост, расовата еднаквост и постколониалната политика, и оставяйки някои от най-силните картини, основани в края на ХХ век.
As part of the massive renovations of Potsdamer Platz, in 1997 the city of Berlin named a new street Varian-Fry-Straße after the American journalist whose rescue network aided in the emigration of more than 2,000 Jews and anti-fascists from Nazi Germany
— Straßenbild (@Strassenbild)
Всички тези художници, както и доста други, са в дълг към Вариан Фрай. Но до момента в който те процъфтяват в новите си домове, животът на самия Фрай страда, когато се завръща в Америка. Той мъчно се приспособява към цивилния живот след високооктановите си интервенции в окупирана Европа. Съпругата му се развежда с него, той е отритнат от американската войска и даже ERC се дистанцира от него.
Трагично е, че работата му по време на войната е приета чак доста години след гибелта му през 1967 година: през 1994 година е разгласен за " Праведник измежду народите " от Яд Вашем (в памет на хората, които не са евреи, рискували живота си, с цел да ги спасят по време на Холокоста), а през 1997 година френското държавно управление го награждава с Ордена на почетния легион.
В " Трансатлантик " Фрай е по-скоро старателен служащ, който проблеми, в сравнение с воин, а светлината на славата е хвърлена върху голям брой други значими персони в тайната му мрежа. Не виждаме разцвета на толкоз доста артистични кариери, който е станал вероятен с помощта на неговите дейности, нито въздействието, което тези актьори са имали по-късно върху Ню Йорк, трансформирайки го в културен център в края на XX век. Но най-малко неговата скъпа и смела работа по време на войната получава част от признанието, което изцяло заслужава.
В началото на Втората международна война американският публицист Вариан Фрай непринудено се насочва към френския пристанищен град Марсилия, с цел да помогне за репатрирането на представители на културния хайлайф на континента, доста от които са преследвани от нацистите като антиавторитарни дисиденти или тъй като са евреи. Марсилия е последното свободно пристанище в Европа и крайната дестинация за бежанците, които обезверено се пробват да намерят ново място за живот на независимост.
Когато идва в града на 15 август 1940 година, Фрай има 3 000 $ в банкноти, залепени на крайници му, и лист с 200 художници, писатели и интелектуалци, които са в черния лист на Гестапо и полицията на Виши . Малко повече от година по-късно, когато е заставен да напусне града, той е провел удивително бягство, което е избавило към 2000 души. Сред тях са и някои от най-влиятелните артистични фигури в Европа: Марк Шагал, Марсел Дюшан, Ремедиос Варо, Макс Ернст, Хана Аренд, Жак Липчиц, Вилфредо Лам и доста други.
Новият минисериал " Трансатлантик ", предлага мощно измислена версия на интервенцията на Фрай, основана на романа " Портфейлът на полета " от Джули Орингер. Фрай участва в сянка в сериала, а герои като Мери Джейн Голд - богата наследница, авантюристка и световна дама, която оказва помощ на Фрай, изиграна от Джилиан Джейкъбс - заемат по-централна роля в описа.
Въпреки че в сериала Фрай, изигран от Кори Майкъл Смит, е показан като хартиен и непоказен академик, в действителния живот той е бил натурален бунтовник. Той е роден в Ню Йорк през 1907 година и е отгледан в Ню Джърси от протестантско семейство с демократични полезности. Постоянно нервира учителите си в няколкото пансиона, които посещава, а по-късно за малко е изключен от Харвард. Фрай е класик, само че също по този начин е превзет от интелектуалния искра и сложността на модернистичната просвета - обичани са му Джеймс Джойс и Т. С. Елиът. Едно пътешестване до Германия през 1935 година трансформира разбирането му за политиката и човешкия темперамент. Той става директен очевидец на ужасяващото принуждение, упражнявано от фашистките главорези - улични боеве, заплашване, а един път един щурмовак пробожда с нож човек в ръката му и го забива на масата в кафене.
“Transatlantic, ” a new Netflix show, tells a fictionalized story of Varian Fry, an American who moved to Marseille in 1940 to help artists and writers flee the Nazis.
— New York Times Arts (@nytimesarts)
Той чува клюки за желанията на нацистите да унищожават дисидентите в страната и да малтретират еврейското ѝ население. Преживяването прекатурва ключа на Фрай и насочва вродената му бунтарска настройка към гневна ненавист към нацизма и всичко, което той съставлява.
На 25 юни 1940 година, след рухването на Франция под властта на нацистите, Фрай се причислява към 200 музейни куратори, художници, публицисти и еврейски бежанци на среща в хотел Commodore в Ню Йорк. Същия следобяд се ражда Комитетът за незабавно избавяне. Целта му е да оказва помощ на всички, които са преследвани от нацистите, в това число на европейските художници, философи или писатели (както евреи, по този начин и неевреи). Фрай непринудено отпътува за Европа и става сътрудник на ERC във Вишистка Франция.
Той лети до Лисабон и пътува с влакове до Марсилия, където си основава офис в Hôtel Splendide, с аспект към пристанището на града . Фрай незабавно стартира да основава мрежа от съдружници, които могат да кроят проекти за бягство, да фалшифицират документи и да обменят пари на черния пазар. Фрай става прочут измежду незаконната мрежа от бежанци във Франция и скоро е покрит с молби за репатриране. Получава по 25 писма дневно, а телефонът му звъни непрестанно. Един елементарен ден можел да включва до 120 изявленията. Освен това е притиснат сред враждебната полиция на Виши, която непрекъснато го преследва в Марсилия, и раздразнителния Държавен департамент на Съединени американски щати, който в този миг се стреми да държи Съединени американски щати настрани от войната и счита работата на Фрай за противозаконна и опасност за техния неутралитет.
Фрай е воден от политически убеждения и от любовта си към изкуството. Но той оказва помощ и на всевъзможни преследвани малцинства - антинацисти, деятели, писатели и интелектуалци, които обществено се опълчват на политиката на Хитлер, и даже на английски бойци, блокирани във Франция. Комитетът за незабавно избавяне е все по-разочарован от непрекъснато разширяващия се лист с бежанци на Фрай и връзките им се утежняват. Но Фрай продължава задачата си. Опасността и високите залози на интервенцията му доставят адреналин, от който е мъчно да се откаже. " Истината е, че тази работа ми харесва повече от всяка друга, която съм имал през живота си ", написа той на брачната половинка си.
Фрай и екипът му наемат вила - Ер Бел - в покрайнините на Марсилия, която е оборудвана със стени с стенописи, антични камини и роял. Тук отсядат доста художници, до момента в който Фрай работи по техните изходни визи и благоприятни условия за превоз. Временно то става дом на група художници сюрреалисти, които зашеметяват Фрай с въображаемите си полемики, открити любовни връзки и странни игри. Трансатлантик оживява с причудливо пресъздадените подиуми от сюрреалистичните празненства в Еър Бел и даже има сегменти от черно-бяло кино, въодушевено от сюрреализма (съвременни почитания, направени в халюцинационен стил), с цел да провокира аромата на креативната безредица.
Сред художниците и интелектуалците, обитавали там, са титанични фигури в изкуството като роденият в Германия художник Макс Ернст, кубинският художник Вифредо Лам, испанският художник Ремедиос Варо и френският татко на сюрреализма Андре Бретон. Всички те се нуждаят от изходни визи, писмени заявления, които да успокоят имиграционните управляващи на Съединени американски щати, и билети за превоз - лабиринт от администрация, който Фрай и екипът му преодоляват, с цел да обезпечат безвредното им напредване от Европа.
There he met Varian Fry, an American trying to organize an underground to rescue Jews from occupied France.
Hirschman soon became Fry’s right hand man, forging passports and scouting routes thru the Pyrenees.
8/
— Oliver Kim (@oliverwkim)
Ернст отпътува за Ню Йорк през Португалия с новооткритата си държанка Пеги Гугенхайм. Лам и Бретон помахаха за довиждане на Марсилия на борда на преоборудван товарен транспортен съд, пътуващ за Мартиника. Варо емигрира в Мексико от Казабланка. След като Фрай създава маршрут за бягство на еврейския художник от съветски генезис Марк Шагал, художникът му подарява дребна рисунка в символ на признателност: на нея е изобразена коза в четина, която държи цигулка. Шагал и фамилията му идват с лодка в Ню Йорк през юни 1941 година
Нов културен център
През декември 1941 година списание " Форчън " разказва притока на художници в Ню Йорк като " най-голямата миграция на интелектуалци от Византия насам ". Съединени американски щати към този момент са дом на златното потомство на европейската просвета. Но главното влияние, както отбелязва Робърт Хюз, е, че американските художници виждат огромните европейски културни герои " не като отдалечени полубогове или интелектуални татковци на другия бряг на Атлантическия океан, а като непрекъснати наличия на сцената ".
Самото наличие на хора като Бретон, създателя на сюрреализма, утвърждава Ню Йорк като новия културен център на новия свят. То вдъхва на едно потомство нюйоркски художници нова мощна самонадеяност и притегля интернационалните създатели да живеят и работят там. Ай Вейвей, Ширин Нешат и Йоко Оно (само дребна част от тях) бяха част от новото потомство създатели, които бяха привлечени не от Париж - предходната международна столица на изкуствата, а от Голямата ябълка.
Ернст е един от най-влиятелните културни емигранти. След като идва в новия си роден град Ню Йорк, той стартира да опитва с техниката на изобразяване " капка ", употребена за първи път в картината му " Обърканата планета ". Той окачва кутийка с багра над платното на три дълги въжета, пробива основата ѝ и като я люлее напред-назад, следите от пигмент автоматизирано основават нереална картина под нея. Техниката на капките ще окаже мощно въздействие върху нереалния експресионизъм, изключително върху Джаксън Полок, чийто способ на капките е в дълг към Ернст и другите сюрреалистични " самостоятелни " техники.
Но освен Ню Йорк е миропомазан от културното изселване от Европа. Варо, която получава помощ от Фрай и ERC, с цел да избяга от Марсилия, се озовава в Мексико - страна, която трансформира и съживява артистичната ѝ визия. Тя попада във вдъхновяваща група от съидейници, измежду които са Фрида Кало, Диего Ривера и Леонора Карингтън, и открива стила, който ще се трансформира в нейна отличителна линия: свръхдетайлен, приказен сюрреализъм, напоен с тънък феминистки подтекст.
Уифредо Лам, художник от кубински генезис, който се е сражавал в Испанската революция и е бил обучаван от Пабло Пикасо , в последна сметка се завръща в родната си Куба през Мартиника през 1941 година с помощта на Фрай и ERC. В Куба той се въодушевява от преплитащите се култури и идентичности на родината си, разширявайки европейския език на сюрреализма, с цел да включи тематики като обществената правдивост, расовата еднаквост и постколониалната политика, и оставяйки някои от най-силните картини, основани в края на ХХ век.
As part of the massive renovations of Potsdamer Platz, in 1997 the city of Berlin named a new street Varian-Fry-Straße after the American journalist whose rescue network aided in the emigration of more than 2,000 Jews and anti-fascists from Nazi Germany
— Straßenbild (@Strassenbild)
Всички тези художници, както и доста други, са в дълг към Вариан Фрай. Но до момента в който те процъфтяват в новите си домове, животът на самия Фрай страда, когато се завръща в Америка. Той мъчно се приспособява към цивилния живот след високооктановите си интервенции в окупирана Европа. Съпругата му се развежда с него, той е отритнат от американската войска и даже ERC се дистанцира от него.
Трагично е, че работата му по време на войната е приета чак доста години след гибелта му през 1967 година: през 1994 година е разгласен за " Праведник измежду народите " от Яд Вашем (в памет на хората, които не са евреи, рискували живота си, с цел да ги спасят по време на Холокоста), а през 1997 година френското държавно управление го награждава с Ордена на почетния легион.
В " Трансатлантик " Фрай е по-скоро старателен служащ, който проблеми, в сравнение с воин, а светлината на славата е хвърлена върху голям брой други значими персони в тайната му мрежа. Не виждаме разцвета на толкоз доста артистични кариери, който е станал вероятен с помощта на неговите дейности, нито въздействието, което тези актьори са имали по-късно върху Ню Йорк, трансформирайки го в културен център в края на XX век. Но най-малко неговата скъпа и смела работа по време на войната получава част от признанието, което изцяло заслужава.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ