Тая прохладна майска вечер чорбаджи Доган, гологлав, по халат, вечеряше

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Доган, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора на Боянските сараи.
А челядта му беше многочислена, само че той беше този, които разпределяше порциите.
До бай Доган седяха към трапезата рой деца - огромни и дребни, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха незабавно хлябове и еврофондове. Те изцяло оправдаваха турската дума: сомун душманларъ, всичко друго беше Пунта мара.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели служащи с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и споделяше радостно:
- Яжте, татовата, да порастете като Делянчо! Карадайъ, налей паницата отново!
Слугинчето отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова чиния. Бай Доган я поднасяше на децата, като споделяше благоразположено:
- Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите им светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с удоволствие устните. Мислеше си: „ Ееех, можеше да има и пържоли, но ми събориха барбекюто! “
Доган имаше собствен на практика мироглед за възпитанието. Човек хидроинженер и мъдрец, от прежното време, той със своя натурален здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че това, което се запрещава, по мощно се желае. По тая причина, с цел да ги заварди от пристрастеност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите от КТБ.
- Делянчо, иди отвори „ Българската банка за развиване “ и ми донеси кесията с минцовете от „ Тракия “!
Друг път поръчаше на другиго:
- Бисеров, иди ми доклади от панерчето с жълтиците от Топлоелектрическа централа „ Варна “, та да ми ги дадеш, като се върна. - И излизаше.
Доган единствено на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по много самобитен метод:
- Данчо, Ментичке, не се пресягай пред Фандъкова на софрата, не бъди подобен фармасонин.
- Каракачанов, не хвани ножа като касапин, не коли, ами режи човешки хляба. И не го бърши в дънките, дето върви с тях чак до Вашингтон.
- Сотире, що си се разкопчал като ахиевски читак? Да не си на среща в ЦУМ?
- Джамбазки, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други хора. Кога идем на полето, там се разтягай.
Но единствено когато беше ситуиран Доган, наставленията му имаха подобен тон; ядосан ли беше нещо, на трапезата царуваше гробно безмълвие.
И народът се умири.
Сега най-малкото дребосъче, което спеше на ръцете на баба си изплака.
- Спи, бабината, спи, че Мис България ще пристигна да те грабне - споделяше му бабата, като го люшкаше на коленете си.
Доган се навъси.
- Мале - сподели той, - стига си плашила с тия пластични хирурзи децата! Ще им оживей страхът от хиалурона.
Доган не довърши думата си. Изрухтя нещо в тъмното дъно на двора; керемиди паднаха с тропот от стряхата на зида. Слугинчето Карадайъ, който събираше там прострените ризи, изпищя и завика: " Хайдути! Хайдути! "
В двора настана страшна суматоха.
Доган насочи пищова, сниши се и извика ужасно:
- Давранма!
Той изчака един момент с пръст на запънката.
- Бай Догане - прошушна един глас.
- Кой е тука? - попита Доган по български.
- Бай Догане, не се бойте, ваш човек съм! Ида отдалеко.
- Откъде отдалеко?
- От доста надалеч, бай Догане - пошушна ниско гостът.
- Откъде?
- От Диарбекир, от гурбет. Връщам се, тъй като вицепремиера Марияна Николова, сподели, че тук заплатите към този момент са доста по-големи!
 

Радеви безредици

 
Генерал Радев беше високо, стройно и хубаво момче, с незлоблив и ярък взор и с миловидно, чисто и бяло лице, което пилотската униформа отваряше още повече.
Тия дни Генерал Радев беше прекомерно захласнат, тъй като приближаваше денят да подпише указа за Гешев, само че през днешния ден беше ден за изпит. Изпитващата, госпожа Кирияк Корнелия присви взор, приглади коса, скоро си беше правила фъш-фъш:
Радев, я ми кажи, кой български цар даде обещание да ни оправи за 800 дни?
Генералът сепнато мълчеше. Строгият глас на изпитващият го вцепени.
- Доста повърхностно е преподавано. – промърмори Решетников.
- Кажи ми в този момент, кой изнамери българската писменост?
Тоя въпрос също го позатрудни. Той попримигна, с цел да си докара на мозъка отговора, зина да каже, само че се спря несамоуверено и готово да се смути.
- Нашето А,Б,В, Радев, кой го написа?
Генералският взор светна:
- Другарят Първанов. Нашето Гоце, той измисли нашето „ АБВ “.
- Радев, кажи ми в този момент, кой цар освободи българите от гръцко иго?
- От гръцко иго избави българите цар Асен, а от европейско иго ще ги избави цар Путин, от Русия!
 

Глава последна

Гибел

 
Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически радостна, излазяше из дола с указа за назначението на Гешев, набучен на кол.
Отзади носеха, натоварени на едни кола, недействителните бюлетини от последните избори.
С зверски крясъци сганта пристигна в града. Той беше по-пуст и по-мълчалив от едно парясано гробище. На мегданя побиха трофея.
Само един човек се мяркаше там, като един фантом.
Той беше Йоло Денев.
Обесиха го на касапницата.
Тоя вманиачен беше единственият човек, който се осмели да стачкува. Той и кресливите майки на тези сякаш заболели деца.
 
Автор: Калинка Тодорова, Прас-Прес