ФК Бери: Животът на умиращия клуб
Тъй като Върховният съд отсрочи ликвидацията на Бери, " Four four two " разгласява цялата история за тъжната гибел на Дъ Шейкърс.
Ето какво сподели пред изданието Нийл Данс - футболист на клуба, който напусна:
" Когато Кен Андерсън дойде в Болтън през 2016 година, от рано знаех, че нещо не е наред. Когато Стив Дейл пристигна - не знаех.
Реших да се причисля към Бери преди 3 години. Бях изиграл над 100 мача за Болтън, само че договорът ми изтичаше. Тъкмо тогава бе пристигнал Андерсън. Проведе среща с играчите и аз не бях уверен да остана. Тогава нямаше проекти и хрумвания на къде ще тръгне тимът.
Предложиха ми нов контракт, само че аз избрах да напусна. Както в следствие стана ясно, първичната ми преценка за Андерсън бе вярна. За жал, не мога да кажа същото за Дейл. Той сподели верните неща, когато купи Бери и мислех, че е добър човек, който ще поведе клуба напред.
Източник:
Бери сподели огромни упоритости, когато подписах през 2016 година. Стюарт Дей бе притежател тогава. Клубът се намираше в Лига 1, само че правеше всичко допустимо да влезе в Чемпиъншип. Разполагаше с положителни играчи, само че и купуваше нови. Притежаваше добра подготвителна база - тренирахме на остарялата база на Манчестър Сити в Карингтън.
Тогава бях на 33 и беше доста покрай у дома. Смятах, че се причислявам към един естествен, упорит тим. Дей беше почтен вид. Изглеждаше като притежател, който правеше верните неща и подписваше с верните играчи.
Започнахме първия сезон сносно. За първите един или два месеца бяхме на върха в класирането на Лига 1. След това обаче всичко се обърка - имахме доста контузени.
Известно време не играех, тъй като бях със строшен крайник. Когато се завърнах ме дадоха чартърен в Блекпул в Лига 2, през януари. Не беше това, което планирах, само че помогнах на Блекпул да завоюва промоция през плейофите. В последна сметка беше добър сезон.
Върнах се в Бери, само че Лий Кларк бе станал управител и мисля, че желаеха да понижат заплатите. Зачеркнаха ме. Забраниха ми да вървя да упражнявам с тима. Беше мъчно. Исках да оказа помощ на отбора.
Източник:
Ако ми бяха споделили като мъж на мъж по какъв начин стоят нещата, може би щях да ги схвана. В играта съм от много време - играл съм също за Блекбърн, Хартлипул, Колчестър, Бирмингам, Кристъл Палас, Лестър, Бристол Сити, и Хъдърсфийлд. Но Бери не постъпиха мъжки с мен. Опитаха се да ме изгонят и ми споделиха да не вървя повече на тренировки.
Никога не са казвали, че е по финансови аргументи, само че като се върна обратно - мисля, че това е била повода. Казаха ми, че не считат, че съм задоволително добър, само че от тренировките знаех, че съм от по-добрите играчи в състава.
След това ме извикаха в офиса им и се пробваха да ме накарат да подпиша с тимове, които са под равнището ми. Джон Юстас, тогавашният управител на Кидърминстър, ми даде пръстен и попита дали имам полза да поритам в тима му. Отговорих му: " Виж, в случай че би трябвало да съм почтен, считам, че съм по-добър от това равнище сега ". Нямаше да бъда принуден да играя на равнище, от което знам, че съм по-добър. Бери се опитваха да ме убедят в противоположното. Реалист съм, само че си споделих: " Не, ще ви покажа ". Исках да потвърдя, че съм прав.
В последна сметка, в следствие клубът ми се обади и попита дали ще се върна, тъй като тимът е изпитвал усложнения в Лига 1. Когато се върнах, се справях добре, само че не след дълго, Лий Кларк бе уволнен. До края на сезона Райън Лоу бе управител и аз още веднъж станах постоянен. Дори получих премията " Играч на годината ". Също по този начин Райън ме направи капитан. Бях толкоз горделив. Не можахме да предотвратим изпадането на клуба в Лига 2, само че се върнах в тима и потвърдих на всеки, който се съмняваше в мен, че е бъркал.
Източник:
Този сезон беше първият път, в който усетих, че нещо може да не е наред във финансов проект с клуба. Имаше няколко пропуснати заплати. Винаги ги получавахме в последна сметка, само че това сложи сигнален байрак. Чудехме се какъв брой още ще продължи това.
Имах няколко предложения да отида на друго място в края на 2017/18, само че имах среща с Райън Лоу и ръководителя. Казах: " Виж, в случай че Райън ще е непрекъснатият управител - ще подпиша. " Той сподели преданост към мен и по тази причина желаех да му се отплатя. Бяхме оптимисти, че ще получим промоция за Лига 1. Имахме леки усложнения при започване на сезона, само че по-късно пристигна Ники Мейнард, който стартира да бележи голове.
От септември обаче имаше още веднъж закъснение на заплатите. Преди това ролята ми като капитан беше просто да приказвам на съотборниците ми за футбол. Но от началото на предишния сезон, ролята ми беше да приказвам и за неща, свързани с финансите.
В последна сметка се стигна до там, че Стюърт Дей продаде клуба на Стив Дейл. До оня миг не знаехме, че Дейл е платил единствено 1 паунд за клуба.
Не след дълго заплатите стопираха и тогава нещата станаха съществени. В Лига 1 и 2 футболистите живеят месец за месец. Имат сметки за заплащане.
При Стюърт Дей имаше закъснение на заплатите, само че в последна сметка най-после ги получавахме. Казвахме си: " Може да сме в тежък интервал, само че най-малко си получаваме заплатите. " Връзката ни със Стив Дейл беше много друга. Напълно се разпадна.
Първоначално му дадох време. Казах си, че въпреки всичко преди малко е поел клуба. Но откакто не получихме заплатите си, започнахме да мислим: " Тук има някакъв проблем. "
След месеци без заплата, поискахме среща. Имаше замяна на реплики. Обеща ни, че ще ни заплати същия месец. Накарахме му да подпише документ и той подписа. Но в последна сметка заплати по този начин и не получихме.
Това е моментът, в който настроението на футболистите в действителност се промени. Бяхме отвратени. Някои от играчите бяха покрай това да изгубят домовете си.
От тогава се даде повече публичност на този проблем. Въпреки че бяхме в топ 3 в Лига 2, никой не знаеше за тази обстановка. Беше време хората да научат.
През цялото време Райън Лоу беше приказен. Виждаше резултата, който имаше върху тима. Той постоянно беше там, с цел да беседва и се опита да окаже напън върху ръководителя. Той направи най-хубавото, което можеше. Работата, която свърши като управител, беше невероятна.
Трудно е да не се разсейваш при такава обстановка, само че ние се мотивирахме. Когато в действителност получихме промоция, не се зарадвахме уместно. Това бе петата промоция в кариерата ми и атмосферата бе доста друга, спрямо другите. Имахме страховит тим и играехме добър футбол, само че другите неща омаловажиха това.
Миналият сезон бе един от най-хубавите, които съм имал във футбола. По средата на сезона летях, с цел да играя за Гвиана по време на интернационалната пауза. През март се класирахме за Златната Купа - първият огромен край, до който Гвиана в миналото са стигали. Прекарах лятото си в Съединени американски щати. Играхме против домакините, които имаха Кристиан Пулишич и ослепителен халф. След това играх против Панама и вкарах за Гвиана първия в историята гол в шампионата - и втория също. След това против Тринидад и Тобаго още веднъж се разписах. Беше необикновено преживяване, представяйки нация на Златната купа, а отзивите от Гвиана бяха невероятни.
След това се върнах назад в Ангиля разчувствуван за сезона. Райън Лоу напусна и няколко от играчите го последваха. Всеки един състезател от началото на XI предишния сезон напусна. Избрах да остана поради това, което претърпях с Бъри, а също и поради фамилията ми. Не желаех да се движа из страната. Имах връзка с почитателите и хората в клуба.
Източник:
Пол Уилкинсън стана новият управител, Дейв Джонс бе там също. Бяха останали единствено трима или четирима играчи по контракт - останалите на подготовка бяха на проби. Имахме към 16 или 17 играчи. При тези условия беше мъчно да се привлекат нужни качествени играчи.
Клубът се опитваше да реализира договорка, с цел да почисти всичките си задължения. Надявахме се, че откакто това се случи, можем да стартираме да привличаме играчи още веднъж. Когато тази договорка с ДСК (доброволно съглашение на компанията) бе контрактувана през юли, си казахме: " Добре, подготвени сме ". Но в действителност не бяхме. Нещата продължаваха да се влачат. Тогава разбрахме, че няма да ни бъде разрешено да играем първата си игра през сезона против МК Донс. В този миг разбрахме решението, тъй като нямахме задоволително играчи. Все още скрито се надявахме, че обстановката ще бъде решена. Тогава обаче втората игра бе спряна. След това и третата. Започнахме да се чудим какво става. Започнах да си мисля: " Сега към този момент има същински проблем ".
Нещата ставаха все по-лоши за Бери. Не бях разговарял със Стив Дейл от срещата, на която даде обещание да ни заплати в границите на шест дни.
Започна да се приказва, че ще изхвърлят клуба от лигата. Предоставиха на клуба спомагателни няколко дни, до 17:00 часа на 27 август. Надявах се, че на 31 август най-сетне ще успеем да изиграем първия си мач от сезона против Донкастър.
Но, като играчи, към момента не знаехме какво се случва.
Източник:
До вечерта стоях на компютъра, надявайки се на знамение. След това обаче получих уведомление, гласящо: " Бери: изхвърлен от Английската футболна лига ". Не можех да допускам. Буквално не можех да допускам. Всичко завърши. Бях незает - различен футболист без клуб. На идващия ден отидох на стадиона и приказвах с последователи. Питаха ни дали сме знаели, че ще се случи това. Всичко, което можех да кажа, беше " не ", бяхме като тях - надявахме се, че всичко ще бъде наред. Съчувствах и на личния състав. Толкова доста хора бяха съкратени и толкоз доста хора останаха без заплати. Видяхме чиновници да плачат. Когато притежателят вижда такива неща и към момента нищо не се случва, това ви кара да поставите под въпрос вашата религия в човечеството.
Изхвърлянето на Бери от лигата бе прекомерно фрапантно. Чувствах, че водим луда борба, освен против нашия притежател, само че и против Английската футболна лига. Благодарен съм, че някогашният ми клуб Болтън оцеля. Те са различен страховит клуб с голяма история, само че финансовата им рецесия евентуално засенчи случилото се в Бери. И двата клуба бяха в сходна обстановка, само че светлината на прожекторите беше върху тях. На Болтън бе разрешено да играят мачовете си, ние бяхме на назад във времето. И на двата отбора бяха дадени периоди в един и същи ден. Болтън получи спомагателни две седмици. Това остави малко горчив усет. Въпреки че бях благополучен, че Болтън има още две седмици, вие се чудите: " Защо и ние не получихме спомагателни две седмици? "
Но се стигна до такава степен, че към този момент не ставаше въпрос за Бери или почитателите - това беше Стив Дейл против Английската футболна лига. А от Дейл съм отчаян. В началото, желаех да му дам време. Мислех, че той е индивидът, който ще поведе напред клуба. Изпитвам само и единствено омерзение към него.
И въпреки всичко имам страхотни мемоари от времето си в клуба. Поради обстановката, в която бяхме, считам промоцията от Лига 2 за едно от най-големите ми достижения в кариерата.
ФК Бери постоянно ще бъде в сърцето ми ".
Ето какво сподели пред изданието Нийл Данс - футболист на клуба, който напусна:
" Когато Кен Андерсън дойде в Болтън през 2016 година, от рано знаех, че нещо не е наред. Когато Стив Дейл пристигна - не знаех.
Реших да се причисля към Бери преди 3 години. Бях изиграл над 100 мача за Болтън, само че договорът ми изтичаше. Тъкмо тогава бе пристигнал Андерсън. Проведе среща с играчите и аз не бях уверен да остана. Тогава нямаше проекти и хрумвания на къде ще тръгне тимът.
Предложиха ми нов контракт, само че аз избрах да напусна. Както в следствие стана ясно, първичната ми преценка за Андерсън бе вярна. За жал, не мога да кажа същото за Дейл. Той сподели верните неща, когато купи Бери и мислех, че е добър човек, който ще поведе клуба напред.
Източник:
Бери сподели огромни упоритости, когато подписах през 2016 година. Стюарт Дей бе притежател тогава. Клубът се намираше в Лига 1, само че правеше всичко допустимо да влезе в Чемпиъншип. Разполагаше с положителни играчи, само че и купуваше нови. Притежаваше добра подготвителна база - тренирахме на остарялата база на Манчестър Сити в Карингтън.
Тогава бях на 33 и беше доста покрай у дома. Смятах, че се причислявам към един естествен, упорит тим. Дей беше почтен вид. Изглеждаше като притежател, който правеше верните неща и подписваше с верните играчи.
Започнахме първия сезон сносно. За първите един или два месеца бяхме на върха в класирането на Лига 1. След това обаче всичко се обърка - имахме доста контузени.
Известно време не играех, тъй като бях със строшен крайник. Когато се завърнах ме дадоха чартърен в Блекпул в Лига 2, през януари. Не беше това, което планирах, само че помогнах на Блекпул да завоюва промоция през плейофите. В последна сметка беше добър сезон.
Върнах се в Бери, само че Лий Кларк бе станал управител и мисля, че желаеха да понижат заплатите. Зачеркнаха ме. Забраниха ми да вървя да упражнявам с тима. Беше мъчно. Исках да оказа помощ на отбора.
Източник:
Ако ми бяха споделили като мъж на мъж по какъв начин стоят нещата, може би щях да ги схвана. В играта съм от много време - играл съм също за Блекбърн, Хартлипул, Колчестър, Бирмингам, Кристъл Палас, Лестър, Бристол Сити, и Хъдърсфийлд. Но Бери не постъпиха мъжки с мен. Опитаха се да ме изгонят и ми споделиха да не вървя повече на тренировки.
Никога не са казвали, че е по финансови аргументи, само че като се върна обратно - мисля, че това е била повода. Казаха ми, че не считат, че съм задоволително добър, само че от тренировките знаех, че съм от по-добрите играчи в състава.
След това ме извикаха в офиса им и се пробваха да ме накарат да подпиша с тимове, които са под равнището ми. Джон Юстас, тогавашният управител на Кидърминстър, ми даде пръстен и попита дали имам полза да поритам в тима му. Отговорих му: " Виж, в случай че би трябвало да съм почтен, считам, че съм по-добър от това равнище сега ". Нямаше да бъда принуден да играя на равнище, от което знам, че съм по-добър. Бери се опитваха да ме убедят в противоположното. Реалист съм, само че си споделих: " Не, ще ви покажа ". Исках да потвърдя, че съм прав.
В последна сметка, в следствие клубът ми се обади и попита дали ще се върна, тъй като тимът е изпитвал усложнения в Лига 1. Когато се върнах, се справях добре, само че не след дълго, Лий Кларк бе уволнен. До края на сезона Райън Лоу бе управител и аз още веднъж станах постоянен. Дори получих премията " Играч на годината ". Също по този начин Райън ме направи капитан. Бях толкоз горделив. Не можахме да предотвратим изпадането на клуба в Лига 2, само че се върнах в тима и потвърдих на всеки, който се съмняваше в мен, че е бъркал.
Източник:
Този сезон беше първият път, в който усетих, че нещо може да не е наред във финансов проект с клуба. Имаше няколко пропуснати заплати. Винаги ги получавахме в последна сметка, само че това сложи сигнален байрак. Чудехме се какъв брой още ще продължи това.
Имах няколко предложения да отида на друго място в края на 2017/18, само че имах среща с Райън Лоу и ръководителя. Казах: " Виж, в случай че Райън ще е непрекъснатият управител - ще подпиша. " Той сподели преданост към мен и по тази причина желаех да му се отплатя. Бяхме оптимисти, че ще получим промоция за Лига 1. Имахме леки усложнения при започване на сезона, само че по-късно пристигна Ники Мейнард, който стартира да бележи голове.
От септември обаче имаше още веднъж закъснение на заплатите. Преди това ролята ми като капитан беше просто да приказвам на съотборниците ми за футбол. Но от началото на предишния сезон, ролята ми беше да приказвам и за неща, свързани с финансите.
В последна сметка се стигна до там, че Стюърт Дей продаде клуба на Стив Дейл. До оня миг не знаехме, че Дейл е платил единствено 1 паунд за клуба.
Не след дълго заплатите стопираха и тогава нещата станаха съществени. В Лига 1 и 2 футболистите живеят месец за месец. Имат сметки за заплащане.
При Стюърт Дей имаше закъснение на заплатите, само че в последна сметка най-после ги получавахме. Казвахме си: " Може да сме в тежък интервал, само че най-малко си получаваме заплатите. " Връзката ни със Стив Дейл беше много друга. Напълно се разпадна.
Първоначално му дадох време. Казах си, че въпреки всичко преди малко е поел клуба. Но откакто не получихме заплатите си, започнахме да мислим: " Тук има някакъв проблем. "
След месеци без заплата, поискахме среща. Имаше замяна на реплики. Обеща ни, че ще ни заплати същия месец. Накарахме му да подпише документ и той подписа. Но в последна сметка заплати по този начин и не получихме.
Това е моментът, в който настроението на футболистите в действителност се промени. Бяхме отвратени. Някои от играчите бяха покрай това да изгубят домовете си.
От тогава се даде повече публичност на този проблем. Въпреки че бяхме в топ 3 в Лига 2, никой не знаеше за тази обстановка. Беше време хората да научат.
През цялото време Райън Лоу беше приказен. Виждаше резултата, който имаше върху тима. Той постоянно беше там, с цел да беседва и се опита да окаже напън върху ръководителя. Той направи най-хубавото, което можеше. Работата, която свърши като управител, беше невероятна.
Трудно е да не се разсейваш при такава обстановка, само че ние се мотивирахме. Когато в действителност получихме промоция, не се зарадвахме уместно. Това бе петата промоция в кариерата ми и атмосферата бе доста друга, спрямо другите. Имахме страховит тим и играехме добър футбол, само че другите неща омаловажиха това.
Миналият сезон бе един от най-хубавите, които съм имал във футбола. По средата на сезона летях, с цел да играя за Гвиана по време на интернационалната пауза. През март се класирахме за Златната Купа - първият огромен край, до който Гвиана в миналото са стигали. Прекарах лятото си в Съединени американски щати. Играхме против домакините, които имаха Кристиан Пулишич и ослепителен халф. След това играх против Панама и вкарах за Гвиана първия в историята гол в шампионата - и втория също. След това против Тринидад и Тобаго още веднъж се разписах. Беше необикновено преживяване, представяйки нация на Златната купа, а отзивите от Гвиана бяха невероятни.
След това се върнах назад в Ангиля разчувствуван за сезона. Райън Лоу напусна и няколко от играчите го последваха. Всеки един състезател от началото на XI предишния сезон напусна. Избрах да остана поради това, което претърпях с Бъри, а също и поради фамилията ми. Не желаех да се движа из страната. Имах връзка с почитателите и хората в клуба.
Източник:
Пол Уилкинсън стана новият управител, Дейв Джонс бе там също. Бяха останали единствено трима или четирима играчи по контракт - останалите на подготовка бяха на проби. Имахме към 16 или 17 играчи. При тези условия беше мъчно да се привлекат нужни качествени играчи.
Клубът се опитваше да реализира договорка, с цел да почисти всичките си задължения. Надявахме се, че откакто това се случи, можем да стартираме да привличаме играчи още веднъж. Когато тази договорка с ДСК (доброволно съглашение на компанията) бе контрактувана през юли, си казахме: " Добре, подготвени сме ". Но в действителност не бяхме. Нещата продължаваха да се влачат. Тогава разбрахме, че няма да ни бъде разрешено да играем първата си игра през сезона против МК Донс. В този миг разбрахме решението, тъй като нямахме задоволително играчи. Все още скрито се надявахме, че обстановката ще бъде решена. Тогава обаче втората игра бе спряна. След това и третата. Започнахме да се чудим какво става. Започнах да си мисля: " Сега към този момент има същински проблем ".
Нещата ставаха все по-лоши за Бери. Не бях разговарял със Стив Дейл от срещата, на която даде обещание да ни заплати в границите на шест дни.
Започна да се приказва, че ще изхвърлят клуба от лигата. Предоставиха на клуба спомагателни няколко дни, до 17:00 часа на 27 август. Надявах се, че на 31 август най-сетне ще успеем да изиграем първия си мач от сезона против Донкастър.
Но, като играчи, към момента не знаехме какво се случва.
Източник:
До вечерта стоях на компютъра, надявайки се на знамение. След това обаче получих уведомление, гласящо: " Бери: изхвърлен от Английската футболна лига ". Не можех да допускам. Буквално не можех да допускам. Всичко завърши. Бях незает - различен футболист без клуб. На идващия ден отидох на стадиона и приказвах с последователи. Питаха ни дали сме знаели, че ще се случи това. Всичко, което можех да кажа, беше " не ", бяхме като тях - надявахме се, че всичко ще бъде наред. Съчувствах и на личния състав. Толкова доста хора бяха съкратени и толкоз доста хора останаха без заплати. Видяхме чиновници да плачат. Когато притежателят вижда такива неща и към момента нищо не се случва, това ви кара да поставите под въпрос вашата религия в човечеството.
Изхвърлянето на Бери от лигата бе прекомерно фрапантно. Чувствах, че водим луда борба, освен против нашия притежател, само че и против Английската футболна лига. Благодарен съм, че някогашният ми клуб Болтън оцеля. Те са различен страховит клуб с голяма история, само че финансовата им рецесия евентуално засенчи случилото се в Бери. И двата клуба бяха в сходна обстановка, само че светлината на прожекторите беше върху тях. На Болтън бе разрешено да играят мачовете си, ние бяхме на назад във времето. И на двата отбора бяха дадени периоди в един и същи ден. Болтън получи спомагателни две седмици. Това остави малко горчив усет. Въпреки че бях благополучен, че Болтън има още две седмици, вие се чудите: " Защо и ние не получихме спомагателни две седмици? "
Но се стигна до такава степен, че към този момент не ставаше въпрос за Бери или почитателите - това беше Стив Дейл против Английската футболна лига. А от Дейл съм отчаян. В началото, желаех да му дам време. Мислех, че той е индивидът, който ще поведе напред клуба. Изпитвам само и единствено омерзение към него.
И въпреки всичко имам страхотни мемоари от времето си в клуба. Поради обстановката, в която бяхме, считам промоцията от Лига 2 за едно от най-големите ми достижения в кариерата.
ФК Бери постоянно ще бъде в сърцето ми ".
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ