Когато сте самотни, мозъкът ви жадува за социално взаимодействие, както желае храна
Тъй като пандемичните защитни ограничения са принудили мнозина да анулират проектите си за идващите празници, може да се окажете жадни за другарство толкоз с хора, колкото и за празничната вечеря.
Това е по този начин, тъй като елементи от мозъка реагират на самотност та, както реагират на апетит, съгласно изследване, оповестено тази седмица в Nature Neuroscience.
Изследователи от Масачузетския софтуерен институт (MIT) и института Salk сканираха мозъка на 40 здрави, обществени млади възрастни след 10 часа или на гладно, или в обществена изолираност. Те разкрили, че откакто са били сами, неврологичните отговори на участниците на обществените сигнали са сходни на гладните хора, реагиращи на храна - т.е., някои области на мозъка, свързани с апетита, са били задействани.
За един изолиран човек фотография на хора, които се смеят дружно, предиздвикал същите области на мозъка да светнат, както когато гладен човек погледна огромна паница с тестени произведения.
Това допуска, че нашият мозък счита общественото взаимоотношение за съществена потребност, тъкмо както телата ни се нуждаят от храна, с цел да оцелеят, сподели Джулиан Холт-Лунстад, професор по логика на психиката и неврология в университета Бригъм Йънг=
" Точно като гладът е това неприятно чувство, само че то ви стимулира да търсите храна, а жаждата ви стимулира да търсите вода, че самотност та е биологична нужда, която ни стимулира да се свържем с другите ", сподели Холт-Лунстад пред Insider.
Самотните хора може да жадуват за компания повече от храна
Изследователите били сюрпризирани да открият, че хората, лишени от обществени контакти, са станали доста по-фокусирани върху тази потребност и по-малко реагиращи на глада. Тъй като самотност та им се усилва, те стават по-малко дружелюбни към изображенията на храна.
Това био ненадейно, защото предходни проучвания открили, че хората и животните от време на време ще „ заменят “ неудовлетворените потребности с други форми на премия. Например едно скорошно изследване откри, че изолираните гризачи са склонни да ядат повече, евентуално употребявайки позитивния резултат на храната, с цел да компенсират неналичието на обществено взаимоотношение. Изследванията демонстрират, че това може да изясни и за какво хората в изолираност могат да бъдат по-уязвими към пристрастяване.
Тези последни открития допускат, че връзката сред храната и самотност та може да е по-сложна, в сравнение с сме предполагали, макар известната концепция за ястие от стрес за справяне със обществената изолираност. Необходими са повече проучвания, с цел да се схванат комплицираните способи, по които хората се оправят със самотност та.
Някои хора могат да бъдат по-уязвими от самотност та от други
Има някои ограничавания за този вид проучвания. Самотата е субективна и някои хора може да са по-склонни към нея от други. В това изследване няколко участници оповестяват, че не се усещат самотни след 10 часа изолираност , до момента в който съвсем всички изпитват някаква форма на апетит след 10 часа недояждане.
Това може да е обвързвано с неповторимите обществени привички на участниците. Хората, които оповестяват, че имат по-активен обществен живот, са имали по-сериозен отговор на изолираност та от тези, които са привикнали да прекарват времето си сами.
Това е по този начин, тъй като елементи от мозъка реагират на самотност та, както реагират на апетит, съгласно изследване, оповестено тази седмица в Nature Neuroscience.
Изследователи от Масачузетския софтуерен институт (MIT) и института Salk сканираха мозъка на 40 здрави, обществени млади възрастни след 10 часа или на гладно, или в обществена изолираност. Те разкрили, че откакто са били сами, неврологичните отговори на участниците на обществените сигнали са сходни на гладните хора, реагиращи на храна - т.е., някои области на мозъка, свързани с апетита, са били задействани.
За един изолиран човек фотография на хора, които се смеят дружно, предиздвикал същите области на мозъка да светнат, както когато гладен човек погледна огромна паница с тестени произведения.
Това допуска, че нашият мозък счита общественото взаимоотношение за съществена потребност, тъкмо както телата ни се нуждаят от храна, с цел да оцелеят, сподели Джулиан Холт-Лунстад, професор по логика на психиката и неврология в университета Бригъм Йънг=
" Точно като гладът е това неприятно чувство, само че то ви стимулира да търсите храна, а жаждата ви стимулира да търсите вода, че самотност та е биологична нужда, която ни стимулира да се свържем с другите ", сподели Холт-Лунстад пред Insider.
Самотните хора може да жадуват за компания повече от храна
Изследователите били сюрпризирани да открият, че хората, лишени от обществени контакти, са станали доста по-фокусирани върху тази потребност и по-малко реагиращи на глада. Тъй като самотност та им се усилва, те стават по-малко дружелюбни към изображенията на храна.
Това био ненадейно, защото предходни проучвания открили, че хората и животните от време на време ще „ заменят “ неудовлетворените потребности с други форми на премия. Например едно скорошно изследване откри, че изолираните гризачи са склонни да ядат повече, евентуално употребявайки позитивния резултат на храната, с цел да компенсират неналичието на обществено взаимоотношение. Изследванията демонстрират, че това може да изясни и за какво хората в изолираност могат да бъдат по-уязвими към пристрастяване.
Тези последни открития допускат, че връзката сред храната и самотност та може да е по-сложна, в сравнение с сме предполагали, макар известната концепция за ястие от стрес за справяне със обществената изолираност. Необходими са повече проучвания, с цел да се схванат комплицираните способи, по които хората се оправят със самотност та.
Някои хора могат да бъдат по-уязвими от самотност та от други
Има някои ограничавания за този вид проучвания. Самотата е субективна и някои хора може да са по-склонни към нея от други. В това изследване няколко участници оповестяват, че не се усещат самотни след 10 часа изолираност , до момента в който съвсем всички изпитват някаква форма на апетит след 10 часа недояждане.
Това може да е обвързвано с неповторимите обществени привички на участниците. Хората, които оповестяват, че имат по-активен обществен живот, са имали по-сериозен отговор на изолираност та от тези, които са привикнали да прекарват времето си сами.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ