Тодор Трайчев: Батето ни събра с Мариана
Тато заспиваше на песните ни
Ожених се за всички дами, които обичах
Краде се по целия свят, само че тук няма спирка
Вече имам единодушие от Мариана да фотографирам филм по книгата ми
– Г-н Трайчев, през предходната година се завърнахте дефинитивно в България. Какви са новините към вас?
– Най-новото е, че от няколко дни се пробвам да се свържа с режисьори, с цел да направя филм по автобиографията ми, а за един филм трябват много старания. Аз имах предпочитание да създадем този филм още преди години, дружно с Елен Уайлз, която е продуцент в Холивуд, като тогава единствено за две седмици бяхме събрали пет милиона за него. След това, обаче, не можахме да се разберем с Марианка, само че с днешна дата към този момент всички имаме тотално единодушие за кино лентата.
– Как успяхте този път да стигнете до единодушие, тъй като не е загадка, че с вашата някогашна дуетна партньорка и брачна половинка Мариана, съвсем не поддържате връзки?
– По контракт всички пари, които вероятно би спечелил този филм от моя страна отиват при сина ни Пантелей, тъй като се нуждае от някакъв финансов кик и може би това повлия за единодушието й. Моето предпочитание е да създадем продукцията в България с български режисьор – ще бъде един живописен филм по риалити събития.
– На 28-ми януари имате рожден ден. Как ще празнувате?
– Ще се съберем с най-близките ми хора в Клуба на журналиста в София. Иска ми се в това уютно заведение на Ивайло Диманов да създадем колекция с доста забавление и музика, единствено нека не стане, както преди години, когато поканих 40 индивида, а пристигнаха 150 и се чудих какво да направя.
– Най-нестандартният подарък, който сте получавал?
– Много забавно е, че Данито (втората брачна половинка на Тодор Трайчев – балерината Даниела Винарова, с която имат щерка -Теодора – б.а.) ми направи необикновен подарък, още бяхме гаджета. Тогава работех в един клуб в центъра и тя ме изненада с един, мога да кажа сексуален подарък – в никакъв случай няма да го не помни, а пък аз още същата вечер й направих предложение да се оженим.
– Защо озаглавихте първата си биографична книга – “Рой незавършени неща ” и бихте ли споделили някоя обичана история от нея?
– Това не е моя фраза, а на поета Владимир Башев, който е отговорен за целия триумф на музиката ни – той и Иван Славков, който като чу песните ни и изкрещя на сбирката ни на една поляна – да станат известни! И на идващия ден към този момент тръгнахме с Мариана… Във всяка глава на книгата ми има по нещо, само че най-интересна може би беше срещата ни с Мариана. Тогава аз бях изпъден от момчешката ми група, поради запиване – млад бях и си пийвах, огромна работа… Тогава се събрах с двамата близнаци – Коко и Сашо Петров, който написа “Развод им дай ”, взехме и един флейтист – Валери, с цел да се явим на конкурс, на който спечелихме първото място и заминахме за Куба. На този конкурс за първи път видях Мариана и ми направи усещане, че когато тя тичаше към сцената, краката й съвсем не допираха земята. След завръщането ни от Куба се срещнахме още веднъж и тя ми предложи да отида с нея на концерт във Враца, тъй като си търсеше китарист, а аз я попитах два въпроса. Единият – дали ще има хонорар за мен, тъй като тогава работех в радиото и хонорарите бяха дребни, а вторият беше моя постоянен въпрос – вие девствена ли сте? Хората там ни харесаха, а след това в ресторанта похарчихме скромния ни хонорар, с цел да благодарим на всички, които ни поддържаха и не ни останаха пари за хотел. Добре, че двама наши другари ни приютиха в стаята си и спахме безусловно един върху различен на пода, тъй като нямаше легло… След това във влака си стиснахме ръцете и по този начин стояхме в продължение на 6-7 години…
– Истина ли е, че с Мариана сте били обичани реализатори на Тодор Живков?
– Много постоянно ходехме да пеем пред него, тъй като нашата музика беше доста мелодична и в нея нямаше доста рокендрол – нямаше къси рокли и тесни панталони, ние си бяхме като комсомолци и те ни обичаха за това. Аз го осъзнавах и по тази причина се държахме като такива. Забавното е, че Тодор Живков доста постоянно заспиваше по време на нашите участия, само че неговата щерка – Людмила, която беше като врабче с това доста високо вратле и тя след това несъмнено му разказваше всичко. След като ни канеха толкоз постоянно, несъмнено е имало за какво, само че в никакъв случай не сме пили кафе с Живков да вземем за пример, а за някакви облаги не може да се приказва. Мога умерено да погледна Господ и да кажа – в никакъв случай, на никого не сме желали нищо, макар че бяхме там съвсем всеки месец, когато идваха непознатите делегации.
– Заминавате за Америка в пика на славата си у нас, успяхте ли да се докоснете до американската фантазия?
– Бяхме едни от първите, които избягаха в Америка и американската фантазия стартира незабавно да се извършва, само че не във финансово отношение. Още на първия ден след кацането ни и пет национални малките екрани излъчиха това, че сме пристигнали в Америка – двама души, които са били доста известни в източния свят. Тогава започнаха концертите ни там, имаше даже концерт за Хирошима, бяхме постоянно и подгряващи на велики американски реализатори, като от време на време дори пеехме по-дълго от тях. Сега желая да внедря американската музика и просвета и у нас. В репертоара имам доста кънтри песни и в случай че някой желае да разбере какъв е животът в Америка, може да научи повече от книгите ми и от тези песни, тъй като те са отражение на същинския живот.
– Какво ви липсва най-вече от Щатите?
– Мисля, че видях всичко и на тази възраст към този момент съвсем нищо не ми липсва. Единствено децата ми липсват, само че не мога да ги накарам да живеят по различен метод. Синът ми го заведох в Сан Франциско и той взе, че се ожени там преди две години, а щерка ми я заведох във Флорида и тя също взе, че хареса един човек и напряко се омайност от него. Вие дамите знаете какво е, като харесате някого, а тя единствено на 21-години и поради него спря да пее, всичко спря, тъй като тоя Пит “бил божествено хубав ” и в действителност той е по-умен и по-красив от нея.
– След раздялата ви с Мариана, имахте ли връзки с американки?
– Да, имах връзки – тогава бях младеж. Връзките, изключително музикантските, са доста секрети, а и доста очевидни в това време, само че са доста. Като един човек на тази възраст мога да се обърна обратно и да кажа, че всички цветове са ми познати, разнообразни женски характери са ми познати и не бяха малко дамите до мен, само че всички дами, с които съм бил съм ги обичал. Ожених се за всички дами, които обичах, тъй като моите дами бяха най! Даниела да вземем за пример беше извънредно красива – щерка на ген. Винаров. Тя беше доста плавна и деликатна и още е всичко за мен.
– Бихте ли се оженили още веднъж и какво са условията ви към дамите?
– Не, няма да се бракосъчетавам повече никога, доста условия имам – желая да е доста представителна, да ме държи гладен, да е красива и по опция да е девствена.
– Не криете, че една от аргументите да заминете за Америка е, че българинът не устоя на популярност и пари, а на какво устоя нашенецът?
– На всичко друго устоя, обаче му липсва възприятието за мярка, когато се снабди с власт – то си проличава, пуснете тв приемника и ще видите Парламента. Освен това, парите са голям проблем за българина, тъй като той желае да има още повече в сравнение с има и това е ужасно. Просто желае да ги има и употребява способи, които не са напълно регламентирани. Хубаво е да има дозирано отношение към нещата, а тук я няма тази граница. Не единствено тук се краде, краде се по целия свят – и в Департамента на Съединени американски щати даже, само че се краде културно, съразмерно, до момента в който тук няма спирка.
– Защо се върнахте дефинитивно в България?
– По някакъв метод към този момент уредих децата си там. На Теодора съумях да взема къща, а на Панталей му отдавам от банковите спестявания. Видях, че връзките сред Теодора и Пит Гудрич са прелестни и един път, когато бях при тях – седях, скучаех и пушех цигара след цигара пред къщата и тя ми сподели – отиди в България, имаш толкоз другари и какво да правиш там. След това отидох при Панталей и му споделих, че отивам да го видя, само че си държах очите отворени – по какъв начин се обичат със брачната половинка му, по какъв начин се целуват, дали се целуват… Те са женени от две години и видях, че ситуацията и там е обикновено и отново чух същите думи – татко ми, ти имаш статут в тази страна, отиди си в България, престани тук да пушиш и нищо да не правиш. И аз взех, че си пристигнах.
– Коя от вашите емблематични песни има най-интересна история?
– “Искам да те обрисувам ”. Едно от особените неща на Мариана беше, че като види, че нещо става и стартира да плаче, това е извънредно. Тогава, като влязохме в студиото и направихме песента и тя стартира да плаче, което за мен беше показателно, че песента е хубава. След 2-3 дни, обаче тя ми направи забележка, че в припева нещо не й се връзва смислово. Аз го трансформирах и след това той към този момент не звучеше по този начин, както в оригинала – тя се оказа права, това не съм го казвал. Въпреки тази забележка, аз бях уверен, че това е песента на живота ми и в действителност се оказа по този начин.
– Много от вашите близки към този момент не са на този свят. Сънувате ли ги и вярвате ли, че душата продължава да живее?
– Преди не сънувах изобщо, а в този момент вечер доста постоянно сънувам и даже си приказвам с тях, в един миг си крещя – да не съм полудял? Като сънувам Данито (съпругата му –б.а.) и тя ме пита – вие по какъв начин сте, грижиш ли се за кучето, въобще живота добре ли е при вас? После ми споделя – айде, чакаме ви! Викам й – чакай ни и по този начин целият ни диалог минава в подобен, доста радостен вид.
– Любима мисъл?
– Светът разделяме на две –едните го могат, другите – не!
Нашият посетител
Известният музикант Тодор Трайчев напуща България, тъкмо когато се радва на максимален триумф в годините на развития социализъм. Една от аргументите е, че със брачната половинка му и дуетна половинка – Мариана имат близо 350 участия в годината, което води до огромна отмалялост и изостряне на персоналните им връзки. Пристигането им в Америка първоначално оказва позитивно въздействие, след това обаче те се разделят дефинитивно. От дуета има остават незабравими песни като “Искам да те обрисувам ”, “Слънчева жена ”, “Зад прозореца ”, “Завръщане ”, “Прощавай, палавнице ”. След “бягството ” в Щатите шлагерите им са неразрешени за лъчение и множеството ленти са унищожени, само че някои от тях оцеляват, с помощта на сътрудниците на Тодор от националното радио.
Ожених се за всички дами, които обичах
Краде се по целия свят, само че тук няма спирка
Вече имам единодушие от Мариана да фотографирам филм по книгата ми
– Г-н Трайчев, през предходната година се завърнахте дефинитивно в България. Какви са новините към вас?
– Най-новото е, че от няколко дни се пробвам да се свържа с режисьори, с цел да направя филм по автобиографията ми, а за един филм трябват много старания. Аз имах предпочитание да създадем този филм още преди години, дружно с Елен Уайлз, която е продуцент в Холивуд, като тогава единствено за две седмици бяхме събрали пет милиона за него. След това, обаче, не можахме да се разберем с Марианка, само че с днешна дата към този момент всички имаме тотално единодушие за кино лентата.
– Как успяхте този път да стигнете до единодушие, тъй като не е загадка, че с вашата някогашна дуетна партньорка и брачна половинка Мариана, съвсем не поддържате връзки?
– По контракт всички пари, които вероятно би спечелил този филм от моя страна отиват при сина ни Пантелей, тъй като се нуждае от някакъв финансов кик и може би това повлия за единодушието й. Моето предпочитание е да създадем продукцията в България с български режисьор – ще бъде един живописен филм по риалити събития.
– На 28-ми януари имате рожден ден. Как ще празнувате?
– Ще се съберем с най-близките ми хора в Клуба на журналиста в София. Иска ми се в това уютно заведение на Ивайло Диманов да създадем колекция с доста забавление и музика, единствено нека не стане, както преди години, когато поканих 40 индивида, а пристигнаха 150 и се чудих какво да направя.
– Най-нестандартният подарък, който сте получавал?
– Много забавно е, че Данито (втората брачна половинка на Тодор Трайчев – балерината Даниела Винарова, с която имат щерка -Теодора – б.а.) ми направи необикновен подарък, още бяхме гаджета. Тогава работех в един клуб в центъра и тя ме изненада с един, мога да кажа сексуален подарък – в никакъв случай няма да го не помни, а пък аз още същата вечер й направих предложение да се оженим.
– Защо озаглавихте първата си биографична книга – “Рой незавършени неща ” и бихте ли споделили някоя обичана история от нея?
– Това не е моя фраза, а на поета Владимир Башев, който е отговорен за целия триумф на музиката ни – той и Иван Славков, който като чу песните ни и изкрещя на сбирката ни на една поляна – да станат известни! И на идващия ден към този момент тръгнахме с Мариана… Във всяка глава на книгата ми има по нещо, само че най-интересна може би беше срещата ни с Мариана. Тогава аз бях изпъден от момчешката ми група, поради запиване – млад бях и си пийвах, огромна работа… Тогава се събрах с двамата близнаци – Коко и Сашо Петров, който написа “Развод им дай ”, взехме и един флейтист – Валери, с цел да се явим на конкурс, на който спечелихме първото място и заминахме за Куба. На този конкурс за първи път видях Мариана и ми направи усещане, че когато тя тичаше към сцената, краката й съвсем не допираха земята. След завръщането ни от Куба се срещнахме още веднъж и тя ми предложи да отида с нея на концерт във Враца, тъй като си търсеше китарист, а аз я попитах два въпроса. Единият – дали ще има хонорар за мен, тъй като тогава работех в радиото и хонорарите бяха дребни, а вторият беше моя постоянен въпрос – вие девствена ли сте? Хората там ни харесаха, а след това в ресторанта похарчихме скромния ни хонорар, с цел да благодарим на всички, които ни поддържаха и не ни останаха пари за хотел. Добре, че двама наши другари ни приютиха в стаята си и спахме безусловно един върху различен на пода, тъй като нямаше легло… След това във влака си стиснахме ръцете и по този начин стояхме в продължение на 6-7 години…
– Истина ли е, че с Мариана сте били обичани реализатори на Тодор Живков?
– Много постоянно ходехме да пеем пред него, тъй като нашата музика беше доста мелодична и в нея нямаше доста рокендрол – нямаше къси рокли и тесни панталони, ние си бяхме като комсомолци и те ни обичаха за това. Аз го осъзнавах и по тази причина се държахме като такива. Забавното е, че Тодор Живков доста постоянно заспиваше по време на нашите участия, само че неговата щерка – Людмила, която беше като врабче с това доста високо вратле и тя след това несъмнено му разказваше всичко. След като ни канеха толкоз постоянно, несъмнено е имало за какво, само че в никакъв случай не сме пили кафе с Живков да вземем за пример, а за някакви облаги не може да се приказва. Мога умерено да погледна Господ и да кажа – в никакъв случай, на никого не сме желали нищо, макар че бяхме там съвсем всеки месец, когато идваха непознатите делегации.
– Заминавате за Америка в пика на славата си у нас, успяхте ли да се докоснете до американската фантазия?
– Бяхме едни от първите, които избягаха в Америка и американската фантазия стартира незабавно да се извършва, само че не във финансово отношение. Още на първия ден след кацането ни и пет национални малките екрани излъчиха това, че сме пристигнали в Америка – двама души, които са били доста известни в източния свят. Тогава започнаха концертите ни там, имаше даже концерт за Хирошима, бяхме постоянно и подгряващи на велики американски реализатори, като от време на време дори пеехме по-дълго от тях. Сега желая да внедря американската музика и просвета и у нас. В репертоара имам доста кънтри песни и в случай че някой желае да разбере какъв е животът в Америка, може да научи повече от книгите ми и от тези песни, тъй като те са отражение на същинския живот.
– Какво ви липсва най-вече от Щатите?
– Мисля, че видях всичко и на тази възраст към този момент съвсем нищо не ми липсва. Единствено децата ми липсват, само че не мога да ги накарам да живеят по различен метод. Синът ми го заведох в Сан Франциско и той взе, че се ожени там преди две години, а щерка ми я заведох във Флорида и тя също взе, че хареса един човек и напряко се омайност от него. Вие дамите знаете какво е, като харесате някого, а тя единствено на 21-години и поради него спря да пее, всичко спря, тъй като тоя Пит “бил божествено хубав ” и в действителност той е по-умен и по-красив от нея.
– След раздялата ви с Мариана, имахте ли връзки с американки?
– Да, имах връзки – тогава бях младеж. Връзките, изключително музикантските, са доста секрети, а и доста очевидни в това време, само че са доста. Като един човек на тази възраст мога да се обърна обратно и да кажа, че всички цветове са ми познати, разнообразни женски характери са ми познати и не бяха малко дамите до мен, само че всички дами, с които съм бил съм ги обичал. Ожених се за всички дами, които обичах, тъй като моите дами бяха най! Даниела да вземем за пример беше извънредно красива – щерка на ген. Винаров. Тя беше доста плавна и деликатна и още е всичко за мен.
– Бихте ли се оженили още веднъж и какво са условията ви към дамите?
– Не, няма да се бракосъчетавам повече никога, доста условия имам – желая да е доста представителна, да ме държи гладен, да е красива и по опция да е девствена.
– Не криете, че една от аргументите да заминете за Америка е, че българинът не устоя на популярност и пари, а на какво устоя нашенецът?
– На всичко друго устоя, обаче му липсва възприятието за мярка, когато се снабди с власт – то си проличава, пуснете тв приемника и ще видите Парламента. Освен това, парите са голям проблем за българина, тъй като той желае да има още повече в сравнение с има и това е ужасно. Просто желае да ги има и употребява способи, които не са напълно регламентирани. Хубаво е да има дозирано отношение към нещата, а тук я няма тази граница. Не единствено тук се краде, краде се по целия свят – и в Департамента на Съединени американски щати даже, само че се краде културно, съразмерно, до момента в който тук няма спирка.
– Защо се върнахте дефинитивно в България?
– По някакъв метод към този момент уредих децата си там. На Теодора съумях да взема къща, а на Панталей му отдавам от банковите спестявания. Видях, че връзките сред Теодора и Пит Гудрич са прелестни и един път, когато бях при тях – седях, скучаех и пушех цигара след цигара пред къщата и тя ми сподели – отиди в България, имаш толкоз другари и какво да правиш там. След това отидох при Панталей и му споделих, че отивам да го видя, само че си държах очите отворени – по какъв начин се обичат със брачната половинка му, по какъв начин се целуват, дали се целуват… Те са женени от две години и видях, че ситуацията и там е обикновено и отново чух същите думи – татко ми, ти имаш статут в тази страна, отиди си в България, престани тук да пушиш и нищо да не правиш. И аз взех, че си пристигнах.
– Коя от вашите емблематични песни има най-интересна история?
– “Искам да те обрисувам ”. Едно от особените неща на Мариана беше, че като види, че нещо става и стартира да плаче, това е извънредно. Тогава, като влязохме в студиото и направихме песента и тя стартира да плаче, което за мен беше показателно, че песента е хубава. След 2-3 дни, обаче тя ми направи забележка, че в припева нещо не й се връзва смислово. Аз го трансформирах и след това той към този момент не звучеше по този начин, както в оригинала – тя се оказа права, това не съм го казвал. Въпреки тази забележка, аз бях уверен, че това е песента на живота ми и в действителност се оказа по този начин.
– Много от вашите близки към този момент не са на този свят. Сънувате ли ги и вярвате ли, че душата продължава да живее?
– Преди не сънувах изобщо, а в този момент вечер доста постоянно сънувам и даже си приказвам с тях, в един миг си крещя – да не съм полудял? Като сънувам Данито (съпругата му –б.а.) и тя ме пита – вие по какъв начин сте, грижиш ли се за кучето, въобще живота добре ли е при вас? После ми споделя – айде, чакаме ви! Викам й – чакай ни и по този начин целият ни диалог минава в подобен, доста радостен вид.
– Любима мисъл?
– Светът разделяме на две –едните го могат, другите – не!
Нашият посетител
Известният музикант Тодор Трайчев напуща България, тъкмо когато се радва на максимален триумф в годините на развития социализъм. Една от аргументите е, че със брачната половинка му и дуетна половинка – Мариана имат близо 350 участия в годината, което води до огромна отмалялост и изостряне на персоналните им връзки. Пристигането им в Америка първоначално оказва позитивно въздействие, след това обаче те се разделят дефинитивно. От дуета има остават незабравими песни като “Искам да те обрисувам ”, “Слънчева жена ”, “Зад прозореца ”, “Завръщане ”, “Прощавай, палавнице ”. След “бягството ” в Щатите шлагерите им са неразрешени за лъчение и множеството ленти са унищожени, само че някои от тях оцеляват, с помощта на сътрудниците на Тодор от националното радио.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ