Търсих любов, но не открих… На мен гледаха и гледат

Не намерих любов, затова ще търся богатство ~ Елдар РЯЗАНОВ и неговият „Жесток романс”

„ Търсих обич, само че не открих… На мен гледаха и гледат като на развлечение. Не открих обич – по тази причина ще диря благосъстояние ” ~ ЛАРИСА

Навярно нито един филм на именития режисьор Елдар Рязанов не получава толкоз спорни мнения, както се случва с неговия „ Жесток романс ”. Това е своего рода опит – до оня миг Рязанов в никакъв случай не е екранизирал съветска класика, още повече, че по пиесата на А.Н. Островски „ Бесприданница ” е сниман филм още през 1936 година Новият прочит е посрещнат с неспокойствие и гневни рецензии – „ Жесток романс ” е наименуван откровена долнопробност. А по време на самите фотоси, се случват забавни, занимателни, а постоянно и трагични епизоди.

Още в самото начало, Елдар Рязанов е наясно кого желае в основните мъжки функции на кино лентата си – в облика на Сергей Паратов той си показва Никита Михалков, а Карандашев е поверен на артиста Андрей Мяхков. Без тези актьори режисьорът е безапелационен, че няма да снима, по тази причина изисква единодушието им преди цялата подготовка на снимачния развой. В ролята на майката на Лариса, Харита Игнатиевна, Рязанов вижда само Алиса Фрейндлих. Затова всичко минава без пробни фотоси, единствено основната героиня е определена измежду няколко претендентки. Изборът пада на 23-годишната Лариса Гузеева, а „ Жесток романс ” се трансформира в нейния блестящ дебют. Гузеева признава, че няма нищо общо с екранния си облик като Лариса Огудалова – по това време тя е същинско хипи, пуши „ Беломор ”, показва се жестоко и нецензурно и се явява на пробните фотоси със скъсани дънки. Опитът на нещастната обич е напълно чужд за нея. Елдар Рязанов си спомня: „ Не всичко в нея бе уместно, несъмнено, не от самото начало аз бях убеден, че това е нашата героиня, само че всички останали артисти демонстрираха превъзходна взаимност и положително отношение към младата Лариса, подкрепяха я, разсмиваха я, споделяха своя опит… В началото нейното професионално незнание беше в действителност безгранично, само че до момента в който снимахме последните епизоди, работата с нея бе станала доста по-лека ”.

Снимките едвам не костват живота на Андрей Мяхков. По сюжет, неговият воин се впуска да настигне с лодка отплувалата с „ Ласточка ” обичана. Актьорът не вижда по какъв начин доплува напълно покрай парахода и се забива в носа му с своята лодка. Тя се прекатурва, а артистът потъва под водата. Независимо от сериозната обстановка, той реагира умерено, а по-късно споделя: „ Помислих си, какъв брой нелепа ще бъде сходна крах. Просто за всичко да обвинят снимачния екип и режисьора Рязанов. Не ми се искаше да става по този начин. Веднага си помислих за брачната половинка си, за дома си в Москва и ми стана изумително умерено ”.

Рязанов още от началото на кино лентата взема решение, че ще кръсти творбата си иначе и ще се дистанцира от пиесата на Островски и едноименния филм „ Бесприданница ”. Заглавието „ Жесток романс ” се появява от единствено себе си. Режисьорът признава, че самият той им уязвимост към романсите. По време на фотосите, които протичат в Кострома на река Волга, Михалков постоянно устройва банкети за екипа, с сегашен Паратовски обсег – песни и танци с цигански оркестър от здрач до зори. Веднъж, до момента в който актьорите чакат забавените си заплати, Никита Михалков отива на лов, прострелва мечка и цяла седмица храни сътрудниците си уместно. „ Отново се изяви! ”, разяснява хулиганския кураж на Михалков режисьора.

Критиката прави „ Жесток романс ” на пух и прахуляк. Филмът е наименуван опошлена и опростена акомодация по пиесата на Островски. И още – че на фона на филмовите корифеи Никита Михалков, Мяхков и Фрейндлих, начинаещата Лариса Гузеева наподобява изцяло безпомощна. Въпреки всичко, година след излизането си на огромен екран, филмът е гледан от над 22 милиона фенове, а списание „ Советский экран ” го признава за най-хубав филм на 1985 година Никита Михалков пък е определен за артист на годината и за един от най-красивите артисти на Съветското кино.

Никита Михалков ~ А цыган идет (Мохнатый шмель на душистый хмель...)