Storytel търси истории за аудиосериали
Търси се: Майстор повествовател, забавна история и умеенето да пишеш увлекателно за аудиоформат.
Storytel, добре известната платформа за аудиокниги, разгласи първия конкурс у нас за аудиосериал. Авторите, без значение дали са фенове или експерти, би трябвало да показват пилотен епизод до 10 000 думи, в който да е заложено развиването на идващите девет.
Ще бъдат излъчени двама спечелили, които ще получат контракти с задатък по 3000 лева Жури на получените текстове ще бъдат: Ваня Щерева, Богдан Русев и издателят от българския екип на Storytel Ана Клисарска. Предложения се одобряват на [email protected] до 29 май, a до 30 юни ще бъдат оповестени и спечелилите. Повече информация може да видите тук.
Тримата селекционери на вълнуващи аудио истории взеха решение да споделят пред Actualno.com какво ще търсят и ценят най-много. Ето какво описаха те:
Как се написа сюжет за аудио сериал? За екрана знаем - само че кое завладява най-добре слуха и движи въображението на слушателя?
Богдан: На първо място се написа по този начин, както би трябвало да се написа всяка история - забавно. Ограниченията и условията на формата не са толкоз основни, че да трансформират тази азбучна истина. Всеки създател, който съществено си е сложил за цел да взе участие и да завоюва този конкурс, може да се образова и да се приготви за тези ограничавания и условия за броени часове, само че единствено по себе си, придържането към тях не подсигурява нищо. И слухът, и зрението са продължение на това друго нещо вътре в главите ни, което е пристрастено към разказването и възприемането на истории под всякаква форма, и в действителност ни прави хора.
Ваня : Още първото изречение е значимо. Ако началото е стремително, слушателите ще останат да чуят нататък. Но него го пишете, когато имате скелето на цялата история. Най-добрият съвет към участниците в състезанието: чуйте сериалите, които към този момент са в платформата, те ще ви подскажат по какъв начин да пишете.
Ана : Не желая да ви отчайвам, само че ние не търсим сюжет. Сценарият е основа за филм или ефирен сериал. Нашият конкурс има за цел да напише сериал, само че за слушане. Представете си разказ, който обаче е основан особено, с цел да бъде чут, а не прочетен. Както всеки добър разказ, той стартира от вълнуващата история и забавните герои. Приликите със сериалите, които гледаме са: динамичност на действието, сериализация – т.е. разтрошаване на историята на 10 (примерно) епизода, непредвидени обрати и, несъмнено, краят на всеки епизод би трябвало да накара слушателя да си пусне идващия.
Слушането, за разлика от четенето, е пасивно занятие и доста елементарно слушателят се разсейва със странични неща. Вниманието му е капризно и погрешно – бързо отскача другаде. Затова аудиокнигите, които имат максимален триумф, са тези, в които създателят не разрешава на слушателя да му изневери с друга книга.
Конкурсите за писане последователно започнаха да заглъхват, до момента в който вие ги връщате назад - какви създатели търсите?
Богдан : Като член на журито и предстоящ наставник на един от създателите, които ще получат опцията да основат личен аудиосериал за Storytel, персонално аз диря хора, които: а. имат какво да опишат, б. не се взимат прекомерно насериозно и в. съблюдават периоди, тъй че на тях може да се разчита.
Ана: Смели и умни хора, които не се тормозят да опитват.
За какво съгласно вас си коства да се споделя през днешния ден?
Богдан: За всичко, за което си е коствало да се споделя и през вчерашния ден, а ще си коства да се споделя и на следващия ден. В момента сме склонни да драматизираме (буквално) изключителното състояние, в което се намираме, само че историите са си истории - и някои от най-хубавите истории са основани макар, а не поради удобния живот на създателите им. Да, в действителност - в този момент всяка сцена, в която героите се срещат в някой бар или съдят за характера на другия по ръкостискането, звучи като научна фантастика. Но номерът на фантастиката постоянно е бил в това, да накара хората да се опитат да погледнат на света и на себе си под различен ъгъл. В момента го прави самият живот.
Доколко опитът от книжовен или ефирен текст може да се трансферира механично в аудиосериала и къде създателите би трябвало да внимават?
Ваня : Както във всеки добър текст, тук също е доста значим глаголът. Действия желая да прочета, а не хиляди епитети. Не одобрявам непотребните думи. Харесвам естествения, а не превзет език. Обичам разговорите и то тези, от които излиза характерът на героя. Добре е всичко да бъде написано с избрана цел и тя да не е „ запълване на нужния размер “.
Богдан: Авторите постоянно би трябвало да внимават, когато се считат за “опитни ” в каквото и да било. Всеки е толкоз добър, колкото е добра последната му история.
Ана: Всеки опит би бил от изгода, въпреки и да не е наложителен. Вземете от литературния текст метода на описване, а от телевизионния – динамичността на действието и воала!
Какъв е опитът ви с досегашните сериали в платформата - българските и преводните? Какви са отзивите за тях?
Ана: Аудиосериалите в Storytel са нашето автентично наличие, те са написани особено за нашите слушатели и естествено се радват на огромен интерес. В българската платформа сега има 10 сериала. Три от тях са български – „ P.S. Някой би трябвало да заплати “ на Богдан Русев, „ До дъно “ от Анна Пеева и „ Гълъбова кръв “ от Капка Тодорова. И трите са измежду обичаните книги на нашите клиенти, както ни демонстрира статистиката. Скоро в платформата ни ще се появи „ Записки от шато Лакрот “ на Мария Касимова-Моасе. А след него – „ Небостъргач “ от Георги Томов. Завиждам на тези, на които им следва да ги чуят за първи път.
Какво споделят самите артисти, работещи със Storytel, какво се стараят да вършат, с цел да бъдат положителни наратори?
Ана: Всеки артист е добър в ролята си, в случай че я е обикнал. Така е и при нас. Да четеш аудиосериал е изключително предизвикателна работа, артистът самичък влиза във всички функции, в това число и в тази на разказвача. Цялата история стига до съзнанието на слушателя през интерпретацията на артиста. Ние доста се стараем да подберем гласове, които най-добре се вписват в нашата визия за тази интерпретация. Аудиосериалът на Богдан се чете от Павел Владимиров, „ До дъно “ звучи с гласа на Калин Врачански, а „ Гълъбова кръв “ е прочетена от Параскева Джукелова. И тримата са чудесни наратори и безусловно незаменими. Всъщност доста от клиентите ни избират да слушат дадена история точно поради гласа на обичания си артист.
Доколко аудиосериалите стъпват на познатия род на радио пиесата?
Ана: Има една огромна разлика – радио пиесите се извършват от няколко артиста, аудиокнигите се четат от един, рядко от двама. Това трансформира както метода на писане, по този начин и метода на усещане.
Очаквате ли апокалиптични сюжети? Или противоположното: когато станат действителност, се трансформират по абсурд в битови и губят фантастичния си детайл?
Богдан: В една апокалиптична история постоянно би трябвало да има битови детайли, с цел да звучи правдиво. Това не се е трансформирало поради обстоятелството, че по нужда много повече хора от нормалните фенове на апокалиптичните истории бяха принудени да разсъждават на тази тематика. Честно казано, чакам с известни опасения идната вълна от истории на тематика “изолация ”, тъй като вълнението от актуалната обстановка елементарно може да надвиши действителния капацитет от нея да бъдат извадени забавни истории.
Ана: Мога единствено да прибавя: внимавайте, в случай че пишете антиутопия – в последно време се оказва, че тя може да се трансформира в отегчителен натурализъм преди текстът ви да види бял свят. Най-новият ни сериал в платформата е преводният от шведски “Вирус “. По обясними аргументи той се слуша в действителност доста, въпреки да е писан много от дълго време. Редактирах превода, до момента в който пандемията ескалираше в новините – от време на време губех действителна преценка кое съм чула като факт и кое съм прочела като нереалност. Но в случай че въпреки всичко това е вашият род, чуйте аудиосериала „ Граничен пост “, който Дмитрий Глуховски написа особено за Storytel.
Впрочем имате ли данни за нарастване на слушането в Storytel по време на изключителното състояние? Доколко то даде време и опция за нови аудитории?
Ана: Логично е по време на карантина хората да се обръщат към аудиокнигите – и за наслаждение, и с цел да научат нови неща, пък даже и за терапия. Данните ни демонстрират, че клиентите ни са се усили през първите три месеца на годината (в които се включва и карантинният за доста страни март) и към този момент световно са над милион.
Непрекъснато приказваме за това по какъв начин последните месеци повлияха на туризма, полетите, ресторантите; прекомерно рядко обаче за голямото стесняване на културата – какво следва за нея съгласно вас?
Ана: Скоро прочетох едно отлично предложение – за какво страната, която обмисля да дава ваучери за летни почивки в България, не намерения за ваучери за просвета, книги, спектакъл, музика. Не имам вяра да се случи, а би било хубаво. Не зная какво следва, само че сега интернет дава като че ли единствената опция да се любува човек на изкуството – все едно дали става дума за поръчка на книги, за стрийминг на представления в празни салони или за слушане на аудиокниги.
Как самите вие прекарахте дните у дома и с кои текстове?
Ваня: Аз си имам нова книга, споделя се „ Още във вторник “. При това в нея има и стихотворения, но не от тези, лиричните, да не се уплашите. Трябваше да създадем и премиера, само че направих единствено live в инстаграм.
Богдан: В селската къща в дребното субродопско село, в която по персонален и фамилен избор по този начин или другояче пребивавам от съвсем три години. Но може би въпреки всичко си разреших да се трогвам малко от изключителната обстановка, тъй като направих нещо, което от дълго време се канех да направя, само че все не ми доближаваше време и предпочитание. Препрочетох две обичани книги от детството си: “Дюн ” на Франк Хърбърт и “Една нощ през самотния октомври ” на Роджър Зелазни.
Ана: Едва ли от мен ще научите нещо ново, само че ето ви един факт: изолацията, комбинирана с отдалечено учебно заведение и непрекъснато общуване с цялото семейство, никога не води наложително до идилията на „ ще прочета всичко, за което до момента нямах време “. Задължително е единствено да се готви и яде повече, също така да се вика с възходяща нервност. Чета „ Изхвърлени в Америка “ от Джанин Къминс и ми харесва. Редувам със слушането на „ Кратка история на съвсем всичко “ на Бил Брайсън (голям кеф!). Queen of South на Netflix ми е персоналният dirty pleasure тези дни.
На създателите пожелаваме триумф - а за край ето тук може да чуете един прекрасен фрагмент на Storytel от " Новият живот на Съмър Карлсон ". Авторът е Йохана Нилсон и е прочетен на български от актрисата Силвия Петкова.
Storytel, добре известната платформа за аудиокниги, разгласи първия конкурс у нас за аудиосериал. Авторите, без значение дали са фенове или експерти, би трябвало да показват пилотен епизод до 10 000 думи, в който да е заложено развиването на идващите девет.
Ще бъдат излъчени двама спечелили, които ще получат контракти с задатък по 3000 лева Жури на получените текстове ще бъдат: Ваня Щерева, Богдан Русев и издателят от българския екип на Storytel Ана Клисарска. Предложения се одобряват на [email protected] до 29 май, a до 30 юни ще бъдат оповестени и спечелилите. Повече информация може да видите тук.
Тримата селекционери на вълнуващи аудио истории взеха решение да споделят пред Actualno.com какво ще търсят и ценят най-много. Ето какво описаха те:
Как се написа сюжет за аудио сериал? За екрана знаем - само че кое завладява най-добре слуха и движи въображението на слушателя?
Богдан: На първо място се написа по този начин, както би трябвало да се написа всяка история - забавно. Ограниченията и условията на формата не са толкоз основни, че да трансформират тази азбучна истина. Всеки създател, който съществено си е сложил за цел да взе участие и да завоюва този конкурс, може да се образова и да се приготви за тези ограничавания и условия за броени часове, само че единствено по себе си, придържането към тях не подсигурява нищо. И слухът, и зрението са продължение на това друго нещо вътре в главите ни, което е пристрастено към разказването и възприемането на истории под всякаква форма, и в действителност ни прави хора.
Ваня : Още първото изречение е значимо. Ако началото е стремително, слушателите ще останат да чуят нататък. Но него го пишете, когато имате скелето на цялата история. Най-добрият съвет към участниците в състезанието: чуйте сериалите, които към този момент са в платформата, те ще ви подскажат по какъв начин да пишете.
Ана : Не желая да ви отчайвам, само че ние не търсим сюжет. Сценарият е основа за филм или ефирен сериал. Нашият конкурс има за цел да напише сериал, само че за слушане. Представете си разказ, който обаче е основан особено, с цел да бъде чут, а не прочетен. Както всеки добър разказ, той стартира от вълнуващата история и забавните герои. Приликите със сериалите, които гледаме са: динамичност на действието, сериализация – т.е. разтрошаване на историята на 10 (примерно) епизода, непредвидени обрати и, несъмнено, краят на всеки епизод би трябвало да накара слушателя да си пусне идващия.
Слушането, за разлика от четенето, е пасивно занятие и доста елементарно слушателят се разсейва със странични неща. Вниманието му е капризно и погрешно – бързо отскача другаде. Затова аудиокнигите, които имат максимален триумф, са тези, в които създателят не разрешава на слушателя да му изневери с друга книга.
Конкурсите за писане последователно започнаха да заглъхват, до момента в който вие ги връщате назад - какви създатели търсите?
Богдан : Като член на журито и предстоящ наставник на един от създателите, които ще получат опцията да основат личен аудиосериал за Storytel, персонално аз диря хора, които: а. имат какво да опишат, б. не се взимат прекомерно насериозно и в. съблюдават периоди, тъй че на тях може да се разчита.
Ана: Смели и умни хора, които не се тормозят да опитват.
За какво съгласно вас си коства да се споделя през днешния ден?
Богдан: За всичко, за което си е коствало да се споделя и през вчерашния ден, а ще си коства да се споделя и на следващия ден. В момента сме склонни да драматизираме (буквално) изключителното състояние, в което се намираме, само че историите са си истории - и някои от най-хубавите истории са основани макар, а не поради удобния живот на създателите им. Да, в действителност - в този момент всяка сцена, в която героите се срещат в някой бар или съдят за характера на другия по ръкостискането, звучи като научна фантастика. Но номерът на фантастиката постоянно е бил в това, да накара хората да се опитат да погледнат на света и на себе си под различен ъгъл. В момента го прави самият живот.
Доколко опитът от книжовен или ефирен текст може да се трансферира механично в аудиосериала и къде създателите би трябвало да внимават?
Ваня : Както във всеки добър текст, тук също е доста значим глаголът. Действия желая да прочета, а не хиляди епитети. Не одобрявам непотребните думи. Харесвам естествения, а не превзет език. Обичам разговорите и то тези, от които излиза характерът на героя. Добре е всичко да бъде написано с избрана цел и тя да не е „ запълване на нужния размер “.
Богдан: Авторите постоянно би трябвало да внимават, когато се считат за “опитни ” в каквото и да било. Всеки е толкоз добър, колкото е добра последната му история.
Ана: Всеки опит би бил от изгода, въпреки и да не е наложителен. Вземете от литературния текст метода на описване, а от телевизионния – динамичността на действието и воала!
Какъв е опитът ви с досегашните сериали в платформата - българските и преводните? Какви са отзивите за тях?
Ана: Аудиосериалите в Storytel са нашето автентично наличие, те са написани особено за нашите слушатели и естествено се радват на огромен интерес. В българската платформа сега има 10 сериала. Три от тях са български – „ P.S. Някой би трябвало да заплати “ на Богдан Русев, „ До дъно “ от Анна Пеева и „ Гълъбова кръв “ от Капка Тодорова. И трите са измежду обичаните книги на нашите клиенти, както ни демонстрира статистиката. Скоро в платформата ни ще се появи „ Записки от шато Лакрот “ на Мария Касимова-Моасе. А след него – „ Небостъргач “ от Георги Томов. Завиждам на тези, на които им следва да ги чуят за първи път.
Какво споделят самите артисти, работещи със Storytel, какво се стараят да вършат, с цел да бъдат положителни наратори?
Ана: Всеки артист е добър в ролята си, в случай че я е обикнал. Така е и при нас. Да четеш аудиосериал е изключително предизвикателна работа, артистът самичък влиза във всички функции, в това число и в тази на разказвача. Цялата история стига до съзнанието на слушателя през интерпретацията на артиста. Ние доста се стараем да подберем гласове, които най-добре се вписват в нашата визия за тази интерпретация. Аудиосериалът на Богдан се чете от Павел Владимиров, „ До дъно “ звучи с гласа на Калин Врачански, а „ Гълъбова кръв “ е прочетена от Параскева Джукелова. И тримата са чудесни наратори и безусловно незаменими. Всъщност доста от клиентите ни избират да слушат дадена история точно поради гласа на обичания си артист.
Доколко аудиосериалите стъпват на познатия род на радио пиесата?
Ана: Има една огромна разлика – радио пиесите се извършват от няколко артиста, аудиокнигите се четат от един, рядко от двама. Това трансформира както метода на писане, по този начин и метода на усещане.
Очаквате ли апокалиптични сюжети? Или противоположното: когато станат действителност, се трансформират по абсурд в битови и губят фантастичния си детайл?
Богдан: В една апокалиптична история постоянно би трябвало да има битови детайли, с цел да звучи правдиво. Това не се е трансформирало поради обстоятелството, че по нужда много повече хора от нормалните фенове на апокалиптичните истории бяха принудени да разсъждават на тази тематика. Честно казано, чакам с известни опасения идната вълна от истории на тематика “изолация ”, тъй като вълнението от актуалната обстановка елементарно може да надвиши действителния капацитет от нея да бъдат извадени забавни истории.
Ана: Мога единствено да прибавя: внимавайте, в случай че пишете антиутопия – в последно време се оказва, че тя може да се трансформира в отегчителен натурализъм преди текстът ви да види бял свят. Най-новият ни сериал в платформата е преводният от шведски “Вирус “. По обясними аргументи той се слуша в действителност доста, въпреки да е писан много от дълго време. Редактирах превода, до момента в който пандемията ескалираше в новините – от време на време губех действителна преценка кое съм чула като факт и кое съм прочела като нереалност. Но в случай че въпреки всичко това е вашият род, чуйте аудиосериала „ Граничен пост “, който Дмитрий Глуховски написа особено за Storytel.
Впрочем имате ли данни за нарастване на слушането в Storytel по време на изключителното състояние? Доколко то даде време и опция за нови аудитории?
Ана: Логично е по време на карантина хората да се обръщат към аудиокнигите – и за наслаждение, и с цел да научат нови неща, пък даже и за терапия. Данните ни демонстрират, че клиентите ни са се усили през първите три месеца на годината (в които се включва и карантинният за доста страни март) и към този момент световно са над милион.
Непрекъснато приказваме за това по какъв начин последните месеци повлияха на туризма, полетите, ресторантите; прекомерно рядко обаче за голямото стесняване на културата – какво следва за нея съгласно вас?
Ана: Скоро прочетох едно отлично предложение – за какво страната, която обмисля да дава ваучери за летни почивки в България, не намерения за ваучери за просвета, книги, спектакъл, музика. Не имам вяра да се случи, а би било хубаво. Не зная какво следва, само че сега интернет дава като че ли единствената опция да се любува човек на изкуството – все едно дали става дума за поръчка на книги, за стрийминг на представления в празни салони или за слушане на аудиокниги.
Как самите вие прекарахте дните у дома и с кои текстове?
Ваня: Аз си имам нова книга, споделя се „ Още във вторник “. При това в нея има и стихотворения, но не от тези, лиричните, да не се уплашите. Трябваше да създадем и премиера, само че направих единствено live в инстаграм.
Богдан: В селската къща в дребното субродопско село, в която по персонален и фамилен избор по този начин или другояче пребивавам от съвсем три години. Но може би въпреки всичко си разреших да се трогвам малко от изключителната обстановка, тъй като направих нещо, което от дълго време се канех да направя, само че все не ми доближаваше време и предпочитание. Препрочетох две обичани книги от детството си: “Дюн ” на Франк Хърбърт и “Една нощ през самотния октомври ” на Роджър Зелазни.
Ана: Едва ли от мен ще научите нещо ново, само че ето ви един факт: изолацията, комбинирана с отдалечено учебно заведение и непрекъснато общуване с цялото семейство, никога не води наложително до идилията на „ ще прочета всичко, за което до момента нямах време “. Задължително е единствено да се готви и яде повече, също така да се вика с възходяща нервност. Чета „ Изхвърлени в Америка “ от Джанин Къминс и ми харесва. Редувам със слушането на „ Кратка история на съвсем всичко “ на Бил Брайсън (голям кеф!). Queen of South на Netflix ми е персоналният dirty pleasure тези дни.
На създателите пожелаваме триумф - а за край ето тук може да чуете един прекрасен фрагмент на Storytel от " Новият живот на Съмър Карлсон ". Авторът е Йохана Нилсон и е прочетен на български от актрисата Силвия Петкова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ