Министерство на отбраната ще търси експерти по киберсигурност
Търсенето на експерти в региона на киберсигурността ще е необходимо след приемането на Закона за киберсигурност, който вкарва в българското законодателство европейска инструкция. Регламентът се намира сред първо и второ четене в Народното събрание и от него зависи и отбраната на България от хакерски атаки. Това заяви заместник-директорът на Института по защита при Министерството на защитата Николай Стоянов по.
„ Директивата на Агенцията за мрежова сигурност на Европейски Съюз сложи условията за осведомителна сигурност. Изискването беше, че би трябвало да имаме национално законодателство, един път поради директивата и, повторно – по какъв начин институциите ще работят взаимно и ще предават информация. Ние имаме съдействие с няколко европейски структури и НАТО, получаваме информация и можем да даваме информация на НАТО. /…/ В киберсигурността най-важното е доверието. За да си имаме доверие, сътрудникът насреща би трябвало да знае, че информатиката, която ще бъде споделена с нас, ще бъде предпазена по верния метод и няма да бъде компрометира. Второто нещо е, че би трябвало да има ясна подчиненост и конструкция кой е точката за достъп – аления телефон “, изясни Стоянов.
Това, че към момента нямаме такава конструкция, не пречи на взаимната работа, само че точката за контакт за равнище „ некласифицирани мрежи “ е в Министерство на превоза, а има и друга точка за контакт – в МО и ДАНС въз основата на съглашение с НАТО.
Засега концепцията е Съветът по киберсигурност към Министерския съвет да е по-скоро орган на стратегическо равнище, а действен да бъде по този начин нареченият „ Национален център за реагиране при кибератаки“, който ще се сътвори след приемането на закона.
Идеята е Националният център да работи нонстоп и в случай че има проблеми с държавните мрежи и такива, които са в полза на Европейския съюз, да бъде контактуван непосредствено. За класифицираните мрежи отговорността ще остане при точките за достъп в МО и ДАНС.
Стоянов регистрира, че ниските заплати в държавния бранш може да се окажат проблем за привличането на нови фрагменти.
„ Един от проблемите, които сме разпознали доста от дълго време е, че заплатите в държавния бранш не могат да бъдат измерими с тези, които са в частния бранш. В МО и в някои други държавни структури имаме подготвени хора. Мога да го потвърдя, тъй като от 2012 година до момента участваме в няколко учения, едно от които е учението на НАТО по киберсигурност. Решаваме дилемите сполучливо и може да се каже, че сме в челната петица, макар че това не е съревнование, а взаимно обучение. Продължаваме да влагаме в образованието на хората. Мотивацията, с цел да работи човек в Министерство на защитата, не е единствено пари, а първо – предпочитание. /…/ Сигурно 10 индивида от 100 остават, а останалите напущат. Да, по този начин е! Но останалите 10 имат и нещо друго – предпочитание, упоритост, възприятие за отговорност. 2012 година, когато започнахме надпреварата по киберсигурност в НАТО, всички бяхме запалянковци “, сподели той.
МО предлага образование и подготовка гратис на експертите по киберсигурност, показа Стоянов. Той уточни, че някои страни си партнират с бизнеса, с цел да образуват 24-часовия център. Сигурността на една система е към 60% от нейната цена, разяснява той.
„ Киберпространството към този момент беше разпознато като петия домейн – място, където ще се организират интервенции от всевъзможен тип. Отзвукът от срещата на НАТО е, че хибридни офанзиви, което включва и хакерски атаки, само че освен, ще бъдат третирани и може да им бъде отговорено според член пети (от договора). Съвременната техника е компютъризирана и едно може да бъде уязвима на хакерски атаки. Концепцията за създаване на който и да е план регистрира и този детайл “, сподели Стоянов.
„ Търсим качествени хора. Предлагаме добра среда за работа – научна. Ще работят в действителност в динамична среда на контакти с Европейския съюз с НАТО. Доста европейски планове има “, добави той.
Очаква се законът да бъде признат през есента, а центърът за киберсигурност би могъл да проработи в границите на година.
„ Директивата на Агенцията за мрежова сигурност на Европейски Съюз сложи условията за осведомителна сигурност. Изискването беше, че би трябвало да имаме национално законодателство, един път поради директивата и, повторно – по какъв начин институциите ще работят взаимно и ще предават информация. Ние имаме съдействие с няколко европейски структури и НАТО, получаваме информация и можем да даваме информация на НАТО. /…/ В киберсигурността най-важното е доверието. За да си имаме доверие, сътрудникът насреща би трябвало да знае, че информатиката, която ще бъде споделена с нас, ще бъде предпазена по верния метод и няма да бъде компрометира. Второто нещо е, че би трябвало да има ясна подчиненост и конструкция кой е точката за достъп – аления телефон “, изясни Стоянов.
Това, че към момента нямаме такава конструкция, не пречи на взаимната работа, само че точката за контакт за равнище „ некласифицирани мрежи “ е в Министерство на превоза, а има и друга точка за контакт – в МО и ДАНС въз основата на съглашение с НАТО.
Засега концепцията е Съветът по киберсигурност към Министерския съвет да е по-скоро орган на стратегическо равнище, а действен да бъде по този начин нареченият „ Национален център за реагиране при кибератаки“, който ще се сътвори след приемането на закона.
Идеята е Националният център да работи нонстоп и в случай че има проблеми с държавните мрежи и такива, които са в полза на Европейския съюз, да бъде контактуван непосредствено. За класифицираните мрежи отговорността ще остане при точките за достъп в МО и ДАНС.
Стоянов регистрира, че ниските заплати в държавния бранш може да се окажат проблем за привличането на нови фрагменти.
„ Един от проблемите, които сме разпознали доста от дълго време е, че заплатите в държавния бранш не могат да бъдат измерими с тези, които са в частния бранш. В МО и в някои други държавни структури имаме подготвени хора. Мога да го потвърдя, тъй като от 2012 година до момента участваме в няколко учения, едно от които е учението на НАТО по киберсигурност. Решаваме дилемите сполучливо и може да се каже, че сме в челната петица, макар че това не е съревнование, а взаимно обучение. Продължаваме да влагаме в образованието на хората. Мотивацията, с цел да работи човек в Министерство на защитата, не е единствено пари, а първо – предпочитание. /…/ Сигурно 10 индивида от 100 остават, а останалите напущат. Да, по този начин е! Но останалите 10 имат и нещо друго – предпочитание, упоритост, възприятие за отговорност. 2012 година, когато започнахме надпреварата по киберсигурност в НАТО, всички бяхме запалянковци “, сподели той.
МО предлага образование и подготовка гратис на експертите по киберсигурност, показа Стоянов. Той уточни, че някои страни си партнират с бизнеса, с цел да образуват 24-часовия център. Сигурността на една система е към 60% от нейната цена, разяснява той.
„ Киберпространството към този момент беше разпознато като петия домейн – място, където ще се организират интервенции от всевъзможен тип. Отзвукът от срещата на НАТО е, че хибридни офанзиви, което включва и хакерски атаки, само че освен, ще бъдат третирани и може да им бъде отговорено според член пети (от договора). Съвременната техника е компютъризирана и едно може да бъде уязвима на хакерски атаки. Концепцията за създаване на който и да е план регистрира и този детайл “, сподели Стоянов.
„ Търсим качествени хора. Предлагаме добра среда за работа – научна. Ще работят в действителност в динамична среда на контакти с Европейския съюз с НАТО. Доста европейски планове има “, добави той.
Очаква се законът да бъде признат през есента, а центърът за киберсигурност би могъл да проработи в границите на година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ