Търновската конституция е приета на 16 април от първото Народно

Търновската конституция е призната на 16 април от първото Народно заседание, свикано, с цел да създаде и утвърди бъдещото държавно устройство на новоосвободеното Княжество България. Рамката на това устройство е към този момент обрисувана в Берлин: самостоятелно трибутарно княжество, намиращо се под висшата власт на султана. Формата на държавно ръководство е посочена като конституционна наследствена монархия, отпред с княз.

 

В Търново идват 229 народни представители. Първото съвещание е намерено 10 февруари 1879 година (стар стил) от съветския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков.

 

Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление.

 

На 16 април 1879 година Учредителното национално заседание приема първата конституция на България, наречена Търновска, която работи до 6 декември 1947 година и е най-дълго настоящата българска конституция. Тя се състои от 169 члена, включени в 22 глави. С нея Княжество България се дефинира като " монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество ".