Търговците на електроенергия са натоварени със сериозни административни тежести. Те

Търговците на електрическа енергия са натоварени със съществени административни тежести. Те поемат съвсем напълно финансовата тежест за пазаруване на сила, балансиране, заплащат при импорт на електрическа енергия такса от 5 %, а за експорт на електрическа енергия 5 евро за МВтч. Наред с това са следени от редица институции – КЕВР, КФН, Комисия за защита на конкуренцията, АУЕР, които мъчно синхронизират дейностите си и нормативната рамка. С последователното отваряне на пазара и с реализиране на обединяването на БНЕБ с тържищата на прилежащите пазари се чака отпадане на част от пречките за районна интеграция. Но финансово – административните отговорности и рисковете в системата остават.

Заради спецификата на българския електроенергиен пазар, това на процедура е звеното, което сега поема най-големите опасности, административна и финансова тежест. Липсата на задоволително еластичност на свободния пазар като цяло при започване на тази година е довело до по-скъп базов товар. Така да вземем за пример се следи 99% по-скъп базов товар през януари 2019 година, по отношение на същия месец година по-рано, съгласно разбор на Асоциацията на търговците на електрическа енергия в България /АТЕБ/. Цената, по която НЕК продава на контролиран пазар, е 71.71 лева за MWh, до момента в който цената за базов товар, дружно с заплащанията за обвързване към обществото, за януари тази година на БНЕБ е била 178.28 лева за MWh. Това от своя страна е и измежду главните аргументи за връщане на 15 хиляди клиента от свободния на контролирания пазар през декември 2018 година - януари 2019 година

Търговците на електрическа енергия са най-важното междинно звено сред пазара и потребителите. Тяхната роля е да осъществят връзката сред другите производители на сила и крайни клиенти на свободния пазар. Целта е да обезпечат оптимално преференциални финансови условия на своите клиенти и в това време да подсигуряват сигурност и надеждността на доставките.

Факт е обаче, че те поемат и много опасности. Търговците на електрическа енергия би трябвало да познават доста добре профила на всеки потребител, с цел да може да обезпечат нужната електрическа енергия. За тази цел тяхното портфолио би трябвало да включва микс от разнообразни производители за реализиране на балансиране на отклоненията в потреблението от една страна и еластичност при цените от друга. Съответно обаче те са тези, които поемат по-голямата част от разноските за балансиране. В същото време спецификата на българския енергиен пазар е натоварила търговците на електрическа енергия с редица отговорности - администрирането и ръководство на товаровите графици, балансирането, внасянето на мрежови такси, данък и добавка „ Задължения към обществото “. В допълнение има административни процедури, свързани с търговията с електрическа енергия.

Износът на електрическа енергия, както и вносът също попадат в обсега на търговците. Обществото е безжалостно към тях, когато става въпрос за експорт на ток, като счита, че от тази си активност те печелят милиони. Реалността обаче не е такава. Вярно е, че по-голяма част от електрическата енергия за експорт се осъществя в чужбина чрез търговците на електрическа енергия, само че това не значи безусловно чиста и огромна облага. Те са тези, които би трябвало първо да намерят клиенти отвън България, само че също и с отговорност за обезпечаването на трансгранични преносни качества, с цел да може създадената електрическа енергия да доближи до купувачите в чужбина. Приходите, в по-голямата си част, обаче отиват в производителите - главно държавните АЕЦ Козлодуй, Топлоелектрическа централа Марица Изток 2, НЕК и ЕСО.

От друга страна износът на електрическа енергия е значима част, защото обезпечава работа на държавните сдружения. Вносът на електрическа енергия също е в обсега на търговците.

Към началото на годината търговците на електрическа енергия в България са към 50. Прави усещане огромният брой на отдръпналите се – 17. Месечните доклади на БНЕБ също дават информация - финансовите резултати за 2017 година на водещите търговци демонстрират, че изискванията на българския електроенергиен пазар са много комплицирани, динамичността и волатилността на цените затрудняват комплицирана смяна. Според данните загубата при 6 от водещите търговци за 2017 година е от порядъка на 66.7 млн. лева Общият финансов резултат е за 60.6 млн. лева загуба при водещите 10 търговеца.

Динамиката на цените на БНЕБ след изваждането на свободния пазар на централите с над 4 МВт също има своето значение за стесняването на кръга на търговците. Причината е от една страна по-голямата динамичност на пазара, от друга – волативността на цените, изключително функционалността на предложение при пазара „ ден напред “. Така да вземем за пример дребни промени при предлагането в този сегмент водят до огромни промени в цените Така да вземем за пример, съгласно разбор на Асоциацията на търговците на електрическа енергия, на кривите на търсене и предложение за 9 януари тази година сочи, че при 53.7 MWh се следят негативни цени. При 303 MWh – цената е до 0.05 евро за MWh.

По отношение на волативност при предлагането излиза наяве, че 0.8 MWh по-високо количество води до покачване на цената с 69.9 евро за MWh (над 200 %).

Задължителното продаване/купуване през борсата: огромни единични предложения сред 85 MWh и 310 MWh.

Високите цени на пазар Ден напред се отразяват във високи цена на балансиращата сила. Така да вземем за пример през месец декември часовата цена за дефицит доближава 1200 лева./MWh, като през последните месеци разноските за балансиране нарастват.

Таксата импорт 5% и таксата експорт 5 евро за MWh са измежду най-големите спънки.

Българската самостоятелна енергийна борса се готви за идната стъпка от отварянето на пазара и за вдишване на по-големи количества електрическа енергия. Предвид заложените нови промени в Закона за енергетиката на свободния пазар на електрическа енергия ще излязат производителите на ВЕИ и високоефективно произвеждане от 1 до 4 MW, а като количество това ще извади на борсата нови спомагателни 1 млн. и 500 хиляди MWh. С цел обезпечаване на по-голяма еластичност се планува КЕВР да дефинира месечна квота на НЕК за работа на контролиран пазар. Освен това е заложено и унищожаване на таксата достъп.

Предвиждат се и други промени, само че главно тези три ще изиграят най-голяма роля за работата на БНЕБ през идващите месеци. Странно е, че не е планувано премахването на таксата за импорт, тъй че по какъв начин промените ще се отразят на търговията и надлежно на износа е рано да се каже. Разбира се, към този момент е направено предложение и за унищожаване на такса импорт, само че окончателният вид следва да решат депутатите.

Казусът с премахването на таксите не е елементарен. Според пресмятане на БФИЕК, премахването на мрежовите добавки от износа ще понижи приходите на ЕСО с към 70 млн. лева, което може да усили мрежовите цени за локалните консуматори. Регулаторът обаче не счита по този начин, тъй като може да се търсят разнообразни салда сред цените за обвързване към обществото и останалата част от разноските по веригата на добавената стойност. Най-големите промени се чака да настъпят въпреки всичко при реализиране на процесите на обединяване на пазарите.

Тогава евентуално несъответствията ще бъдат изгладени.

За да може да се обясни картината, 3e-news се обърна с няколко въпроса към АТЕБ

Каква е гледната ви точка (АТЕБ) във връзка с сегашната търговия на свободния пазар, в частност БНЕБ?

Какво пречи за разгръщането на ролята на търговците? Какво би следвало да се промени и по какъв начин това ще се отрази на пазара? Необходима ли е смяна и каква в отноенията ви с крайните доставчици?

Оценката на АТЕБ

През последните години се прави поетапна либерализация на енергийния пазар в България. Стъпка в вярната посока беше основаването на Българска самостоятелна енергийна борса (БНЕБ), само че последвалото въвеждане на наложителна продажба за производителите на електрическа енергия само през борсата ни отдалечи от модела на действие на развитите европейски пазари. Задължителната търговия през БНЕБ изключи останалите канали за покупка и продажба, които използваха търговците, като брокерски екрани, онлайн платформи, двустранна търговия и други По този метод пазарът на електрическа енергия се централизира при предлагането, което до известна степен трансформира търговци и консуматори в ценово приемащи.

Пречка пред свободната търговия, която виждаме в настоящия модел е невъзможността всеки регистриран на БНЕБ участник да търгува с всеки различен на сегмента Централизиран пазар за двустранни контракти. Напомняме, че на този сегмент борсата не е страна по покупко-продажбите и с цел да могат двама контрагенти да търгуват между тях те би трябвало да имат подписан Стандартизиран контракт за покупко-продажба на електрическа сила (СДППЕЕ). При липса на СДППЕЕ пазарите участници не могат да реализират покупко-продажби между тях. Неучастието на клирингова къща е различен фактор, който оказва въздействие при търговията на БНЕБ. Вече станахме очевидци на покупко-продажби, при които се надвишават финансовите предели на участници, нещо, което не би трябвало да бъде допустимо. При вероятно въвеждане на клирингова къща сходни покупко-продажби няма по какъв начин да бъдат осъществени. Друга позитивна смяна, ще бъде опцията всички регистрирани участници да търгуват между тях, защото борсата посредством на клиринговата къща ще бъде страна по покупко-продажбите. Особеност на БНЕБ са договорите сключвани от една страна сред борсата и участниците и от друга сред самите участници. Тези контракти са готови от БНЕБ и непосредствено реферират към разпоредбите за работа на борсата. БНЕБ избра лични контракти пред необятно употребяваните в Европа рамкови контракти, направени от Европейската федерация на енергийните търговци. При смяна в разпоредбите на борсата се променят надлежно и договорите. Тук означаваме, че разпоредбите и цените на БНЕБ се дефинират едностранно от борсата без да подлежат на утвърждение от КЕВР или друга институция. Подобна независимост не е присъща за другите монополни сдружения в бранш Енергетика. И тъй като споменахме цените, те са доста по-високи от тези на другите тържища в Европа и в пъти надвишават тези в Румъния, която е другата страна възприела модела на наложителна търговия през борса.

От стартирането на БНЕБ през 2016 отчитаме обособени интервали, най-много през зимните месеци, с трайно нарастване на цените на електрическата енергия. Характерното за тях е, че има малко предложение на дълготрайни артикули (месец, тримесечие, шестмесечие, година) за интервала и търговците закупуват огромна част от нужната им електрическа енергия само през спот пазара (пазар ден напред - ПДН). Той от своя страна се характеризира с висока волатилност – огромни промени на цените на часова или дневна база и затова сложна прогнозируемост. Липсата на благоприятни условия за предварителна покупка води до извънредно високо търсене на електрическа енергия на пазар ден напред, което при незадоволително предложение резултира в осезаемо повишение на цените.

Към момента наложителната търговия през БНЕБ попречва търговците от потреблението на други канали за усъвършенстване на своите покупки и продажби. Все по-популярни стават предлаганите контракти на крайни клиенти, при които цената се дефинира на база постигнатите цени на ПДН за предходния ден, плюс дребен % за услугата по закупуване и доставка. Подобна процедура не подтиква търговците интензивно и дейно да ръководят своето портфолио. Тя по-скоро трансферира ценовия риск от търговеца към крайния клиент. Подобни контракти станаха факт след въвеждането на наложителна търговия през БНЕБ и откакто доста търговци банкрутираха или се отдръпнаха от пазара заради високата непредвидимост на постиганите цени. В този интервал над 17 търговеца бяха отстранените, банкрутираха или се отдръпнаха от пазара, други ограничиха своята активност, а трети краткотрайно не се занимават с търговия с електрическа енергия.

За да могат търговците пълноценно да извършват своята роля, е удачно да им бъде предоставена задоволителна независимост за избор на канали и средства за търговия. Всякакви ограничавания, рестрикции и ненужни регулации вредят на пазара, попречват пълноценната работа на търговците и не разрешават на крайните клиенти да се възползват изцяло от преимуществата на либерализирания пазар. При освобождение на търговията от страна на предлагането ще се усилят платформите за покупка, които ще бъдат в конкуренция между тях, производителите ще имат тласък да усъвършенстват и да оферират артикули отговарящи на търсенето, а борсата ще извършва главната си роля в организирането на спот пазар и пазар в границите на деня. Друг значителен миг са таксите върху износа и вноса на електрическа енергия, възпрепятстващи пазарно обединяване (market coupling) със прилежащи страни. Тяхното отпадане би улеснило трансграничната търговия и опциите за импорт и експорт на електрическа енергия. Подобни ограничения ще спомогнат за консолидираното на българския пазар в единния вътрешен европейски енергиен пазар.

Друга основна смяна е удачно да се случи при предлагането и по-специално предлагането на дълготрайни контракти за продажба на електрическа енергия. Договорите за продажба на крайни клиенти нормално са за период от 12 месеца. Типичният товаров профил на клиент включва базов товар и пиков товар. Търговецът на ток се стреми да закупи срочни контракти за базов товар и пиков товар, които в цялост да са допустимо най-близо до товара на агрегираните контракти за продажба. По този метод търговецът ще може да обезпечи електрическа енергия и ценова предвидимост за крайния си клиент за дълъг интервал. Проблем е, че след 2014 година на пазара на едро не се оферират срочни контракти за пиков профил (дневна сила - доставка в интервала 8-20 ч.). Това лишава търговците от опцията да подсигуряват продажбите си със срочни покупки. При неналичието на срочни покупки на пиков профил, единствения метод за покупка на пиковата сила остава спот пазарът, където цените са извънредно волатилни и непредвидими. За да се реализира ценова непоклатимост, би трябвало на пазара на едро да има съответно предложение на контракти за пиков и базов товар с друга дълготрайност, 12м, 6м, 3м, 1м, и така нататък Само в такава пазарна среда добросъвестният търговец може да прави сполучливо по този начин нареченото ръководства на портфейла, което има за цел постоянни цени за крайните клиенти и възвръщаемост за търговеца.