50% българска храна – кои 50%?
Търговските вериги в България да създадат по този начин, че 50% от щандовете им да са платформа за продажба на български хранителни артикули. Това е концепцията, върху която Министерството на земеделието и храните (МЗХ) работи.
Заради ковид, все по-често на напред във времето излиза въпросът дали ще има недостиг на храни по магазините. Защото не е загадка, че огромна част от продуктите в България идват извън. А поради това има два казуса – първо, ще има ли задоволително стока, защото рестриктивните мерки в този момент пречат на производителите в чужбина даже да я съберат, тъй като от Източна Европа вървим да им я събираме, тъй като дават повече пари, в сравнение с вкъщи, и второ – ще има ли спомагателни проблеми с превоза?
На хартия звучи доста хубаво в комерсиалните вериги да доминира българското. Но като се дават образци да речем с Франция, както земеделският министър Десислава Танева не стопира да повтаря, има един огромен проблем – в България огромните браншови организации в селското стопанство не са като тези във Франция. За една комерсиална верига от особена значимост е количеството, което може да вземе за клиентите си. И няма по какъв начин да седне да се договоря поотделно с 40-50 производители, тъй като те не желаят да си създадат асоциация на остарелия български принцип " всеки самичък за себе си ". Точно по тази причина нашите производители са в неизгодна позиция – тъй като не се сплотяват и не демонстрират мощ . Затова дано земеделският министър да каже в другите ни браншове на земеделието какъв брой браншови организации има и в тях по какъв брой членове има , а по-късно да направи съпоставяне с Франция по същия индикатор. Защото в случай че някой си мисли, че във Франция просто на благосклонност е станало всичко, а няма към този момент развити механизми, които да изтикат положителната воля на напред във времето, значи доста се лъже! А най-важното е - в случай че няма задоволително количество от нещо или от доста неща, тъй като би трябвало да е " българско ", тогава на никой няма да му пука, че би трябвало да е българско!
От друга страна са прави и тези, които смятат, че огромните търговски вериги постоянно я карат както си желаят. Защото приказките по какъв начин им трябват " най-малко 6 месеца " да си пренаредят щандовете и да поръчат нови за обстановка " българското " на напред във времето звучат неуместно! Излиза, че им трябват " единствено " сред 4 и 6 месеца да си създадат описи с новите артикули, удостоверени с приети документи за качество, но да оправят щандовете - най-малко 6 месеца?! Когато си в мощна позиция обаче, ти определяш разпоредбите - в това число и какъв брой плащаш на производителите, които са на твоите щандове, откакто можеш да си позволиш по-евтино поради по-голям мащаб на произвеждане. И точно по тази причина страната има роля на съдия, най-много посредством правосъдната си система. Пазарът също ще помогне - като почнат непознатите производители първо да гледат към локалните за тях пазари и да отделят по-малко за експорт, българските ще имат повече поле на деяние в България!
Звучи оптимистично поръчката на Десислава Танева за законови промени, само че нека Министерство на земеделието и храните да види в действителност експертно първо с какво в настоящата нормативна уредба може да упражни насила, с какво не може и какво може да предложи да се промени като законодателство в незабавен порядък. Но в случай че не се направи както би трябвало, ще има съд - все в миналото и той ще проработи, а сметката я заплащат данъкоплатците! Затова в Министерство на земеделието и храните да си опичат акъла - работата не е елементарна!
И като сме на тематиката – тук не приказваме единствено за изключителното състояние. Пандемия е – а доста учени от дълго време споделят, че въобще няма да е първата такава. Затова би трябвало в този момент, когато има социална сила, страната да работи на високи обороти с мисъл за подготовка за идващия път. Иначе отново ще я караме на аурата на някой, обаче в случай че се окаже, че няма какво да купиш в магазина, от аура ще минем на " ура "!
Автор: Ивайло Ачев
Заради ковид, все по-често на напред във времето излиза въпросът дали ще има недостиг на храни по магазините. Защото не е загадка, че огромна част от продуктите в България идват извън. А поради това има два казуса – първо, ще има ли задоволително стока, защото рестриктивните мерки в този момент пречат на производителите в чужбина даже да я съберат, тъй като от Източна Европа вървим да им я събираме, тъй като дават повече пари, в сравнение с вкъщи, и второ – ще има ли спомагателни проблеми с превоза?
На хартия звучи доста хубаво в комерсиалните вериги да доминира българското. Но като се дават образци да речем с Франция, както земеделският министър Десислава Танева не стопира да повтаря, има един огромен проблем – в България огромните браншови организации в селското стопанство не са като тези във Франция. За една комерсиална верига от особена значимост е количеството, което може да вземе за клиентите си. И няма по какъв начин да седне да се договоря поотделно с 40-50 производители, тъй като те не желаят да си създадат асоциация на остарелия български принцип " всеки самичък за себе си ". Точно по тази причина нашите производители са в неизгодна позиция – тъй като не се сплотяват и не демонстрират мощ . Затова дано земеделският министър да каже в другите ни браншове на земеделието какъв брой браншови организации има и в тях по какъв брой членове има , а по-късно да направи съпоставяне с Франция по същия индикатор. Защото в случай че някой си мисли, че във Франция просто на благосклонност е станало всичко, а няма към този момент развити механизми, които да изтикат положителната воля на напред във времето, значи доста се лъже! А най-важното е - в случай че няма задоволително количество от нещо или от доста неща, тъй като би трябвало да е " българско ", тогава на никой няма да му пука, че би трябвало да е българско!
От друга страна са прави и тези, които смятат, че огромните търговски вериги постоянно я карат както си желаят. Защото приказките по какъв начин им трябват " най-малко 6 месеца " да си пренаредят щандовете и да поръчат нови за обстановка " българското " на напред във времето звучат неуместно! Излиза, че им трябват " единствено " сред 4 и 6 месеца да си създадат описи с новите артикули, удостоверени с приети документи за качество, но да оправят щандовете - най-малко 6 месеца?! Когато си в мощна позиция обаче, ти определяш разпоредбите - в това число и какъв брой плащаш на производителите, които са на твоите щандове, откакто можеш да си позволиш по-евтино поради по-голям мащаб на произвеждане. И точно по тази причина страната има роля на съдия, най-много посредством правосъдната си система. Пазарът също ще помогне - като почнат непознатите производители първо да гледат към локалните за тях пазари и да отделят по-малко за експорт, българските ще имат повече поле на деяние в България!
Звучи оптимистично поръчката на Десислава Танева за законови промени, само че нека Министерство на земеделието и храните да види в действителност експертно първо с какво в настоящата нормативна уредба може да упражни насила, с какво не може и какво може да предложи да се промени като законодателство в незабавен порядък. Но в случай че не се направи както би трябвало, ще има съд - все в миналото и той ще проработи, а сметката я заплащат данъкоплатците! Затова в Министерство на земеделието и храните да си опичат акъла - работата не е елементарна!
И като сме на тематиката – тук не приказваме единствено за изключителното състояние. Пандемия е – а доста учени от дълго време споделят, че въобще няма да е първата такава. Затова би трябвало в този момент, когато има социална сила, страната да работи на високи обороти с мисъл за подготовка за идващия път. Иначе отново ще я караме на аурата на някой, обаче в случай че се окаже, че няма какво да купиш в магазина, от аура ще минем на " ура "!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ