С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите
Търговските разноските на семействата за храни ще се вдигнат доста, в случай че проектопостановлението влезе в действие, считат от комерсиалните вериги
© Георги Кожухаров Проект на разпореждане на Министерския съвет, направен по предложение на земеделското министерство, провокира остра реакция на комерсиалните вериги в страната. Идеята е в хипер- и супермаркетите да се отделят напълно нови пространства единствено за български хранителни артикули, които да не са по-малко от половината комерсиална повърхност. Изискването няма да визира дребните магазини. Целта е в изискванията на икономическите усложнения, провокирани от ковид, повече български дребни производители да имат достъп до веригите.
Според бранша с предлагането страната непосредствено се намесва в търговски и пазарни взаимоотношения, което ще разреши на сивия бранш да се възползва от изключителното състояние. Промените изискват и нови вложения, смяна на контракти и нарушение на така и така затруднените вериги на доставка. Така крайният резултат може да отнеме месеци и до докара до по-високи цени. Освен това през последните години множеството вериги ускориха предлагането на български артикули, като при някои от продуктовите групи те са сред 50 и 75% от всички оферти. Идеята идва и единствено две седмици откакто Народното събрание се опита да прокара текст за контролиране на цените на артикули и услуги на бизнеса. След несъгласие на президента той отпадна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проектодокументът съдържа един-единствен член, съгласно който: В комерсиалните обекти наложително би трябвало да се обособят места, в които се оферират " единствено артикули, създадени на територията на Република България ". Следва в детайли изложение на групите артикули, за които се отнася условието: мляко и млечни продукти; месо и месни продукти; брашно; хляб; яйца и яйчни продукти; масла и мазнини; картофи и кореноплодни; зеленчуци и плодове - сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, сокове; конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; подготвени за консумация храни в консервиран, замразен, съсредоточен или изсушен тип. Местата за продажба би трябвало да бъдат с повърхност " не по-малка от половината от комерсиалната повърхност, на която се продават съответните групи храни, и да бъдат обозначени по подобаващ метод, от който да е видно, че предлаганата продукция е българско произвеждане ". От производителите " не могат да бъдат изисквани никакви заплащания, по отношение на предлагането за продажба на тяхната продукция, както и продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени с изключение на с експлицитното им документално единодушие ". Посочено е още едно изискване - предлаганите групи храни би трябвало да се закупуват непосредствено от производители в региона, където се намира съответният търговски обект, или до 200 км от регионалния център. Алинея трета от проектопостановлението изисква " заплащането на закупените групи храни да се прави в 14-дневен период от предаването им от производителя на търговеца ".
Постановлението се приема във връзка със Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, показва планът, а контролът по осъществяването му се разпорежда на Българската организация по сигурност на храните. Предвижда се то да влезе в действие от деня на обнародването му в Държавен вестник и да се ползва до 31 декември 2020 година. Документът е разпратен до веригите за мнение.
Спорната концепция за наличието на български артикули в супермаркетите е част от пакет ограничения на земеделското министерство, с които ведомството се пробва да усили производството и търговията с създадени в страната храни, в това число от дребните производители. В последните дни ведомството вкара помощ de minimis за кланици, които изкупуват и осъществят агнешко месо от български животновъди с до 500 животни. Подобна помощ се разисква и за бранш плодове и зеленчуци, от който упорстват да се подкрепя реализацията на тази продукция в български преработвателни предприятия. Преди ден здравното министерство публично позволи действието на фермерските и кооперативни пазари при строги ограничения за стерилизация.
Веригите: Погазват се главните правила на пазарната стопанска система
Проектопостановлението провокира незабавна реакция на Сдружението за съвременна търговия, което сплотява едни от най-големите търговски вериги в страната. Според формалното мнение на организацията (вижте цялостния текст в прикачения файл) планът погазва главните правила на пазарната стопанска система.
Документ
Становище на Сдружението за съвременна търговия
Веригите считат, че облекчаване на потребителско търсене на български артикули не може да става с регулации, а по натурален и пазарен път, като водещото за потребителите е цена - качество. Според тях ограничението на промоциите непосредствено подвига цените на храните. Около една трета от оборота на питателните вериги е с промоционални артикули. Това значи, че разноските на семействата за храни ще се вдигнат доста, показват от сдружението.
Предложената регулация ще докара до увеличени логистични разноски, преценят от сдружението, тъй като дистанцията от 200 км е несъмнено от местоположението на комерсиалния обект, а в това време моделът на работа на комерсиалните вериги стъпва на доставки до централен склад и следващо доставяне на филиалите. Ще има потребност и от нови вложения и преструктуриране на комерсиалните площи.
От комерсиалните вериги напомнят, че редът за предложение на нови артикули и нахлуване на нови снабдители изисква показване на общоприети интернационалните документи, както и одити на индустриалните бази и на самите артикули. Това лишава време от няколко месеца и постанова вложения от производители, които към момента не работят с веригите.
Съществува и риск от неспособност за обезпечаване на нужните количества от производителите, а по-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по предписание, при равни други условия, да вдигне цените на храните.
Според мнението " най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км от София, където е съсредоточена забележителна част от потреблението на храни в България ".
Добрите български артикули и техните конкурентоспособни производители от дълго време са необятно показани и сполучливо се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече - те са получили и получават експортни благоприятни условия в доста европейски страни, напомнят от сдружението. " Притискането " на техните артикули посредством административна мярка в интерес на други производители не е заслужено и обезсърчава досегашните им инвестиции в нововъведения и индустриални мощности, отбелязва мнението. " Проектът пази главно ползите на сивия бранш в страната, който в изискванията на изключително състояние не съумява да откри пазар за несертифицираната си продукция и се пробва да влезе в комерсиалните вериги през задната врата ", обобщават от организацията.
От сдружението считат още, че планът нарушава свободата на придвижване на артикули и че има всички белези на държавна помощ, която обаче предстои на нотификация от Европейска комисия.
Комисия за защита на конкуренцията се произнесе през 2017 година
Това не е първи опит да се регламентира наличието на български артикули в комерсиалните вериги. През 2016 година депутати от Българска социалистическа партия внесоха оферти за изменение на Закона за храните, съгласно които веригите би трябвало да продават избран % артикули, създадени в България. Тогава Министерството на земеделието и храните изрази негативно мнение по предлагането, а концепцията беше разрушена от Комисията за защита на конкуренцията с решение от февруари 2017 година
Според мнението на регулатора концепцията за най-малък % български артикули лимитира конкуренцията и основава географски бариери за свободното придвижване на артикули. Предложението е обвързвано с риск от излизане на някои задгранични снабдители, стеснен избор, по-високи цени, недостиг на артикули и некачествени артикули. Освен това наредбата слага в привилегировано състояние освен българските по отношение на задграничните снабдители, само че и дребните по отношение на огромните търговци на дребно, счита Комисия за защита на конкуренцията.
© Георги Кожухаров Проект на разпореждане на Министерския съвет, направен по предложение на земеделското министерство, провокира остра реакция на комерсиалните вериги в страната. Идеята е в хипер- и супермаркетите да се отделят напълно нови пространства единствено за български хранителни артикули, които да не са по-малко от половината комерсиална повърхност. Изискването няма да визира дребните магазини. Целта е в изискванията на икономическите усложнения, провокирани от ковид, повече български дребни производители да имат достъп до веригите.
Според бранша с предлагането страната непосредствено се намесва в търговски и пазарни взаимоотношения, което ще разреши на сивия бранш да се възползва от изключителното състояние. Промените изискват и нови вложения, смяна на контракти и нарушение на така и така затруднените вериги на доставка. Така крайният резултат може да отнеме месеци и до докара до по-високи цени. Освен това през последните години множеството вериги ускориха предлагането на български артикули, като при някои от продуктовите групи те са сред 50 и 75% от всички оферти. Идеята идва и единствено две седмици откакто Народното събрание се опита да прокара текст за контролиране на цените на артикули и услуги на бизнеса. След несъгласие на президента той отпадна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Проектодокументът съдържа един-единствен член, съгласно който: В комерсиалните обекти наложително би трябвало да се обособят места, в които се оферират " единствено артикули, създадени на територията на Република България ". Следва в детайли изложение на групите артикули, за които се отнася условието: мляко и млечни продукти; месо и месни продукти; брашно; хляб; яйца и яйчни продукти; масла и мазнини; картофи и кореноплодни; зеленчуци и плодове - сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, сокове; конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; подготвени за консумация храни в консервиран, замразен, съсредоточен или изсушен тип. Местата за продажба би трябвало да бъдат с повърхност " не по-малка от половината от комерсиалната повърхност, на която се продават съответните групи храни, и да бъдат обозначени по подобаващ метод, от който да е видно, че предлаганата продукция е българско произвеждане ". От производителите " не могат да бъдат изисквани никакви заплащания, по отношение на предлагането за продажба на тяхната продукция, както и продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени с изключение на с експлицитното им документално единодушие ". Посочено е още едно изискване - предлаганите групи храни би трябвало да се закупуват непосредствено от производители в региона, където се намира съответният търговски обект, или до 200 км от регионалния център. Алинея трета от проектопостановлението изисква " заплащането на закупените групи храни да се прави в 14-дневен период от предаването им от производителя на търговеца ".
Постановлението се приема във връзка със Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, показва планът, а контролът по осъществяването му се разпорежда на Българската организация по сигурност на храните. Предвижда се то да влезе в действие от деня на обнародването му в Държавен вестник и да се ползва до 31 декември 2020 година. Документът е разпратен до веригите за мнение.
Спорната концепция за наличието на български артикули в супермаркетите е част от пакет ограничения на земеделското министерство, с които ведомството се пробва да усили производството и търговията с създадени в страната храни, в това число от дребните производители. В последните дни ведомството вкара помощ de minimis за кланици, които изкупуват и осъществят агнешко месо от български животновъди с до 500 животни. Подобна помощ се разисква и за бранш плодове и зеленчуци, от който упорстват да се подкрепя реализацията на тази продукция в български преработвателни предприятия. Преди ден здравното министерство публично позволи действието на фермерските и кооперативни пазари при строги ограничения за стерилизация.
Веригите: Погазват се главните правила на пазарната стопанска система
Проектопостановлението провокира незабавна реакция на Сдружението за съвременна търговия, което сплотява едни от най-големите търговски вериги в страната. Според формалното мнение на организацията (вижте цялостния текст в прикачения файл) планът погазва главните правила на пазарната стопанска система.
Документ
Становище на Сдружението за съвременна търговия
Веригите считат, че облекчаване на потребителско търсене на български артикули не може да става с регулации, а по натурален и пазарен път, като водещото за потребителите е цена - качество. Според тях ограничението на промоциите непосредствено подвига цените на храните. Около една трета от оборота на питателните вериги е с промоционални артикули. Това значи, че разноските на семействата за храни ще се вдигнат доста, показват от сдружението.
Предложената регулация ще докара до увеличени логистични разноски, преценят от сдружението, тъй като дистанцията от 200 км е несъмнено от местоположението на комерсиалния обект, а в това време моделът на работа на комерсиалните вериги стъпва на доставки до централен склад и следващо доставяне на филиалите. Ще има потребност и от нови вложения и преструктуриране на комерсиалните площи.
От комерсиалните вериги напомнят, че редът за предложение на нови артикули и нахлуване на нови снабдители изисква показване на общоприети интернационалните документи, както и одити на индустриалните бази и на самите артикули. Това лишава време от няколко месеца и постанова вложения от производители, които към момента не работят с веригите.
Съществува и риск от неспособност за обезпечаване на нужните количества от производителите, а по-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по предписание, при равни други условия, да вдигне цените на храните.
Според мнението " най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км от София, където е съсредоточена забележителна част от потреблението на храни в България ".
Добрите български артикули и техните конкурентоспособни производители от дълго време са необятно показани и сполучливо се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече - те са получили и получават експортни благоприятни условия в доста европейски страни, напомнят от сдружението. " Притискането " на техните артикули посредством административна мярка в интерес на други производители не е заслужено и обезсърчава досегашните им инвестиции в нововъведения и индустриални мощности, отбелязва мнението. " Проектът пази главно ползите на сивия бранш в страната, който в изискванията на изключително състояние не съумява да откри пазар за несертифицираната си продукция и се пробва да влезе в комерсиалните вериги през задната врата ", обобщават от организацията.
От сдружението считат още, че планът нарушава свободата на придвижване на артикули и че има всички белези на държавна помощ, която обаче предстои на нотификация от Европейска комисия.
Комисия за защита на конкуренцията се произнесе през 2017 година
Това не е първи опит да се регламентира наличието на български артикули в комерсиалните вериги. През 2016 година депутати от Българска социалистическа партия внесоха оферти за изменение на Закона за храните, съгласно които веригите би трябвало да продават избран % артикули, създадени в България. Тогава Министерството на земеделието и храните изрази негативно мнение по предлагането, а концепцията беше разрушена от Комисията за защита на конкуренцията с решение от февруари 2017 година
Според мнението на регулатора концепцията за най-малък % български артикули лимитира конкуренцията и основава географски бариери за свободното придвижване на артикули. Предложението е обвързвано с риск от излизане на някои задгранични снабдители, стеснен избор, по-високи цени, недостиг на артикули и некачествени артикули. Освен това наредбата слага в привилегировано състояние освен българските по отношение на задграничните снабдители, само че и дребните по отношение на огромните търговци на дребно, счита Комисия за защита на конкуренцията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ