8 търговски маршрута, формирали световната история
Търговските пътища се образуват от най-древните времена, когато предприемчиви хора от разнообразни райони транспортират стоките си, с цел да ги продадат и да ги купуват нужните им неща в други страни.
Тези търговски направления способстват за икономическото развиване на районите, през които минават, за културния и човешкия продан.
Освен това те способстват за разпространяването на религиозни възгледи, хрумвания, нововъведения и даже бактерии.
По-долу описваме главните търговски направления, образувани в древността и изиграли значима роля в човешката история.
1. Пътят на коприната
Най-известният търговски маршрут в света - Великият път на коприната, свързва през древността и през Средновековието Източна Азия със Средиземно море. На първо място, той се употребява за експорт на коприна от Китай, от където получава и името си.
Най-великият път, свързващ Изтока и Запада, за първи път е изминат от китайския странник и посланик Чжан Цян, който е изпратен на дипломатическа задача на Запад от династията Хан.Терминът " Silk Road " е въведен от немския географ Фердинанд декор Рихтхофен през 1877 година.
Пътят е положен в II в. прочие хр. с военни цели. Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата стартират от комерсиалните центрове в Северен Китай. Северният път минава през Волжка България и доближава Кримския полуостров, а оттова през Черно море и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път минава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттова през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.
Коприната, въпреки и съществена, никога не е била единствената стока, която е превозена по този трансконтинентален маршрут. От Централна Азия са били изнасяни коне, доста ценени в Китай, военно съоръжение, злато и сребро, скъпоценни камъни и произведения от стъкло, кожа и вълна, килими и памучни тъкани, екзотични плодове - дини и праскови, мазнини опашка овце и ловни кучета, леопарди и лъвове.
От Китай каравани се транспортират с порцелан и железни принадлежности, лакове и козметика, чай и ориз. търговците на пътни чанти може да откри слон бивни рог от носорог, слонова кост, подправки и доста други.
Пътя на коприната е изиграл значима роля в развиването на икономическите и културните връзки на народите на Мала Азия, Кавказ, Централна Азия и Китай.
2. Пътят на подправките
Пътят на подправките е един от най-старите търговски направления на земята
Той свързва островите на подправките (Молукските острови) през Индокитай, Източна Индия, Западна Индия, Близкия изток със Средиземноморието (пристанищата на Венеция и Генуа) на запад до Англия.
За да се улесни търговията, още античната кралица Хатшепсут, египетски фараони и персийският цар Дарий I се пробвали да копаят канал, свързващ Червено със Средиземно море.
По този търговски маршрут са се доставяли освен подправки (канела, джинджифил, пипер) от Индия, само че и слонова кост, скъпа дървесина злато, сребро и китайска коприна.
В взаимозависимост от военно-политическата обстановка, някои елементи от пътните подправки, както и всяка друга комерсиална пътека, могат да бъдат преместени в по-безопасни зони.
Мюсюлманското владичество над Пътя на подправките е предиздвикало европейците да търсят нови търговски направления, което в последна сметка докара до ерата на огромни географски открития.
3. Пътят на тамяна и благовонията
Пътят на тамяна е търговски маршрут, който в древността свързва южната част на Арабския полуостров със страните от Средиземно море и Месопотамия. По него от античните царства, които са се намирали в днешните Йемен и Оман, както и от района на Африканския рог и остров Сокотра, са доставени в Средиземно море и Месопотамия скъпи артикули - главно южноарабски тамян, смирна и африкански подправки.
Широко публикуваното потребление на тамян в античния Изток основава голямо търсене и води до интензивна търговия с такива артикули, което е и предизвикало появяването на този търговски маршрут. Търговията с тамян е почнала през II хилядолетие преди Христа.
С течение на времето търговията с тамян запада южно-арабските градове избледнява. И единствено редки кервани не престават да вървят по старите пътища, положени дълго преди откриването на благовонията, пренасяйки нужната живота сол.
4. Пътят на кехлибара
Кехлибареният маршрут е античен търговски път, през който балтийският кехлибар е доставян от Балтийско до Средиземно море. Той е упоменат от " бащата на историята " Херодот. Изделия от балтийския кехлибар са открити в гробницата на египетския фараон Тутанкамон (1400-1392 година пр.н.е.).
Маршрутът, посредством която янтарът пътува до Средиземно море в началото е минавал от Ютланд по реките Рейн и Одер, а по-късно от Самбия по Висла и Дунав. Новият Висленски път на кехлибара от началото на нашата нова епоха е наименуван от полските археолози Великия или Главния път.
През 2000 година учените съумяха да реконструира този римски кехлибарен път по находките на суровина и произведения. Точката на доставка на суровия кехлибар е южният град на Римската империя - Аквилея (на границата сред Италия и Словения). От пристанището Аквилея, кехлибарните артикули плават до Гърция, Египет, Сирия, Индия, Китай и други отдалечени страни.
5. Чаеният път
Oт Китай през Тибет и Непал до Индия, Древният път на чая е един от най-важните търговски направления в света в продължение на 13 века.
Чаеният път, или Чамагудао, е зародил по време на династията Тан (618-907) и доближава своя подем по време на династията Сун (907-1270). Тогава годишно до Лхаса в Тибет са се превозвали до седем и половина милиона тона чай.
Маршрутите на чаените кервани са прекосявали надълбоко планините на юго-западен Китай. Това са едни от най-вископланинските пътища в света, те свързват Тибет със вътрешните региони на страната и са спомагали за комерсиалните и културни връзки сред Китай и Тибет и другите нации от тази част на Азия.
Превозите на товари са се осъществявали с коне, камили илидори в пешеходен порядък.
6. Пътят на солта
Път на солта е античен търговски маршрут, посредством който се транспортира сол, което дава и неговото име.
Той обезпечава на Рим монопол върху солта и се трансформира в един от източниците на просперитета на града.
Виа Салария (на латински: Via Salaria) стартира от Рим, тръгвайки от Порта Салария, намираща се на издигнатите от император Аврелиан стени. От столицата на Римската империя Виа Салария се простира до селището Castrum Truentinum, намиращо се на брега на Адриатическо море по трасе дълго 242 километра.
Виа Салария дължи своето име на латинската дума за " сол ", тъй като в антични времена пътят е употребен от сабините, които доставят сол от блатата при делтата на река Тибър.
В днешни дни съществуват непокътнати сектори от пътя в планинските региони от маршрута му.
7. Транс-сахарски търговски маршрут
Транс-сахарският търговски маршрут също е доста античен. По двата съществени пътя, които пресичат пустинята от юг на север, са открити изображения на колесници.
От това откривателите вършат извода, че през Сахара още през древността са прекосявали търговски пътища. Живеещите там племена са били медиатори в търговията със слонова кост, злато, плебеи и други естествени запаси сред Севера (Картаген, Древен Рим и Юга на континента.
Основните направления на комерсиалните кервани са премествани няколко пъти. Така до XI век. главният маршрут минава през средновековната Гана, след XII век. той се реалокира на изток, свързвайки златните мини в Мали с комерсиалните градове на Северна Африка.
След установяването на морските пътища за свързване на крайбрежието на западна Африка с Европа през първата половина на 19-век, транс-сахарската търговия запада, само че въпреки всичко продължава да съществува до края на първата четвърт на 20-ти век.
8. Пътят на калая
Пътят на калая е търговски маршрут, формирал се в Северна Евразия през втората половина на ІІ хилядолетие пр.н.е.
На този маршрут калаена руда от находищата, ситуирани в централните южни и източни елементи на Казахстан, Алтай и северната част на Централна Азия, е доставена надалеч на запад за потребностите на металообработващи центрове през късната бронзова ера. /money.bg
Тези търговски направления способстват за икономическото развиване на районите, през които минават, за културния и човешкия продан.
Освен това те способстват за разпространяването на религиозни възгледи, хрумвания, нововъведения и даже бактерии.
По-долу описваме главните търговски направления, образувани в древността и изиграли значима роля в човешката история.
1. Пътят на коприната
Най-известният търговски маршрут в света - Великият път на коприната, свързва през древността и през Средновековието Източна Азия със Средиземно море. На първо място, той се употребява за експорт на коприна от Китай, от където получава и името си.
Най-великият път, свързващ Изтока и Запада, за първи път е изминат от китайския странник и посланик Чжан Цян, който е изпратен на дипломатическа задача на Запад от династията Хан.Терминът " Silk Road " е въведен от немския географ Фердинанд декор Рихтхофен през 1877 година.
Пътят е положен в II в. прочие хр. с военни цели. Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата стартират от комерсиалните центрове в Северен Китай. Северният път минава през Волжка България и доближава Кримския полуостров, а оттова през Черно море и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път минава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттова през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.
Коприната, въпреки и съществена, никога не е била единствената стока, която е превозена по този трансконтинентален маршрут. От Централна Азия са били изнасяни коне, доста ценени в Китай, военно съоръжение, злато и сребро, скъпоценни камъни и произведения от стъкло, кожа и вълна, килими и памучни тъкани, екзотични плодове - дини и праскови, мазнини опашка овце и ловни кучета, леопарди и лъвове.
От Китай каравани се транспортират с порцелан и железни принадлежности, лакове и козметика, чай и ориз. търговците на пътни чанти може да откри слон бивни рог от носорог, слонова кост, подправки и доста други.
Пътя на коприната е изиграл значима роля в развиването на икономическите и културните връзки на народите на Мала Азия, Кавказ, Централна Азия и Китай.
2. Пътят на подправките
Пътят на подправките е един от най-старите търговски направления на земята
Той свързва островите на подправките (Молукските острови) през Индокитай, Източна Индия, Западна Индия, Близкия изток със Средиземноморието (пристанищата на Венеция и Генуа) на запад до Англия.
За да се улесни търговията, още античната кралица Хатшепсут, египетски фараони и персийският цар Дарий I се пробвали да копаят канал, свързващ Червено със Средиземно море.
По този търговски маршрут са се доставяли освен подправки (канела, джинджифил, пипер) от Индия, само че и слонова кост, скъпа дървесина злато, сребро и китайска коприна.
В взаимозависимост от военно-политическата обстановка, някои елементи от пътните подправки, както и всяка друга комерсиална пътека, могат да бъдат преместени в по-безопасни зони.
Мюсюлманското владичество над Пътя на подправките е предиздвикало европейците да търсят нови търговски направления, което в последна сметка докара до ерата на огромни географски открития.
3. Пътят на тамяна и благовонията
Пътят на тамяна е търговски маршрут, който в древността свързва южната част на Арабския полуостров със страните от Средиземно море и Месопотамия. По него от античните царства, които са се намирали в днешните Йемен и Оман, както и от района на Африканския рог и остров Сокотра, са доставени в Средиземно море и Месопотамия скъпи артикули - главно южноарабски тамян, смирна и африкански подправки.
Широко публикуваното потребление на тамян в античния Изток основава голямо търсене и води до интензивна търговия с такива артикули, което е и предизвикало появяването на този търговски маршрут. Търговията с тамян е почнала през II хилядолетие преди Христа.
С течение на времето търговията с тамян запада южно-арабските градове избледнява. И единствено редки кервани не престават да вървят по старите пътища, положени дълго преди откриването на благовонията, пренасяйки нужната живота сол.
4. Пътят на кехлибара
Кехлибареният маршрут е античен търговски път, през който балтийският кехлибар е доставян от Балтийско до Средиземно море. Той е упоменат от " бащата на историята " Херодот. Изделия от балтийския кехлибар са открити в гробницата на египетския фараон Тутанкамон (1400-1392 година пр.н.е.).
Маршрутът, посредством която янтарът пътува до Средиземно море в началото е минавал от Ютланд по реките Рейн и Одер, а по-късно от Самбия по Висла и Дунав. Новият Висленски път на кехлибара от началото на нашата нова епоха е наименуван от полските археолози Великия или Главния път.
През 2000 година учените съумяха да реконструира този римски кехлибарен път по находките на суровина и произведения. Точката на доставка на суровия кехлибар е южният град на Римската империя - Аквилея (на границата сред Италия и Словения). От пристанището Аквилея, кехлибарните артикули плават до Гърция, Египет, Сирия, Индия, Китай и други отдалечени страни.
5. Чаеният път
Oт Китай през Тибет и Непал до Индия, Древният път на чая е един от най-важните търговски направления в света в продължение на 13 века.
Чаеният път, или Чамагудао, е зародил по време на династията Тан (618-907) и доближава своя подем по време на династията Сун (907-1270). Тогава годишно до Лхаса в Тибет са се превозвали до седем и половина милиона тона чай.
Маршрутите на чаените кервани са прекосявали надълбоко планините на юго-западен Китай. Това са едни от най-вископланинските пътища в света, те свързват Тибет със вътрешните региони на страната и са спомагали за комерсиалните и културни връзки сред Китай и Тибет и другите нации от тази част на Азия.
Превозите на товари са се осъществявали с коне, камили илидори в пешеходен порядък.
6. Пътят на солта
Път на солта е античен търговски маршрут, посредством който се транспортира сол, което дава и неговото име.
Той обезпечава на Рим монопол върху солта и се трансформира в един от източниците на просперитета на града.
Виа Салария (на латински: Via Salaria) стартира от Рим, тръгвайки от Порта Салария, намираща се на издигнатите от император Аврелиан стени. От столицата на Римската империя Виа Салария се простира до селището Castrum Truentinum, намиращо се на брега на Адриатическо море по трасе дълго 242 километра.
Виа Салария дължи своето име на латинската дума за " сол ", тъй като в антични времена пътят е употребен от сабините, които доставят сол от блатата при делтата на река Тибър.
В днешни дни съществуват непокътнати сектори от пътя в планинските региони от маршрута му.
7. Транс-сахарски търговски маршрут
Транс-сахарският търговски маршрут също е доста античен. По двата съществени пътя, които пресичат пустинята от юг на север, са открити изображения на колесници.
От това откривателите вършат извода, че през Сахара още през древността са прекосявали търговски пътища. Живеещите там племена са били медиатори в търговията със слонова кост, злато, плебеи и други естествени запаси сред Севера (Картаген, Древен Рим и Юга на континента.
Основните направления на комерсиалните кервани са премествани няколко пъти. Така до XI век. главният маршрут минава през средновековната Гана, след XII век. той се реалокира на изток, свързвайки златните мини в Мали с комерсиалните градове на Северна Африка.
След установяването на морските пътища за свързване на крайбрежието на западна Африка с Европа през първата половина на 19-век, транс-сахарската търговия запада, само че въпреки всичко продължава да съществува до края на първата четвърт на 20-ти век.
8. Пътят на калая
Пътят на калая е търговски маршрут, формирал се в Северна Евразия през втората половина на ІІ хилядолетие пр.н.е.
На този маршрут калаена руда от находищата, ситуирани в централните южни и източни елементи на Казахстан, Алтай и северната част на Централна Азия, е доставена надалеч на запад за потребностите на металообработващи центрове през късната бронзова ера. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ