България с рекорден износ за Германия: Какво купуват германците и къде отива?
Търговските връзки сред България и Германия са по-добри от всеки път. Това удостоверява както статистиката, която регистрира рекорден стокообмен сред двете страни, по този начин и политиците - при скорошното посещаване на немския президент Франк-Валтер Щайнмайер у нас.
По публични данни през 2018 година комерсиалният оборот сред двете страни възлиза на 8.266 милиарда евро, като през последните две години България изнася повече артикули, в сравнение с внася от Германия. Разликата през предходната година е 320 милиона евро в интерес на българския експорт, а през 2017-а - 150 милиона евро.
Германските вложения у нас - доста статистически подценени
Обръщането на наклонността идва вследствие на немските вложения, които са главно в произвеждане. От своя страна създадените артикули " се връщат " назад в Германия, само че към този момент " с български етикет ". Германо-българската индустриално-търговска камара разгласява проучване, което преброява немските вложения в България в интервала 1990-2017 година. По публични данни на Българска народна банка те възлизат на 6.9 милиарда лв., само че икономисти обръщат внимание, че действително са доста повече.
Анализът, направен в партньорство с Института за пазарна стопанска система, демонстрира, че немските вложения у нас са с най-малко 25% повече или с 1.4 милиарда лв. от горната страна. Според изчисленията на ИПИ формалната статистика подценява, респективно надценява вложения според от това дали крайният притежател на вложението влага непосредствено в България или го прави посредством свои дъщерни компании в други страни.
За повторно от 1942 година България изнася повече артикули за Германия, в сравнение с внася
Германските компании са вложили над 3 милиарда евро от началото на прехода
За да бъдат допълнени формалните данни и измерени така наречен непреки немски вложения, от института разпознават фирмите с краен притежател физическо или юридическо лице в Германия. По този метод делът на немските вложения в България се усилва от 6,8% от всички директни задгранични вложения до 8,49%. Това трансформира Германия във втория най-значим източник на директни задгранични вложения в България с дял от 8,49% от всички директни задгранични вложения след Холандия. Австрия остава на трето място с дял от 8,45% към края на 2017 година
Близо 66% от всички непреки немски вложения, обхванати в проучването, се реализират с посредничеството на компании в Австрия. Друга страна, през която минава забележителен поток от непреките немски вложения, е Италия - 24%. Холандия се подрежда на трето място с към 10%.
94% от немските вложения в България (директни и индиректни) са съсредоточени в три стопански действия: преработваща индустрия (42%), търговия (43%) и финансови услуги (9,3%). Според разбора на ИПИ немските компании са осигурявали работни места на над 1,6% от всички заети в България или на 35,3 хиляди души.
В избрани региони на страна обаче немските вложения са водещи за локалните стопански системи. Така да вземем за пример в София-област, Русе и Варна делът им от общия външен капиталов поток е забележителен - до ¼.
Къде отиват стоките с етикет Made in Bulgaria?
Голяма част от създадените у нас артикули пътуват назад за Германия. Затова втори разбор на ГБИТК демонстрира комерсиалните връзки, само че от позиция на немския сътрудник. По размер на двустранната търговия, България попада в топ 20 на най-важните търговски сътрудници на Германия в границите на Европейски Съюз. По значение на комерсиалния оборот България е на 41-во място измежду всички 234 страни и територии в света, с които компаниите в Германия търгуват.
€8 милиарда, събрани на 118 квадрата: Срещата на българо-германския бизнес с президента Щайнмайер
Как мина едночасовата кръгла маса с присъединяване на президентите на Германия и България
България регистрира позитивно салдо с единадесет от шестнадесетте немски провинции. След присъединението на страната към Европейски Съюз се вижда гладко оттегляне от водещата позиция на леката индустрия. Все по-голямо значение за структурата на износа, както към Германия, по този начин и общо, има миннодобивната и преработващата промишленост (мед и руди на благородни метали). Положителният тренд на напредък е забележим най-много в секторите машиностроене, електроника и електротехника, фармация и химическа промишленост.
В интервала 2001-2017 година структурата на износа на България към Германия претърпява обилни промени. В началото на интервала продуктите на леката индустрия преобладават експорта към Федерална република Германия, като единствено облеклата са 48%. 2010 година е последната година, в която облеклата съставляват най-голямата стокова група в експортната конструкция (21%), следвани от машините (18%), износът от миннодобивната индустрия образува едвам 3% от целия износ към Германия.
2011 година - към този момент е налице кардинално нов експортен микс към Германия: началото на наклонност в износа за мощно показване на миннодобивния бранш (най-вече с износа на мед) и на машините (както коли, по този начин и частите за тях) - по 19% от износа на България към Германия. 2017 година - една четвърт от износа се генерира от машини, апарати и електроника, до момента в който износът на мед и други метали образува сумарно 18,1%. Продуктите на шивашката промишленост записват спад до едвам 8,5%.
Пълните проучвания могат да бъдат прочетени тук и тук.
По публични данни през 2018 година комерсиалният оборот сред двете страни възлиза на 8.266 милиарда евро, като през последните две години България изнася повече артикули, в сравнение с внася от Германия. Разликата през предходната година е 320 милиона евро в интерес на българския експорт, а през 2017-а - 150 милиона евро.
Германските вложения у нас - доста статистически подценени
Обръщането на наклонността идва вследствие на немските вложения, които са главно в произвеждане. От своя страна създадените артикули " се връщат " назад в Германия, само че към този момент " с български етикет ". Германо-българската индустриално-търговска камара разгласява проучване, което преброява немските вложения в България в интервала 1990-2017 година. По публични данни на Българска народна банка те възлизат на 6.9 милиарда лв., само че икономисти обръщат внимание, че действително са доста повече.
Анализът, направен в партньорство с Института за пазарна стопанска система, демонстрира, че немските вложения у нас са с най-малко 25% повече или с 1.4 милиарда лв. от горната страна. Според изчисленията на ИПИ формалната статистика подценява, респективно надценява вложения според от това дали крайният притежател на вложението влага непосредствено в България или го прави посредством свои дъщерни компании в други страни.
За повторно от 1942 година България изнася повече артикули за Германия, в сравнение с внася
Германските компании са вложили над 3 милиарда евро от началото на прехода
За да бъдат допълнени формалните данни и измерени така наречен непреки немски вложения, от института разпознават фирмите с краен притежател физическо или юридическо лице в Германия. По този метод делът на немските вложения в България се усилва от 6,8% от всички директни задгранични вложения до 8,49%. Това трансформира Германия във втория най-значим източник на директни задгранични вложения в България с дял от 8,49% от всички директни задгранични вложения след Холандия. Австрия остава на трето място с дял от 8,45% към края на 2017 година
Близо 66% от всички непреки немски вложения, обхванати в проучването, се реализират с посредничеството на компании в Австрия. Друга страна, през която минава забележителен поток от непреките немски вложения, е Италия - 24%. Холандия се подрежда на трето място с към 10%.
94% от немските вложения в България (директни и индиректни) са съсредоточени в три стопански действия: преработваща индустрия (42%), търговия (43%) и финансови услуги (9,3%). Според разбора на ИПИ немските компании са осигурявали работни места на над 1,6% от всички заети в България или на 35,3 хиляди души.
В избрани региони на страна обаче немските вложения са водещи за локалните стопански системи. Така да вземем за пример в София-област, Русе и Варна делът им от общия външен капиталов поток е забележителен - до ¼.
Къде отиват стоките с етикет Made in Bulgaria?
Голяма част от създадените у нас артикули пътуват назад за Германия. Затова втори разбор на ГБИТК демонстрира комерсиалните връзки, само че от позиция на немския сътрудник. По размер на двустранната търговия, България попада в топ 20 на най-важните търговски сътрудници на Германия в границите на Европейски Съюз. По значение на комерсиалния оборот България е на 41-во място измежду всички 234 страни и територии в света, с които компаниите в Германия търгуват.
€8 милиарда, събрани на 118 квадрата: Срещата на българо-германския бизнес с президента Щайнмайер
Как мина едночасовата кръгла маса с присъединяване на президентите на Германия и България
България регистрира позитивно салдо с единадесет от шестнадесетте немски провинции. След присъединението на страната към Европейски Съюз се вижда гладко оттегляне от водещата позиция на леката индустрия. Все по-голямо значение за структурата на износа, както към Германия, по този начин и общо, има миннодобивната и преработващата промишленост (мед и руди на благородни метали). Положителният тренд на напредък е забележим най-много в секторите машиностроене, електроника и електротехника, фармация и химическа промишленост.
В интервала 2001-2017 година структурата на износа на България към Германия претърпява обилни промени. В началото на интервала продуктите на леката индустрия преобладават експорта към Федерална република Германия, като единствено облеклата са 48%. 2010 година е последната година, в която облеклата съставляват най-голямата стокова група в експортната конструкция (21%), следвани от машините (18%), износът от миннодобивната индустрия образува едвам 3% от целия износ към Германия.
2011 година - към този момент е налице кардинално нов експортен микс към Германия: началото на наклонност в износа за мощно показване на миннодобивния бранш (най-вече с износа на мед) и на машините (както коли, по този начин и частите за тях) - по 19% от износа на България към Германия. 2017 година - една четвърт от износа се генерира от машини, апарати и електроника, до момента в който износът на мед и други метали образува сумарно 18,1%. Продуктите на шивашката промишленост записват спад до едвам 8,5%.
Пълните проучвания могат да бъдат прочетени тук и тук.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ