Как съветски танкисти вземат на таран вражески танкове и бронемашини
Таранът на тежък неприятелски танк може да приключи със гибелта на целия руски танков екипаж.
Въпреки това обаче червеноармейците подхващат тези обезверени ограничения стотици пъти през Втората международна война.
По време на кръвопролитния спор танковете постоянно употребяват мощните си корпуси, с цел да пробиват уличните барикади и тухлени стени, за да смачкат противниковите машини, артилерия и авиация на бойното поле. Таран против противников танк обаче е нещо напълно друго. Само най-храбрите и решителни екипажи се осмеляват на тази смъртоносна тактичност. А някои от тях даже се насочват против бронирани влакове.
Първият танков таран
Историята на танковите тарани може да се наблюдава чак до Гражданската война в Испания. Съветските войски, които се борят на Иберийския полуостров на страната на Републиката, са първите в света, които употребяват този способ.
Пол Матисович АрманМинистерство на защитата на Русия
На 29 октомври 1936 година танкова рота, командвана от руския капитан Пол Арман води боевете против италианските танкове в покрайнините на Сесена, който се намира на 30 км от Мадрид. Командирският танк, чието оръдие е засекло, е гневно преследван от танкетата CV-33 Ansaldo. Арман е избавен от Т-26 на лейтенант Семьон Осадчий, който се врязва в корпуса на вражеската машина с оптималната скорост и я избутва в дере, където тя се прекатурва няколко пъти и се взривява.
Таран на немски танкове
Случаи с танков таран на бойното поле на Втората международна война са регистрирани от войските на няколко страни, само че безспорният връх принадлежи на Червената войска. Общо руските танкове правят таран против противников танкове няколко стотици пъти.
Архивна фотография
Таранът против противникови бронемашини се счита за наложително и обезверено деяние при рискови условия – когато към този момент няма снаряди или оръдието е отвън строя. През войната във военните академии инструктират доста танкови екипажи по какъв начин да се блъскат във противников машини по този начин, че да ги извадят от строя, а самите те да останат невредими.
Първият танков таран през войната сред нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики е регистриран на 22 юни 1941 година. При сраженията в Западна Украйна тежкият КВ-1 на лейтенант Павел Гудз се врязва в междинния танк Pz.Kpfw III, като поврежда веригите му и го избутва в трап.
По време на борбата за Москва, която се развива през зимата на същата година, екипажът на лекия танк БТ-7 влиза в стълкновение с два немски Pz.Kpfw III край село Денисиха. Първият танк е погубен с огън, само че не остават бронебойни снаряди за втория. Разстоянието до вражеската машина е не по-малко от 200 м и механик-водачът Пьотър Трайнин подхваща таран.
Битката при Курск
„Спомних си безусловно всичко, на което ни научи инструкторът, когато отработвахме таран“, танкистът в записките си. „Действах прецизно съгласно напътствията: включих и изключих от скорост, както бе нужно, и натиснах там, където трябваше… Ударих другия танк със средата на предния завършек на корпуса – мястото, на което предната ризница е крепко заварена към долната част на корпуса. Изблъсках го напред под изострен ъгъл, тъкмо във водещото му колело. И колелото и гъсеничната верига станаха на части и когато шокът от удара си отиде, включих мотора на цялостни обороти и на втора предавка избутах вражеския танк още осем до 10 метра“.
Екипажът на Pz.Kpfw III пробва да се измъкне от люка си, само че командирът на БТ-7 ги връща назад с вълна от картечен огън. Изведнъж немският танк стартира да се плъзга надолу и най-после се прекатурва на една страна. Оказва се, че Трайнин го избутва към стръмен речен бряг, затрупан със сняг.
БТ-7 се отдръпва в гората на практика незасегнат, когато в края ѝ се появява различен немски Pz.Kpfw III. В този миг екипажът взема решение да повтори дръзката си тактичност. Когато германците се доближават към унищожената машина на другарите си, руският танк ги връхлита от прикритието на гората.
Архивна фотография
„Този път извадих от строя водещото колело на вражеския танк толкоз изкусно, че даже не усетих удара. Но след конфликта моторът ми отхвърли и потегли чак при третия или четвъртия опит. И добре че потегли! Възстановил се от удара, немският екипаж на „осакатения“ танк бързо въртеше купола си“, Трайнин. Движейки се на зигзаг, БT-7 сполучливо заобикаля вражеския огън.
Този двоен таран не е единственото достижение на руските танкови екипажи. Някои съумяват да изпълнят таран три и даже четири пъти. За доста от тях обаче още първият таран против вражеската бронетехника е съдбовен.
На лов за „Тигри“
Битката при Курск през лятото на 1943 година е пикът на танковите тарани. По време на тази борба са регистрирани към 50 такива случая. „Тук и там огневият пердах се превръщаше в таранен с танкове, които влизат в непосредствен контакт, удрят броните си и се качват един върху друг…“, военачалник Евгений Ивановски.
Това включва и 30-тонните междинни танкове Т-34, които вършат таран против тежките 57-тонни немски Pz.Kpfw VI „Тигър“. Първият подобен случай е от 12 юли на гара „Прохоровка“, където горящият танк на лейтенант Иван Гусев се врязва в „Тигър“ с цялостна газ. Вражеският танк е обзет от пламъци и стопира, само че това коства живота на руския танков екипаж.
Екипажът, командван от старши лейтенант Афанасий Фьодоров, изваждат по-голям шанс. Сутринта на 28 юли те са измежду първите, които нахлуват в Рибница, механик-водачът Иван Дуплий незабавно видя „Тигъра“, който чака в засада. Стволът на оръдието му стартира постепенно да се върти по посока на „тридесет и четворката“.
„Командире, зад ъгъла на тухлената постройка има „Тигър“! Да го вземем ли на таран?“, Дуплий. „Напред!“, незабавно дава отговор старши лейтенант Фьодоров.
Архивна фотография
Механик-водачът форсира доколкото може и маневрира към „Тигъра“, чийто екипаж не съумява да вземе на прицел пъргавия руски танк. Т-34 удря Pz.Kpfw VI в профил, като откъсва гъсеничната му верига. Германците пробват да се измъкнат от развалената машина, само че против тях незабавно е открит картечен огън. Танкът на старши лейтенант Фьодоров остава безусловно незасегнат и изцяло боеспособен.
Таран против бронирани влакове
Много руски танкови екипажи са подготвени по какъв начин да вземат на таран танкове, само че никой не си е помислял да ги инструктира по какъв начин да вземат на таран брониран трен. Въпреки това обаче танкове на Червената войска се врязват в тези „крепости на релси“ с цялостна газ няколко пъти.
Бундесархив
Най-известният случай е от 25 юни 1944 година в Югоизточна Беларус. Втори танков батальон на 15-та гвардейска танкова бригада се бие за жп гара „Черни Броди“ близо до Бобруйск, а настъплението на руските войски е дейно арестувано от немски брониран трен.
В разгара на борбата Т-34, обзет от пламъци и с развалено главно оръдие, взема решение да вземе на таран немския колос. В този миг лейтенант Дмитрий Комаров и неговият механик-водач Михаил Бухтуев са единствените членове на екипажа, към момента способни да се бият.
Танкът, разпръсквайки вражеската пехота по пътя си, се качва на железопътния насип и с се врязва в немския брониран трен с оптималната скорост. В резултат на това дерайлират три вагона дружно с картечниците и артилерията, инсталирани върху тях. Съветските войски се възползват от объркването на съперника и пробиват към гарата.
Дмитрий КомаровАрхивна фотография
Механик-водачът Михаил Бухтуев умира на място, само че Комаров оцелява.
Окървавен, той излиза от Т-34 и, отвръщайки на огъня с револвера си, съумява да стигне до най-близките гори, където припада. Той обаче има шанс – малко по-късно е открит от руска разследваща група.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Въпреки това обаче червеноармейците подхващат тези обезверени ограничения стотици пъти през Втората международна война.
По време на кръвопролитния спор танковете постоянно употребяват мощните си корпуси, с цел да пробиват уличните барикади и тухлени стени, за да смачкат противниковите машини, артилерия и авиация на бойното поле. Таран против противников танк обаче е нещо напълно друго. Само най-храбрите и решителни екипажи се осмеляват на тази смъртоносна тактичност. А някои от тях даже се насочват против бронирани влакове.
Първият танков таран
Историята на танковите тарани може да се наблюдава чак до Гражданската война в Испания. Съветските войски, които се борят на Иберийския полуостров на страната на Републиката, са първите в света, които употребяват този способ.
Пол Матисович АрманМинистерство на защитата на Русия
На 29 октомври 1936 година танкова рота, командвана от руския капитан Пол Арман води боевете против италианските танкове в покрайнините на Сесена, който се намира на 30 км от Мадрид. Командирският танк, чието оръдие е засекло, е гневно преследван от танкетата CV-33 Ansaldo. Арман е избавен от Т-26 на лейтенант Семьон Осадчий, който се врязва в корпуса на вражеската машина с оптималната скорост и я избутва в дере, където тя се прекатурва няколко пъти и се взривява.
Таран на немски танкове
Случаи с танков таран на бойното поле на Втората международна война са регистрирани от войските на няколко страни, само че безспорният връх принадлежи на Червената войска. Общо руските танкове правят таран против противников танкове няколко стотици пъти.
Архивна фотография Таранът против противникови бронемашини се счита за наложително и обезверено деяние при рискови условия – когато към този момент няма снаряди или оръдието е отвън строя. През войната във военните академии инструктират доста танкови екипажи по какъв начин да се блъскат във противников машини по този начин, че да ги извадят от строя, а самите те да останат невредими.
Първият танков таран през войната сред нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики е регистриран на 22 юни 1941 година. При сраженията в Западна Украйна тежкият КВ-1 на лейтенант Павел Гудз се врязва в междинния танк Pz.Kpfw III, като поврежда веригите му и го избутва в трап.
По време на борбата за Москва, която се развива през зимата на същата година, екипажът на лекия танк БТ-7 влиза в стълкновение с два немски Pz.Kpfw III край село Денисиха. Първият танк е погубен с огън, само че не остават бронебойни снаряди за втория. Разстоянието до вражеската машина е не по-малко от 200 м и механик-водачът Пьотър Трайнин подхваща таран.
Битката при Курск
„Спомних си безусловно всичко, на което ни научи инструкторът, когато отработвахме таран“, танкистът в записките си. „Действах прецизно съгласно напътствията: включих и изключих от скорост, както бе нужно, и натиснах там, където трябваше… Ударих другия танк със средата на предния завършек на корпуса – мястото, на което предната ризница е крепко заварена към долната част на корпуса. Изблъсках го напред под изострен ъгъл, тъкмо във водещото му колело. И колелото и гъсеничната верига станаха на части и когато шокът от удара си отиде, включих мотора на цялостни обороти и на втора предавка избутах вражеския танк още осем до 10 метра“.
Екипажът на Pz.Kpfw III пробва да се измъкне от люка си, само че командирът на БТ-7 ги връща назад с вълна от картечен огън. Изведнъж немският танк стартира да се плъзга надолу и най-после се прекатурва на една страна. Оказва се, че Трайнин го избутва към стръмен речен бряг, затрупан със сняг.
БТ-7 се отдръпва в гората на практика незасегнат, когато в края ѝ се появява различен немски Pz.Kpfw III. В този миг екипажът взема решение да повтори дръзката си тактичност. Когато германците се доближават към унищожената машина на другарите си, руският танк ги връхлита от прикритието на гората.
Архивна фотография „Този път извадих от строя водещото колело на вражеския танк толкоз изкусно, че даже не усетих удара. Но след конфликта моторът ми отхвърли и потегли чак при третия или четвъртия опит. И добре че потегли! Възстановил се от удара, немският екипаж на „осакатения“ танк бързо въртеше купола си“, Трайнин. Движейки се на зигзаг, БT-7 сполучливо заобикаля вражеския огън.
Този двоен таран не е единственото достижение на руските танкови екипажи. Някои съумяват да изпълнят таран три и даже четири пъти. За доста от тях обаче още първият таран против вражеската бронетехника е съдбовен.
На лов за „Тигри“
Битката при Курск през лятото на 1943 година е пикът на танковите тарани. По време на тази борба са регистрирани към 50 такива случая. „Тук и там огневият пердах се превръщаше в таранен с танкове, които влизат в непосредствен контакт, удрят броните си и се качват един върху друг…“, военачалник Евгений Ивановски.
Това включва и 30-тонните междинни танкове Т-34, които вършат таран против тежките 57-тонни немски Pz.Kpfw VI „Тигър“. Първият подобен случай е от 12 юли на гара „Прохоровка“, където горящият танк на лейтенант Иван Гусев се врязва в „Тигър“ с цялостна газ. Вражеският танк е обзет от пламъци и стопира, само че това коства живота на руския танков екипаж.
Екипажът, командван от старши лейтенант Афанасий Фьодоров, изваждат по-голям шанс. Сутринта на 28 юли те са измежду първите, които нахлуват в Рибница, механик-водачът Иван Дуплий незабавно видя „Тигъра“, който чака в засада. Стволът на оръдието му стартира постепенно да се върти по посока на „тридесет и четворката“.
„Командире, зад ъгъла на тухлената постройка има „Тигър“! Да го вземем ли на таран?“, Дуплий. „Напред!“, незабавно дава отговор старши лейтенант Фьодоров.
Архивна фотография Механик-водачът форсира доколкото може и маневрира към „Тигъра“, чийто екипаж не съумява да вземе на прицел пъргавия руски танк. Т-34 удря Pz.Kpfw VI в профил, като откъсва гъсеничната му верига. Германците пробват да се измъкнат от развалената машина, само че против тях незабавно е открит картечен огън. Танкът на старши лейтенант Фьодоров остава безусловно незасегнат и изцяло боеспособен.
Таран против бронирани влакове
Много руски танкови екипажи са подготвени по какъв начин да вземат на таран танкове, само че никой не си е помислял да ги инструктира по какъв начин да вземат на таран брониран трен. Въпреки това обаче танкове на Червената войска се врязват в тези „крепости на релси“ с цялостна газ няколко пъти.
Бундесархив Най-известният случай е от 25 юни 1944 година в Югоизточна Беларус. Втори танков батальон на 15-та гвардейска танкова бригада се бие за жп гара „Черни Броди“ близо до Бобруйск, а настъплението на руските войски е дейно арестувано от немски брониран трен.
В разгара на борбата Т-34, обзет от пламъци и с развалено главно оръдие, взема решение да вземе на таран немския колос. В този миг лейтенант Дмитрий Комаров и неговият механик-водач Михаил Бухтуев са единствените членове на екипажа, към момента способни да се бият.
Танкът, разпръсквайки вражеската пехота по пътя си, се качва на железопътния насип и с се врязва в немския брониран трен с оптималната скорост. В резултат на това дерайлират три вагона дружно с картечниците и артилерията, инсталирани върху тях. Съветските войски се възползват от объркването на съперника и пробиват към гарата.
Дмитрий КомаровАрхивна фотография
Механик-водачът Михаил Бухтуев умира на място, само че Комаров оцелява.
Окървавен, той излиза от Т-34 и, отвръщайки на огъня с револвера си, съумява да стигне до най-близките гори, където припада. Той обаче има шанс – малко по-късно е открит от руска разследваща група.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ