Таня Велинова е управител на туристическа агенция "Рад феста", която

Таня Велинова е шеф на туристическа организация "Рад феста ", която от години работи на гръцкия пазар. Госпожа Велинова разяснява за какво българите всеобщо взеха решение да почиват на гръцкото крайбрежие през тази година в изявление за "Стандарт ".

- Госпожо Велинова, Вие от дълго време работите на гръцкия пазар. Защо стана по този начин, че българите избраха да отидат на гръцкото море, вместо на родното? И по кое време ще ги стигнем гърците в туризма?
- Ние не би трябвало да съпоставяме българското Черноморие с Егейско, Йонийско или Средиземно море. Гърция има огромно преимущество с това, че има изход на 3-4 отворени морета, което ги прави доста чисти. Но това, което гърците не са създали, е, че не са разрушили природата си, не са пипнали нищо от 1000-километровата си крайбрежна линия. Имам взор от 20 години по какъв начин се развива гръцкият туризъм. За тези 20 година гърците нищо не са трансформирали в метода на предложение на туристически услуги и обслужването.

Туризмът е по правила и по стандарт. И човек знае, че и следващата година да пристигна, ще бъде по същия метод посрещнат и изпратен. Докато при нас, щом чуем, че нещо се продава - давай, всички се юрват да го вършат. Презастрояването най-вече отблъсна туристите. Не може да отидеш на място, където отсъства природата.

Хотелите в морските курорти у нас не би трябвало да бъдат обзаведени с толкоз тежки мебели и с мокети, които се почистват мъчно.

Гърците не се интересуват какви спомагателни атракциони да оферират. Те знаят, че един екскурзиант отива на море поради здравето си, което укрепва от слънцето и солената вода. И той би трябвало да се любува на първо място на тези дадености. Морето е първият приоритет. Вторият приоритет е инфраструктурата, третият - непокътнатата околна среда и природата.

Четвъртият приоритет е стандартът на услугите. В Гърция да вземем за пример фрапето, гръцкото кафе се вършат по един и същи метод. Бирата стои в железна кофа, цялостна с лед. Струва 4 евро и наложително към нея ви носят чипс или ядки като комплимент. Това подготвя екскурзианта. Кафето или фрешът няма да са разредени. И вие, където и да се намирате, няма да сте в напрежение кое заведение да изберете - по-хубавото или по-евтиното.
Навсякъде в Гърция качеството е еднообразно.

Икономиката е пазарна, единствено че мълчешком са се разбрали от първото до последното кафене, че ще продават бирата за 4 евро, а кафето - за 3 евро. И никой не си е разрешил да го вдигне на 3,50, да вземем за пример.

- А при нас постоянно ще има един хитрец, дето ще вдигне с 50 ст, с левче..., нали, какво пък толкоз .
- Ето от там идва напрежението и ти да се чудиш къде да отидеш, с цел да ти излезе по-евтино.

В Гърция потребителят не се интересува кафенето заплаща ли на общината и какъв брой. Важното е, че се усеща доста спокоен и удовлетворен. Най-важното, което аз поставям преди всичко, това е спокойствието на екскурзианта.
На нашето Черноморие екскурзиантът не се усеща спокоен, той се чуства заплашен, че някой ще злоупотреби с него.

- От какво се появява това напрежение и подозрение? От недоверието ли, което е типичното за българина?
- Да, липсва всякакво доверие във взмаимоотношенията сред клиента и този, който дава услугата. Клиентът в България постоянно счита, че с нещо е ощетен. Този, който дава услугата, постоянно е на мнение, че е направил нещо, което коства повече.

При нас е сгрешен методът на туристическото обслужване. Ето, да вземем за пример, отивате на плажа. Първо би трябвало да изберете място къде да седнете. На гръцкото крайбрежие никой няма да ви тормози до момента в който извършите своя избор. Ще ви оставят да сядате, да се местите, да преценявате. А в България незабавно ще дотича един човек и ще каже: "Дайте 10 лв., 15 лв. ". Това ви стряска, тъй като още не сте решили дали тъкмо тук да останете. Но от вас се желае на часа да платите, тъй като индивидът насреща пък се опасява, че ще откажете да платите. Това дебнене тормози и изнервя хората.За храната пък ще имате подозрения дали е прясна, дали е качествена.

- През последните дни в обществените мрежи непрестанно се демонстрират касови бележки за цени на шезлонги и чадъри и се вършат съпоставения сред България и Гърция. Защо при нас се желаят такива бомбастични цени, да вземем за пример 40 лв., 70 лв. - за чадър и шезлонг?
- Много е значимо кой стопанисва плажовете. За страдание, на нашето Черноморие това отново е сбъркано. Плажовете се оферират на концесионери, от които се желаят непостижими суми. Концесионерът би трябвало да направи вложения, след това да чака тези вложения да му се върнат, след това да чака нещо да завоюва и след това несъмнено би трябвало и да се регистрира някъде.

Земята принадлежи на страната. Затова и плажовете би трябвало да са държавна грижа и политика. Крайно неправилно е да се дава избрана линия на някакъв човек, който нито има визия, нито тактика за развиването й. Наскоро попаднах на една фотография в интернет, която напряко ми събра очите - на един плаж сложени изкуствени палми - заплашителен кич! А до тях някакви барбарони, на които в случай че легнеш, ще ти запарят гърба. Значи този плаж е даден на човек, който и разбиране си няма от туризъм. И никой няма да отиде на това място.

- А в Гърция по какъв начин е решен въпросът с плажовете?
- В Гърция локалните кафенета обслужват избрани части от плажа в курортното населено място. Не заплащат концесионна такса, само че влагат в шезлонги, чадъри, масички, пепелници, табелка на всеки чадър какъв брой коства асортиментът на кафенето. И вие си избирате до кого да седнете. И не се притеснявате да си оставите багажа. Отивате в морето, връщате се, ще го намерите там. Поведението на обслужващите дефинира и държанието на потребителите. Защото им дават успокоение.

- Появи се информация, че в Гърция също са въвели такси за чадърите и към този момент не може да се употребяват единствено против едно фрапе, което ще си поръчаш. Така ли е?
- По гръцките острови в действителност има избрани места, на които е посочено, че използването на шезлонг и чадър коства избрана сума, а освен консумация. Но за всеобщия екскурзиант, какъвто е и българинът, в известните курорти в Северна Гърция - Халкидическия полуостров, остров Тасос, на юг от Солун, Олимпийска Ривиера - избират против консумация да ползвате шезлонг и чадър. Това е методът им да притеглят туристи. В същото време не ви демонстрират, че не им е прелестно, в случай че си носите лични питиета, хладилни чанти, храна. Те желаят да ви покажат, че са на ваше разположение и вие може да си поръчвате каквото желаете.

- Казахте, че гърците не оферират атракциони. А по какъв начин притеглят младите?
- У нас към момента не е ясно кой курорт е фамилен и кой е за развлечение. Например в Несебър, Созопол, по Южното ни Черноморие, където сезонът е по-дълъг в съпоставяне със Северното, има доста фамилни хотели. Не може на същото място да има нощни заведения и заведения с жива музика.

- Има концепция за делене на курортите у нас на зони - фамилна зона за отдих и зона за юношески туризъм. Ако това се случи, ще бъдат ли удовлетворени гостите - и тези, които желаят тишина и релакс, и другите, които са пристигнали за занимания?
- Не съм уверена, тъй като не може да кажеш, че това е зона за юношески туризъм и тече безконечен ваучър, а на същото място хотелиерите да настаняват хора, пристигнали на отмора.

В курортите в Гърция подобен вид занимания няма. Има плажни барчета, там може да се слуша хубава музика. Повечето огромни комплекси, които са на няколко километра отвън селищата, провеждат веднъж в седмицата тематична гръцка вечер и показват гръцката просвета, фолклор, обичай с танци и песни. Из целия град има афиши, с цел да пристигна който желае. И с това се завършва. Ако искаш бузуки бар, хващаш такси, отиваш и цяла нощ те забавляват изпълнителите. Но това е отвън курорта, който е единствено за отмора.

В Турция - приказвам за Бодрум, Анталия - комплексите са отвън селищата. Ако сте млад и желаете развлечение - взимате такси, отивате в Бодрум в някоя огромна дискотека. Ако сте по-възрастен или с деца, ще си останете в комплекса и никой няма да ви пречи. Но там през целия ден аниматорите забавляват туристите с разнообразни спортни надпревари.

- В много комплекси у нас също има аниматори, само че може би не е задоволително. Липсва работна ръка. Как е решен при гърците въпросът с работната ръка?
- Тъй като при тях туризмът е най-вече фамилен бизнес, те знаят, че ще наследят хотела на дядо, на баща и се образоват в тази посока.
Но до момента в който в Гърция, в Англия, в Испания, в Италия специалността екскурзовод може да упражнява човек, който е приключил 3-годишно образование за това, в България екскурзовод се става с 3-месечен курс, което е парадокс!

Друг образец: предходната година бях в Обзор, а момчето на бара се съблякло голо до кръста. Топло му е, само че той те обслужва и е неприемливо да е гол!
Липсва ни финесът в обслужването, липсват ни детайлите. Тези хора, които се хващат на работа по нашите хотели, на първо място би трябвало да бъдат подготвени да се усмихват. Да се гледат в огледалото и един месец да упражняват по какъв начин да се усмихват, когато посрещнат клиент. Тук, в Гърция, доста простичко ти споделят: "Калимера! " и незабавно те позволяват покрай себе си. На човек му става прелестно от това.

- Усмивката очевидно коства пари при нас .
- Знаете ли, при гърците има една доста забавна максима. Те споделят: "Парите да му вземеш и драго да му стане ". Така е по цялото Средиземноморие. Ние обаче не го умеем.
Всеки сезон у нас има някаква смяна.
Това, дружно с отрицателните вести, отблъсква туристите.

- Защо тъкмо в този момент се случи този взрив на българи, които потеглиха за отмора в Гърция? Има данни, че с 25% повече хора са минали през граничните пунктове към южната ни съседка през последните седмици. По-евтино ли е там в този момент, откакто падна Данък добавена стойност за храните? Или пък българинът се замогна и е подготвен да харчи повече?
- Категорично ви споделям, че нито едното, нито другото е причина. В Гърция тази година са по-високи цените спрямо предишния сезон и все пак нашите продажби не са спаднали. Ще ви кажа за какво. Нашите продажби стартираха от октомври 2018. Всичките ни продажби са до 31 март, в този момент имаме доста малко резервации.

Кажете ми кой хотелиер у нас предходната година беше подготвен да продава ранни записвания на българския пазар? Никой! Защото нашите хотелиери чакат с огромната кошница чужденци. Отпаднаха им договорите, в този момент чета в интернет, че за избавяне на сезона са понижили с 30 % цените. Но от това няма особена изгода, тъй като още до февруари-март всеки си е възнамерявал отпуската и почивката.

- Какви са поуките, които да си вземат нашите хотелиери и какво би трябвало да създадат доста бързо, с цел да не се случи същото и следващата година?
- Да отчетат нулев сезон, само че да мислят за идващите най-малко две години напред. Да няма смяна в цените, да има ранни записвания, които да са привлекателни и да започват още октомври-ноември миналата година.

- Как може страната да помогне на туризма ни?
- Не е работа на министъра на туризма да ревизира заведения и екскурзоводи по плажа. Един министър би трябвало да мисли за развиването на бранша в вероятност, да се грижи за рекламата, за международните тържища, да прави прогнози.

Националната ни реклама не би трябвало да е за един сезон. Тя би трябвало най-малко с две години напред да има небосвод.

На туристическите изложби България би трябвало да е национално показана, а не обособеният хотелиер да си заплаща такса присъединяване на един споделен щанд, който няма визията на България. Пак ще сравня Гърция: като навестявам европейските туристически тържища, виждам отдалече синьо-бялото на страната като дестинация. А ние години наред нямаме елегантно показване на България като туристическа дестинация.

- Как би трябвало да се популяризира България?
- Нашият летен сезон е доста дребен - действително два месеца. Държавите по Средиземноморието имат сезон от май до октомври.

Културният туризъм при нас е доста по-силен. Там би трябвало да е целта, там да се помогне. Защото ние сме една от най-богатите с история страни в Европа. Ето, и италианците ни го признават. Ние би трябвало да наблегнем на траките, само че не да тракаме с мечове по тържищата и хората да се чудят какво става. Ако целта на нашето министерство е културният туризъм, ние няма да имаме равни!

- Чуха се отзиви, че ние с Гърция не можем да се мерим, само че можем с Хърватска. Вие какво мислите?
- Хърватска не унищожи природата си, не се презастрори. Хърватска употребява почивните си станции, от които извън са си същите, само че вътре те посреща актуален разкош и стандарт. В Хърватска споделят: Ние ще обслужваме единствено по-висок клас туристи. И са безкомпромисни в това. Докато при нас всяка година се вършат взаимни отстъпки за това какъв сегмент туристи да дойдат. Правим дискотека до дискотека и следващата година - оле-ле!

- Виждате ли светлина в тунела?
- Аз съм оптимист, разгадавам на младежите. Но би трябвало да им се даде късмет и път.