Как празнуват българите по света?
Таня ГЛУХЧЕВА
За някои Великден е обиколката на черквата със свещ в мистиката на нощта. За други - празничният обяд. Трети го свързват с църковната работа и възгласа " Христос Воскресе! ". На всеки празникът дава по нещо. Нещо, което се пази в сърцето.
Как честват и съблюдават традициите нашите сънародници, които живеят на хиляди километри от България? Как съчетават българското с новото, измежду което са? Успяват ли с обич и предпочитание да подредят софра и да усетят духа на Великден?
Зорница Антонова - Жундиаи, живее от 22 години в щата Сао Пауло, Бразилия: Обичаме " борбите с червени яйца "
Съпругът ми е бразилец, по тази причина в моето семейство честваме на католическия Великден. Но по български. Синът ми, щерка ми и аз червим яйца дружно. Те обичат да пишат с восък по тях, багрим ги с люспи от лук, магданоз, памук. Най-различни. Забавляваме се и нормално вършим по 60-70 яйца. Аз и синът ми месим козунаци. Той доста добре се оправя с тази задача. Той подрежда и великденската софра.В Сао Пауло може би има към 200 българи. Повечето съблюдаваме традициите. Изцяло българските фамилии честват на православния Великден. Други, които сме от смесени фамилии, честваме на католическия.
Споделяме обичаите ни с локалните. Мъжът ми доста обича " борбите с червени яйца ". Съседите чакат с неспокойствие Великден, с цел да опитат козунак. Винаги им разпределям по няколко яйца и малко козунак, по наш бит. Бразилците обичат да научават нещо ново за някоя непозната просвета.
Мисля, че елементарно се съчетават православните и католическите празници. Аз най-малко се старая постоянно да съчетавам. На Великден има и червени, и шоколадови яйца. Как няма да са удовлетворени децата! Даже са удовлетворени двойно!
Бразилците не червят яйца, ние нямаме шоколадови яйца. Но всички дружно честваме Възкресението, благодарим и се молим за едно и също. Здраве, благополучие, разцвет. За всички.
Преди пандемията се събирахме в българското учебно заведение в Сао Пауло на Великден. Дано да можем да подновим традицията следващата година!
Христос Воскресе!
Теодора Тянкова, студентка, живее в Съединени американски щати от 6 години: Американците нямат обичаи като нас
Лесно се съчетават празниците. Освен това има години, когато католическият и православният Великден са на разнообразни дни, та би трябвало да си избера на кой ден да чествам. Или и двата.Празнувам композиция от двата празника - американците не се чукат с яйца, само че аз съм го въвела като бит измежду приятелите ми. Единствено срещам усложнение с боядисването на яйца, тъй като по магазините няма бои. Разбира се, може да се поръча от интернет. Понякога просто рисувам 3-4 яйца на ръка с водни боички.
Американците, които не са мощно религиозни, нямат доста обичаи по Великден. Търсенето на шоколадови яйца в градината е единствено за дребни деца. Иначе за огромните, сходно на Коледа, има по торбичка шоколадови дарове, само че този път от Великденския заек.
Всички, на които съм разказвала за боренето с яйца, са доста впечатлени. Аз и за Баба Марта съм разказвала, и мартенички съм раздавала. И знам, че нормално им е доста забавно. Но не си представям да се решат да сварят 90 яйца и да боядисват 2-3 часа като нас.
Вера Николова, живее във Франция от 15 години: Родителите ми пращат багра от България
Старая се, доколкото мога, да съблюдавам българските обичаи. Не и за козунака - има във всеки магазин. А за боите за яйца - нормално родителите ми пращат от България. Ако пратката закъснее (смее се) или се изгуби по пътя, закупувам от тук хранителни бои. Иначе всяка година оцветявам яйца. Не съм пропущала. Дори когато бях в Германия, отново боядисвах и раздавах яйца на сътрудниците от университета. Един чужденец не съм срещнала, на който да не му е забавно. Дори в този момент в работата ми сътрудниците още са с мартеници.
Николина Георгиева, студентка, от 4 години е в Нидерландия: Има толкоз прилики в обичаите
Като студент в Нидерландия беше извънредно елементарно и занимателно да съблюдавам разнообразни български обичаи в чужбина. Това се дължи на обстоятелството, че обмяната на просвета сред другите хора, с които учим дружно, е една от най-интересните и значими елементи за мен от образованието ми в друга страна, с изключение на естественото придобиване на познания от часовете.
Великден празнувахме два пъти - един път с католиците, когато си разменяхме шоколадови яйца, и повторно по православния календар. Научих всичките си другари за занимателната традиция на боядисване на яйца, в която те се влюбиха.
Повечето от приятелите ми чужденци всяка година носят мартеници и обожават тази традиция, която е по-скоро езическа, само че доста забавна за тях. Обичаите са значима част от всяка просвета, а когато ги споделяш с останалите, постоянно сме удивени какъв брой прилики имаме и с техните обичаи. Това ни сплотява като другари и ни прави едно същинско семейство зад граница.
Нели Христова, продавачка, живее в Испания от 6 години: Шегуват се, че " удрям " тестото за козунака
Когато имаш предпочитание, не е мъчно да спазваш традициите. Въпреки че от няколко години пребивавам в Испания, ставам в 5 сутринта на Велика събота, с цел да оцветявам яйцата. А си лягам в 2 през нощта, тъй като очаквам козунакът да втаса три пъти! Правя и дроб сърма. Много им е забавно на испанците, даже приятелят ми се майтапи какво толкоз ми е отговорно тестото, че го " удрям " по този начин... Истината е, че за мнозина това, което вършим, наподобява старомодно и питат: " Защо боядисвате яйца, нали има шоколадови?! " А другояче намирам багра в магазина - някои го назовават " съветски ", други - " румънски ". За мен е значимо, че има български артикули!
За някои Великден е обиколката на черквата със свещ в мистиката на нощта. За други - празничният обяд. Трети го свързват с църковната работа и възгласа " Христос Воскресе! ". На всеки празникът дава по нещо. Нещо, което се пази в сърцето.
Как честват и съблюдават традициите нашите сънародници, които живеят на хиляди километри от България? Как съчетават българското с новото, измежду което са? Успяват ли с обич и предпочитание да подредят софра и да усетят духа на Великден?
Зорница Антонова - Жундиаи, живее от 22 години в щата Сао Пауло, Бразилия: Обичаме " борбите с червени яйца "
Съпругът ми е бразилец, по тази причина в моето семейство честваме на католическия Великден. Но по български. Синът ми, щерка ми и аз червим яйца дружно. Те обичат да пишат с восък по тях, багрим ги с люспи от лук, магданоз, памук. Най-различни. Забавляваме се и нормално вършим по 60-70 яйца. Аз и синът ми месим козунаци. Той доста добре се оправя с тази задача. Той подрежда и великденската софра.В Сао Пауло може би има към 200 българи. Повечето съблюдаваме традициите. Изцяло българските фамилии честват на православния Великден. Други, които сме от смесени фамилии, честваме на католическия.
Споделяме обичаите ни с локалните. Мъжът ми доста обича " борбите с червени яйца ". Съседите чакат с неспокойствие Великден, с цел да опитат козунак. Винаги им разпределям по няколко яйца и малко козунак, по наш бит. Бразилците обичат да научават нещо ново за някоя непозната просвета.
Мисля, че елементарно се съчетават православните и католическите празници. Аз най-малко се старая постоянно да съчетавам. На Великден има и червени, и шоколадови яйца. Как няма да са удовлетворени децата! Даже са удовлетворени двойно!
Бразилците не червят яйца, ние нямаме шоколадови яйца. Но всички дружно честваме Възкресението, благодарим и се молим за едно и също. Здраве, благополучие, разцвет. За всички.
Преди пандемията се събирахме в българското учебно заведение в Сао Пауло на Великден. Дано да можем да подновим традицията следващата година!
Христос Воскресе!
Теодора Тянкова, студентка, живее в Съединени американски щати от 6 години: Американците нямат обичаи като нас
Лесно се съчетават празниците. Освен това има години, когато католическият и православният Великден са на разнообразни дни, та би трябвало да си избера на кой ден да чествам. Или и двата.Празнувам композиция от двата празника - американците не се чукат с яйца, само че аз съм го въвела като бит измежду приятелите ми. Единствено срещам усложнение с боядисването на яйца, тъй като по магазините няма бои. Разбира се, може да се поръча от интернет. Понякога просто рисувам 3-4 яйца на ръка с водни боички.
Американците, които не са мощно религиозни, нямат доста обичаи по Великден. Търсенето на шоколадови яйца в градината е единствено за дребни деца. Иначе за огромните, сходно на Коледа, има по торбичка шоколадови дарове, само че този път от Великденския заек.
Всички, на които съм разказвала за боренето с яйца, са доста впечатлени. Аз и за Баба Марта съм разказвала, и мартенички съм раздавала. И знам, че нормално им е доста забавно. Но не си представям да се решат да сварят 90 яйца и да боядисват 2-3 часа като нас.
Вера Николова, живее във Франция от 15 години: Родителите ми пращат багра от България
Старая се, доколкото мога, да съблюдавам българските обичаи. Не и за козунака - има във всеки магазин. А за боите за яйца - нормално родителите ми пращат от България. Ако пратката закъснее (смее се) или се изгуби по пътя, закупувам от тук хранителни бои. Иначе всяка година оцветявам яйца. Не съм пропущала. Дори когато бях в Германия, отново боядисвах и раздавах яйца на сътрудниците от университета. Един чужденец не съм срещнала, на който да не му е забавно. Дори в този момент в работата ми сътрудниците още са с мартеници.
Николина Георгиева, студентка, от 4 години е в Нидерландия: Има толкоз прилики в обичаите
Като студент в Нидерландия беше извънредно елементарно и занимателно да съблюдавам разнообразни български обичаи в чужбина. Това се дължи на обстоятелството, че обмяната на просвета сред другите хора, с които учим дружно, е една от най-интересните и значими елементи за мен от образованието ми в друга страна, с изключение на естественото придобиване на познания от часовете.
Великден празнувахме два пъти - един път с католиците, когато си разменяхме шоколадови яйца, и повторно по православния календар. Научих всичките си другари за занимателната традиция на боядисване на яйца, в която те се влюбиха.
Повечето от приятелите ми чужденци всяка година носят мартеници и обожават тази традиция, която е по-скоро езическа, само че доста забавна за тях. Обичаите са значима част от всяка просвета, а когато ги споделяш с останалите, постоянно сме удивени какъв брой прилики имаме и с техните обичаи. Това ни сплотява като другари и ни прави едно същинско семейство зад граница.
Нели Христова, продавачка, живее в Испания от 6 години: Шегуват се, че " удрям " тестото за козунака
Когато имаш предпочитание, не е мъчно да спазваш традициите. Въпреки че от няколко години пребивавам в Испания, ставам в 5 сутринта на Велика събота, с цел да оцветявам яйцата. А си лягам в 2 през нощта, тъй като очаквам козунакът да втаса три пъти! Правя и дроб сърма. Много им е забавно на испанците, даже приятелят ми се майтапи какво толкоз ми е отговорно тестото, че го " удрям " по този начин... Истината е, че за мнозина това, което вършим, наподобява старомодно и питат: " Защо боядисвате яйца, нали има шоколадови?! " А другояче намирам багра в магазина - някои го назовават " съветски ", други - " румънски ". За мен е значимо, че има български артикули!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ