Таня е съпруга на Стефан Стоянов - по-малкия син на

...
Таня е съпруга на Стефан Стоянов - по-малкия син на
Коментари Харесай

Таня Стоянова: Синът на Радой Ралин се бори с рак на кръвта!

Таня е брачна половинка на Стефан Стоянов - по-малкия наследник на Радой Ралин.

На 8 юли фамилията разгласи, че стартира безсрочна гладна стачка в поддръжка на Едвин Сугарев и с искане за оставка на държавното управление на Пламен Орешарски, както и срещу назначения за регионален шеф на София -град сътрудник на Шесто ръководство на Държавна сигурност и народен представител от Българска социалистическа партия Росен Малинов. На 12 юли 2013 година Стефан е признат във ВМА и е заставен по лекарско наставление да приключи гладната си стачка.

Таня и Стефан имат 3 деца. Той е неработоспособен, тя също. До предходната година Стоянов работи като механически помощник на Аерогара София. Уволняват го, до момента в който е в отпуск. След това закриват длъжността му.

Ексклузивно пред “ШОУ” снахата на огромния сатирик и отстъпник Радой Ралин споделя за пъкъла, през който е минало фамилията й.

Стефан по време на диалога ни е на постоянния обзор във ВМА, където по време на гладната стачка са разкрили онкологичното заболяване на кръвта му. Оставил е единствено къса записка: “Искам да благодаря на брат ми за силата, която ми даде в болничното заведение: “Нека силата да бъде с теб, Кине...”.

- Таня, какво се случи, за какво се наложи да прекратите гладната си стачка със Стефан?
- Още първоначално пристигнаха публицисти да вземат от нас изявление за паметника на Радой. Ние с мъжа ми отидохме там и на него му стана неприятно. Викнахме “Бърза помощ”! Стефан не можа да се появи пред камерите. Той просто легна на пейките...

След това, още в края на юни, Стефан като чу, че Едвин /Сугарев – б. а./ е почнал гладна стачка, незабавно сподели: “Започвам и аз!”. Еди му е другар и другар на Радой, той извънредно доста го цени като стихотворец, като позиция. Тогава аз го стопирах, тъй като знам какъв брой доста физически премеждия има... Но истината е, че откогато Едвин стартира гладна стачка, ние ядяхме със свито сърце, троха в устата не ни се слагаше от тъга!

Но мина време, на 7 юли, в неделя, беше огромният протест, който стигна до нашия дом до “Плиска” по “Цариградско шосе”! Мъжът ми се развълнува доста мощно. В понеделник разбрах, че е почнал скрито гладна стачка, че не желае към този момент да яде. Тогава му споделих: “Аз се причислявам към теб!”. И написахме писмото с претекстовете си.

Но до сряда сутринта

той се утежни доста фрапантно!

Дойде екип на Нова телевизия, той даже не можа да стане от леглото. Беше с доста високо кръвно, с доста тежки недоволства и даде изявление от леглото. До обяд подвигна още по-високо кръвно. Извиках “Бърза помощ”, закараха го във ВМА. Там му направиха проучвания и, за наша изненада, вместо в сърдечната клиника, го одобриха в онкохематологията! Там попада на изключителни експерти – доктор Станчев и доктор Гигов. Те споделиха: “Как може толкоз години да не е проучен за онкологично заболяване на кръвта?!”...

Всъщност преди 5-6 години при профилактични прегледи на летището него са го изпратили в Онкоболницата за доказване на тази диагноза. Имало е индикатори в кръвта, които са насочвали към нея. Но се оказало, че нямат радиоактивно вещество и му споделили: “Елате различен път!”. И той не прави проучването...

Но... Стефан отхвърли да приключи гладната стачка даже след заключението на лекарите във ВМА макар операциите и проучванията, които незабавно започнаха! Аз също продължих. В петък се оказа, че няма усъвършенстване на индикаторите на кръвта. Той ми се обади и ми сподели, че би трябвало незабавно да отидем при Едвин и да го помолим и той да приключи гладната стачка, с цел да прекратим и ние.

Взехме Стефан с кола, той излезе по пижама, и отидохме при Едвин. Той му сподели диагнозата си, сподели му, че е в болница. Мъжът ми със сълзи на очи го молеше и той да спре! Но Едвин беше неотстъпчив: “Така съм решил, няма да отстъпя от позицията си!”. Казах на мъжа ми: “Аз ще приключа с теб гладната стачка!”. Той се съгласи.

И фактически - за няколко дни се усъвършенстваха индикаторите на кръвта му. Още не знаем дали е доброкачествено или злокачествено болестта, чакаме проучванията. Много е значимо да се разбере какво тъкмо му е, с цел да се лекува вярно.

- Стефан по принцип е бил с разтърсено здраве...
- Стефан е с доста разтърсено здраве – исхемична болест на сърцето, има заболявания на стомаха, на диафрагмата. Той се яви на ТЕЛК, само че му признаха към 42 процентна неработоспособност. Взима пенсия. Дават му и някакви пари за медикаменти.

Миналата година го уволниха от работа като механически помощник на Аерогара София. Във втори курс във Библиотекарския институт е, само че под предлог, че няма тапия, го уволниха по време на отпуск. Той работеше на най-ниското ходило - като механически помощник на митница Аерогара София. Това се споделя физически надзор – установяваше дали дадена стока е същата, както е разказана в митническите документи. По Кодекса на труда за неговата компетентност не беше нужно висше обучение. Там работи 15 години, изпълняваше си добре уговорките даже има награди и награди за добре свършена работа. Дълго се опитваха да го уволнят... Всъщност - първият мотив беше, че е съден.

- За какво е съден?!
- Още по време на казармата стартират гаврите с него. По същото време се одобряват постановления, които засягат ограниченията против децата на преследваните от Държавна сигурност. Вътре с него се случват фрапиращи неща! Скубят му садистично веждите и косата с клещи, карат го да пълзи под пътеката на някакъв кулоар в прахуляк и в пясък, подвеждат го да плува в някаква рискова зона на Дунава, където имало

действителна заплаха за живота му!

А самата преживелица, след която се стига до делото, е през 1982 година по време на полските събития. Впоследствие ние открихме в Комисията по досиетата делото, което Държавна сигурност води против него. Оказа се, че е било заведено поради татко му и поради самия него. Той е охарактеризиран като “лидер на младежка група”. Държавна сигурност подхваща дейности да спре активността на Радой Ралин и на мъжа ми. И благодарение на агенти-провокатори мъжът ми е замесен в правосъдно дело съвсем като по учебник! Агентът от Шесто Стефан Долашки - Долака, който Стефан е считал за собствен пръв другар, го въвлича във всичко това. Той се прави на клошар, на стихотворец, на безгрижник... Вечер е в фирмите, а заран отива и разказва безусловно невъзмутимо всичко, което е видял и чул! И след това хора действително пострадват от това! Той даже идва у тях, чете стихове на Радой, а той счита, че има гений!

Същият този сътрудник поканва Стефан с една компания да пътува в провинцията при техен другар. Долака купува билети за влака, само че компанията не знае, че те са единствено за половината от пътя. Това се случва през нощта, пътуват по посока Русе. Но след гара Левски идва кондукторът, вижда, че те към този момент на процедура са без билети и на идната гара ги смъква. 3 часа през нощта е. Долашки стартира да псува полицаите! Арестуват ги, упрекват ги, че са свирили на китара и са скачали, изкривили и буферите на вагона, а последното изобщо не е правилно! Делото отива в съда и ги осъждат за едро безчинство – 8 месеца условно, с 3 години изпитателен период! За три месеца - по бързата процедура! Карат го да подпише протокол, че в случай че каже още една дума за полските събития, против властта или против Съветския съюз, ще бъде притеглен дейно да излежи присъдата! Самата преживелица е през март 1982 година, делото завършва с присъда юни месец. Но в Комисията по досиетата аз открих, че създаването на Държавна сигурност против него стартира още в края на 1981-а. Вътре има доноси против мъжа ми, че приказва против нахлуването на Съветския съюз в Полша, представени са думи на татко му, жигосана е и тяхната благосклонност към Милчо Левиев, който по това време има концерт в България, към джаза, към западния метод на живот.

Делото, което скалъпват след това, е, с цел да може да го заловен в клопката и да го предупредят, че в случай че продължи със своите изявления, ще бъде тикнат в пандиза! Това е пъкленият проект, който Държавна сигурност провежда против него!

Било е нещо ужасно!

С татко си търсят юристи, стремят се да потвърдят, че влакът не е бил развален... След процеса Стефан получава доста мощни сърдечни пристъпи. Тогава са му първите престои в кардиологичното поделение на Трета градска болница в доста тежко положение. Независимо, че тогава е единствено на 22, получава доста високо кръвно – 200/130! Спасяват го, само че от този момент е на доста тежка медикаментозна терапия. На бетаблокери е, които не би трябвало да стопира...

Та това дело беше първата причина, заради която се пробваха да уволнят мъжа ми от работа в митницата, която той стартира през 1997 година Защото, с цел да отменим тази присъда и да потвърдим, че тя е по политически аргументи, ние би трябвало да водим контрадело – с пари и юристи... Началникът на отдела тогава го извика и сподели, че с тази присъда няма право да работи в системата на митниците. Оказа се, че този шеф е някогашен чиновник на Шесто ръководство на Държавна сигурност и след това го отстраниха от този пост. Мъжът ми остана на работа.

Но по-късно започнаха да го тормозят поради това, че няма висше обучение. Стефан дълги години кандидатства в Художествената академия, само че не го одобряват, макар че професори, които преподават там, са признавали, че има гений. Проф. Иван Газдов доста го харесваше. Но по това време Държавна сигурност води против Радой Ралин дело за оперативно наблюдаване, което продължава до края на живота му! Баща му още от 60-те години е наблюдаван, уволняван... През 1968 година против него приключва първото дело за оперативна инспекция на Държавна сигурност, по което той е воден под псевдонима “Злобният”, което завърша с уволнението му. Формалният мотив е за стихосбирката “Лютите чушки”, това е капакът на всичко! Получават се доноси от чужбина, от Франция, от Америка, че индивидът, който може да оглави опозицията против властта в България, може да бъде единствено Радой! Целият фокус на службите, се насочва против Радой!

Радой от терзание се разболява доста тежко. Съпругата му го напуща

и той остава уединен татко с двама сина - бебета, и доста стара майка. Много постоянно се налагало да остават на грижите на една чистачка, която даже ги биела с метлата! Цялото семейство чакало единствено на Радой. Той се принуждава да продаде родната си къща в Сливен и с тези пари се устоят. Отстранен е от София, изпратен е в Хисар, получава доста тежки кръвоизливи, по-късно лежи в болница. Дори са мислили, че няма да го бъде. В продължение на 8 години е без работа.

През 1975 година се подписва Хелзинкската харта за правата на индивида. През 1976-та на Радой е открита работа в Киноцентъра. Тогава Държавна сигурност сменя рутинното наблюдаване върху него с огромно дело за оперативна разработка под името “Козел”. След това стартират и дело за оперативно наблюдаване – подслушване на дома, подслушване на телефона, ревизиране на преписка, обиски... То му дава статут от властта на “враг на народа”! Забранено му е да се появява пред медиите, на писателски конгреси, да не се среща с задгранични писатели. Част от ограниченията са и децата на такива хора да нямат право да учат във висши образователни заведения! Но те не са можели непосредствено да забранят на брачна половинка ми да учи. През 1988 година вършат нахлуване против него, ден преди изпита му в Художествената академия! Идвало е ред на проф. Иван Газдов да вземе клас, който както ви споделих, оценявал неговия гений...

- Какво се случва?
- С няколко другари мъжът ми в една градинка чества 4 юли - Деня на независимостта на Америка. Прибира се с касетофон, слушайки... западна музика! Една кола първо щяла да го блъсне на улицата! Той съумява да отскочи, по-късно колата стопира, от нея излиза набит, мускулест мъж, удря му едно кроше и счупва челюстта му на три места! Мъжът ми пада в несвяст, откарват го в “Пирогов”, шият го, остава в болничното заведение 40 дни с телове в челюстта! Така Стефан си изпуска изпитите в академията...

Мъжът, който го е блъснал, се оказва чиновник на “Кинтекс”! Изплъзва се без никаква присъда. Води се дело, което се приключва, тъй като очевидците се отхвърлят да се явят! Този човек скоро отпътува за Америка. А офицерът от Държавна сигурност, Апостолов, който води делото против Радой, е награден със златна значка на Министерство на вътрешните работи за мероприятието! Защото те по този метод унищожават Радой! Той се е грижил за сина си, който е бил в извънредно тежко положение! Едвин разказваше за този случай: “Няма да не помни по какъв начин сълзи се стичат по бялата му брада!”... Защото той доста добре е знаел, че

синът му е потърпевш поради него!

- Вие по кое време се запознахте със Стефан?
- Покрай рисуването. Той се готвеше за академията, а аз аплайвах архитектура. През 1988 година ние се оженихме със Стефан, родиха ни се деца. Едва предходната година той записа Библиотекарския институт, с цел да изкара бакалавърска степен. Но още преди да вземе дипломата, отново се повдигна въпросът, че няма висше обучение, и той беше уволнен! И в този момент е скъсен, без работа, с разтърсено здраве!... До юли тази година Стефан получаваше помощи за безработни...

- Вие също не сте добре със здравето...
- И аз съм неработоспособен 75 %. Още във втори клас ми откриха сколиоза, която до пети клас стана доста тежка. Силно деформиране. Имам доста тежка интервенция на гръбначния дирек и изменение на белите дробове. Ако ме хване грип, кашлям по два месеца. Имам болки в кръста при натоварване. Получавам пенсия 200 лева, карта за градския превоз, облекчения за медикаменти. Взимахме и детски. Не мога да се оплача... /усмихва се - б.а./ Тази пенсия и този статут ми дадоха опция да работя няколко години в Комисията по досиетата, да събера всички документи за книгата, която със Стефан написахме за Радой. /”Радой – смутителят на реда и тоягата на властта” – б. а./. Въпреки че аз съм хидроинженер по обучение, сглобих като инженер един колаж от документи! /смях/

Това заболяване и тази пенсия ми даде опция и да си виждам децата по- изкъсо. Винаги съм им пособия и за учебно заведение. Малката ни щерка Мария учи в 7-о учебно заведение, ще бъде в 9-и клас, синът ни Стефан - в 11-и клас във Френската гимназия, а каката София влезе “Балканистика” в Софийския университет, през вчерашния ден я записахме. Когато ходех в Комисията по досиетата, вечер им разказвах какво съм намерила за дядо им...

- Не сте ли подавали документи, че мъжът ви и татко му Радой Ралин са репресирани от комунистическата страна? Не сте ли пробвали да получите обезщетение?
- Преди две години подадохме документи в Областната администрация по Закона за реабилитация на българските жители, потърпевши от комунистическия режим.

До ден-днешен нямам никакъв отговор!

Предишният регионален шеф на София - Данаил Кирилов - някогашен общински консултант от Българска социалистическа партия, ни сподели, че няма да ни дадат негативен отговор, тъй като ще се оплачем в медиите... Така че ние нямаме нито позитивен, нито негативен отговор втора година! Както споделиха пък юристите там, даже да дадат позитивен отговор, няма кой да изплати компенсацията! Виждали сме там да идват и хора от чужбина – деца на репресирани, на изселени, на потърпевши по лагери – одобряват документите им, а след това ги мотаят с години!

И като похлупак на всичко, в този момент за регионален шеф на София бе назначен някогашният сътрудник на Шесто ръководство на Държавна сигурност Росен Малинов! Беше отговорник по идеологическите въпроси в Градския комитет на комсомола! Лично мен, в края на 80-те години ме е карал да си мятам кръстчето в кофата за отпадък! С моя другарка бяхме почитателки на група “Тангра” и попаднахме на него преди един концерт, с облекла и прически, не отговарящи на тогавашните униформи. Бяха ни излъгали, че там дават предложения за концерта... Росен Малинов беше начумерен като буреносен облак и стартира да крещи: “Какви са тези кръстове, хвърляйте в кошчето!”... Ние не си изхвърлихме кръстчетата. Моят ми беше полезност – от татко ми, от баба ми! И той изпрати писмо – да ни изключат от учебно заведение и от Комсомола! Слава Богу, че майка ми беше там учителка, а аз бях отличничка, че ни се размина! И... в този момент аз би трябвало да се явя точно пред този човек, с цел да желая документи, че мъжът ми и Радой са репресирани!...

Едно изявление на Валерия КАЛЧЕВА
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР