Радев губи битки, но не се отказва от войната
Таня ДЖОЕВА
Откакто влезе на " Дондуков " 2, президентът Радев загуби минимум три борби, които самичък инспирира - против мутрите ( " Мутри, вън! " ), против " шарлатанията " и против партийния модел и парламентарната република.
Радев се надцени.
Въпросите към него са повече от отговорите, които дава.
Поведението му от 29 май насам оставя усещането, че играе ва банк, изпуска нервите си и подхваща неверни ходове. За десетина дни те също са минимум три.> Първа неточност - на косъм от прелом > Времето и методът, по който връчи втория изследователски мандат, бяха скандални за една парламентарна народна власт.
След постигнатото съгласие сред Денков и Габриел за сформиране на кабинет бе въпрос на часове президентът да връчи мандата. Все отново той самият твърдеше, че желае страната да има постоянно държавно управление. И въпреки всичко политическата рецесия продължи прекомерно дълго, с цел да се поддържа безвремието в условия на световни трансформации.
Но часовете станаха дни, а в медиите изтече записът, който даде оправданието на Радев да се съмнява в " целесъобразността " на контрактувания кабинет.
Първите му думи на " Дондуков " 2 оставиха чувството, че досието може да остане в ръцете му, което не е нищо друго с изключение на нарушаване на Конституцията и прелом.
Той сподели: " Като президент и висш главнокомандващ съм директно зает с националната сигурност и предназначен да защищавам българската страна. Точно поради това е нецелесъобразно от моя страна да ви връча мандат и да поверя съдбините на България в ръцете на водачите на вашата партия след изтеклите записи и последвалите обществени признания поради торпилирането на българския суверенитет. "
След това обаче добави, че по Конституция е задължен да връчи мандата, като акцентира, че към този момент е дискредитиран и е оправдано да не бъде изпълнен. С други думи, президентът, който се е заклел в Конституцията, внуши, че без тази Конституция щеше да вземе друго решение. Че при различен модел - какъв ли е той..., решението му също щеше да е друго.
Държавата, т.е., се развива по конституционни правила, които не подсигуряват националната сигурност? Може ли президентът да въодушевява за слагането на сходни въпроси?> Втора неточност - обръщам ви тил > След избора на държавното управление Радев продължи да се движи по същата тънка линия, като явно загуби равновесие.
Преди гласуването той предизвести: ДНадявам се държавното управление да не предава националните ползи, по този начин както водачите на новата коалиция предадоха доверието на своите избирателиУ.
А след гласуването напусна залата, игнорирайки полагането на клетвата на новите министър председател и министри. Демонстрация, която къса институционалния разговор и блокира взаимоотношението сред управляващите, както е планувано да се случва в главния закон.
Но и това не е всичко.> Трета неточност - последователност няма да има > Оказа се, че служебното държавно управление си потегля с казус. За първи път в новата ни история заместител министрите са уволнени ден по-рано и обичайното предаване и приемане на властта няма да се случи.
Опонентите на Радев към този момент го дефинираха като бойкот (акад. Николай Денков).
И възмездие?
Най-малко три са и борбите, които Радев инспирира, само че действително загуби.
Когато въодушеви митингите през 2020 година с вдигнатия пестник и апела " Мутри, вън! ", времето работеше за него. Годините на власт тежаха на Борисов и ГЕРБ, всеобщото неодобрение беше реалност и то търсеше политическите си носители.
На площадите си изля гражданска сила, която на първите постоянни избори се трансформира в гласове за ДИма подобен народУ, Демократична България, групировката към Мая Манолова. И нищо. Пак избори. Има Такъв Народ даже стана първа политическа мощ. И какво? Нищо. Избори.
В този откъслек, през служебната власт, Радев отвори писта за нови политически звезди - Кирил Петков и Асен Василев. Да напомним - в границите на самодейността " Триморие " пред погледа на Радев американският президент поименно загатна Кирил Петков, което се изтълкува като сериозен знак за доверие. Президентът не опроверга с нищо тази мълва, явно националните ползи не бяха наранени, нямаше вмешателство, нямаше оскърбен суверенитет.
Останалото го помним - Петков и Василев сътвориха " Продължаваме промяната ", завоюваха изборите (с ала-бала през президента?), образуваха държавно управление, започнаха да ръководят и внезапно: нямате 100 дни, шмекерия, Македония-я-я-я!!!!
Последваха избори, избори, длъжностен кабинет след длъжностен кабинет. Време, в което се внушаваше, че партиите са неверни и неспособни да излъчат витална формула за стабилизиране на страната.
Реално ситуационните благосклонности и антипатии на президента не следваха логиката на идеология или на геополитика, без значение от клеймото през днешния ден за " съветски сътрудник ". Ако ГЕРБ са " мутрите ", а Политическа партия - " шарлатаните ", то когато бе против " мутрите ", той даде път на " шарлатаните ", когато бе против " шарлатаните ", не воюваше отчетливо с " мутрите ".
Ако водещи бяха геополитическите пристрастия, то най-логично бе да даде рамо на Българска социалистическа партия на Нинова, които го издигнаха за президент. Но и това не стана. Войната Радев-Нинова се води и ще се води до надвит завършек на една от двете страни, а ухажването на вътрешната й съпротива е реалност, който се оглежда в редица жестове. Например, в състава на последните служебни кабинети.
Може би тактиката да не се дава късмет за основаване и одобряване на огромна партия, на опция, на двуполюсен модел, където политическите формации/блокове да се редуват във властта, създавайки баланс, можеше да докара до всеобщо предпочитание за президентска република.> Но не докара > Инициативата на Има Такъв Народ и Слави Трифонов да се организира референдум за промяна на формата на ръководство приключи безславно.
Неуспехът на подписката, инициирана от " ИТН ", може да се одобри като загуба и за Радев. Скромният брой подписи, което попречва провеждането на национално допитване, е индикатор, че цялата политика на рушене на престижа на партиите се е провалила. Българските жители явно не желаят модел, който овластява една личност, било тя и с висок рейтинг.
Със основаването на кабинета " Денков-Габриел " се постави край и на невиждано дългото служебно ръководство, в чиито мандати имаше и нови шефове на специфичните служби, и всеобщи рокади в администрацията. Равносметката е, че до момента в който президентската власт укрепваше, нито мутрите бяха надвити, нито шарлатаните - надиграни, в случай че използваме определенията на самия Радев.
Дали и той не подведе гласоподавателите си, като ги поведе против " мутрите ", а се обърна против " шарлатанията "?> Новата война > Знаците, които президентът дава в този момент, са за нова политическа война, макар загубите.
С Българска социалистическа партия е ясно. Корнелия Нинова го назова през вчерашния ден " бащата на хаоса в България " и няма да му елементарни нито заиграването с вътрешната съпротива, нито ударите върху партийната система, посредством които се създаваха едни играчи, с цел да се торпилират/ерозират други.
Фронтът с постоянното държавно управление също няма по какъв начин да бъде затворен след маневрите на Радев към втория мандат и в деня на клетвата. Онзи запис, който провокира неконтролируем яд, разкрива още, че върви развой на прекупване на кметове на ГЕРБ; че задачата на ПП-ДБ не е Радев да бъде отхвърлен през процедура на " импийчмънт ", а да се трансформира в " кралицата на Англия за дълги времена ".
Освен за службите се готви и законопроект, който да ограничи пълномощията на служебните държавни управления, като тяхно обвързване останат единствено изборите. Според Христо Иванов по този начин ще се блокира опцията към тях да поражда " квазипрезидентски режим ".
Идеята бе споделена обществено към 10 дни преди сюжета на " Дондуков " 2.
През дългата политическа рецесия бяха изговорени и доста други хрумвания, които сполучливо работят в демократични страни. Кои ще приемем и кои ще отхвърлим - дебатът следва.
Безспорно е едно - през 2020 година България попадна в задънена улица, а президентът не съумя да я изведе през някакъв излаз в границите на партийната система и парламентарната народна власт.> Случайно? > Впрочем, щастливи от сформирането на постоянен кабинет с първи ротационен министър председател Николай Денков наподобява няма. Липсва екстаз и възторг в обществените мрежи. Има примирени, има дозирани оптимисти, има изчакващи, има комплицирани, има стъписани. А има и нещастни, има подготвени за нов протест жители.
Реакциите дотук се вписват в границите на едно демократично общество, където разликите се споделят, обявяват, пазят. Нормално.
Нормално е да работи и правилото власт - власт възпира.
Подчертаваме - възпира, не саботира.>
Епицентър
Откакто влезе на " Дондуков " 2, президентът Радев загуби минимум три борби, които самичък инспирира - против мутрите ( " Мутри, вън! " ), против " шарлатанията " и против партийния модел и парламентарната република.
Радев се надцени.
Въпросите към него са повече от отговорите, които дава.
Поведението му от 29 май насам оставя усещането, че играе ва банк, изпуска нервите си и подхваща неверни ходове. За десетина дни те също са минимум три.> Първа неточност - на косъм от прелом > Времето и методът, по който връчи втория изследователски мандат, бяха скандални за една парламентарна народна власт.
След постигнатото съгласие сред Денков и Габриел за сформиране на кабинет бе въпрос на часове президентът да връчи мандата. Все отново той самият твърдеше, че желае страната да има постоянно държавно управление. И въпреки всичко политическата рецесия продължи прекомерно дълго, с цел да се поддържа безвремието в условия на световни трансформации.
Но часовете станаха дни, а в медиите изтече записът, който даде оправданието на Радев да се съмнява в " целесъобразността " на контрактувания кабинет.
Първите му думи на " Дондуков " 2 оставиха чувството, че досието може да остане в ръцете му, което не е нищо друго с изключение на нарушаване на Конституцията и прелом.
Той сподели: " Като президент и висш главнокомандващ съм директно зает с националната сигурност и предназначен да защищавам българската страна. Точно поради това е нецелесъобразно от моя страна да ви връча мандат и да поверя съдбините на България в ръцете на водачите на вашата партия след изтеклите записи и последвалите обществени признания поради торпилирането на българския суверенитет. "
След това обаче добави, че по Конституция е задължен да връчи мандата, като акцентира, че към този момент е дискредитиран и е оправдано да не бъде изпълнен. С други думи, президентът, който се е заклел в Конституцията, внуши, че без тази Конституция щеше да вземе друго решение. Че при различен модел - какъв ли е той..., решението му също щеше да е друго.
Държавата, т.е., се развива по конституционни правила, които не подсигуряват националната сигурност? Може ли президентът да въодушевява за слагането на сходни въпроси?> Втора неточност - обръщам ви тил > След избора на държавното управление Радев продължи да се движи по същата тънка линия, като явно загуби равновесие.
Преди гласуването той предизвести: ДНадявам се държавното управление да не предава националните ползи, по този начин както водачите на новата коалиция предадоха доверието на своите избирателиУ.
А след гласуването напусна залата, игнорирайки полагането на клетвата на новите министър председател и министри. Демонстрация, която къса институционалния разговор и блокира взаимоотношението сред управляващите, както е планувано да се случва в главния закон.
Но и това не е всичко.> Трета неточност - последователност няма да има > Оказа се, че служебното държавно управление си потегля с казус. За първи път в новата ни история заместител министрите са уволнени ден по-рано и обичайното предаване и приемане на властта няма да се случи.
Опонентите на Радев към този момент го дефинираха като бойкот (акад. Николай Денков).
И възмездие?
Най-малко три са и борбите, които Радев инспирира, само че действително загуби.
Когато въодушеви митингите през 2020 година с вдигнатия пестник и апела " Мутри, вън! ", времето работеше за него. Годините на власт тежаха на Борисов и ГЕРБ, всеобщото неодобрение беше реалност и то търсеше политическите си носители.
На площадите си изля гражданска сила, която на първите постоянни избори се трансформира в гласове за ДИма подобен народУ, Демократична България, групировката към Мая Манолова. И нищо. Пак избори. Има Такъв Народ даже стана първа политическа мощ. И какво? Нищо. Избори.
В този откъслек, през служебната власт, Радев отвори писта за нови политически звезди - Кирил Петков и Асен Василев. Да напомним - в границите на самодейността " Триморие " пред погледа на Радев американският президент поименно загатна Кирил Петков, което се изтълкува като сериозен знак за доверие. Президентът не опроверга с нищо тази мълва, явно националните ползи не бяха наранени, нямаше вмешателство, нямаше оскърбен суверенитет.
Останалото го помним - Петков и Василев сътвориха " Продължаваме промяната ", завоюваха изборите (с ала-бала през президента?), образуваха държавно управление, започнаха да ръководят и внезапно: нямате 100 дни, шмекерия, Македония-я-я-я!!!!
Последваха избори, избори, длъжностен кабинет след длъжностен кабинет. Време, в което се внушаваше, че партиите са неверни и неспособни да излъчат витална формула за стабилизиране на страната.
Реално ситуационните благосклонности и антипатии на президента не следваха логиката на идеология или на геополитика, без значение от клеймото през днешния ден за " съветски сътрудник ". Ако ГЕРБ са " мутрите ", а Политическа партия - " шарлатаните ", то когато бе против " мутрите ", той даде път на " шарлатаните ", когато бе против " шарлатаните ", не воюваше отчетливо с " мутрите ".
Ако водещи бяха геополитическите пристрастия, то най-логично бе да даде рамо на Българска социалистическа партия на Нинова, които го издигнаха за президент. Но и това не стана. Войната Радев-Нинова се води и ще се води до надвит завършек на една от двете страни, а ухажването на вътрешната й съпротива е реалност, който се оглежда в редица жестове. Например, в състава на последните служебни кабинети.
Може би тактиката да не се дава късмет за основаване и одобряване на огромна партия, на опция, на двуполюсен модел, където политическите формации/блокове да се редуват във властта, създавайки баланс, можеше да докара до всеобщо предпочитание за президентска република.> Но не докара > Инициативата на Има Такъв Народ и Слави Трифонов да се организира референдум за промяна на формата на ръководство приключи безславно.
Неуспехът на подписката, инициирана от " ИТН ", може да се одобри като загуба и за Радев. Скромният брой подписи, което попречва провеждането на национално допитване, е индикатор, че цялата политика на рушене на престижа на партиите се е провалила. Българските жители явно не желаят модел, който овластява една личност, било тя и с висок рейтинг.
Със основаването на кабинета " Денков-Габриел " се постави край и на невиждано дългото служебно ръководство, в чиито мандати имаше и нови шефове на специфичните служби, и всеобщи рокади в администрацията. Равносметката е, че до момента в който президентската власт укрепваше, нито мутрите бяха надвити, нито шарлатаните - надиграни, в случай че използваме определенията на самия Радев.
Дали и той не подведе гласоподавателите си, като ги поведе против " мутрите ", а се обърна против " шарлатанията "?> Новата война > Знаците, които президентът дава в този момент, са за нова политическа война, макар загубите.
С Българска социалистическа партия е ясно. Корнелия Нинова го назова през вчерашния ден " бащата на хаоса в България " и няма да му елементарни нито заиграването с вътрешната съпротива, нито ударите върху партийната система, посредством които се създаваха едни играчи, с цел да се торпилират/ерозират други.
Фронтът с постоянното държавно управление също няма по какъв начин да бъде затворен след маневрите на Радев към втория мандат и в деня на клетвата. Онзи запис, който провокира неконтролируем яд, разкрива още, че върви развой на прекупване на кметове на ГЕРБ; че задачата на ПП-ДБ не е Радев да бъде отхвърлен през процедура на " импийчмънт ", а да се трансформира в " кралицата на Англия за дълги времена ".
Освен за службите се готви и законопроект, който да ограничи пълномощията на служебните държавни управления, като тяхно обвързване останат единствено изборите. Според Христо Иванов по този начин ще се блокира опцията към тях да поражда " квазипрезидентски режим ".
Идеята бе споделена обществено към 10 дни преди сюжета на " Дондуков " 2.
През дългата политическа рецесия бяха изговорени и доста други хрумвания, които сполучливо работят в демократични страни. Кои ще приемем и кои ще отхвърлим - дебатът следва.
Безспорно е едно - през 2020 година България попадна в задънена улица, а президентът не съумя да я изведе през някакъв излаз в границите на партийната система и парламентарната народна власт.> Случайно? > Впрочем, щастливи от сформирането на постоянен кабинет с първи ротационен министър председател Николай Денков наподобява няма. Липсва екстаз и възторг в обществените мрежи. Има примирени, има дозирани оптимисти, има изчакващи, има комплицирани, има стъписани. А има и нещастни, има подготвени за нов протест жители.
Реакциите дотук се вписват в границите на едно демократично общество, където разликите се споделят, обявяват, пазят. Нормално.
Нормално е да работи и правилото власт - власт възпира.
Подчертаваме - възпира, не саботира.>
Епицентър
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ