Кошмари на дъното на морето
Тъмнината и ужасяващото налягане са преобладаващите характерности на дълбочина 4 км под повърхността на морето. Именно там, обаче, се намират едни от най-причудливите морски жители, с чието документиране се е заел екип откриватели от Австралия.
Ако сушата в по-голямата си част към този момент ни е известна, то морските дълбини се към момента непознати – по разнообразни данни сред 80 и 90% от морското дъно в никакъв случай не са изследвани.
Спонсорирани от австралийското държавно управление и музея „ Виктория”, учените прекарват повече от месец в изследване на дълбоките води край източния бряг на континента. За тях това е прелестна опция да изследват развиването на живот при тежки условия.
За всички останали пък това е необикновен фестивал на създания, които наподобяват невъзможни.
Червеният остър рак да вземем за пример е един от дребното дълбоководни представители, обагрен в ослепителен цвят. Оказва се че биологически той е относително непосредствен на добре познатия рак аскет. Пожелаваме ви триумф в различаването на лицевата му част от задната.
Бодлив червен рак
По думите на ръководителя на експедицията Тим О’Хара животът на тази дълбочина може да се дефинира като „ зъби и желе”. Множество от откритите човеци имат меки, съвсем пихтиести тела. Други имат впечатляващи зъби. Но по какъв начин тези зъби се добират до вкусната и мека плячка при цялостната липса на светлина? Лесно – притежателите им доста постоянно си създават лична светлина. Прекрасен образец за това са рибите змей, открити от експедицията.
Риба змей
Подобни светлини, обаче, не постоянно водят до положителни резултати. Дънната риба паяк (Ipnops agassizii) се е специализирала в преследването на светещи твари. Двете плочки на главата ѝ не са очи, по метода по който ние ги разбираме; те нямат конструкция, подобаваща за разбиране на облици. За сметка на това те са изключително чувствителни към светлина, което оказва помощ за лесното локализиране точно на светещи цели.
Риба паяк
В другата прекаленост са риби, при които очи напълно липсват или са закърнели. Такъв представител е триножникът. На пръв взор тази риба наподобява обикновено, досега в който не реши да се застопори за дъното със своите три дълги „ крака”. Това са в действителност израстъци на перките ѝ, като функционалността им е да държат рибата ориентирана с лице към течението. По този метод тя събира своята храна.
Триножник
Това е змиевидна морска звезда, родственик на познатите ни морски звезди. Когато О’Хара намира този представител, той взема решение да му даде формалното наименование Ophiohamus georgemartini, по името на известния създател Джордж Р.Р. Мартин. Със своите остри шипове и ъгли, това творение припомня на О’Хара за короната от сериала „ Игра на тронове”.
Змиезвидна морска звезда
Друг проблем, с който животът се сблъсква на дълбочина няколко хиляди метра, е намирането на сътрудник за основаване на потомство. Рибата гущер има положително решение: хермафродизъм. Всеки представител има репродуктивните органи и на двата пола. Така, когато и да се срещнат два екземпляра, обич може да разцъфти.
Риба гущер
Когато на борда на кораба попада странна, безлика риба, учените считат че са намерили нов, изцяло незнаен тип. Оказва се че рибата е въпреки всичко позната, само че много рядко срещана.
Тя носи име Typhlonus nasus, или кьорав хек, живее на дълбочина сред 4 и 5 км и все още има документирани единствено още два случая на открити човеци – през 1874 и 1951 година Противно на първите усещания, рибата има очи. Просто са на надълбоко под кожата и са мощно закърнели.
Сляп хек
Следващото творение в действителност е намерено за първи път от тази експедиция. Представител на вида Сипункулиди, учените вземат решение да го кръстят фъстъчен червей, поради формата която приема, когато се свие.
Приликата с избрани елементи от човешкото тяло е напълно инцидентна.
Фъстъчен червей
Оказва се че няма потребност човек да пътува из Космоса, с цел да срещне пришълци. Поредното изобретение на експедицията са месоядните морски гъби.
Тези същества имат шипове от чист силиций, с които си служат за хващане на плячка. Процесът по храносмилане също е чудноват. Телата на тези морски гъби се състоят напълно от стволови кафези, които могат да се трансформират във всеки различен тип клетка, необходим на организма. Когато плячка е хваната, тя бива обгръщана от нови кафези, които стартират да я разграждат.
Месоядни морски гъби
За страдание, дружно с причудливите създания учените откриват и нещо неприятно. Въпреки че за човек е извънредно мъчно да доближи сходни дълбини, нашите боклуци към този момент са там.
„ Въпреки че работим на 100 км от австралийския бряг, ние непрекъснато намираме ПВЦ тръби, консерви и други сходни. Някои неща са от ерата на парните кораби. На морското дъно има събирани 200 години боклуци”, сигнализира О’Хара.
Ако сушата в по-голямата си част към този момент ни е известна, то морските дълбини се към момента непознати – по разнообразни данни сред 80 и 90% от морското дъно в никакъв случай не са изследвани.
Спонсорирани от австралийското държавно управление и музея „ Виктория”, учените прекарват повече от месец в изследване на дълбоките води край източния бряг на континента. За тях това е прелестна опция да изследват развиването на живот при тежки условия.
За всички останали пък това е необикновен фестивал на създания, които наподобяват невъзможни.
Червеният остър рак да вземем за пример е един от дребното дълбоководни представители, обагрен в ослепителен цвят. Оказва се че биологически той е относително непосредствен на добре познатия рак аскет. Пожелаваме ви триумф в различаването на лицевата му част от задната.
Бодлив червен рак
По думите на ръководителя на експедицията Тим О’Хара животът на тази дълбочина може да се дефинира като „ зъби и желе”. Множество от откритите човеци имат меки, съвсем пихтиести тела. Други имат впечатляващи зъби. Но по какъв начин тези зъби се добират до вкусната и мека плячка при цялостната липса на светлина? Лесно – притежателите им доста постоянно си създават лична светлина. Прекрасен образец за това са рибите змей, открити от експедицията.
Риба змей
Подобни светлини, обаче, не постоянно водят до положителни резултати. Дънната риба паяк (Ipnops agassizii) се е специализирала в преследването на светещи твари. Двете плочки на главата ѝ не са очи, по метода по който ние ги разбираме; те нямат конструкция, подобаваща за разбиране на облици. За сметка на това те са изключително чувствителни към светлина, което оказва помощ за лесното локализиране точно на светещи цели.
Риба паяк
В другата прекаленост са риби, при които очи напълно липсват или са закърнели. Такъв представител е триножникът. На пръв взор тази риба наподобява обикновено, досега в който не реши да се застопори за дъното със своите три дълги „ крака”. Това са в действителност израстъци на перките ѝ, като функционалността им е да държат рибата ориентирана с лице към течението. По този метод тя събира своята храна.
Триножник
Това е змиевидна морска звезда, родственик на познатите ни морски звезди. Когато О’Хара намира този представител, той взема решение да му даде формалното наименование Ophiohamus georgemartini, по името на известния създател Джордж Р.Р. Мартин. Със своите остри шипове и ъгли, това творение припомня на О’Хара за короната от сериала „ Игра на тронове”.
Змиезвидна морска звезда
Друг проблем, с който животът се сблъсква на дълбочина няколко хиляди метра, е намирането на сътрудник за основаване на потомство. Рибата гущер има положително решение: хермафродизъм. Всеки представител има репродуктивните органи и на двата пола. Така, когато и да се срещнат два екземпляра, обич може да разцъфти.
Риба гущер
Когато на борда на кораба попада странна, безлика риба, учените считат че са намерили нов, изцяло незнаен тип. Оказва се че рибата е въпреки всичко позната, само че много рядко срещана.
Тя носи име Typhlonus nasus, или кьорав хек, живее на дълбочина сред 4 и 5 км и все още има документирани единствено още два случая на открити човеци – през 1874 и 1951 година Противно на първите усещания, рибата има очи. Просто са на надълбоко под кожата и са мощно закърнели.
Сляп хек
Следващото творение в действителност е намерено за първи път от тази експедиция. Представител на вида Сипункулиди, учените вземат решение да го кръстят фъстъчен червей, поради формата която приема, когато се свие.
Приликата с избрани елементи от човешкото тяло е напълно инцидентна.
Фъстъчен червей
Оказва се че няма потребност човек да пътува из Космоса, с цел да срещне пришълци. Поредното изобретение на експедицията са месоядните морски гъби.
Тези същества имат шипове от чист силиций, с които си служат за хващане на плячка. Процесът по храносмилане също е чудноват. Телата на тези морски гъби се състоят напълно от стволови кафези, които могат да се трансформират във всеки различен тип клетка, необходим на организма. Когато плячка е хваната, тя бива обгръщана от нови кафези, които стартират да я разграждат.
Месоядни морски гъби
За страдание, дружно с причудливите създания учените откриват и нещо неприятно. Въпреки че за човек е извънредно мъчно да доближи сходни дълбини, нашите боклуци към този момент са там.
„ Въпреки че работим на 100 км от австралийския бряг, ние непрекъснато намираме ПВЦ тръби, консерви и други сходни. Някои неща са от ерата на парните кораби. На морското дъно има събирани 200 години боклуци”, сигнализира О’Хара.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ