Тъмна кожа, мюсюлмански символи - кой се чувства дискриминиран в Германия
Тъмна кожа, чуждоземно лъчение, мюсюлманска кърпа или акцент: Хората, които имат тип на чужденци, постоянно се усещат дискриминирани в Германия. Ново проучване демонстрира къде минават линиите на разделянето, написа " Дойче веле ".
В Германия тъмнокожите, дамите със забрадки, хората, говорещи немски със мощен акцент, и тези, чиито лица се отличават от тези на германците, се усещат по-често и по-силно дискриминирани, в сравнение с други хора с миграционни корени. Това сочат резултатите от изследване, показано в Берлин от Експертния съвет на немските фондации за интеграция и миграция (SVR).
" Отскоро ли си в Германия? "
Мигрантите, които в границите на проучването са дали отговор, че са усещали дискриминация, показват, че тя се демонстрира под формата на принуждение, на обиди или като по-лошо отношение при търсене на жилище или работа.
Мнозина признават, че са се чувствали дискриминирани и при дейности или изявления, които в действителност не са направени с неприятен предумисъл. Става дума да вземем за пример за постоянно задавания въпрос " Ти в действителност от къде си? " или " Отскоро ли си в Германия? ".
Според представителното изследване, 17% от тези мигранти, които считат, че наподобяват като германци, се усещат ощетени поради произхода си. При тези, чийто външен тип издава миграционния им генезис, обаче дискриминирани се усещат доста повече - цели 48%. Този индикатор е изключително висок измежду мигрантите, които приказват немски с акцент - 59%.
Турците и мюсюлманите се усещат изключително дискриминирани
В Германия дискриминирани се усещат най-много турците, става още ясно от изследването. Почти 54% от интервюираните хора от турски генезис се считат за ощетени въз основа на произхода си. 8% от тях се усещат " доста мощно ощетени ", а 15% - " мощно ощетени ".
В останалите мигрантски групи делът на тези, които споделят, че са били дискриминирани, е по-нисък: 40% считат, че са били дискриминирани поради произхода си.
Според създателите на студията, изключително значима роля при усещането за дискриминация играе и религията. Така да вземем за пример мюсюлманите се усещат много по-често дискриминирани (55%), в сравнение с интервюираните християни (29%) или мигрантите, изповядващи друга вяра (32%).
Учените предизвестяват, че в случай че при хората, които наподобяват като чужденци, непрекъснато се прави асоциация с задграничен генезис, принадлежността им към Германия бива поставяна под въпрос. А това може да навреди на идентифицирането им с немското общество. Авторите на изследването акцентират, че премахването на тези механизми е от огромно значение за насърчаването на заварката в обществото.
Огнища на спорове
Авторът на студията Алекс Витлиф, установи, че субективното чувство за дискриминация не постоянно дава отговор на справедлива дискриминация. Представеното проучване обаче въпреки всичко дава значима информация за обстановката с задграничното население на Германия и огнищата на спорове в обществото.
Това е първата сходна студия в Германия. Тя е направена въз основа на отговорите на хората с миграционен генезис, интервюирани през 2016 година в границите на Интеграционния барометър на Експертния съвет на немските фондации за интеграция и миграция. В изследването са взели участие общо 5396 мигранти.
В Германия тъмнокожите, дамите със забрадки, хората, говорещи немски със мощен акцент, и тези, чиито лица се отличават от тези на германците, се усещат по-често и по-силно дискриминирани, в сравнение с други хора с миграционни корени. Това сочат резултатите от изследване, показано в Берлин от Експертния съвет на немските фондации за интеграция и миграция (SVR).
" Отскоро ли си в Германия? "
Мигрантите, които в границите на проучването са дали отговор, че са усещали дискриминация, показват, че тя се демонстрира под формата на принуждение, на обиди или като по-лошо отношение при търсене на жилище или работа.
Мнозина признават, че са се чувствали дискриминирани и при дейности или изявления, които в действителност не са направени с неприятен предумисъл. Става дума да вземем за пример за постоянно задавания въпрос " Ти в действителност от къде си? " или " Отскоро ли си в Германия? ".
Според представителното изследване, 17% от тези мигранти, които считат, че наподобяват като германци, се усещат ощетени поради произхода си. При тези, чийто външен тип издава миграционния им генезис, обаче дискриминирани се усещат доста повече - цели 48%. Този индикатор е изключително висок измежду мигрантите, които приказват немски с акцент - 59%.
Турците и мюсюлманите се усещат изключително дискриминирани
В Германия дискриминирани се усещат най-много турците, става още ясно от изследването. Почти 54% от интервюираните хора от турски генезис се считат за ощетени въз основа на произхода си. 8% от тях се усещат " доста мощно ощетени ", а 15% - " мощно ощетени ".
В останалите мигрантски групи делът на тези, които споделят, че са били дискриминирани, е по-нисък: 40% считат, че са били дискриминирани поради произхода си.
Според създателите на студията, изключително значима роля при усещането за дискриминация играе и религията. Така да вземем за пример мюсюлманите се усещат много по-често дискриминирани (55%), в сравнение с интервюираните християни (29%) или мигрантите, изповядващи друга вяра (32%).
Учените предизвестяват, че в случай че при хората, които наподобяват като чужденци, непрекъснато се прави асоциация с задграничен генезис, принадлежността им към Германия бива поставяна под въпрос. А това може да навреди на идентифицирането им с немското общество. Авторите на изследването акцентират, че премахването на тези механизми е от огромно значение за насърчаването на заварката в обществото.
Огнища на спорове
Авторът на студията Алекс Витлиф, установи, че субективното чувство за дискриминация не постоянно дава отговор на справедлива дискриминация. Представеното проучване обаче въпреки всичко дава значима информация за обстановката с задграничното население на Германия и огнищата на спорове в обществото.
Това е първата сходна студия в Германия. Тя е направена въз основа на отговорите на хората с миграционен генезис, интервюирани през 2016 година в границите на Интеграционния барометър на Експертния съвет на немските фондации за интеграция и миграция. В изследването са взели участие общо 5396 мигранти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ