Защо Андрешко не вирее в Сан Антонио
Там всеки знае защо тъкмо по пера отиват налозите му. У нас не е по този начин - пресни са примерите с багра на полицията с агитките, златните арки
Всъщност този текст беше умислен преди 20 години, но тогава отпътувах за някакво европейско или международно състезание по футбол, та не стигнах до него.
Понеже жена ми Калина е живяла 14 години в Мексико, има доста другари там. Едните - Карлос и Маргарита, се реалокираха в Тексас, или по-конкретно в Сан Антонио, а един път пристигнаха на посетители в България. Поразговорихме се и Карлос - достоен пенсионер, само че към момента предприемач, ми сподели нещо, от което се втрещих.
После, когато се прибраха в Тексас, или по-конкретно в Сан Антонио, му се обадих и помолих да ми прати това, за което говорихме. А то беше копие на данъчната му декларация. Даже не на данъчната му декларация, а на доклада защо са му употребявани налозите.
Значи всеки, който си е платил налозите, има право да знае защо ще бъдат употребявани, а по-късно да ревизират дали това се е случило. Та там имаше “Пребоядисване на пешеходна пътека ”, “Ремонт на учебния рейс ”, “Купуване на нови принадлежности за учебния оркестър на мажоретките на тима по футбол ” и даже “Фойерверки за 4 юли ”.
Тоест всеки жител, който е безупречен и съзнателен, знае къде отиват парите от налозите му. Ако не е склонен, може да подаде несъгласие до общината или щата, които да преразгледат целесъобразността на разноските.
В тази връзка през седмицата се замислих дали българите знаят къде им отиват налозите и с какво по-голямо предпочитание, да не кажа наслаждение, биха си ги плащали.
Най-пресният образец са прословутите златни арки пред храм-паметника “Св. Александър Невски ”. Кой ги е поръчал? Май не е доста ясно. Кой ги е дал своя вот? Не ни споделят. Дали е правилно, че трите арки костват 12 000 лева, а за тях са платени 30 хиляди? По всяка възможност в никакъв случай няма да разберем.
Друг образец. Така наречената стихия в София. Аз пребивавам в столицата от 36 години, само че не си припомням 10 дни след края ѝ по улиците да лежат купчини откършени или най-малкото отрязани клони, а на места и цели дървета. Малко несериозни ми се виждат обясненията, че властта в общината е нова. Напомнят ми третия филм, в който най-възрастният “Бандата на Оушън ” - Сол Блум, споделя: “Какво е това авансово разкриване? Едно време единия ден “Фламинго ” не беше открит, а на идващия към този момент беше открит ”.
В отговорностите на Столичната община влизат чистенето от сняг и изнасянето на падналите дървета. Ако сте считали, че няма да вали сняг и няма да падат дървета, грубо сте се излъгали.
Трети образец. Протестът на така наречен почитатели против президента на БФС Борислав Михайлов преди мача на националите против Унгария. Не може да знаеш от месец и половина, че нещо ще стане - по този начин най-малко призна едно сричащо момченце с пагони по една от националните малките екрани два дни преди мача, и да не предприемеш безусловно нищо.
Да не викнеш тарторите на агитките, тези неприятни момченца с качулките, поради които Михайлов преди време отново подаде оставка поради расистките им обиди към британските футболисти и нацистките жестове.
В упоменатите три случая управляващите, за чиито заплати отиват и моите налози, не се оправиха. Даже освен това - тотално се провалиха. Ако данъчната ми декларация беше като на мексиканските ми другари, които живот си живеят като американски жители в Сан Антонио, щях да знам кой тъкмо е виновен за тези три тотални неуспеха.
Да, но в този момент не знам. И това, драги ми смехурковци, се назовава андрешковщина. Не знам дали милениалите, поколението Z, или както там ги назовават, са чели въпросния роман на Елин Пелин, който беше като манна небесна за кандидат-студентите, когато се падаше на изпита по български.
По време на комунистическото ръководство до 1990 година, а и известно време по-късно въпросният Андрешко беше съвсем създаден в звание “Герой на социалистическия труд ”, тъй като оставил в едно тресавище съдия-изпълнител, тръгнал да глоби различен селяндур поради неплатени или укрити налози. Това е фантазията на множеството българи - да прекарат страната, да не си платят налозите, да прегънат някой и различен лев, без властта да разбере. И точно невярата в страната и нейните органи да се оправят с посочените нагоре образци ражда андрешковщината. Която обаче явно в Сан Антонио, Тексас, Съединени американски щати, не вирее. Там има господство на закона. Там, апропо, ми описаха, че и на червен светофар не се минавало, че и за превишена скорост глобявали, като даже си събирали санкциите. А ние - каруцата посред блатото, тъй като в нея е съдия-изпълнител.
Едуард Папазян
Всъщност този текст беше умислен преди 20 години, но тогава отпътувах за някакво европейско или международно състезание по футбол, та не стигнах до него.
Понеже жена ми Калина е живяла 14 години в Мексико, има доста другари там. Едните - Карлос и Маргарита, се реалокираха в Тексас, или по-конкретно в Сан Антонио, а един път пристигнаха на посетители в България. Поразговорихме се и Карлос - достоен пенсионер, само че към момента предприемач, ми сподели нещо, от което се втрещих.
После, когато се прибраха в Тексас, или по-конкретно в Сан Антонио, му се обадих и помолих да ми прати това, за което говорихме. А то беше копие на данъчната му декларация. Даже не на данъчната му декларация, а на доклада защо са му употребявани налозите.
Значи всеки, който си е платил налозите, има право да знае защо ще бъдат употребявани, а по-късно да ревизират дали това се е случило. Та там имаше “Пребоядисване на пешеходна пътека ”, “Ремонт на учебния рейс ”, “Купуване на нови принадлежности за учебния оркестър на мажоретките на тима по футбол ” и даже “Фойерверки за 4 юли ”.
Тоест всеки жител, който е безупречен и съзнателен, знае къде отиват парите от налозите му. Ако не е склонен, може да подаде несъгласие до общината или щата, които да преразгледат целесъобразността на разноските.
В тази връзка през седмицата се замислих дали българите знаят къде им отиват налозите и с какво по-голямо предпочитание, да не кажа наслаждение, биха си ги плащали.
Най-пресният образец са прословутите златни арки пред храм-паметника “Св. Александър Невски ”. Кой ги е поръчал? Май не е доста ясно. Кой ги е дал своя вот? Не ни споделят. Дали е правилно, че трите арки костват 12 000 лева, а за тях са платени 30 хиляди? По всяка възможност в никакъв случай няма да разберем.
Друг образец. Така наречената стихия в София. Аз пребивавам в столицата от 36 години, само че не си припомням 10 дни след края ѝ по улиците да лежат купчини откършени или най-малкото отрязани клони, а на места и цели дървета. Малко несериозни ми се виждат обясненията, че властта в общината е нова. Напомнят ми третия филм, в който най-възрастният “Бандата на Оушън ” - Сол Блум, споделя: “Какво е това авансово разкриване? Едно време единия ден “Фламинго ” не беше открит, а на идващия към този момент беше открит ”.
В отговорностите на Столичната община влизат чистенето от сняг и изнасянето на падналите дървета. Ако сте считали, че няма да вали сняг и няма да падат дървета, грубо сте се излъгали.
Трети образец. Протестът на така наречен почитатели против президента на БФС Борислав Михайлов преди мача на националите против Унгария. Не може да знаеш от месец и половина, че нещо ще стане - по този начин най-малко призна едно сричащо момченце с пагони по една от националните малките екрани два дни преди мача, и да не предприемеш безусловно нищо.
Да не викнеш тарторите на агитките, тези неприятни момченца с качулките, поради които Михайлов преди време отново подаде оставка поради расистките им обиди към британските футболисти и нацистките жестове.
В упоменатите три случая управляващите, за чиито заплати отиват и моите налози, не се оправиха. Даже освен това - тотално се провалиха. Ако данъчната ми декларация беше като на мексиканските ми другари, които живот си живеят като американски жители в Сан Антонио, щях да знам кой тъкмо е виновен за тези три тотални неуспеха.
Да, но в този момент не знам. И това, драги ми смехурковци, се назовава андрешковщина. Не знам дали милениалите, поколението Z, или както там ги назовават, са чели въпросния роман на Елин Пелин, който беше като манна небесна за кандидат-студентите, когато се падаше на изпита по български.
По време на комунистическото ръководство до 1990 година, а и известно време по-късно въпросният Андрешко беше съвсем създаден в звание “Герой на социалистическия труд ”, тъй като оставил в едно тресавище съдия-изпълнител, тръгнал да глоби различен селяндур поради неплатени или укрити налози. Това е фантазията на множеството българи - да прекарат страната, да не си платят налозите, да прегънат някой и различен лев, без властта да разбере. И точно невярата в страната и нейните органи да се оправят с посочените нагоре образци ражда андрешковщината. Която обаче явно в Сан Антонио, Тексас, Съединени американски щати, не вирее. Там има господство на закона. Там, апропо, ми описаха, че и на червен светофар не се минавало, че и за превишена скорост глобявали, като даже си събирали санкциите. А ние - каруцата посред блатото, тъй като в нея е съдия-изпълнител.
Едуард Папазян
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ