17-годишен ученик си направи малка атомна бомба, вижте защо
Талантливият, непретенциозен и ухилен Виталик бил прочут на всички в неголямото градче от Подмосковието. Той в никакъв случай не криел любовта си към химията, даже у дома направил мини – лаборатория, където можел умерено да си прави опитите, написа Блиц.
Учителите му възлагали огромни очаквания, родителите се гордели с него.
На 23 април – навръх рождения си ден, когато навършва 17 години Виталий оставя предсмъртно писмо и скача от балкона на деветия етаж. Причината – възбрана да се занимава с химия заради заплаха да изобрети рисково оръжие.
„ Всичко стартира безобидно – аптека, нитроглицерин, нитрогликол – общо взето все взривни субстанции “, споделя приживе ученикът на своята другарка Карина.
Той издирвал изоставени места – разнообразни предприятия, където да може да прави опити и в същото време да открива забравени принадлежности.
В един от походите си за „ съкровища “ Виталий се среща със студент от химическия факултет на Московския университет. Общите им ползи и невероятната обич към химията ги сближили бързо. А опитите им станали още по-сериозни. Върхът на работата им се оказал Циклон Б – пестицид, употребен от Хитлер за всеобщо заличаване на хора в лагерите на гибелта.
За различен опит студентът се наел да открадне от лабораторията на университета уран. След месец, обаче, неналичието била видяна. Трябвало да върнат урана, а самият студент бил отхвърлен.
Независимо от всичко двамата траяли с опитите. Започнали да атакуват обекти, където трябвало да минават през защита или да се провират през мъчно налични места.
Активността на двамата не останала без внимание. Майката на ученика не повярвала на очите си, когато на прага й застанали сътрудници от ФСБ.
Те търсели взривни материали, само че не разкрили нищо. Все отново създали сигнален протокол.
Виталий не стопира с опитите даже и тогава.
„ Внезапно се почувствах Бог. Имах малко уран, торий, плутоний и радий. Разбрах, че даже мога да изкарам пари. Бях благополучен. Имаше адреналин. На едно от местата, до момента в който крадях, можеха даже да ме гръмнат “, споделя Виталий на приятелката си.
В един миг той споделя, че към този момент е почнал подготовката на дребна, атомна бомба. Следва ударът – родителите му не разрешават да се занимава с химия и стартират да го наблюдават изкъсо. А самият Виталий признава малко преди да почине, че в действителност даже не е желал да конструира нуклеарно оръжие, а просто да види до каква степен може да стигне.
Младежът изпада във все по-голяма меланхолия. Накрая стартират и опитите за самоубийство. Пикът е, когато научава за гибелта на двама свои другари, починали при злополука.
В деня на неговия рожден ден родителите и учителите не виждат нищо необичайно. Разказват даже, че по време на часовете се шегувал. Дошъл си у дома, лежащ да си почине, а майка му отишла на фитнес. Половин час той към този момент не бил сред живите.
„ Забранете ми и водата, та нали от нея също може да се направи бомба благодарение на електролиза. Ще се подпиша, та да ме разпознаят по петното на земята “, написа в предсмъртното си писмо ученикът.
Учителите му възлагали огромни очаквания, родителите се гордели с него.
На 23 април – навръх рождения си ден, когато навършва 17 години Виталий оставя предсмъртно писмо и скача от балкона на деветия етаж. Причината – възбрана да се занимава с химия заради заплаха да изобрети рисково оръжие.
„ Всичко стартира безобидно – аптека, нитроглицерин, нитрогликол – общо взето все взривни субстанции “, споделя приживе ученикът на своята другарка Карина.
Той издирвал изоставени места – разнообразни предприятия, където да може да прави опити и в същото време да открива забравени принадлежности.
В един от походите си за „ съкровища “ Виталий се среща със студент от химическия факултет на Московския университет. Общите им ползи и невероятната обич към химията ги сближили бързо. А опитите им станали още по-сериозни. Върхът на работата им се оказал Циклон Б – пестицид, употребен от Хитлер за всеобщо заличаване на хора в лагерите на гибелта.
За различен опит студентът се наел да открадне от лабораторията на университета уран. След месец, обаче, неналичието била видяна. Трябвало да върнат урана, а самият студент бил отхвърлен.
Независимо от всичко двамата траяли с опитите. Започнали да атакуват обекти, където трябвало да минават през защита или да се провират през мъчно налични места.
Активността на двамата не останала без внимание. Майката на ученика не повярвала на очите си, когато на прага й застанали сътрудници от ФСБ.
Те търсели взривни материали, само че не разкрили нищо. Все отново създали сигнален протокол.
Виталий не стопира с опитите даже и тогава.
„ Внезапно се почувствах Бог. Имах малко уран, торий, плутоний и радий. Разбрах, че даже мога да изкарам пари. Бях благополучен. Имаше адреналин. На едно от местата, до момента в който крадях, можеха даже да ме гръмнат “, споделя Виталий на приятелката си.
В един миг той споделя, че към този момент е почнал подготовката на дребна, атомна бомба. Следва ударът – родителите му не разрешават да се занимава с химия и стартират да го наблюдават изкъсо. А самият Виталий признава малко преди да почине, че в действителност даже не е желал да конструира нуклеарно оръжие, а просто да види до каква степен може да стигне.
Младежът изпада във все по-голяма меланхолия. Накрая стартират и опитите за самоубийство. Пикът е, когато научава за гибелта на двама свои другари, починали при злополука.
В деня на неговия рожден ден родителите и учителите не виждат нищо необичайно. Разказват даже, че по време на часовете се шегувал. Дошъл си у дома, лежащ да си почине, а майка му отишла на фитнес. Половин час той към този момент не бил сред живите.
„ Забранете ми и водата, та нали от нея също може да се направи бомба благодарение на електролиза. Ще се подпиша, та да ме разпознаят по петното на земята “, написа в предсмъртното си писмо ученикът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ