Защо делото за смъртта на Милен Цветков приключи с девет години затвор?
Такова дело не се среща постоянно. Така в резюме може да се заключи завършилият неотдавна развой за гибелта на журналиста Милен Цветков
Той почина при тежка злополука на 20 април 2020 година, откакто автомобилът му бе затрит на кръстовище от друга кола, написа Самиуил Димитров в
Неотдавна – 9 години затвор за Кристиан Николов, който е карал автомобила, умъртвил Милен Цветков. Това дело е значимо по няколко аргументи.
Жертвата е човек, който познаваше цяла България, тъй че е обикновено публичният интерес към проблема да е огромен. От друга страна, става дума за злополука – случай, против какъвто никой не е застрахован. Трето, и доста значимо събитие, въпросът за следващ път повдига доста въпроси за пътната сигурност и най-много за отношението на хората към нея. И не на последно място – дейностите на прокуратурата против обвинения. В взаимозависимост от гледната точка те могат да бъдат тълкувани както като смели и верни, по този начин и като жертван на неуспех опит за пиар.
Евентуален предумисъл
След произнасянето на присъдата всички погледи са съсредоточени върху съда и това е обикновено. Много хора считат наказването за леко и подлагат на критика системата поради мекото отношение към виновниците за тежки произшествия. Истината е малко по-различна. Прокуратурата въобще не беше другарски настроена към обвинения по това дело. Тъкмо противоположното, по допустимо най-тежката наредба от Наказателен кодекс, за която се планува даже и пожизнен затвор. Държавното обвиняване твърди, че Николов е направил закононарушението с възможен предумисъл, т.е. допускал е, че може да се стигне до съдбовен случай, само че му е било безразлично.
Какви са причините на прокуратурата? За да се потвърди предумисъл, се показват няколко обстоятелството. Например неналичието на спирачен път. Според държавното обвиняване това значи, че младият мъж не е направил безусловно никакъв опит да спре, макар че е бил наясно какво ще последва. Посочва се също и двойното превишение на скоростта и шофирането с близо 100 км./ ч. И, несъмнено,. Всичко това съгласно прокурорите значи, че закононарушението е осъществено при възможен предумисъл, за което се поставя и много по-тежко наказване от избраните девет години.
Непредпазливост
Подобни обвинявания са необичайност. Причините за това са доста като една от тях е самото схващане за умисъла при така наречен транспортни закононарушения. Българската правосъдна процедура по принцип ги смята за непредпазливи. Т.е. в множеството случаи съдиите считат, че отговорните са можели и е трябвало да плануват, че ще има тежки последствия от държанието им, само че не са го създали. И че никога не са работили с предумисъл.
И защото обвинявания за предумисъл при произшествия рядко се повдигат, е естествено и да липсва правосъдна процедура. Все отново, с цел да се стигне до присъда, би трябвало преди този момент има обвиненителен акт.
Макар и бедна, правосъдна процедура въпреки всичко има. Един подобен образец е дело, С окончателното решение се удостоверява условна присъда за водач, блъснал колоездач в Русе през лятото на 2014 година Той е приет за отговорен още на първа инстанция, като по-късно присъдата се променя, само че констатацията за възможен предумисъл се резервира.
Мъжът е наказан откакто блъска колоездач, който получава сериозна контузия – строшен череп. Ударът е след изпреварване. Според делото водачът се изнервил, защото дълго време не можел да изпревари мъжа с колелото, тъй като насрещната лента била заета. Когато въпреки всичко съумял да направи маневрата, той скъсил дистанцията надясно и блъснал колоездача. След това това траял без да спре.
В решението на апелативния съд във Велико Търново е записано, че закононарушението е осъществено при възможен предумисъл.
"Той е съзнавал, че при умишленото нарушение на разпоредбите за придвижване, което е направил – понижаване на дистанцията при изпреварването – е допустимо да се доближи до прикосновение, което да провокира рухване на велосипедиста и да му аргументи телесна щета...Подсъдимият не е разчитал и на други условия, които да основат у него убеденост, че ще избегне настъпването на общественоопасните последствия, с изключение на на шанса, че това няма да се случи ", показва се в делото.
Третата инстанция се съгласява с този извод и даже е по-категорична:
"Действията му вярно са възприети като такива, обективиращи точно възможния му предумисъл да си "поиграе " с велосипедиста, предвиждайки създаваната за него заплаха при ръководене на велосипеда и действителната заплаха да го повали на пътя, което е допускал ".
За и срещу
Освен прокуратурата, с тезата за възможен предумисъл са съгласни и околните на починалия публицист. Техен юрист е Менко Менков. Той показва, че по делото са събрани доказателства, с цел да се твърди, че закононарушението е осъществено точно по метода, по който настояват проверяващите.
"Сам се е сложил в това състояние. Допускал е, че може да се стигне до това съдбовно състояние ", споделя той за Николов и сочи неналичието на спирачен път, както и трите типа опиати, открити в кръвта му.
Многократно по време на делото младият мъж отхвърли да е употребявал дрога. Той твърди, че взимал чай и паста за утешение и споделя, че следите от опиати може да са от тях.
Менков назовава тези пояснения "приказки от 1001 нощ ".
Очаквано, юристът на Николов – Константин Симеонов – изяснява нещата по друг метод.
"Случаят е класическа несъобразителност ", споделя той.
Симеонов изяснява, че не може да се твърди, че Николов съзнателно е взел опиати, тъй като е изяснено, че е приемал упоменатите към този момент чай и паста. Освен това водачът непринудено се е подложил на всички вероятни проби за съществуване на алкохол и дрога, което сочи, че не е имал никакви терзания.
По мотив неналичието на спирачен път Симеонов споделя, че има свидетелски показания, че малко преди удара Николов е задремал на кормилото или за миг е изгубил схващане. Затова не може да се търси предумисъл от човек, който е бил в безсъзнание.
Тези изказвания са в показанията на един от пасажерите в джипа на Николов – Георги Иванов, наследник на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Освен него в колата по време на удара е и приятелката на Николов – Симона Цанкова.
"Това е обвиняване е значително обвързвано с личността на причинителя и с шума към този случай. Действията на прокуратурата постоянно се оправдават с публичния интерес, а не от правото ", споделя Симеонов.
Въпрос на интерпретация
Това дело не е завършило. И прокуратурата, и отбраната на Николов са подали тъжби против първоинстанционното решение. Мотивите на съдията към момента не са оповестени, тъй че все още не е ясно на база на какви причини е взето решението за липса на предумисъл.
Със сигурност процесът ще продължи пред идната инстанция. Там ще бъдат показани същите доказателства. И вероятно определяне на предумисъл в последна сметка ще зависи от интерпретацията на доказателствата.
Той почина при тежка злополука на 20 април 2020 година, откакто автомобилът му бе затрит на кръстовище от друга кола, написа Самиуил Димитров в
Неотдавна – 9 години затвор за Кристиан Николов, който е карал автомобила, умъртвил Милен Цветков. Това дело е значимо по няколко аргументи.
Жертвата е човек, който познаваше цяла България, тъй че е обикновено публичният интерес към проблема да е огромен. От друга страна, става дума за злополука – случай, против какъвто никой не е застрахован. Трето, и доста значимо събитие, въпросът за следващ път повдига доста въпроси за пътната сигурност и най-много за отношението на хората към нея. И не на последно място – дейностите на прокуратурата против обвинения. В взаимозависимост от гледната точка те могат да бъдат тълкувани както като смели и верни, по този начин и като жертван на неуспех опит за пиар.
Евентуален предумисъл
След произнасянето на присъдата всички погледи са съсредоточени върху съда и това е обикновено. Много хора считат наказването за леко и подлагат на критика системата поради мекото отношение към виновниците за тежки произшествия. Истината е малко по-различна. Прокуратурата въобще не беше другарски настроена към обвинения по това дело. Тъкмо противоположното, по допустимо най-тежката наредба от Наказателен кодекс, за която се планува даже и пожизнен затвор. Държавното обвиняване твърди, че Николов е направил закононарушението с възможен предумисъл, т.е. допускал е, че може да се стигне до съдбовен случай, само че му е било безразлично.
Какви са причините на прокуратурата? За да се потвърди предумисъл, се показват няколко обстоятелството. Например неналичието на спирачен път. Според държавното обвиняване това значи, че младият мъж не е направил безусловно никакъв опит да спре, макар че е бил наясно какво ще последва. Посочва се също и двойното превишение на скоростта и шофирането с близо 100 км./ ч. И, несъмнено,. Всичко това съгласно прокурорите значи, че закононарушението е осъществено при възможен предумисъл, за което се поставя и много по-тежко наказване от избраните девет години.
Непредпазливост
Подобни обвинявания са необичайност. Причините за това са доста като една от тях е самото схващане за умисъла при така наречен транспортни закононарушения. Българската правосъдна процедура по принцип ги смята за непредпазливи. Т.е. в множеството случаи съдиите считат, че отговорните са можели и е трябвало да плануват, че ще има тежки последствия от държанието им, само че не са го създали. И че никога не са работили с предумисъл.
И защото обвинявания за предумисъл при произшествия рядко се повдигат, е естествено и да липсва правосъдна процедура. Все отново, с цел да се стигне до присъда, би трябвало преди този момент има обвиненителен акт.
Макар и бедна, правосъдна процедура въпреки всичко има. Един подобен образец е дело, С окончателното решение се удостоверява условна присъда за водач, блъснал колоездач в Русе през лятото на 2014 година Той е приет за отговорен още на първа инстанция, като по-късно присъдата се променя, само че констатацията за възможен предумисъл се резервира.
Мъжът е наказан откакто блъска колоездач, който получава сериозна контузия – строшен череп. Ударът е след изпреварване. Според делото водачът се изнервил, защото дълго време не можел да изпревари мъжа с колелото, тъй като насрещната лента била заета. Когато въпреки всичко съумял да направи маневрата, той скъсил дистанцията надясно и блъснал колоездача. След това това траял без да спре.
В решението на апелативния съд във Велико Търново е записано, че закононарушението е осъществено при възможен предумисъл.
"Той е съзнавал, че при умишленото нарушение на разпоредбите за придвижване, което е направил – понижаване на дистанцията при изпреварването – е допустимо да се доближи до прикосновение, което да провокира рухване на велосипедиста и да му аргументи телесна щета...Подсъдимият не е разчитал и на други условия, които да основат у него убеденост, че ще избегне настъпването на общественоопасните последствия, с изключение на на шанса, че това няма да се случи ", показва се в делото.
Третата инстанция се съгласява с този извод и даже е по-категорична:
"Действията му вярно са възприети като такива, обективиращи точно възможния му предумисъл да си "поиграе " с велосипедиста, предвиждайки създаваната за него заплаха при ръководене на велосипеда и действителната заплаха да го повали на пътя, което е допускал ".
За и срещу
Освен прокуратурата, с тезата за възможен предумисъл са съгласни и околните на починалия публицист. Техен юрист е Менко Менков. Той показва, че по делото са събрани доказателства, с цел да се твърди, че закононарушението е осъществено точно по метода, по който настояват проверяващите.
"Сам се е сложил в това състояние. Допускал е, че може да се стигне до това съдбовно състояние ", споделя той за Николов и сочи неналичието на спирачен път, както и трите типа опиати, открити в кръвта му.
Многократно по време на делото младият мъж отхвърли да е употребявал дрога. Той твърди, че взимал чай и паста за утешение и споделя, че следите от опиати може да са от тях.
Менков назовава тези пояснения "приказки от 1001 нощ ".
Очаквано, юристът на Николов – Константин Симеонов – изяснява нещата по друг метод.
"Случаят е класическа несъобразителност ", споделя той.
Симеонов изяснява, че не може да се твърди, че Николов съзнателно е взел опиати, тъй като е изяснено, че е приемал упоменатите към този момент чай и паста. Освен това водачът непринудено се е подложил на всички вероятни проби за съществуване на алкохол и дрога, което сочи, че не е имал никакви терзания.
По мотив неналичието на спирачен път Симеонов споделя, че има свидетелски показания, че малко преди удара Николов е задремал на кормилото или за миг е изгубил схващане. Затова не може да се търси предумисъл от човек, който е бил в безсъзнание.
Тези изказвания са в показанията на един от пасажерите в джипа на Николов – Георги Иванов, наследник на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Освен него в колата по време на удара е и приятелката на Николов – Симона Цанкова.
"Това е обвиняване е значително обвързвано с личността на причинителя и с шума към този случай. Действията на прокуратурата постоянно се оправдават с публичния интерес, а не от правото ", споделя Симеонов.
Въпрос на интерпретация
Това дело не е завършило. И прокуратурата, и отбраната на Николов са подали тъжби против първоинстанционното решение. Мотивите на съдията към момента не са оповестени, тъй че все още не е ясно на база на какви причини е взето решението за липса на предумисъл.
Със сигурност процесът ще продължи пред идната инстанция. Там ще бъдат показани същите доказателства. И вероятно определяне на предумисъл в последна сметка ще зависи от интерпретацията на доказателствата.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ